Смисълът на победата

 

За свободата и единството на Европа

 

 

Това е един велик момент в историята на земята, когато Германия се реши да поеме борбата срещу Съветския Съюз и срещу болшевизма. Цял четвърт век върху човечеството тегнеше, като вампир, страхът от болшевизма. Да, наистина изглеждаше, като че ли няма никакво средство срещу приготовленията за световна революция, които в течение на тези голини се правеха в тази огромна империя. И в Москва живота и щастието на много милиони хора се впрягаше в това, да бъдат готови за деня, в който комунизмът ще може да предприеме своя поход в света. Милионните маси на огромната държава бяха оставени без обувки, без облекло и без всичко най-необходимо, само, за да се строят фабрики за оръдия и самолети.

 

Нищо от това не се беше изменило, когато избухна новата английска война през есента на 1939 година. Само че тя дойде за Москва малко рано. Там още не бяха готови с всички приготовления, и не се чувствуваха достатъчно силни, за да вземат в самото начало участие в голямата игра. Сталин сключи с Германия един пакт за приятелство и чакаше. На западната граница на германския райх, както французите, така и германците, имаха отбранителни линии от стомана и бетон. Тогава още всеки вярваше. че срещу тези средства на отбрана няма никакви противосредства за нападение. Следователно, ако тук трябваше да се води война, то тя по принуждение трябваше да трае доста дълго; тя трябваше да доведе до изтощаването на Германия и на Западните Сили. Междувременно Съветския Съюз можеше да продължава да се въоръжава, за да може на края, като последна мощна сила, да нахлуе в другите изтощени от войната страни.

 

Сталиновата смътна бе погрешна

 

Но стана нещо друго. Войната на Запад трая само кратко време. Тя не продължи нито дори година. Франция беше прегазена. Сметката на Сталин беше погрешна. И сега, за да постигне все пак старата цел, той трябваше да попречи на Германия да може да привърши войната. Чрез постоянни изнудвания, и чрез растящо трупане на войски на западната руска граница, чрез завладяване на позиции, от които по-удобно би могла да бъде нападната Германия от към гърба Райхът беше възпрепятстван да насочи всичките си сили срещу Англия.

 

Историята започна с нападението на русите срещу Финландия. Последва пълното поглъщане на Литва, Латвия и Естония. Тук вече светът започна да разбира, какво би означавало и Европа, ако на болшевиките би се удало да повалят Германия и да постъпят с всички други европейски държани така, както постъпиха с балтийските страни. С окупирането на балтийските страни, Съветският съюз излезе напред на Балтийско море с едно хубаво и важно парче земя; но тъкмо това море е извънредно важно за живота на германския Райх, както и на всички северно-европейски държави.

 

Румъния трябваше да даде повода

 

Още по-очевиден стана плана на болшевиките, когато нападнаха Румъния. В Москва впрочем се надаваха, че с тяхното нахлуване, ще се предизвика обща бъркотия в Румъния и ще се провали целият държавен живот и че тогава би било лесна работа, да се пренесе червената революции от там в съседните страни. И тук също трябваше да бъде засегнат един жизнен нерв на Германия. Тъй като за продоволствието на Средна Европа с хранителни продукти и сурови материали бе особено важно да царува мир по целия Югоизток, на Дунава, както и на Балканите, полетата да бъдат на спокойствие заети и рудниците да работят. Не им се удаде да нарушат това спокойствие. Нещо повече: България, която винаги е била препоръчителната цел ни съветоруската политика, се привързваше все по-тясно към Германския Райх. Поради това, тя, както се знае беше укорявана от Русия, въпреки че Сталин в договора си с Германия се бе задължил да спазва известна граница, която, в случая с Румъния, беше вече преминал. Когато накрая югославското превратаджийско правителство се обърна към Москва, то Съветският Съюз сключи с това правителство един договор, който за тогавашното положение не можеше да означава нещо друго, освен една тежка провокация срещу великия Германски Райх.

 

В този момент в Москва вече видяха, че бяха отишли твърде далеч. Поради това там си дадоха външен вид, като че държат много на едни добри отношения с Германия. Но ръководството на Райха не можеше вече да бъде заблуждавано. При посещението на Молотов в Берлин, в края на миналата година, болшевиките вече поискаха изоставянето на Финландия, изоставянето на България, а също така и пожертвуването на Турция. Вън от това правителството на Райха получаваше все повече донесения относно повишената дейност на комунистическите организации, както и за подетия с ново усърдие саботаж и шпионаж в Германия и в другите европейски страни. И същевременно Москва нареди натрупването на своите войски на германската източна граница.

 

Концентриране на червената армия

 

Колкото повече се очертаваше една германска победа над Англия, толкова по-енергични мерки вземаше Съветският Съюз, поради което военните сили на Райха бяха свързани на изток и с това отклонени от неговите решителни задачи! Той стана един верен съюзник на Англия, която от години полагаше усилия да спечели приятелството на Съветите.

 

На 1. май на германската източна граница бяха струпани 118 стрелкови дивизии, 20 кавалерийски дивизии и 40 моторизирани и танкови бригади. Това значи:

 

70 процента от всички стрелкови дивизии,

60 процента от всички кавалерийски дивизии и

85 процента от всички моторизирани и танкови бригади.

 

Летищата по границата са заети напълно от бойни и изтребителни ескадрили. Парашутни отделения с безбройни транспортни самолети са също готови за действие.

 

Това са чисто нападателни части, които са разположени непосредствено до границата: танкови отделения, моторизирана пехота, тежка моторизирана артилерия, парашутисти и бомбардировъчни отряди.

 

Образувани са четири групи-армии.

Най-северната от тях заплашва непосредствено Източна Прусия, между Мемел и Сувалки. Тя се състои от около 70 % пехота и 30 % танкови и моторизирани части.

 

Южно от нея са струпали няколко армии във вдадената в Германия област около Бялисток. Източно от тях стои готова една резервна армия. От тези войски около 35 % са танкови, респективно бързи войскови части.

 

В също така врязаната в германска територия област около Лъвов е разположела една друга червена армия състояща се от особено силни части. Танковите, моторизираните и кавалерийските дивизии съставляват тук около 40 процента.

 

Една друга група-армии заплашва от към Бесарабия Румъния и останалите балкански държави.

 

Това не са натрупвания на войски за сигурността на границата, но това са приготовления за една голяма нападателна операция с далечни цели. Ако тези факти само по себе си вече достатъчно ясно сочат за плановете на Съветския Съюз, то те намират още по-добре своето доказателство в разкриването на тайните комунистически нареждания и намирането на твърде важни документи и генералщабни карти, в които са нанесени предполагаемите бойни участъци и цели, навътре в германска територия. Така напр. в доклада на югославския военен аташе в Москва от 17. декември 1940 година се казва буквално: «Според сведения от съветски среди, въоръжението на въздушните войски, на танковите войски и на артилерията, въз основа на добитите чрез настоящата война опити, е в пълен ход и ще бъде привършено в главната си част до август 1941 година. Това по всека вероятности е и най-крайната дата, до която могат да не се очакват чувствителни промени в съветско-руската външна политика.»

 

Изведнъж цяла Европа застана на крак

 

Че това развитие на нещата беше схванато от целия свят и че всеки имаше ясна представа, какво би се случило, ако ненадейното нападение върху Германия би успяло, - всичко това стана очевидно, когато по решение на Фюрера германският Райх изпревари това планирано нападение от към гърба. По всички страни на земята, дори и в широките обществени слоеве на Англия и Америка, с радост чуха за това, че Германий намери сила и смелост да разчисти сметките си със стария враг на Европа на Изток, още преди своите решителни действия срещу Англия. Съюзниците на Германия, начело с Италия, Румъния, Словакия и Унгария, обявиха воина на Съветска Русия. Също и Финландия се нареди на страната на Германия. Швеция позволи преминаването на германски войски. Навсякъде се образуваха армии от доброволци. Най-напред в Испания, която още носи кървави рани от борбата си срещу комунизма, след това Дания, Норвегия и Холандия, дори също и Франция, която също прекъсна сношенията си с Москва. На късо: цяла Европа изведнъж се повдигна, когато се касаеше за една война срещу Русия. Никога още народите на Европа не са били така единни; тъй като от победата над Съветския Съюз зависи съдбата на всички народи, ако не на целия свят.

 

Но не се касае само до това, че болшевизмът се унищожава завинаги; касае се също и до освобождаването от друг един натиск, който до днес е бил чувствуван само от Запад, именно там, където Англия и Съединените Щати се опитват да откъснат целия европейски континент от подвозите от презокеана. Още по време на Световната война 1914-18 год. беше ясно, че усилията на англичаните да откъснат континента от към моретата, т. е. да изгладнят Европа, никога не биха постигнали целта си, ако същевременно Русия не би затворила от към изток вратите срещу Европа. Наистина, тогава се би удало повалянето на Русия, но беше вече твърде късно, а също така липсваха и средствата, да бъдат използвани завладените страни за продоволствието на средна Европа. Както Англия е защитена с водата, която я обгражда, така и Русия беше тогава и по-рано защитена от своите необятни територии, които правят невъзможно окупирането им от армии.

 

Клещите ще се разчупят

 

Днес е вече друго. Битките в тази война, които бяха спечелени до днес, доказаха, че с помощта на мотора е възможно да се преодолеят бързо големи разстояния. Съвършено иначе, отколкото Германия през 1917 година, днес Европа е в положение да извлече също полза от една такава печалба, и то не само за себе си, но също и за всички ония държави, за които не са позволени от Англия, както и от Америка, подвози от презокеана. Чрез германските победи в Русия, които светът следи със затаен дъх, се прави неефикасна дори и за цяла Европа блокадата от към моретата, за дълго време.

 

Клещите, в които трябваше да бъде обхваната Европа, се счупват. Европа, която поради своето свръхнаселение, постоянно живееше в грижата, дали може да получи от презокеана достатъчно за ядене, както и сурови материали за работа, се освобождава не само днес, но и утре и за всички времена от оная тирания, която винаги, когато пожелаеше, можеше да й вдигне хляба на високо.

 

Европа ще бъде не само свободна. Но и ще се старае да запази своето единство и едно сътрудничество между всички страни, които я правят способна за отбрана срещу заплахите отвън. Този е смисълът на борбата, главната тежест на която Германия пое върху себе си, в полза на всички народи на Европа.