|
Ние, европейците от Гизелер Вирзинг
През есента на миналата година (тогава бях придаден към щаба на един броневи корпус в средния сектор на Източния фронт) аз получих заповед да отида при земеделския ръководител в едно малко руско провинциално градче, което отстоеше на няколко километра зад фронта, за да изпълня едно определено поръчение. Когато изпълнявах задачата си в училището в края на града, където земеделският ръководител беше успял да настани криво-ляво централата на земеделската организация на този голям район. Вниманието ми беше привлечено от един болшевишки пленник, който по всяка вероятност играеше особена роля в самоуправлението на новообразувания аграрен апарат. Указа се, че земеделският ръководител е поверил на този млад мъж почти изцяло завеждането на отдела за млечното стопанство в тази област, и че въпреки всички пръчки, които войната създава зад фронта, той беше успял да постигне в продължение на година, изпълнявайки нарежданията на германския специалист, по-добри резултати, отколкото са били постигнати тук, в същия район, в мирно време от съветското стопанство. Аз се заинтересувах за личната съдба на този човек. Той ми разказа, че следвал литература в един съветски университет, но че след известно време се натъкнал на ония препятствия, които марксическата доктрина изправя в пътя на всеки съветски студент. След това той бил мобилизиран и през август 1941 г. се предал близо при Йелния на германците. Но той не се смята за обикновен дезертьор. Трябвало е да минат дни и нощи и да върви пеш над 20 км., докато стигне до германските линии. При това той подлагал решението си много пъти на критика; но не се разколебал, понеже през целия път, изпълнен с опасности, не преставал да мисли: «Този път извежда в Европа».
Владимир, така се казваше младият руски студент, не е типичен случай. Той надвишаваше по интелигентност и прозорливост средния тип. При все това той изрази тъкмо онова, което десетки хиляди, дори стотици хиляди украинци, руснаци, белоруси, чувствуваха смътно, когато по един или друг начин идваха в новата област на европейско господство. Рядко съм почувствувал така реално особеното, което характеризира Европа, както в разговора с този висок, блед, жив, млад руснак, който носеше в сърцето си установена картина за онова, което е Европа, който беше готов да рискува живота си за нея. Една част от народите, които живеят в Източното пространство, нямат нищо общо с Европа. Съветският човек, или по-право оня съветски човек, който носи характерните белези на съветското възпитание, няма вече нищо общо с Европа. Но Владимир беше европеец. Той искаше да мисли и чувствува като нас. Той се присъединяваше към нас. Не в желанието си стане германец, а - европеец.
Европа не е географско, а духовно понятие.
По начало всички континенти са само географски понятия. Северна Америка, Южна Америка, Африка, Австралия и Азия са имена, които извикват в съзнанието ни представа за строго определени географски континенти. Само Европа прави изключение. Ние знаем от къде започва тя: от ония провлаци и острови, вдадени далеч навътре в Атлантика. На изток, обаче, нашият континент няма ясно определени граници. Не спада ли Турция с право в Европа, макар че обхваща една област, наречена Мала Азия? Не спадат ли високите кули на Ревал към символите на европейската същина и култура, макар че малко по-далеч от тях на изток, в блатистото поречие на р. Нарова живее едно руско племе, което се намира все още на нивото на номадите? Европа не се подава на дефиниране от географите. Тя е нещо повече от континент. Европа е духовно понятие. Който е европеец, който спада към нашата единствена по рода си, особена културна общност, може да се разпознае само по това, дали се обявява за тази култура, дали живее от нея, дали е пуснал корени в нея. В географско отношение за Европа може да се говори само като за един особен континент. Ако се абстрахираме от нейните духовни особености, тя може да се сравни само с Индия или със задиндийския полуостров. Но Европа е нещо повече. Европа е континент. В географско, отношение тя е почти фикция, но в духовно и политическо отношение тя е сила и реална действителност и като такава е и днес сърцето на модерния свят.
Тази неопределеност на Европа в географско отношение, с която тя се различава от всички континенти, е причината за несъществуването, поне след разпадането на Свещената Римска империя, на единно европейско съзнание. Тя е причина също, загдето нашият поглед за настоящия световен конфликт е повлиян от впечатления и представи, които дълго време са заличавали чувството за обща, неизбежно обща съдба.
Сега ни се поставя въпрос, на нас, европейците, дали да останем да съществуваме като благодатен майчин, скут, от който е възникнал днешния модерен свят. Или казано с други думи: ще допуснем ли да ни унищожи този ужасен ураган, който се е развихрил над цялата земя и в чийто център стои нашият малък европейски континент и ще се оставим пи да бъдем играчка на извън-европейските стихии? А те са вдигнали греди, за да разбият здравата врата на нашия континент, охраняван от германците.
Елада - пример и предупреждение.
Опасностите, на които е изложена сега Европа, са дадени с вечния пример на антична Елада отпреди две хиляди години. В антична Гърция трябва да се търси началото на Европа. Там са възникнали първите митове, които днес са общо духовно благо на всички европейци. Тук дори се е създало името на нашия континент, символът на Европа, въплътен в образа на една жена, която сам богът носи върху своя здрав гръб, превърнал се в красив бик, олицетворение на сила. Историята на гърците, с която започва нашата европейска история, е изпълнена не само с почит към красивото, с пораждането на нашето изкуство и философия, а и с една вечна гражданска война, с борбите за първенствуващо положение между атиняни, спартанци, тиванци и македонци. Всички те са имали господство за известно време в Гърция. Но силата на народа, силата на отделните държави се е прахосвала в тази вътрешна борба. Вярно е, че тям се удаде да отблъснат с неимоверни усилия напиращите от изток персийци. Ако това не бъше станало, още преди две хиляди години Европа щеше да бъде само част от Азия, земя без никакво историческо значение. Припомним ли си днес ония речи, които атинянинът Демостен държа срещу Филип Македонски, ония прочути речи, които удивиха целия античен свят, ние трябва да ги окачествим като трагична заблуда на силен дух. Това беше духът на тесния хоризонт, който не съумя да проумее обединителната сила на културата и който поради тесногръдие се изхаби в граждански войни. И Гърция трябваше да загине. Вярно е, че нейният дух се разля за няколко века в тогавашния известен свят. Но сърцето й престана да бие. То беше умряло като последица на гражданските войни. Пред прага на петото десетилетие на XX век, ние европейците, сме изправени пред решението дали да загубим по същия начин силата, свободата и бъдещето на нашия континент, поради същото тесногръдие, което се оказа съдбоносно за Елада в началото на нашата обща история.
Европейските граждански войни.
До началото на тази втора Световна война нашето европейско съзнание се формира под знака на европейски граждански войни, които от столетия насам са разтърсвали и опустошавали нашия континент. Под знака на ония войни, през които отделните европейски народи, държави и князе се оплитаха едни с други и воюваха едни срещу други, макар че знаеха, че всички са членове на едно семейство. Хоризонтът бъше и остана тесен, дори и след откриването на Америка. В Европа се водеха борби. Останалият свят остана на заден план. «Великата политика» на европейските кабинети се състоеше в съставянето на нови и нови коалиции и комбинации, с които великите сили на нашия континент се бореха помежду си за господство. Ту Райхът се опълчваше срещу Франция, ту Франция - срещу Испания; после Франция, Швеция и Испания срещу Райха;. Франция и Англия срещу Холандия; Прусия срещу Австрия, Франция и Русия; Турция срещу Русия и Австрия до Наполеоновите войни, после германските войни за обединение и на края първата световна война. Дори и през времето на големия германски историк Фридрих фон Ранке тази борба на европейските сипи за първенствуващо положение в Европа се смяташе само за «Велика политика», по отношение на която всички извъневропейски въпроси, които засягаха нашия континент, оставаха на заден план. Това бъше възможно само поради това, че след битката при Лигниц. Където монголското нашествие се разби в европейската рицарска войска под германско ръководство. Европа не бъше заплашена сериозно отвън. Турската опасност през 16 и 17 век (тогава Турция не спадаше към Европа) успя наистина да обедини за късо време всички европейски народи, които бяха заплашени от нея, но двамата френски крале Франсоа І-ви и Людовик 14-ти се съюзиха с тази извъневропейска сила срещу Европа. Още тогава чувството на единение беше изчезнало. От гледна точка на истинското единство на Европа, европейската политика беше продължавана гражданска война.
Въпреки това, от този разпокъсан европейски континент се излъчи огромен поток от сили, които се проявиха във всички краища на света. Северна и южна Америка бяха творби на европейския континент: първата - дъщеря на Севера, втората - дъщеря на Юга на нашия континент. Мощта на европейските народи се разпростря и над огромни части на Азия. Колонизирането на Африка беше едно от най-големите постижения на нашия материк, макар че то се развиваше под формата на частно-капиталистическия материализъм, на който днес гледаме като на чужда и отживяла времето си система. Цялата модерна цивилизация, техника и наука бяха родени в същото време в скута на нашия континент и се разпространиха по цялото земно кълбо. Нашите европейски международно-правни норми добиха световна важимост - Европейските идейни течения, като реформацията например, оформиха впоследствие историята на цели континенти, както е случаят със северна Америка. Италианското, испанското и холандското изкуства, френският дух, германската музика и философия се извисиха всред гражданските войни, водени в продължение на векове, и създадоха един нов свят на свободния дух, който доби по-голяма световна значимост дори от старите източно-азиатски култури.
Ние, европейците, си създадохме по този начин невидимата империя, която се разпростираше много по-надалеч от нашата мощ, и която въпреки всичко остана незасегната от европейските граждански войни и беше сплотена от едно по-висше единство.
Първото застрашаване на Европа отвън
През първата Световна война С. Щати се явиха за пръв път след столетия като извъневропейска сипа, която успя решително да се намеси в съдбата на нашия континент. Тя застана начело на една от двете воюващи партии и си въобрази, че може да играе ролята на арбитър, обстоятелство, което доведе до пълен хаос и разпокъсване на континента. Един държавник, който преди това никога не беше стъпвал на европейска земя, роден и израснал на хиляди километра разстояние от европейския континент, който нямаше понятие за нашата култура, за нашите народностни различия, предпоставки и история, подобен държавник беше призован да подари «мир» на нашия континент, който не закъсня да покаже, че крие в себе си зародиша на безбройни войни и безбройни вътрешни гнезда на раздор. Достатъчно е само да споменем за Чехословакия, Полша и Югославия. Това обстоятелство трябваше да бъде още тогава предупредителен знак за европейските народи. Но те бяха до голяма степен под влиянието на старото европейско братоубийствено настроение, за да могат да разберат по-дълбокото значение на намесата на една извъневропейска сила в тяхната съдба.
Подобен дух, естествено, не можеше да доведе до никакъв европейски съюз, а само до онова Общество на Народите в Женева, което легализира претенциите на множество извъневропейски държави в европейските дела. Принадлежащите към него американски държави застъпваха становището, че споровете между американските държави ще се разрешават само от форума на панамериканските конференции. Япония напусна Общество на Народите, щом като тези държави, които бяха чужди на нейното пространство, се опитаха да се месят в нейните собствени въпроси. Но в Европа китайският външен министър Верингтон Ко беше поставен за председател на оная комисия, която проведе противоестествения дележ на горна Силезия, а гласовете на двама малки средно-американски представители в Международния съд в Хага дадоха превес, за да се забрани на германския Райх митническата уния с тогавашна Австрия. Европейското съзнание за общност беше паднало толкова низко, че тези събития ни най-малко не накараха отговорните държавници да се засрамят; напротив, те бяха намерили това за напълно нормално. След намесата на Уилсън в първата Световна война, Европа започна да се превръща в сборище на най-различни, кръстосващи се интереси на други континенти, докато в същото време Англия, която от основаването на империята през средата на 19-ти век се стремеше да се отдели от Европа, разви още по-силна центробежност. Британската империя възникна и макар, че британският остров беше центърът, той беше все пак само част от империята.
Настоящата война в Европа започна във време, когато съзнанието на европейските народи се ръководеше все още от мащабите на епохата на европейските граждански войни. Основната промяна, която беше обхванала цялата земя при следвоенната епоха, не беше проникнала още в съзнанието на европейските народи. Налагаше се да мислим като континент. А това беше нещо чуждо за европейците. Те останаха в плен на ограничения хоризонт.
В клещите на Америка и Съветския Съюз
С. Щати, които преди първата Световна война бяха много задлъжнели на Европа и в много отношения наподобяваха колония, се превърнаха междувременно в най-големия кредитор на света и в империя, която се опитваше да разпростре своите интереси едновременно в Европа, Африка, Източна и предна Азия. Стари лозунги, отдавна изхабени и извехтели, скриваха истината. И много народи в западна Европа вярваха все още в общността на тъй наречените демокрации, докато в действителност зад това се криеше наред с британския империализъм постоянно засилващия се американски империализъм, чиято цеп бяха експлоатацията и плячката. Малко преди избухването на настоящата война американецът Кларънс Страйт публикува една програма за образуване на «Съюз на всички демокрации», който в действителност не щеше да означава нищо друго, освен че Франция, Белгия, Холандия, северните и Иберийски държави ще трябва да се оставят под англосаксонски протекторат, ръководен от Вашингтон, като американците се надяваха да получат по този евтин начин колониалните империи на народите от европейските континенти. Книгата на Страйт беше одобрена от президента Рузвелт. Това беше, разбира се, утопия, но характерна за световната програма на експанзия, която американците още тогава възнамеряваха да развият срещу Европа.
В същото време, обаче, в тила на нашия континент беше израснала една не по-малко огромна световна сила, която използувайки огромните естествени богатства на Русия и милионния брой на нейните най-различни народи, започна да планира под мантията на комунистическата доктрина една още по-последователна програма за експанзия, която заплашваше едновременно източна Азия и Европа. Докато североамериканците се опитваха да достигнат вертикалния дележ да европейския континент на т.н. демократически и авторитарни страни, за да обезсилят и детронират Европа с едничката цел - да си присвоят огромните европейски колониални владения, Съветският Съюз се готвеше да нахлуе по хоризонтална плоскост в континента, като разчиташе главно на комунистическия интернационал.
През 1932 год. Интернационалът разполагаше в Германия с над 6 милиона комунисти. И когато този шанс беше осуетен чрез победата на националсоциализма, Москва насочи своето внимание към комунизма във Франция, където с народния фронт щеше насмалко да се осъществи прословутата теория на Димитров, шефа на четвъртия интернационал, за тъй наречения Троянски кон. Накрая, в Испания разпламна червената вълна на кървава гражданска война, която по-късните историци ще определят сигурно като начало на тази втора Световна война.
Само бързият и от никого непредвиждан възход на Германия под водачеството на Адолф Хитлер, който превърна Райха в световна сила от първи ранг, попречи още в четвъртото десетилетие на този век на успеха на комунистическите попълзновения в Европа, които в края на краищата имаха за цел да превърнат Европа в апендикс на съветска Азия. Още Достоевски се опита да предскаже съдбата на Европа, когато наричайки Москва трети Рим, смяташе, че Европа ще пропадне под напора на народните маси на руското пространство. Само малцина бяха ония, които преди избухването на тази война си даваха смътна за вътрешната зависимост на двойната заплаха срещу Европа чрез нейното вертикално и хоризонтално делене на държави и класи. Европейските народи продължаваха да живеят с духа на своите граждански войни. Те все още нямаха представа, че чрез това мощно преобразование на света ще бъдат поставени пред съдбовния въпрос да бъдат или да не бъдат. Френското поражение от 1940 г. се дължеше между другото и на това, че френският народ чувствуваше инстинктивно, че е тикнат в една война, която трябва да води срещу собствените си интереси, война от която нямаше какво да печели. Толкова дълбоки бяха корените на старите европейски предразсъдъци от нашата епоха на граждански войни, че девет месеца по-късно сърбите се оставиха да бъдат унищожени, подтиквани едновременно от болшевики и американци. За пръв път в Белград пролича ясно общата игра на двете извъневропейски империалистични сили, които се опитваха да нахлуят в Европа. Югославия бе получила пълните гаранции на германския Райх и Италия за ненакърнимост. Тя можеше да стане ценен член в новия европейски ред. Късогледството на белградските съзаклятници, които станаха оръдия, както на демократическите, тъй и на комунистическите идеологии, попречи на това. Случаят със Сърбия е драстичен пример за съдбоносното въздействие на вертикалните и хоризонтални сили за дележ на Европа.
Едва след като преди няколко седмици шеста германска армия със своите румънски и хърватски другари загина в развалините на Сталинград под развяното бойно знаме, разкъсано от мразовития вихър на степите, народите на нашия континент могат да преценят най-обстойно, че тази война, която цветът на германската младеж води в безкрая на Изтока, не е само германска, а свещена война на Европа. Финландци и румънци, които бяха вече в задушаващите прегръдки на съветско-азиатския империализъм, разбраха, може би, първи и най-ясно от всички европейски народи, какво е значението на този световно-исторически конфликт, когато на 22 юни 1941 г. Адолф Хитлер премина към нападение срещу засилващата се от месец на месец опасност. Също испанците и португалците на запад бяха извадили поука от гражданската война. Но не всички народи на Европа можеха да схванат по същия начин хомогенната зависимост на двойната заплаха на нашия континент от американския и съветския империализъм. Едва сега, след като става ясно, че Америка и Англия са готови да изоставят континента на болшевизма, от Турция до Финландия, от Естония до Франция и Испания, за да могат да си поделят плячката от европейските колонии в Африка, шведите, може би, ще разберат, че Стокхолм и тяхната страна ще погинат, ако фронтът при езерото Ладога не удържи, унгарци и италианци ще прозрат дълбокия смисъл на жертвата на техните синове, които се борят на Изток, а също Франция, Белгия и Швейцария ще почувствуват сигурно, че между тях и унищожението се възправя стената от телата и оръдията на германските гренадири, издигната далеч от тяхната родина.
Европейската война за обединение
Ако искаме да спечелим тази гигантска борба, ние трябва да хвърлим було върху епохата на европейските граждански войни. Сега ние се намираме във фазата на европейската обединителна война. Самозалъгването и илюзията, че някой си американски президент или английски министър-председател ще спасят някои народи в Европа от тъжната участ, биха пробили този бент, който ние сме издигнали.
Ние, европейците, знаем, че перлите на нашия венец от градове от Стокхолм до Будапеща, от Нюрнберг до Флоренция, от Неапол до Париж, от Женева до Барселона, Мадрид и Лисабон ще станат на прах и пепел, ако ние не водим като общност тази освободителна война срещу извъневропейските сили. През време на похода на Изток нашите германски войници не намериха цели народи, които са отбелязани върху картата, че съществуват там. Те са били отвлечени в безкрайните земи зад Урал като принудителни работници и то не няколко хиляди, а милиони. Там те са пропадали и загивали. За нас не е утеха, че няколко американски милиардери са пренесли със себе си през океана този или онзи шедьовър на нашето голямо европейско изкуство. Не успеем ли да укажем съпротива, тези табла ще бъдат само свидетелства за една погинала култура, както Зевс в музея при Атина, който един ден бе изваден от гръцки рибари от морската тиня. От момента, в който германският народ бе призован след съпротивата при Сталинград за последна и пъпна мобилизация и целият германски Райх се е превърнал на боен лагер, в който над 80 милиона души изказват доброволна готовност за борба, за да се спаси континента, Европа знае, в какво положение се намира.
Неприятелите на нашия континент се опитват все още да свирят старите мелодии за европейските граждански войни. Те апелират към норвежкия, френския, дори швейцарския национализъм от стария шаблон и говорят, че сега пораждаща се Европа била само германо-италианско изобретение за потискане на останалите европейски народи.
Те приведоха евтини аргументи, за да докажат това, а именно, че положението на всяка европейска страна ще става все по-лошо, колкото по-дълго време продължава войната; че оскъдицата на свестни продукти ще се засилва все повече и повече, и че стоките ще изчезнат от пазара, но не казват нищо за това, че англичаните откраднаха Конго от белгийците, а американците - френски Мадагаскар и сега северна Африка, и че холандците бяха тикнати в една война, която естествено трябваше да загубят, и през която те загубиха своята зад-индийска империя, без да получат обещаната им помощ. Те не казват също нищо за това, че чрез поддържането на старата междуевропейска вражда, те целят да отслабят Европа, за да я оставят после като плячка на болшевизма. Напротив, в намигване те се опитват да подшушнат на европейските народи, че американците щели да се появят в нужния момент, за да предотвратят това. Именно като имаме предвид тази прикрита пропаганда за граждански войни в Европа, ние си спомняме за античните елини, за оня нещастен Демостен, който с цялата си енергия и ум се бори срещу обединението на всички гърци, понеже смяташе, че е заплашена някаква въображаема свобода, докато в действителност загиваше цялото и свободата на всички.
И тъй, ние трябва да правим разлика между свободите, под които ожесточените противници на нашия континент разбират своите собствени интереси, и оная голяма идея за европейската свобода, с която е неразривно свързано съществуванието на всички наши народи. И нека тежестите и временните жертви, които войната носи в себе си, не ни заблудят относно съдбовните въпроси, за които се води войната и които в случай че войната срещу съветска Азия бъде загубена, ще доведат до съвсем друг обрат в живота на всеки отделен европеец.
Ние европейците
Народностните особености на нашите европейски култури ще процъфтят, ако ние водим тази европейска обединителна война в обща съпротива - като освободителна война. Никой, който мисли европейски, не може да повярва в абсурдната идея, че от европейското многообразие ще се създаде мъртво царство на насилие и типова цивилизация. Тъкмо това ни различава от болшевизма с неговия бездушен тип на съветски човек, и от американизма с неговия безнадеждно стандартизиран индивид.
Подобен всеобхватен процес, като обединението на Европа, не би могъл никога да се развива от само себе си, без да се употреби насилие, където железния закон на развитието го изисква неумолимо. Но ако този континент иска да затвърди своето положение в света на гигантските силови комплекси, той никога не би могъл да постигне това, посредством вътрешното насилие, а само чрез свободното съгласие на всички. Това би било, може би, един процес, който би траел цел век, докато всички узреем за него. Ужасният натиск, на който е изложен нашия континент, както от източните степи тъй и от Атлантика, ни заставя към по-бързо схващане на действителността и към по-скорошна зрелост, като при това създава мъчнотии и страдания, които са неизбежни. Тежко на този, който ще предрече нашето общо бъдеще по стария шаблон на европейските граждански войни - един ден той ще се пробуди и ще се види изправен пред хаоса, който механизираната дивост на Изтока е готова да разлее по европейските поля.
Ние, европейците едва сега разбрахме, че сме общност. Като зачитаме всичко онова, което нашите различни народи представляват като исторически единици, ние ще позволим да възникне оня дух на европейска свобода и справедливост, с който само ние ще можем да се справим с мрачно заплашващите ни стихии. За това се борят и умират сега синовете на Германия и нейните съюзници. За това трябва да работят, да мислят и да живеят всички европейски народи, - за да просъществува Европа. |
