Грижите, които се полагат в Германия за

пострадалите от войната

  

 

Когато войникът изпълнява на фронта с храброст и себеотрицание своя дълг към родината, той трябва - по германско схващане - да знае, на какви грижи ще може да разчита за себе си, в случай че стане негоден за работа, или за своите близки, в случай че не бъде щастлив да се върне от бойното поле. Тези грижи са възложени в Германия на един широко разклонен апарат, чиято централна служба ние имахме честта да посетим напоследък и да водим следващия интересен разговор с нейния ръководител.

 

„Ние различаваме преди всичко две големи области на дейност”, каза ръководителят на службата за пострадалите от войната, „а именно, първо организацията на грижите за пострадалите вследствие на войната войници, станали в по-голяма или по-малка степен инвалиди и второ организацията на грижите за близките на загиналите на бойното поле. Нашата, служба не се занимава с грижите, които се полагат за близките на намиращите се на фронта войници. Това желая да подчертая предварително. Тези грижи са възложени на други специални служби в германската армия.” Ние задаваме преди всичко въпроса какъв размер има организацията, занимаваща се с горната дейност, с какви методи постига тя своите цели и т.н., на който въпрос съответният чиновник ни дава следните сведения: „Германската армия поставя на първо място в своите грижи за пострадалите от войната: възвръщането работоспособността на инвалидите. В съгласие с това разбиране всеки германски войник, който напуска с чест и достойнство армията, има правото да иска отново да бъде възвърнат в стопанския живот, за да може въпреки своята инвалидност да изкарва чрез своя труд предишните си доходи. Само когато възвръщането на неговата работоспособност напълно или отчасти е невъзможно, тогава той има право на инвалидна пенсия. За организиране на всички тези грижи за пострадалите от войната, германската държава е създала една голяма организация, която е известна под името „Служба за осигуряване и подпомагане на пострадалите от войната”. След като в резервния лазарет главният лекар намери, че е дошло времето да се повдигне пред пострадалия войник въпросът за неговото бъдеще и за бъдещата му професия, в случай че той се уволнява като станал негоден за военна служба, същият се изпраща до натоварения с по-нататъшната грижа за пострадалите офицер. От този момент започват съответните грижи за подготовката на пострадалия войник за неговата бъдеща професия. Натовареният с тази задача офицер, който е минал за тази цел една специална подготовка, се съвещава предварително с главния лекар и със самия войник относно възможностите за бъдещата работа на изписания от лазарета инвалид. Той държи сметка за евентуалните желания на съответното лице. По начало пострадалият войник се възвръща към своята стара професия и дори по възможност на същото място, където е работил по-рано. Когато обаче, това е невъзможно поради причинената инвалидност, тогава той се подготвя за друга, сродна професия, за да може да се оползотворят неговите познания и способности. Само когато пострадалият не е в състояние да изкара на предишното свое място или на друго място от същия род работа по-раншните си доходи, в такъв случай той трябва да бъде преобучен и подготвен за друга професия, отговаряща на неговите способности и наклонности. Ако главният лекар и офицерът, който се грижи за пострадалите, са съгласни по отношение на бъдещите възможности за настаняването на съответното лице, тогава офицерът, в чийто ръце се намира инициативата за по-нататъшните грижи за инвалидния войник, в зависимост от случая се обръща към надлежните органи, които биха могли да се използват като компетентни за произнасяне относно бъдещата професия на пострадалия войник. В известни случаи се иска също и мнението на собственика на предприятието, където той е работил по-рано. Често пъти се взема съвещателно мнение и от органите на различните служби на партията, чиято практическа опитност допринася също така ценни услуги. По този начин, чрез редица допитвания и съвещания се закръглява картината и се получава яснота за пътя, който трябва да поеме инвалидният войник, за да може да достигне подходящата за него професия.

 

В много случаи пострадалият войник е напълно в състояние след своето уволняване, да поеме своята предишна работа. Често пъти, обаче, се налага, поради причинени телесни повреди, да се прибегне до преобучаване и подготвяне на пострадалия за нов род работа. При произнасянето относно подходящата за едно или друго лице работа се определя същевременно къде трябва да стане това преобучаване и кога трябва да започне то. Подготовката за новата работа би трябвало по възможност да стане в предприятието, където пострадалият ще бъде настанен. Необходимите мероприятия за професионалната подготовка на пострадалите войници от германската армия са вече започнати, като са поставени на разположение подготвени учители и съответни обучителни средства. От страна на германската индустрия, търговия, промишленост и занаятчийство е направено всичко възможно, за да може пострадалите от войната да се подготвят, колкото се може по-лесно за своята нова работа и отново да заемат подходящо място в стопанския живот. Там, където по едни или други причини не е възможно подготвянето да се извърши в самото предприятие, има уредени специални курсове, в които пострадалите получават общо обучение - и то по възможност още преди тяхното уволнение от армията, т. е. като войници в униформа. Така например, пострадалите, които изхождат от земеделски среди, се обучават в образцовите стопанства на германското министерство на земеделието; пострадалите от строителния занаят се обучават в учебните работилници на германския трудов фронт; пострадалите от механотехническия занаят се обучават в занаятчийското училище във Ваймар. Пострадалите бивши занаятчии и техници, които не са в състояние вече да изпълняват своята професия, но които при произнасянето относно техната годност са намерени годни за технически или строителни чертожници, се подготвят за тази професия в специалните училища на германската армия. Биха могли да се посочат също така още редица други места, където се извършва подготовката и обучението на пострадалите войници за тяхната бъдеща професия. Тук ние даваме само един общ преглед на възможностите, които се предлагат за тази цел. Обучението често пъти предлага на пострадалите възможността да се домогнат до едно по-високо положение в своята професия. Така например някои занаятчии или техници, които не са годни повече за своята предишна работа, обаче са годни за една по-голяма теоретична подготовка, добиват възможността да следват и завършат висше техническо училище или други специални училища.

 

Съвместно с Хитлеровата младеж и с германския трудов фронт се полагат грижи, за да може способни инвалиди да получат заслуженото насърчение и поощрение, като за целта се прави нужният подбор.

 

Пострадали войници, които желаят да следват във висши или специални училища, получават по нареждане на германското министерство на просветата специални улеснения, които тук считаме за излишно да изброяваме подробно. Независимо от тези улеснения, през време на обучението се предвиждат, както от страна на държавата, така и от страна на самите предприятия, също и редица технически облекчения, с помощта, на които пострадалият добива възможността при започването на своята нова дейност да се прояви като пълноценна работна ръка.

 

Всички разноски за предписаното от закона обучение се поемат от държавата.

 

За своята издръжка пострадалият войник след уволняването си от армията получава през време на обучението си, до настаняване на нова работа, една временна издръжка от държавата. Временна издръжка получават също и пострадалите, които след започването на новата си работа не са в състояние, по причина на придобитата от войната инвалидност, да изкарват предишния доход. Тази временна издръжка може да достигне до размера на дохода, който пострадалият е получавал по-рано и който той би могъл да получава и сега, ако неговото повикване в армията не го беше отклонило от упражняването на неговата професия.

 

Когато един военноинвалид е принуден поради причинена му от войната телесна повреда да назначи в собственото си предприятие заместник, за да може да подържа работата на предприятието на предишната висота, но самото предприятие не е в състояние да понесе тези непредвидени разноски, в такъв случай той може да получи за тази цел една временна помощ за издръжка на своя заместник. Също така може да бъде отпусната еднократна помощ за обзавеждане и подобряване на предприятието, за намиране на нови приходоизточници и др. под., ако с това може да бъде спестено назначаването на заместник.

 

Освен всички тези облаги в професионално отношение и независимо от техния доход, военноинвалидите получават също така и една инвалидна пенсия. Такава пенсия получава всеки, който е добил от войната неотстранима телесна повреда. (Така че трябва да се прави разлика между инвалидност и раняване на фронта, понеже в последния случай се касае често пъти до напълно излечима телесна повреда.) Инвалидната пенсия се определя в зависимост от степента на изгубената работоспособност, като съществуват четири различни степени. Тя възлиза до 80 райхсмарки месечно. Свръх тази пенсия се получават, в случай на повреда, претърпяна при определен род военни действия, добавъчни пари от 10 до 20 райхсмарки месечно.

 

След като пострадалият от войната се настани отново на работа, той все пак продължава да се намира под грижите на съответните служби от партията и от общините. Също така и офицерът натоварен с осигуряването и подпомагането на пострадалите войници, винаги е на разположение на своите бивши другари със съвети и с дейна помощ.

 

Военно-инвалиди, които поради тежка телесна повреда не е възможно да бъдат настанени на работа и са намерени за негодни за по-нататъшна работа получават за осигуряване на своята издръжка една специална пожизнена рента. Свръх тази рента те могат по тяхно искане на получат и добавъчни пари, които се изчисляват по начин, щото като се пресметнат рентата, включително добавката за деца, инвалидната пенсия, добавъчните към същата, евентуалната чиновническа пенсия и др. под. осигуровки или ренти, да се получи 75% от размера на получавания от съответното лице по-рано трудов доход.

 

Германският войник вижда от всички тези грижи за него, че той може без грижа за своето бъдеще и за бъдещето на своите близки да изпълнява своя дълг на фронта или другаде, където бъде повикан. Той насочва по този начин своя поглед единствено срещу неприятеля на фронта и знае, че неговите другари в родината работят за него и че той ще бъде подкрепен напълно, когато отново, ще трябва да се върне на своята предишна работа или да започне нова такава”.

 

Друг един чиновник от службата за пострадалите от войната ми обърна внимание върху грижите, които се полагат за лекуването на пострадалите войници. „Прави се всичко възможно”, каза той, ,,за да се подпомогнат по всякакъв начин ранените войници и да може да се излекуват телесните повреди, които те са получили на бойното поле. Всяка болест или нараняване се лекуват до последна възможност. Голям брой болници и лечебни институти са предоставени изключително, за да се лекуват в тях ранени или болни войници.”

 

По-нататък ние запитахме, какви мерки са взети за осигуряване близките на загиналите на фронта войници, на което запитване ние получихме следния отговор: „Вдовиците получават 60% от пенсията, припадаща се на загиналия съпруг или 60% от рентата, която убития съпруг би получавал в случай на военна инвалидност и констатирана негодност за работа. Дали тези 60% ще се пресметнат от пенсията или от рентата за пълна неработоспособност, това зависи от обстоятелството, дали починалият съпруг е участвувал в армията като действуващ или запасен. Сираците на загинали на фронта бащи получават една пета от припадащата се на вдовицата пенсия, ако майката е жива, и една трета от същата, ако и майката е починала. Законодателят разширява кръга на близките на загиналия войник още по-нататък. Също така и родители, за които техният паднал на бойното поле син се е грижил, имат, в зависимост от тяхната бедност, право на подпомагане вън от еднократната помощ в размер на 300 райхсмарки, която се отпуска без оглед на материалното положение.”

 

Накрая ние запитваме за начина, по който е уредено подпомагането на участвуващите в германската армия чуждестранни доброволци (като например испанци, датчани, холандци, французи и т. н.) и осигуряването на техните близки. На този въпрос ни беше отговорено, че и в това отношение са взети съответните мерки. За чуждите доброволци се различават четири групи военноинвалиди, в зависимост от степента на придобитата инвалидност и според служебния чин на съответното военно лице. Рентата, която се отпуска, е също и за чужденците в размер, който позволява на пострадалия при пълна неработоспособност да се издържа задоволително, а при частична неработоспособност да има една добавка към дохода от своята работа. Предвидени са също така и добавки за деца. Във всяка страна, която има доброволци в помощ на Германия, е уредена от централната каса на германската армия една специална служба, която ежемесечно изплаща следващите се суми. Възможността за трансферирането на съответните валути е напълно осигурена.         

В. X.