Предателство към Европа

от Карл Мегерле

  

Зависимостта на Англия от нейните съюзници, с влизането на Америка и Япония във войната, става още по-голяма. Един английски народен представител изнамерил формулата, че Англия има да избира: или да заеме положение на западноевропейска тоталитарна държава или да заеме положение на контролирана от Съединените Щати източна цивилизация. Това е точно положението на Англия, до което е доведена от ръководството на Чърчил. Това положение се покрива с външнополитическите насоки, очертани от официоза ,,Таймс”, като резултат на Московската и Вашингтонската конференции. Значи, английската външна политика в бъдеще, ще бъде задължена към най-тясно сътрудничество със Съветска Русия, а Европа - към Съединените Щати. доколкото се касае до английската задморска империя.

 

В Лондон си дават вид, като чели това идва от само себе си и това положение е дошло, като резултат на тяхното свободно решение и че то, като чели лежи в тяхната лична възможност, за да могат да си задържат ръководството и контрола над действията между болшевишкия и северноамериканския полюси. В Лондон се върши така, като чели там са открили някакъв световно-политически ерзац за политическото равновесие на Европа, където, разбира се, Англия иска да мине пак за меродавна сила. Разбира се, това не е така. Това е илюзия, защото днес английската мощ е така разбита и разложението на досегашната и световна структура е стигнало до там, че политическата мощ на двата и партньора, в сравнение с нейната, е тъй превъзхождаща, че Англия е станала само функция на двете страни, или както казва тоя народен представител, тя е или една западна европейска външнополитическа област, или пък една източно-американска такава. Ако стане така, както желаят англичаните, т. е. да победят нашите противници, тогава Англия нема да бъде първомайстор нито в Европа нито зад моретата. В Европа ще бъде Съветска Русия, а зад моретата - С.-А. Щати. Топлите прегръдки във Вашингтон и Москва ще бъдат забравени и Англия ще трябва да плаща от собствените си джобове, своето спасение и на двете страни, защото нито Чърчил, нито Идън, са се явили във Вашингтон и Москва като хора, които могат да действуват решително, а и двамата са се явили с шапка в ръце, като просители. Днес главната квартира на съюзниците се намира във Вашингтон. Не английските, а американските, респ. съветските, жизнени интереси ще определят какво трябва да бъде. Двата английски партньора са равни в своята алчност и бруталност, когато предявяват своите претенции. Този приоритет на двете страни ще се покачва, в зависимост от приноса на Съветска Русия и Америка във войната, принос изразен в хора, материал и пари. Заради загубата на Гуам, Ваке и Филипините, Америка ще бъде обезщетена от Англия. Сам Рузвелт няма да посмее да застави своя народ да плаща стотици милиарди долари военни разноски от собствените си джобове. И в самите доминиони вече живее ясно убеждение за пълната зависимост от двата съюзника, отколкото от метрополията. Нравственият протекторат над Канада и Австралия е вече подготвен. Стопанският и военният са в пълен ход. Този факт в двата доминиона се приема безропотно, дори се желае. Същото важи и за Нова Зеландия. Колко ще трае, не се знае, но и в Индия ще бъде меродавен американският пълномощен министър, а не английския вицекрал. Но, това, което ще бъде Америка зад океана, Съветска Русия ще бъде в Европа, в зоната на средиземноморските английски интереси, в Близкия изток и Индия. Също и тук английската сила няма да бъде достатъчна, за да може да надзирава превъзхождащата я сила, която е вече поставена в движение. С други думи, това, което ще бъде развито в английската външна политика, няма да бъде резултат на свободно, суверенно решение, а на акт на отчаяние, и привидно задоволство, каквото във времето на класическата английска външна политика би било счетено за предателство спрямо империята.

 

Това състояние, наблюдавано от Европа, означава същевременно и абдикация и предателство. Абдикация до толкова, до колкото Англия предава Европа не на повече, а само на един и при това, на превъзхождащ я партньор. Съветският съюз, като единствена и най-силна военна мощ, няма нужда да взима под внимание някакви английски интереси. Той ще определя сам формите и границите на своето ръководно влияние. Идън вече напълно се примири. Това е отстъпление от Европа и отиване към статута за една цялостна болшевишка Европа. Всяко друго поведение би принудило Англия, след една болшевишка победа, да третира съюзника днес, като неприятел утре. Какво разбират болшевиките под „жизнена сфера”, влияние и ръководство, те го доказаха в Източна Европа. Новата „европейска програма” на Англия предвижда съгласие на Америка и на доминионите. Съгласието на Европа не интересува Англия. Това не изненадва никого, който си спомня за третирането на малките народи през 1919 год. от Клемансо, Уилсън и Лойд Джорж. Европейските емигрантски правителства в Лондон, на които „Дейли Мейл” казал: много естествено, не всички малки държави в Европа ще бъдат възобновени.

 

От това се вижда, че в следващата мирна конференция те няма да бъдат третирани по-друго яче, отколкото през 1919 год. Преди всичко в английската европейска програма за Франция не се споменава и дума. Старият континентален меч е отписан. Нейните функции и нейното европейско местоположение сега е на Съветска Русия. Значи, според английското разбиране, Франция вече не представлява нищо в Европа. И при това, тя не е само отписана, а наново предадена, а с нея и цяла Европа. Това трябва да послужи за пример на всека европейска държава, чиито граждани все още не могат да признаят, че тук няма место за компромиси, а само едно: или за или срещу Европа. Предателството на Англия и Америка спрямо Европа е брутален факт. В Северна, Източна, Югоизточна и Средно-източна Европа няма народ, комуто, пряко или косвено, да не са му правени предложения за привличане към болшевишката сфера на влияние. Предателството на Англия показва, че Англия се е съгласила да бъде предадена и западна Европа на болшевишкото „ръководство”. Картата ни показва, че географски погледнато, Европа е само един полуостров на грамадното древно-азиатско пространство, завладяно от Съветска Русия. Ще дойде време, когато всички европейски политици ще разберат, че в случай на англо-саксонска и болшевишка победа, този географски закон ще бъде превърнат в политически, без Англия да може да измени нещо. Защото, към политическата и военна зависимост от Москва, идва веднага и духовното приобщаване на Англия към болшевишките идеи. Светът, така обясняват от Англия, може да учи още много работи от Съветска Русия, преди всичко в социалната и стопанска области. Съветите, се казва във вашингтонското изложение, идват рамо до рамо с Англия и С.-А. Щати, за да „осигурят религиозната свобода, справедливостта и защитата на човешките права в света”. Не се касае да вътрешната форма на управление, заяви Идън, а за държането на една страна в международния живот. Съветска Русия, макар да унищожи три независими държави и ги болшевизира, други нападна и ограби, в международния живот така се е отнесла, щото станала достоен салонен кавалер на Англия и Америка, за да стане ръководител на Европа. Препоръчването на московските стопански и социални идеи като пример, означава признаване на болшевизма от Англия като нов принцип за новия ред в Европа. Болшевизмът е вече прибавен от англо-саксонците, като девета точка в Атлантическата прокламация и е приет като световна обновителна програма. След като бяха изпълнени тези предпоставки, Москва можа неотдавна със задоволство да се присъедини към тази атлантическа прокламация.

 

Пълното вкопчване на Англия в тази предателска политика спрямо Европа е твърде неприятно за самата Англия. Заради това Идън се опита в един пасаж от своята реч да прикрие онова, което подготви в Москва спрямо Турция. Но който се извинява, се обвинява. Фактите от Финландия до Черно море и Иран и желязната логика на новата британска програма за ръководство на Европа, опровергават гаранциите й. Но истината си остава. Остава и абдикацията на Англия от Европа и света. Един работнически народен представител, Ричард Рапирт Щокес, заяви никога, че от много месеци и години изпитва неприятното чувство, че Англия ще бъде сведена до унизителното положение на един американски Хелголанд пред европейския бряг. Това неприятно чувство извиква понякога разкаяние в душата на всеки съзнателен англичанин, когато се замисли за съдбата на своето огнище, защото Рузвелт, в своите речи пред камината, постоянно заявяваше, че английската камина трябва да бъде загасена.