Виена и нейното бъдеще

от Карл Лам

 

В миналото често се изразяваше мнението, че Виена винаги ще остане обичана от всички, че тя при всички обстоятелства ще си запази навсякъде една особена обич. Това се казваше на виенчани и в дните след сключването на мира; в Сен-Жермен, когато двумилионният град беше превърнат в столица на една изкуствено създадена държава, цялата имаща всичко 6,5 милиона жители - бедни планински селяни. „Остатъкът е Австрия беше обявил тогава Клемансо и от този, именно „остатък” се искаше не само да остане жизнеспособен, но и отгоре на това да може да поддържа една Виена като град на културата на нейната висота. Самостоятелността и независимостта на малката и неестествена държава бяха провъзгласени за железен закон; аншлусът с Германия беше изрично забранен. Бившият френски пълномощен министър в Лондон, Жул Камбон, очевидно преизпълнен от „любов” към Виена, дори беше заявил, че при един аншлус с Германия, Виена би била сведена до ранга на един Щутгарт. Без съмнение Щутгарт, градът, който има най-голям процент от германците, живущи в чужбина, съвсем не заема маловажно положение. Но Камбон искаше да подплаши виенчани, че в границите на Германския Райх, Виена във всеки случай ще бъде само един провинциален град. Тъй като, въпреки всичко старата обич към Виена все пак и днес си е останала навсякъде същата, няма съмнение, че дори в Лондон и Ню-Йорк има мнозина, които биха се зарадвали много да узнаят, че положението на този световен град на културата и музиката и сега четири години след аншлуса и три години след избухването на войната - се развива само в благоприятна насока.

 

Няма нужда да се изтъква, че Виена, подобно, както всички други останали германски градове на Дунава и Алпите, взема пълно участие във войната и във военните усилия на общото отечество. Това се разбира от само себе си. Синовете на Виена принадлежат към най-добрите германски войници и участвуват днес във войната на всички фронтове: на крайния север, в Африка и по цялата дължина на гигантския източен фронт. Мнозина от тях носят рицарския орден на железния кръст като награда и признание за тяхната храброст, а не са малко и тези, които заемат високи командни постове в германската армия. Колкото се отнася до населението на Виена, за неговата пожертвувателност говори достатъчно красноречиво фактът, че виенската област при всички досегашни събирания на волни пожертвувания, било за зимната помощ, било за червения кръст, стой винаги, в челната редица на най-щедрите дарители. „Златното виенско сърце” си е останало и до днес все същото добро и пожертвувателно сърце. Наистина, Виена, както въобще и цяла присъединена Австрия, не можа да преживее след аншлуса освен, една единствена мирновременна година, в продължение на която старият град на австрийските императори требваше да догонва много или малко останалите градове от неговия ранг в обширното стопанско пространство на Германския Райх. Но и това кратко време беше достатъчно, за да се почувствуват първите признаци на един нов разцвет и макар след прекарания дълъг период на анемично вегетиране австрийските индустрии да не можеха изведнъж да настигнат по машини и съоръжения модерната уредба и усъвършенстваност в стария Райх, в много случаи рационализацията се оказа лесно постижима. Сякаш само с един удар бяха победени и премахнати гнетящата безработица и ширещата се дотогава така жалка за Виена просия. Младежта и преди всичко многобройните младежи, следващи във виенските висши училища, знаеха най-сетне вече, какво ще бъде тяхното бъдеще. Виена щяла да изпадне и да бъде сведена по големина и значение до нивото на Щутгарт! О, не, нищо подобно! Виена, напротив, започна след аншлуса да расте във всяко отношение и да увеличава своето значение във всяко направление.

 

Когато Адолф Хитлер - самият той прекарал някога на младини тежки години на лишения и мизерия във Виена - на 9. май 1938 год., след сърдечното му посрещане в родния му град, бе приветствуван след това в тържествената зала на виенското кметство от кмета на града Херман Нойбахер, той отговори на отправените му приветствия със следните паметни думи: „Този град е за мене един бисер. Аз ще поставя този бисер в достойна за него рамка и ще го поверя на грижите на целия Германски Райх, на цялата германска нация. Този град ще изживее един нов период на възход и благополучие”. Преди повече от две години, всред тежненията и грижите на войната, Фюрерът изпрати във Виена за гаулайтер държавен наместник Балдур фон Ширах, водача на германската младеж. Амбициозният гаулайтер на Виена, произхождащ от Ваймар, където неговият баща е бил интендант на градския театър, в кратко време изготви за Виена една културна програма, която оттогава насам е в по-голямата си част осъществена. Днес може с положителност да се каже: положението на Виена като музикален център от световно значение е гарантирано. Свършено е вече с така болезнения упадък на виенската опера, край на грижите за намиране на нови музикални сили. Всичко това остава само като тъжен спомен от едно тежко минало. Оказа се и доказа се освен това, че оплакванията срещу така наречената „музика в консерви” - именно, радиото, фонографа, тон-филма за които се смяташе, че ще направят излишно ученето на пиано и цигулка, са били неоснователни. Виенската община откри цяла редица музикални училища, в които напливът на ученици е извънредно голям. Освен това държавата превърна съществуващата по-рано Музикална академия в Държавно висше музикално училище, в което елитът на получилите вече своята подготовка таланти имат възможността в специални класове, под ръководството на световно известни знаменитости, да работят за своето пълно усъвършенствуване.

 

Държавният ръководител фон Ширах изрично заяви, че няма да се насърчават посредственици. Действително, хубаво би било, ако до известна степен занемарената домашна музика се оживи наново със спечелването на нови любители на пианото и на други инструменти и ако домашните квартети отново се увеличат. Обаче непризвани и некадърни професионални музиканти, по-добре да няма: само способните и талантливите требва да получат достъп в оркестрите на филхармониците и симфониците, а освен това също и редовете на виртуозите и солистите трябва да бъдат подмладени и освежени. На концертите във Виена сега винаги има просто невероятен наплив от посетители. Да купи човек билет за концерт е също така трудно днес, както е с билетите за театрите. Изобщо във Виена не се помни да е имало някога в миналото толкова голям интерес към изкуството. А това благоприятно развитие не настъпи от само себе си; то се дължи до голяма степен на усилията на фон Ширах, който съумя да импулсира и внесе нов живот във всички отрасли на изкуството.

 

По инициатива на Ширах и неговия главен помощник по културните въпроси, Валтер Томас, във Виена беше уредена най-напред една бляскаво изнесена „Моцартова седмица”, а след това беше организирана „седмица на съвременната музика”. Големият успех на тези две музикални седмици показа по един красноречив начин до каква висота е достигнала Виенската държавна опера.

 

Нема вече и помен от предишното бягство на най-добрите сили, които през 1938 год. отиваха предимно в германски опери и най-вече в Берлин; Виена си възвърна отново някогашната притегателна мощ и стана отново място на върховна слава за много именити певци и певици. Моцартовите опери „Дон Жуан”, „Вълшебната флейта” и „Сватбата на Фигаро” бяха представени в нова постановка, при отличен двоен ансамбъл и нови стилни декори. С известна уплаха, като че ли във Виена изведнъж си дадоха също сметка, че поради ограничените бюджетни средства на държавните театри, връзката със съвременната музика почти не се поддържаше. Сега последователно бяха изнесени в Държавната опера творбите на Вагнер-Регени, Ек и Орф, които бяха минали вече през много оперни сцени в Германия и които старият град на музиката трябваше също да приеме и признае. Също така оперите на Рихард Щраус бяха изнесени в бляскави нови постановки и старият композитор, който някога с огорчение беше напустнал къщата си във Виена и се беше усамотил в Гармиш-Партенкирхен, се завърна отново, за да дирижира сега често в Държавната опера, която той някога като директор ръководеше. За идната пролет се предвижда уреждането в чест на приятелска Италия на една импозантна „седмица на Верди”.

 

За порастването на интереса към музиката говори също масовото посещение на виенската Фолксопер. Последната бе основно ремонтирана, беше издигната до положението на градска опера на града Виена, при това успя, подобно на Държавната опера, да привлече един отличен ансамбъл и си спечели по този начин една многобройна публика, докато в малка Австрия преди аншлуса, тя дълги години стоеше затворена. Двете опери броят в своя постоянен артистичен състав именити певци и певици от Унгария, България, Румъния, Хърватско и Гърция, които след получаване школовката на гласовете си във Виена, са намерили тук прием и за постоянна артистична дейност. Това тясно сътрудничество с югоизточните държави в областта на изкуството и културата се манифестира също и в концертните зали на Виена, където често гостуват композитори, диригенти и виртуози от тези държави. В музикална Виена цари изобщо голямо оживление; прочути диригенти, като Фуртвенглер, Феликс Краус и особено Кнапертсбуш и Карл Бьом дирижират почти постоянно във Виена. Виенската филхармония също е запазила своя висок ранг. Това тя показа при всеобщи признания и възторжени преценки по време на тържествата по случай стогодишния й юбилей.

 

Но не само в областта на музиката Виена преживява подобно възраждане. Така е и във всички други области на изкуството. Балдур фон Ширах постави нови задачи също и на Драматичния театър. Старият Бургтеатър, който от край време проявяваше амбицията да играе ролята на немски национален театър, се намира сега под вещото ръководство на главния интендант на виенските държавни театри, Лотар Мютел и полага всички усилия за привличането на млади и известни актьори, като се стреми преди всичко да даде образцови представления на класическата драма. Бургтеатър разполага за комедиите с кокетния Академи-театър, а за принадлежащата към него драматична школа с така наречения Златен театър на замъка Шьонбрюн. Не по-малък възход отбелязва и виенският Фолкстеатер, намиращ се под ръководството на главния интендант Илц, който създаде разкошни постановки на редица драматични произведения от Грилпарцер, Раймунд и др., включително от по-нови автори. На особена обич се радва също така драматичният театър в Йозефщадт, на чиято сцена се представя най-чистото и възвишено изкуство. Този театър се ръководи от Хайнц Хилперт, който като ръководител същевременно и на някои берлински театри, поддържа в художествено отношение връзката със столицата на Райха. Накрая би трябвало да се споменат още няколко виенски театри, между които и оставащите още затворени два-три театра. Последните ще бъдат в скоро време отново открити. Преди всичко, чака своето преоткриване известният „Театър ан дер Вийн”, който отново да съживи и издигне оперетата във Виена. За съжаление, обаче, прочутата стара сграда на този театър се нуждае от основен ремонт и подновяване, които сега през войната едва ли ще може да бъдат извършени.

 

Същите грижи, които се положиха за музиката и за драматичното изкуство, бяха положени и за изобразителните изкуства. Раздадени бяха големи парични награди, за да се подпомогнат и насърчат обеднелите през времето на малка Австрия художници, скулптори и архитекти. Миналата година в дома на изкуствата беше уредена една юбилейна изложба, която в отдела си „80 години художествено творчество във Виена” представи разцвета на изкуствата през така наречената Макартова епоха. Уреденият неотдавна конкурс за „най-хубавия женски образ” показа с участвуващите 180 прекрасни картини и скулптури, че виенчанката е останала все така красива и очарователна, но и че виенските художници са останали достойни за нея. Много нещо беше сторено също за виенските музеи, които бяха преустроени и ремонтирани. Сега през войната много от техните най-ценни предмети се съхраняват на сигурно място.

 

От техните извънредно богати резервни сбирки, виенските музеи организираха военни изложби, които привлякоха голям наплив от посетители. Изразходваха се също така много средства за закупуване на нови предмети.

 

Наистина, някои неща от културната програма, установена от насърчителната политика на винаги особено добре разположения към Виена райхсминистър д-р Гьобелс, са отложени за изпълнение след войната, обаче, виждайки стореното досега, виенчани не се съмняват, че техният град ще има да играе важна роля за напред и че той може да очаква едно бъдеще, достойно за великото минало.