Театрални представления за войниците на фронта

 

 

,,...Вечерта залата, служеща за трапезария, е просто претъпкана. И все още продължават да идват войници. Напрегнато очакване изпълва всички. Най-сетне представлението започва! Първи излизат на сцената нашите момичета, облечени в национални носии... Нямаше песен, която да не бъде изкарана на бис, а на края с нестихващи ръкостискания войниците си измолиха и допълнително още една песен извън програмата. Майорът се опитва след свършването на представлението да каже няколко благодарствени думи, но трогнат и развълнуван, той само безмълвно и сърдечно стиска ръка на нашия режисьор”. Така ни разказва своите впечатления един член на една от многото театрални трупи, които организацията „Сила чрез радост” изпраща на източния фронт, и продължава след това: „По-късно комендантът на града ни замоли да дадем на другия ден още две представления. Така много бих желал, щото всички бойци от Нарвик, да преживеят тези празнични часове, казва той. Ние, артистите, бяхме всички вече страшно изморени, но при все това не можахме да кажем „не”. Изнесохме на следния ден две представления, които предизвикаха небивал възторг и въодушевление, надминаващо всички предели”.

 

 

„Мина фон Барнхелм или войнишко щастие”. Тази класическа немска комедия за войници, написана от Лесинг по време на седемгодишната война, се изнася с голям успех от фронтовите театри

 

 

С малки кавалерски услуги войниците искат да изразят своята благодарност към артистките

 

Тази малка театрална трупа, състояща се от всичко 14 души мъже и жени, е изнесла за германските войници в Северна Норвегия и Финландия чудно хубави „алпийски родни вечери”. Артистите разказват с възторг за красотите на краткотрайното северно лято, за тъжната пустинност на тундрите през време на дългата и мрачна полярна зима, за сърдечното гостоприемство на войниците и за своите изпълнени с трудности и премеждия пътувания през планински възвишения и до островите на Ледовитото море, където малък брой германски войници пазят самотна стража. Особено жив спомен са запазили всички от неспокойното морско пътуване за Н. Н. в крайния север. Сега, обаче, всички тези теглила са забравени; забравено е отдавна и страхливото туптене, на уплашени женски сърца. Всички са сега безкрайно щастливи и доволни, че са могли да доставят на войниците толкова много радост.

 

А това са само една малка група измежду-многото хиляди артисти и артистки от организацията „Сила чрез радост” - тези 14 души, на които се беше паднало да се отправят на север, към полярния кръг. Хиляди германски артисти непрестанно пътуват навсякъде из окупираните земи, от Русия до северна Африка, като носят на войниците със своите представления радост и разтуха, и привет от Родината. Те са в прочутия Трокадеро в Париж, където Франц Лехар дирижира концерт от своите хубави и популярни оперетни мелодии; Те са в Комеди Франсез, където берлинският Шилер-театър гостува с едно незабравимо представление на „Коварство и любов”; те са в Гранд Опера, където Херберт фон Караян изпълнява Баховата литургия h-moll. Но друг път - о, колко често! - те са принудени да се задоволят с една импровизирана сцена в някоя полуразрушена сграда, в някоя плевня или под открито небе. Между тях се намират множество неизвестни, но многообещаващи артисти и артистки, които с храброст и с удивително себеотрицание изпълняват своя благороден дълг. Но често пред германските войници излизат и именити артисти със слава и международна известност, като напр. красивата филмова звезда Лил Даговер и голямата певица Делиа Райнхард, която е излизала на най-прочутите сцени в света.

 

 

Фронтовият театър се е настанил в една плевня. Външната обстановка не е от значение за истинския артист

 

Един неизвестен член на фронтовия театър „Швабска сцена”, който обикаля с голям успех източния фронт, прави същото заключение, което и един артист от ранга на един Густаф Грюндгенс: само който с пълна всеотдайност и с пълен размах на своето дарование се явява пред публиката на фронта, само той издържа изпита. Тъй както самият той на бойното поле дава всичко, каквото може, така също на свой ред войникът на фронта очаква и иска най-добро постижение от тези, които са изпратени на фронта, за да задоволят неговите нужди от духовна храна и развлечение. Всичко друго той отхвърля и присъжда безпощадно. „Да играеш на сцената пред войници и пред тях да представяш живота” - казва Густаф Грюндгенс - „това е един тежък изпит за изкуството на артиста. Там нашата действителност - действителността на художественото пресъздаване на живота - трябва да издържи изпит пред действителността и преживелицата на войната и пред нейните бойци”.

 

Големи трудности в организационно отношение и тежки изисквания за артистите произтичат от обширното пространство на източния фронт. Въпреки това, през тази зима можаха да бъдат ангажирани повече от хиляда души артисти и добре екипирани с всичко необходимо да бъдат изпратени за Русия - чак до най-предните позиции, където, разбира се, е възможно да отидат само мъже. Но също и театралните трупи, в които участвуват жени, не остават пощадени от трудностите и премеждията в Русия и понякога се случва и те да преживеят в непосредствена близост военните действия на фронта. Нека чуем най-добре за потвърждение, впечатленията на един артист от „Швабска сцена: „Така постепенно нашата външност получава върху себе си отпечатъка на изтока. Една нивелираща външна дреха ни облича като жива следа от времето и от общото стануване в масови лагери; руски прах ни покрива еднакво всички, а от дрехите ни се усеща една миризма, която не би могла да се премахне и от най-силния парфюм... Ето че сега най-сетне ни се удава случай да направим чест на името „фронтов театър”. Сцената се построява с необикновено голяма бързина - представленията може да започнат! Те, обаче, не започват и не може да започнат - „стратегическото” положение не позволява това. Огънят на неприятелската артилерия и въздушните бомбардировки не престават денем и нощем. При все това настроението в трупата си остава на своята висота и всички желаят час по-скоро да започнат работа.

 

 

Последни приготовления преди излизане на сцената в импровизираната гардеробна

 

Чак когато една граната разбива вратата на къщата, тогава изведнъж, като че ли и комикът дори загубва своя хумор. Сега бързо трябва да напуснем току-що издигнатата сцена и да се подслоним на сигурно място в землянките. След няколко дни, когато положението на фронта се прояснява, нашият майстор заедно с един помощник поставя разместените кулиси отново в ред и тогава ние отново можем да подемем работата си в служба на нашите войници”.

 

Ерика Алтгелдт