Съвременното възпитание и обучение

във Великия Германски Райх

 

Дух и насоки

 

За да схванем духа и насоките на възпитанието и обучението в днешна Германия, необходимо е да хвърлим, макар и бегъл поглед върху някои образователни реформи в близкото минало. През втората половина на 19 век се извърши основна промяна в стопанския живот на страната - фабричната индустрия, съответно машинният труд, и ръчната индустрия се развиха до огромни размери. Германското производство наводни европейските и по-далечни пазари и се яви опасен съперник на английското и френското. Първоначално то конкурираше с ниските си цени, ала по трайност и особено по хубост, по изящна изработка, им отстъпваше. Световните изложби, уредени в края на миналия век, показаха, че изработените предмети в Германия, съответно художествените занаяти, не могат да се мерят с френските и английските. Това породи стремеж да се подобрят произведените предмети и по форма и по качество, който намери отражение и в педагогията. Създаде се реформено движение - естетическо. У младите трябва да се развие естетически вкус, усет към хубавата форма, художествено разбиране. В Хамбург се създаде „дружество за естетическо възпитание”. Най-виден представител на това педагогическо течение е Ернст Вебер. Според него, педагогията, като възпитателна дейност, като практика, е изкуство, което почива на естетиката. Възпитанието има повече емоционален и интуитивен характер. Педагогът практик, учителят, е преди всичко художник. Той трябва да дава художествена форма на учебното съдържание и „сам да чувствува като детската душа”. Животът може само да се „преживее”. Той е непосреден като изкуството. За да улесни учениците да изпитат неговото въздействие, педагогията трябва де стане изкуство.

 

Започнаха да строят красиви училищни сгради, да разхубавяват коридори и учебни стаи, да уреждат цветни градини. Внесе се реформа в учебното съдържание и учебните методи по художествените предмети: рисуване, писане, литература, музика, гимнастика. Докато учениците по-рано рисуваха по зададена програма, несамостойно, сега почнаха да рисуват свободно: паметно-илюстративно, паметно-предметно, от натура, почнаха да рисуват и орнаменти. По литература сами четат творби от видни автори и изпитват художествена наслада. Пишат свободни съчинения за свои преживявания, като се стремят да им дадат по-хубава форма. Детето се проявява като творец и в своите игри. То става изобщо „център на образователната дейност” и предмет на научни изследвания. Съставят се учебници с образцови художествени четива. Отпечатват се книги с художествени картини за най-малките. При обучението по гимнастика се обръща внимание не само на силата и здравето, но и на красивите, движения. Въвежда се ритмична гимнастика, която се извършва при съпровод на музика. Възстановяват се стари народни игри (танци) и пр. Почват да се отнасят с особено внимание към музиката, обръщат поглед към народната песен. На много места младежи устройват концерти.

 

На същата основа и във връзка с проблема за художественото възпитание изниква движението за трудово училище. Трудът е създател на материалната култура, без която е немислим духовен живот. От голямо значение е да се възпита у детето любов към труда. Работейки, създавайки полезни предмети или като помага на близките си в полето, градината, работилницата, у него се развива социален дух и чувство на отговорност. Ръчната работа е също така прекрасно средство за възпитание на характера. Изтъква се изобщо нейното голямо значение за телесното и духовно развитие на подрастващите. Мнозина и не само в Германия, застъпват становището, че тя трябва да стане средищна точка на училищната работа. В близко време ръчната работа става задължителен предмет. При много училища се откриват работилници (кабинети по ръчна работа), най-първо в Мюнхен, където работи бележитият педагог Кершенщайнер, за обработка на дърво и желязо, в Лайпциг, Виена, Берлин и др. Създават се, особено след световната война, отлично уредени професионални училища във всички области на труда.

 

Няма да се спираме на другите движения за реформа на възпитанието и обучението (социална педагогия, индивидуална педагогия, държавно-гражданско възпитание, експериментална педагогика и др.), които също имат по-силна или по-слаба връзка със стопанския и политически живот през втората половина на миналия век и началото на настоящия, с напредъка на науките изобщо и развоя на педагогическата наука и практика.

 

След световната война за Германия настъпват тежки дни. Тя беше намалена, като се дадоха части от земята й на съседни народи, беше лишена от своите колонии и от внос на суровини, наложиха й да плаща тежки репарации. Създават се крайно неблагоприятни условия за спокойно стопанско и културно развитие. Пазарите за огромното германско производство, което продължаваше да процъфтява, се ограничават още повече. „След кипежа на неспирни вътрешни политически борби” се явява националсоциалистическото движение, което още през 1933 година пое управлението и създаде основни промени в политическия, стопанския и културен живот на страната. Завея нов дух в германските училища, създадоха се нови насоки на възпитание и обучение.

 

Като предвестници на новия дух на възпитание и обучение се сочат редица композитори, философи, педагози и политически деятели: Вагнер, Паул Лагард, Ницше, Хюстън Чембърлейн, Ернст Крик, Боимлер, Хитлер, Бернхард Руст и др. Рихард Вагнер (1813-1883) иска да пробуди народното съзнание у германците чрез изкуството. Неговите най-хубави творби изтъкват ярко „германския идеал за героизъм, чест, вярност и рицарство”. П. Легард (1827-1891) се бори против парламентаризма и либерализма на своето време. Той се застъпва за едно ново национално възпитание, което се насочва предимно върху волята и характера. На знанията отдава по-малко значение. Фридрих Ницше (1844 - 1900) е противник на християнския морал, като го нарича робски, стаден. Срещу него той противопоставя морала на свръхчовека, „който утвърждава земния живот с всичката му хубост, но и а коравата му действителност и има смелостта да го отстоява като своя съдба”. Негов идеал е: сила, героичност, благородство. Хюстън Стюарт Чембърлейн, починал в 1927 година, е по рождение англичанин, но имал голяма вяра в германския народ и неговото световно значение. Той е противник на учението за равенството и равноценността на хората. Германците, като арийци, са високо надарени. За да запазят това свое предимство, тяхната раса трябва да остане чиста, трябва да се предпази от смешение. Расата, кръвта обуславя особения характер на човека. Типични представители на даровития германски народ са Лутер и Бисмарк, Гьоте и Вагнер, Бах и Бетовен. „Еврейството и римската църква са неприятелски сили на германския дух”. Чембърлейн предвижда близък край на демокрацията и партиите. Върху педагогически въпроси се изказва случайно. Той е против усвояването на мъртви знания.

 

Виден представител не новата педагогика в Германия е Рудолф Боймлер, професор по философия и политическа педагогика в Берлин. Според него идеал на настоящето и бъдещето е политическият човек. „Възпитанието идва да оформи този политически човек и да насочи неговото знание и дейност към народната и държавна общност”. Педагогията ще се изгради в бъдеще като политическа наука, ще стане „политическа педагогика” (Politische Pädagokik).

 

Традиционното училище, казва Боймлер, дава формално образование. То не си поставя „конкретна възпитателна цел”. Учебният процес протича спокойно, необезпокояван от никого. Подрастващите се оставят да се развиват напълно свободно. Учителят не е нищо друго освен слуга при този процес: той само подготвя условията за школуване на младежите и разгръщане на техните сили. Младежката възраст се схваща като възраст за узряване, през която подрастващите се подготвят за живота. Но „човек не е само природно, но още историческо същество” и затова се нуждае да бъде подпомогнат в своя живот. „Младежта иска не само да бъде обучавана, а и да бъде водена”. Времето на неполитичното училище, завладяно от една абстрактна дидактика, е минало; почва ново време - на политичното училище”.

 

Защитник на формалното образование, пише Боймлер, е Хербарт. Същината на това образование е, че то се добива с помощта на учебен материал. Възпитателят действува на учениците посредствено, като се старае да извика в съзнанието им „един свят от представи, един кръг от мисли”. Същото е с възпитанието на волята: и то се постига по заобиколния път на мисленето, а не чрез пример, чрез съвместен живот и съвместна дейност в една общност. „Всяко свободно от обучение възпитание, всяко непосредствено въздействие върху фантазията, чувствата и волята на възпитаника, по думите на Хербарт, е свързано с най-голяма опасност”. Учителят не е водач; той влиза в досег с учениците, само чрез учебното градиво, само чрез обучението. Както ръководството, така и другарството (Kameradschaft) са изключени.

 

На тази система на възпитание Боймлер противопоставя възпитанието в „общностните кръгове” (Gemeinschaftskreisen), при което съдържанието, учебният материал, има ограничено значение. „Тук същественото е „непосредственото въздействие чрез пример, чрез обща песен и общ ритъм, емоционалното единение, породено от един истински водач; тук животът се разгаря лице с лице, тук душата расте, обвита в атмосфера на общностен живот, духът се разраства чрез вдъхновение.” Непосредственото възпитание е емоционално; то е възможно само при наличността на конкретна цел, „подета от сърцето и утвърдена от волята”. „Знанието и разбирането са плодоносни и живи, дейни и трайни само при един порядък, който се основава на сърцето, а не на разсъдъка.”

 

Защитник на емоционалното възпитание, развива Боймлер своите мисли по-нататък, е Песталоци. Според него, човек става човек, като живее общностен живот, „лице с лице”, „сърце до сърце” със своите съчовеци. Само в кръг от хора, „където господствува любов и вяра, расте човек към съвършенство”. А такъв общностен живот се живее, казва Песталоци, в семейния кръг. Тук именно, детето се възпитава нравствено; в училище се развиват само мисленето и художествените сръчности.

 

Националсоциалистическата революция „възстанови първенството на непосредственото възпитание”. Училището става фактор на възпитанието: то идва да продължи и укрепи политическото възпитание на подрастващите, което започва в партийните формации.

 

Немското училище е свързано органически със съдбата на германския народ. През време на Първия Райх то е църковно; неговото развитие се характеризира с това, че минава от „църковно училище в църковни (вероизповедни) училища.” С Фридрих Велики започва времето на Втория райх. Училището става държавно. То страда от същия недостатък, от който страда държавата: липсва му мироглед. На учениците се дава формално образование, учебното градиво няма връзка със съществуването на народа. При обучението по история, например, всеки учител застъпва свое лично разбиране или по-скоро онова на партията, към която се числи. По този начин „неутралното държавно училище стана по необходимост партийно училище” (Parteienschule). Безмирогледното училище стана място за борба на партиите. Училището не Третия Райх е мирогледно, то е в истинския смисъл на думата народно училище.

 

Боймлер изтъква друго разбиране на понятието мироглед. Схващането на отделното лице за света, основано на личния му опит, не е мироглед, е лично схващане. Мироглед може да има едно племе, една раса, един народ; „мирогледът е винаги народен мироглед”.

 

Училището на Третия Райх е мирогледно, народно, общностно (Gemeinschaftsschule). То не е училище на цялостната държава, а училище на Райха, който не е нито католически, нито протестантски, а е германски. „Райхът изникна от дълбочината на нашето собствено съществувание, той е проява на живеещата в нас сила”.

 

Учителят в днешната държава не е чиновник, който срещу заплащане изпълнява своята длъжност, не е обикновен държавен служител; напротив, той е с онова сърце, от което произлиза мирогледът на германците”.

 

Върху въпросите за възпитанието се изказва и водачът Адолф Хитлер. Първа възпитателна грижа на народната държава, според него, е да се поставят основите на едно напълно здраво тяло. На второ място идва развитието на духовните сили: характер, воля, решителност и чувство за отговорност и на трето - придобиването на знания, научното школуване. От най-важно и решаващо значение за общността в нова Германия са характерът и дееспособността. При обучението се дава най-важно място на биологията, като се подчертава особено науката за расите и наследствеността. Целта не девическото образование е да се подготвят бъдещи майки. Виден просветен деятел е и Бернхард Руст, пруски министър на народното просвещение. Учениците трябва да бъдат проникнати от националсоциалистически дух, казва той. За целта още през 1926 годиш в Германия се основа младежката организация „Хитлерова младеж” (H.J.). В нея постъпват момчета и момичета от десетгодишна възраст. Целта на тази организация е: телесно закрепване на младежът, възпитание на характера, привикване към самодисциплина и развитие на другарски дух. Младежите школуват и закаляват характера си в особени лагери, чрез спорт и работа в земеделски стопанства.

 

За най-виден представител на новата педагогика в Германия се счита Ернст Крик. Според него педагогията едва напоследък премина към редицата чисти науки. По-рано тя беше едно технично учение, което има за задача да определи възпитателната цел и да посочи пътищата и средствата за нейното осъществяване. Като чиста наука за възпитанието, тя изследва действителността и иска преди всичко да знае: „що е възпитание, как и къде се извършва то, кои са неговите степени, начини и закони”.

 

Възпитанието е една основна духовна функция, която се извършва навсякъде и във всяко време. То е една първична даденост, както езика, правото, религията и държавата; съществувало е преди да е имало каквото и да е училище и каквото и да е обучение. Развитието на отделния човек е немислимо без възпитание, без възпитателно въздействие отвън. Възпитанието е „първична историческа сила” и основно условие на всяко духовно съществуване и растеж.

 

От друга страна, възпитанието е невъзможно вън от общността. Тя е, тази която „формира съзнанието и развитието на членовете си съобразно своя характер и развитие”, тя изтъква необходимите образци за поражение, тя дава на децата езика, тя дава на живота им цел и съдържание, „тя подхранва израстването им с песни, приказки; разкази, с религиозния си живот, със своя светоглед, със своя опит, техническо знание и можене”.

 

Жизнената общност е първично „свръхиндивидуално” образувание. Тя е творец на културата и носител на историята. Единичните личности израстват в обществото и изпълняват своето предназначение като нейни членове. Всеки човек принадлежи на множество „социални образувания”. Той е член на семейството си, на родното си селище, на своя народ, на родната държава, на една черква и др. Семейството е първична клетка на общността. В него се полагат основите на детското душевно развитие, на всяко по-нататъшно възпитание. На него детето дължи и своето съществуване. Народът е добре организирано и многочленно цяло, обединено по „произход, кръвно родство и общи жизнени условия”. Той е една общност, „благодарение на езика, възпитанието, характера, културата, нравите, обичаите общите цели, история и съдба на членовете му”. Народната общност е едно „историческо единство, едно цяло, което при всички промени запазва основния си характер и жизнена форма”. Най-висша точка в развитието на един народ е: да бъде водач в общността от народи, да изпълни една световно историческа мисия.

 

Възпитанието е жизнена функция на обществото. Неговият характер се определя от съдържанието на обществения живот. То е едно при войнствени народи и друго при мирни, рибарски народи; едно е при високообразованите елини друго - в Австралия. Но възпитателните системи на народите колкото и да са различни, следват едни и същи закони. Промени ли се животът на една общност, променя се и системата на възпитание.

 

Възпитанието не е само планомерно въздействие на човек върху човек, а основна функция на човешкия общностен живот. То е формиране на човека чрез общността, приспособяване на отделния човек към заобикалящия го жизнен кръг. Това става отчасти функционално (несъзнателно), отчасти чрез планомерна образователна дейност. Онова, което функционалното възпитание постига, се завършва от планомерното възпитание.

 

Насоки на възпитание се дават от общността, съответно държавата. Тя определя областта на действие на всеки гражданин. Отделният човек е в услуга на държавно-уредената общност.

 

Училището е призовано да изпълни една част от възпитанието на подрастващото поколение. То идва да допълни и усъвършенствува възпитанието изобщо. Образователните ценности, които то насажда, са духовните ценности на общността, дадени предимно чрез езика и писмото. „Духовната същност” на народа, примитивните образователни ценности са изразени в народните песни, приказки, легенди, пословици и др. Те се предават свободно, във връзка с функционалното възпитание, от уста на уста, от поколение на поколение. Модерната културна държава действа вече съзнателно.

 

Действителни възпитатели са общностите; те дават примера, насоката, закона. Възпитателите са техни изпълнители, техни оръдия. Те само изтъкват примера, прилагат закона. „Лично от тях зависи „как”, но не „какво”, силата и мярката, но не и същността и направлението”. Майката възпитава детето съгласно волята, разбирането и поръката на семейството. Учителят действува съгласно ония закони и правилници, които му дава държавата, църквата или науката. Членовете на общността постигат съвършенство, като живеят и се развиват във взаимодействие и съгласие с общността, на която принадлежат. Задачите на общността са и техни задачи.

 

В своята книга „Nationalpolitische Erziehung”, 24 издание от 1941 година, Ернст Крик изтъква едно по-особено разбиране на понятието наука и наука за възпитанието. Мина, казва той, векът на „чистия разум”. Няма наука свободна от предпоставки”, „свободна от ценности”, чиито истини съществуват „вън от времето”, „извън настоящето”. Сега тя взема участие в големите задачи на живота, в „общото жизнено формиране”, в уредбата на външния жизнен ред, както и при образованието на човека. Съдържанието и смисълът на науката се сменят според времето и историята. Тя служи на даден човек и околния му свят, на човека от определено време, а не на човека изобщо. Само онова познание, което идва да задоволи налични нужди, заслужава името и „ранга” наука.

 

Всички хора заедно притежават пълната човешка истина. Народ и раса, религия и светоглед са предпоставката на всяко истинско познание. Задачата на цялостното народно съществуване е същевременно задача на науката. И тя взема дейно участие в постигането й, наред с господствуващата обществена власт и „другите исторически сили”, чрез своите средства за добиване на познания, чрез техниката. Познанието, което се обуславя от настоящето, от днешната действителност и е расово и народно.

 

„Символичното име на онова, което идва, се казва Трети Райх (Das Dritte Reich). Той носи със себе си една идеологична промяна, една революция на жизнения строй, а също така - в съзнанието и държането (поведението) на човека. Позициите на неговия противник са: либерализъм в държавата, стопанството и правото, индивидуализъм в културата, механизъм в жизнения строй, рационализъм в науката, личностен автономизъм (лична свобода) при възпитанието, хуманизъм в образованието, пацифизъм в общото съществуване на народите, колективизъм в марксизма. На „Третия Райх” е присъщ органичният световен ред, органичната държава, органичният стопански и дружествен ред, които установяват „закона на цялото над закона на частта”. Той признава и „свободната законност” на члена като част от цялото и му дава възможност да се разрасне и прояви. Между народната жизнена цялост и жизнените области и прояви, като държава, религия, език, стопанство, право, култура, наука, възпитание, училище съществува „органическо взаимодействие”. Изпълнението на революцията, разрешението на днешната историческа задача се пада на политиката не държавата. „Всяка наука, която участва активно в постигането на общата задача, трябва да бъде също така политическа, а заедно с това расова, народна и националсоциалистическа”.

 

Новата световна революция започна от световната война. Нейният смисъл е: „развитие на германския народ”. Съдбата на германския народ породи „войнствената страна в неговия характер”. Нова Германия се създаде от „пруския военен дух, от духа на мъжество, на военна сила, на привързаност и жертва за родината, изникна от духа на пруската казарма”, - казва Крик.

 

Настъпи революция също в Русия и Италия, но нейните форми са по-други от тази в Германия, в зависимост от особените политически и стопански нужди, народния характер, историческите предпоставки и геополитическото положение. „Революционният принцип на цялата линия е същият: да се оформи едно съвкупно жизнено пространство, което да постави всички членове и органни системи в служба на цялото, да се нагодят към живота му, стопанството, възпитанието и училището”.

 

„Не прага на новия свят” Стои въпросът за расата. Тя означава едно „типично общо поведение”, свързано с определени, постоянни наследени черти. Расата и дисциплината са белези на благородно човечество. Силата и господството на отделни хора в държавата (в народната цялост) „не означава право и улеснение в живота, а напротив, тежък дълг, всеотдайна служба на целостта”. Мерило на благородното господство са дългът, службата и жертвата. Водеща раса е северно-германската, която дава основата и очертанието на бъдещия германски народен порядък. „Тя намери своето най-голямо въплъщение в пруско-германския дух, войска и държава, своята класическа проява в мъже като Клаузевиц, Молтке, Шлифен”.

 

Националсоциализмът схваща германския народ като единно съзнателно политическо и социално образувание, уредено върху началата на социалната справедливост. Той се подема от всички слоеве. Негови носители и защитници са не само възрастни, мъже и жени, но и младежта, на която принадлежи германското бъдеще. В своята агитация националсоциализмът изхожда от „революционния инстинкт”. Той си служи предимно с „първичната сила на ритмуса”, с „проникващата нагледност на символите”, като пречупения кръст, особения поздрав, понятието „Трети Райх” и др. Националсоциализмът не е партия и програма, а „течащо движение”, което ще съществува дотогава, докато проникне в цялото жизнено народно пространство.

 

Понятието националсоциализъм се очертава от самото име. Социализъм означава органична връзка на единичния човек с общността: човек е съзнателен член на едно по-висше жизнено цяло, което в случая се осъществява като германски народ. Ернст Крик схваща народа като природно-историческо жизнено пространство, в което всеки отделен човек намира това, което е необходимо за неговото съществувание и развитие. В това жизнено пространство намират почва: език, религия, право, стопанство, изкуство, политика, възпитание, училище. Общественият ред, стопанството и правото почиват на „социалната справедливост и органичното взаимодействие”. В това пространство няма политическо изравняване на всички, но всеки има право на необходимото съществуване. Членовете на народа трябва да имат възможност за развитие, за да работят за благото и успеха на цялото: „В служба на цялото те трябва да запълнят своя личен живот”. Версайският мир обаче постави германския народ в положението: народ без пространство.

 

Държавата е орган на народната воля, „израз на всеобхващащата сила на народа, ваятел и ръководител на неговата мощ”. Тя урежда стопанския живот също така в духа на органичната справедливост. Стопанството трябва да служи на цялото: всеки член на народната общност трябва да има издръжка, необходимите условия за сносно съществуване, а също така „пространство за разрастване на своята жизнена сила”. Държавата е и „разпоредител и върховен надзирател на стопанския живот”, но тя не засвоява собствеността.

 

Националсоциалистическото движение, казва Крик, дава възможност на поезия и изкуство, наука и философия да вземат участие при осъществяването на общата задача, за победа на революционния принцип. То подготвя почвата за един нов световен ред, за едно ново училище и образование.

 

Националсоциалистическата революция се ръководи от политиката, от държавата. Тя е меродавна и за всички жизнени: области и задачи. Училището, съответно възпитанието и образованието получават смисъл и насоки от общата задача, която националсоциалистическата държава си поставя.

 

Образованието е свързано с дадена действителност и задачите, които народната общност изтъква. Неговата цел е определена „националсоциалистическа”: всеки член от народа трябва да се проникне от задачите на цялото и де понесе съответна отговорност в своята служба.

 

Всяко възпитание представя една тройна задача, която се очертава чрез следните три понятия: „държане (поведение), можене и знаене.” Средище в човешкия живот е неговото държане, неговият характер, здравата и сигурна насока на волята. Ето защо възпитанието трябва да бъде насочено преди всичко към него, към държането, като пробуди, както у целия народ, така и у отделния гражданин расовото съзнание до най-висока степен. Многото знания не създават личността, нещо повече, до известна степен те я убиват. Потребно е да се създадат самостойни, делови личности. По този начин от масата се създава един народ, а от народа - една расово осъзната нация, с единно политическо действие. Този начин на възпитателно въздействие може да има успех при раси с известна ценност, сила и чистота. При хора от друга раса той може да даде по-слаби резултати или да бъде съвсем безплоден.

 

На германския народ, казва Крик, предстои да изпълни една историческа задача, определена от съдбата, ако не иска да залезе. За постигането на тази задача е необходимо възпитанието на непоклатима воля у всички членове на народа.

 

Училището служи на народната общност. Ученикът постъпва в него като бъдещ член на народа, на чийто авторитет се подчинява, а не като частно лице, със свои частни нужди и частни „своенравности”; училището стои пред ученика с „голямата си образователна народна задача.” Това, именно, определя съдържанието и характера на образователната работа. ръководната идея на образованието е дадена с историческата задача на народността.

 

Така се определя целта на възпитанието и обучението и в проектопрограмата от 1938 година. Задача на германското училище е: младите да станат „душевно и телесно здрави и силни германски мъже и жени, да ги приобщи към народната общност и подготви за всеотдайна служба на нацията и водача”. То им дава заедно с това основни познания и развива у тях ония сръчности, които ги правят годни за участие в трудовия и културния живот на народа. Създаване на „народностния германски човек” - ето възпитателната и образователна цел, която националсоциалистическата революция поставя.

 

Изборът на учебния материал се извършва с оглед на това да се създадат и закрепят връзките на отделните хора помежду им и с народностното цяло, да се хвърли светлина върху днешното положение не германския народ, да се очертае път и да се посочат средствата, за де се постигне историческата цел. А тя е: да се придобие необходимото жизнено пространство за германския народ и се вгради в цялостната национална държава. Учебният материал спомага да се оформи, както в училището, така и в народната общност типичен еднообразен светоглед, който да съответства на народния характер и на историческото положение.

 

На децата, при обучението, се дават ония знания и се развиват ония техни способности и сръчности, които ще ги подготвят за служба на народната общност. Централно място заемат проблемите за расата и народа, те дават насока, смисъл и съдържание на обучението, те спомагат на младежа да стигне до правилно схващане за бъдещето на германския народ и неговата борба за жизнено пространство, да доловят „високото нравствено значение на водачеството и послушанието, честта и вярата, любовта към родината и саможертвата”. Гимнастическите упражнения, плуването, играта, спортът, пътуването, творческата ръчна дейност, филмът, радиото добиват особено значение. Децата получават познания за великите германски мъже, за войската. Обучението започва с вдигане на знамето, изказване на подходна поговорка (девиз), изпяване на една песен и др. Учениците пеят народни и войнишки песни, поздравяват само с германския поздрав. В училището се поддържа войнишка дисциплина и поведение. У децата се развива дух на общност и другарство, възпитават се към водачество и подчинение.

 

Промяната в живота, който настъпи с насаждането на националсоциалистическия ред, се отрази и върху учебната програма. При обучението по родинознание учениците живeят с родината, обикват я и се осъзнават като членове германската народна общност. Те получават не само познания за родната земя, за народа си и неговото минало, но и крепко основание да се „чувстват горди със своята родна земя, племе, народ и водач”. Учениците се въодушевяват от идеята за героизъм, от легендарните герои, от тия на родината, на световната война, на националсоциалистическото движение и „тихите герои на всекидневието”.

 

Обучението по история служи на първо место за основа на политическото възпитание. То насочва погледа на децата върху съдбоносните борби на народа за по-добро бъдеще, подпомага ги да разберат днешното му положение и задачи и ги възпитава към всеотдайна служба на отечеството си. От много важно значение е да се обрисува подробна картина за живота на великите исторически личности и героичните дела на бащите и дедите на учениците. За да може историческото градиво да остави дълбоки следи в детската душа и да вдъхнови учениците към дела, ценно дидактическо средство се явява нагледният и художествен разказ на учителя.

 

Географското обучение идва да посочи „взаимодействието между народ и пространство, кръв и земя.” При него се изтъква различието между расите и особената жизненост на северната раса. Когато се изучават зоология и ботаника, изтъква се същината на расите и опасността от тяхното смешение.

 

Девойките трябва да се проникнат от съзнанието, че те са съуправителки на народното богатство. Те са отговорни сътруднички в делото на водача и нацията.

 

В програмата по ръчна работа особено се подчертават упражненията в поправка и кърпеж на облеклото. Учениците от 7 и 8 кл. на народното училище се занимават с рисуване и строеж на модели за самолети.

 

Телесното възпитание е основна част от цялостното народностно възпитание: то е възпитание на цялостния човек. Наред с телесното закаляване у младия човек се развива расово съзнание, дух на водачество и подчинение и боева готовност, като се насочват силите му към народната общност.

 

Според последователите на субективизма, казва Крик, при обучението се отрежда видно място на „свободните разговори”, при които се задоволяват лични нужди на учениците, обусловени от заложбите и степента на развитието им. Това е принципът на така наречената индивидуална свобода, на анархията в културата и образованието, която се явява за основа схващането, че човечеството е сума от отделни хора, които трябва де се доведат до съвършенство. Мястото на избледнелия идеализъм и хуманизъм трябва да се заеме от едно „народно-реалистично, историко-политично” образование. Вместо субективистична литература трябва да се изтъкват съчиненията за Бисмарк, Молтке, Клаузевиц, Лагард, Фридрих ІІ, Фридрих Лист, Фихте, Щайн, Йан.

 

Учениците се приемат в училище, възпитават се и се обучават като членове на народната общност: подготвят се според нейните нужди и задачи. Учебната работа се извършва в една жива класна общност. С оглед на върховната висша цел на училището, учениците имат пред очи успеха на целия клас, а не само своя успех. Учениците с радост подпомагат по-слабите си другарчета и по този начин запазват класната общност. Класът е преди всичко един колектив, който чрез обща работа и възпитание води към „вътрешна общност”, към „душевна свързаност”. В училища с много паралелки класовете запазват своя състав, колкото се може по-задълго.

 

Учителят е орган на държавата. Той е повикан да подготви младежта за бъдещето на Германия, съгласно нейната повеля. Намира се в постоянен досег с народния живот и в постоянна връзка със своя народ. Учителят е водач на класната общност.

 

При съвременното възпитание и обучение в Германия особено ярко се застъпва народностното начало. Възпитанието към общност може да се осъществи, като се живее в общност. Децата, преди да тръгнат на училище, трябва да осъзнаят, че те са членове на семейната общност. В училище и то още от първо отделение, те трябва да имат съзнанието, че всички принадлежат на една друга, по-голяма общност, народната общност. При това всички ученици трябва да се гордеят, че са членове на тази общност. За целта, децата се запознават и въвеждат в настоящия живот на родината им. Те живеят със скърбите и радостите, надеждите и очакванията, с които живеят възрастните. Вземат също така участие заедно с всички в големите народни събития и празненства. Докато по-рано се схващаше, че целта на училището, съответно на обучението, е да дава, колкото се може повече знания на учениците, днес на първо място се поставя възпитанието на характера и развитието на всички сили на младежта, за да служи на народ и държава.

 

Застъпва се и началото за цялостност. Училището държи сметка за многообразната действителност. То се намира в жива връзка с природното и историческо място, като част от родината. Възпитанието е свързано с народното жизнено цяло, с всички негови наредби, задачи и насоки. Още Платон е изтъкнал, че само „цялостната държава в нейния смислен порядък може да ръководи действителното цялостно възпитание на своите членове”. Ръководната идея на образованието е дадена с историческата задача на народността. Обучението има за своя ос, за свое средище „национал-политическата мисъл”. Тя твори единството на обучението и го прави в точния смисъл на думата цялостно. Като почнем от началото на училищния живот и стигнем до най-горните степени на висшите училища, изучават се жизнени единства, най-висше от които е народната общност, народното жизнено пространство. От своя страна народността се разчленява на много по-малки единства, които за ученика се явяват жизнени единства. Това са впрочем същите единства, в които ученикът сам живее.

 

Учебната работа се свързва органически с онова, което ученикът е преживял, изпитал в близката среда, преди да постъпи в училище. Към него се отнасят като същество, живеещо в един конкретен свят, в определени жизнени връзки, а не като една „установена психическа възраст” и „достигнал до известно стъпало на развитие”. Картината за света, с която детето идва в училище, е такава за родината в „детска перспектива”. Насетне тази картина постепенно се разширява, „развива се в по-висши единства” и се стига до едно ясно схващане на народната общност. Във връзка с това ученикът разширява обсега на своите знания. Развиват се и „културните техники”: четене, писане, устно и писмено изложение и художествен израз от всякакъв вид.

 

Застъпва се началото за самодейност. От учениците се изисква да бъдат самостойни и самодейни, сами да придобиват знания за близкия и далечен свят, ала не в „празното пространство на голия субективизъм и психологизъм”, а с оглед на действителността, на днешното и минало положение. Наред с единичната работа, в класа се застъпва и груповата работа, която е ценна форма за самообразование. Тя се практикува по необходимост в училища със слети отделения, но може да се прилага в разделените. Разбира се, широко място се дава и на общата класна работа.

 

Когато учителят иска да въздейства на учениците, да ги въодушеви за служба на една или друга идея, използува живото и вдъхновено слово.

 

Също и на трудовото начало се дава видно място. Широко се застъпва ръчната работа, особено обработката на дърво и метал, ръкоделие, готварство и др. Учениците от 7 и 8 клас на основното училище изработват модели за самолети. Работата в училищната градина и отглеждането на животните е „предпоставка за успешно обучение по ботаника и зоология”.

 

Обучението изобщо не може де се води по един общовалиден метод, казва Крик. Задължителни са само: цялостното обучение, национал-политическата цел и „рамките на авторитарната ценност”.

 

Младежта в Германия е носител на принципа на германската революция. Тя се приобщава към земята, към народа, към неговите песни, нрави и обичаи, търси нов начин на задружен живот и го намира в „дейната общност”, в другарството, водачеството и послушанието. Тя живее така, че де стигне до един общностен живот, до младежко самовъзпитание и самоводачество. Младежта е проникната напълно от политическия живот. Има съзнание, че тя е бъдещият германски народ. Черпи примери от бойците през световната война, от „ратниците за Балтийските провинции, за Силезия, Рур, Рейнската област, от младите герои, в борбата за германско жизнено пространство, за бъдещата народна и расова държава, а не от вестителите на пацифизма, на идеологията за братство между народите и в западния демократизъм”.

 

У младежта се насажда войнствен дух чрез телесно заздравяване, спорт, пътуване, чрез възпитание на характера, на нравствено държане, твърдост на убеждението, честност. Поезия, изкуство, преди всичко музика, песни, драма трябва да, бъдат проникнати от „политически и войнствен епос”. От младежта ще произлезе новото германско човечество. Според Ернст Крик, днешното учителство не може да й служи за пример, не може да й посочи целта, затова тя търси сама своя път.

 

Училището се намира в тясна връзка и взаимодействие с младежкия съюз. То преследва една и съща цел с него. Възлага му част от своите задължения, особено непосредственото телесно и душевно оформяване чрез гимнастика и музика.

 

В Германия децата се организират в съюзи още от 6-та година. На тази възраст те постъпват в така наречените детски групи („Kindergruppe”). Като навършат 10 години те постъпват вече в германската организация на младежите. В детската група децата постъпват по желание, доброволно. Така например, във Виена през 1941 година имаше всичко 38 детски групи (Ortsgruppen), всяка от които, има от 20 до 100 деца, В организацията ка младежите постъпват всички деца, които навършват 10 години. Момчетата и момичетата влизат в отделни организации, Целта на двете организации - детска и младежка - е: децата да получат добро националсоциалистическо възпитание.

 

Още през м. септември (1941 год.) прочетох по улиците на Виена една обява с едро напечатано писмо: Kommt in die Kindergruppe! Die Gemeinschaft der Jungsten ist die Kindergruppe! (Ела в детската група! Общността на малките е детската група!). Имах случай да посетя една детска група в пети район на гр. Виена (Margaretten). Дойдоха 36 деца. Ръководителката на детската група, госпожа Andrassy, висококултурна и енергична жена, има две помощнички. Повечето от децата са между 6-8 години.

 

Децата се наредиха и поздравиха Фюрера. Играха няколко народни игри с песни. Ръководителката свири отлично на акордеон. Децата се наредиха в кръг: разказват за новите съобщения от бойните фронтове, ръководителката им разказва една приказка, която те повтарят. Идния път ще я инсценират (децата се събират три пъти седмично после обяд и престояват по два часа). ръководителката дава съвети на децата за тяхното държане. Поздравяват Фюрера (Sieg Heil! Sieg Heil!), след което си отиват. Същата група, която е една от най-добре организираните и подготвените се представи на есенния панаир с игри, песнички и изложба на изработените предмети от децата в групата.

 

Децата от детската група се привикват още да помагат на възрастните в тяхната работа. Например, помагат на търговци да опаковат стоката си, събират лечебни треви, берат липов цвят, скубят бурени в градския парк и др. Посещават ранени и болни, а също и майки, като им поднасят цветя и пр.

 

За ръководителките на детските групи беше уреден в края на пролетта подготвителен курс.

 

Младежите и девойките от H. J. се възпитават политически: да се приобщят към народната общност, да се проникнат от задачите на германския народ, да бъдат готови де служат всеотдайно на народ и държава. Младежите се подготвят за защитници на отечеството си: закаляват се телесно, укрепват духа си, свикват на строга войнишка дисциплина, учат се на водачество и подчинение. Те работят в земеделски стопанства, спортуват, школуват характера си в лагери и пр.

 

Имах случай да наблюдавам много пъти упражненията на младежите от H. J. в една широка затворена улица. Строяват се само за няколко секунди, маршируват, бягат, застават на едно място и наново, с най-голяма бързина, се строяват. Наблюдавах, как се упражняват да свирят с фанфари, да маршируват под звуците на барабаните, видях безкрайните им редици и на един парад. По дисциплина, строй, маршировка искат да се мерят с войската.

 

Казано накратко, духът и насоките на днешното германско възпитание и обучение се очертават по следния начин. Народната общност е политическо и социално образувание, уредено върху началата на справедливостта. Тя е творец на културата и носител на историята. Отделните хора израстват в тази общност. В нея те намират необходимите условия за съществуване и развитие. Всеки трябва да посвети своя живот в служба на народа, на цялото. Държавата е орган на народната воля. Тя е разпоредител и върховен надзирател на стопанския живот. Колкото по-високо място заема едно лице в народната общност, толкова неговият дълг е по-тежък и службата по-отговорна.

 

Възпитанието е жизнена функция. Неговият характер се определя от съдържанието на обществения живот. Насоки на възпитанието се дават от общността, съответно държавата. Тя определя областта не действие на всеки гражданин. Днешното възпитание и обучение в Германия получават смисъл и насока от общата задача, която националсоциалистическата държава си поставя. Тяхната цел е: подрастващите да се подготвят за всеотдайна служба на нацията и водача. Заедно с това ги подготвят за участие в трудовия и културния живот на народа. На първо място се поставя: създаване на характер, поведение, здрава и сигурна насока на волята. Училището служи на народната общност. Учителят е орган на държавата; той подготвя младежта съгласно нейната повеля. Учениците постъпват в училище като членове на народа, а не като частни лица. Класът е една жива общност. Целта е: успех на всички и запазване на класната общност. Ръководната идея на образованието е дадена с историческата задача на народа. На лично място са поставени проблемите за расата и народа. Изборът на учебния материал се прави с оглед на това, младежта да добие правилно схващане за бъдещето на германския народ и неговата борба за жизнено пространство. У децата се развива дух на общност и другарство, дух на водачество и подчинение и боева готовност. В училище се поддържа войнишка дисциплина и войнишко държане.

 

При обучението се прилага народностното начало. Също и началото за самодейност. Намира приложение и идеята за цялостност. Видно място се отрежда на трудовото начало.

 

Младежта е проникната напълно от политическия живот. У нея се насажда войнствен дух. Тя е носител на националсоциалистическата идея и е проникната от историческата задача на германския народ.

 

Този е духът на възпитанието и обучението в съвременна Германия (според педагозите-теоретици), дух, който постепенно се насажда в тамошните училища и особено чрез организациите на младежта.