Европа - несломима

 

За речта на Валтер Функ, министър на германското стопанство, в Кьонигсберг

 

 Двадесет и деветият Източен панаир беше тържествено открит, вече за втори път през днешната война, в Кьонигсберг. Присъствието на италианския и японски посланици, на пратеници от Финландия, Манчукуо и Хърватско, както и на дипломатически представители на Унгария, Норвегия, Швеция, Дания и др., сочи голямото значение на този германски панаир за европейското стопанство. В своята реч при откриването, германският министър на стопанството, д-р Функ, се спря предимно върху бъдещите задачи на източния германски простор. Неговото схващане по горния въпрос е така занимливо и поучително за всеки европейски стопановед, че ни задължава да поместим изцяло някои от неговите мисли:

 

„Ние желаем две неща: преди всичко, да унищожим окончателно строежа на плутократическия империализъм и да превърнем международната търговия в чист и мощен уред на взаимно стопанско повдигане; второ, центърът на тежестта на европейската търговия, особено що се отнася до хранителни и жизнено необходими сурови вещества, трябва да лежи единствено в европейския простор на влияние; защото, войната занапред ще бъде най-лесно препятствувана, като не бъдат допускани каквито и да било военни стопански мерки.”

 

По-нататък министърът наблегна в своето изложение на обстоятелството, че предстои значително облекчаване на германската промишленост. Тук д-р Функ си послужи с израза за широко „раздвижване и разпростиране на промишлеността към изток.” Облекчаването и намаляването на претрупаността, която съществува всред промишленост и население на някои германски области, чрез мерки, които скоро ще бъдат предприети, ще бъде голяма обществено-стопанска придобивка. Неизмерими възможности за развитие се откривали също за германските пристанищни градове, от Дунава до Балтийско и Северно море, които трябва да поемат и провеждат целия многократно нараснал стокообмен с Изтока. Балтийският простор, с плодородните си области, ще бъде занапред, според мнението на райхсминистра, от съществено значение за изхранването на Европа. Балтийската промишленост също така показа, че нейните производителни възможности надминават вече спокойно нуждите на вътрешния пазар. Тя разполага пак с оня обширен хинтерланд, към който преди войната, поради строги самоуединителни мерки на Съветите, нямаше почти никакъв достъп. Балтийските търговски и промишлени средища, с благоприятното си природно местоположение, като незамръзващи пристанища, ще могат най-сетне да бъдат използувани с успех.

 

Като основа за утрешното процъфтяване на старите съветски области и на техните неизчерпаеми земно-стопански и промишлени възможности, д-р Функ изтъкна следните три предпоставки: първо, ще трябва да се поправят най-съществените вреди, нанесени през войната и да се превъзмогне пълният стопански безпорядък. После, ще трябва да се разрешат умело редица въпроси, които засягат населението и неговото ръководство. И най-накрая, ще трябва тая пространна страна да бъде устроена, стопански, технически и съобщително, съответно на нейното новоевропейско предназначение.

 

Министърът предвижда извънредно засилване на германската военно-стопанска мощ, когато вече ще могат да бъдат използувани тия големи простори.

 

Що се отнася до утрешното водене на войната от страна на болшевишките самодръжци, продължи г-н д-р Функ, всяка по-нататъшна съпротива за тях е напълно безсмислена, след като са загубили реколтата от плодородните, завзети от нас земи, както и неоценимите, пребогати със сурови вещества, промишлени области.

 

Особено важна, обаче, за всеки европеец е оная част от речта, в която г-н министърът разгледа последиците, които ще дойдат за нашия континент от освобождаването на източно-европейските области. Вратата към богати пазари е широко отворена. Нашият материк придоби пространствен прираст, който дава неогриничими възможности за развитие на неговите производствени сили. А че досега Европа никога не е използувала, както трябва, своите неизчерпаеми природни богатства, е действителност, която никой далновиден европеец не би могъл да отрече.

 

От това изчерпателно изложение на райхсминистъра става ясно, какви големи грижи се полагат за бъдното устройство на европейското стопанство. Цялостното и разумно използуване на ценните земеделско-скотовъдни и промишлени области на Съветския съюз, ще обезпечи за целия наш материк съвсем ново, цветущо стопанско състояние. След удивителните постижения на германската вътрешно-устройствена политика, не подлежи на никакво съмнение, какво, всестранното използуване на плодородните украински поля, както и на плодоносната „Черноземска губерния”, ще бъде проведено така, че да стане здрава основа за изхранването на Европа. Тези светли изгледи за близкото „утре” може да потвърди всеки добър познавач из областта на земеделското стопанство.

 

И тъй като в нова Европа „държавно ръководство и предприемчива изпълнителна власт”, както се изрази министърът на стопанството, ще се допълват по най-щастлив начин, може спокойно да се вярва, че пътят към бъдното европейско самоизхранване ще бъде прокопан сигурно и безпогрешно.

 

Мощната германска войска, подпомогната от своите храбри съюзници, помете пред непобедимото си оръжие всички кроежи на англо-американската плутокрация, която готвеше гладна смърт за Европа. Опасността за блокада на нашия материк е отстранена вече за всички времена.