Конструктивна или спекулативна стопанска политика

 

от проф. Хайнрих Хунке

 

Професор Хайнрих Хунке е дългогодишен председател на службата за насърдчение на германското стопанство. В това си качество той е, между другото и най-важният организатор на панаирното и изложбено дело вътре в Германия и в чужбина. От края на 1940 год. той е същевременно и ръководител на отдела “Чужбина” при Министерството на Пропагандата. Проф. Хунке минава за един от първите специалисти в стопанско-политическата област.

 

По въпроса за стопанската политика съществуват главно две схващания: англосаксонското, което въздигна на теория и практика значението на пазара, т.е. търсенето и предлагането и старото германско схващане за производителните сили. За нас търсенето и предлагането не е нищо друго, освен една вълнообразна игра по повърхността на стопанския живот, която се оформява от хората с техните таланти, с техните дарби, но и с техните страсти. Днес борбата се води, именно, между тези две схващания. Днес,с голямо любопитство, се говори за новите бойни средства, които спомагат за решителната битка. Не трябва да се изпуска из предвид, че най-решителните бойни средства са използвани от дълго време. Германия можа да извърши този грамаден скок в своето военно схващане и въоръжение само благодарение на това, че тя проведе практически и в областта на стопанството един нов метод. Идеята за народната общност мобилизира и последните сили на нацията; идеята за общността в предприятията разби всякаква класова противоположност и едно ново стопанско схващане ни даде възможността да разбираме стопанството като една чисто организационна задача. Съобразно това схващане ние можахме и съответно да действуваме.

 

За един народ, който е в състояние да произвежда храна, облекло и жилища в своя собствен жизнен простор, а от друга страна, щом той е в състояние да произвежда и такива блага, от които имат нужда другите народи, та по тоя начин да се снабдява с блага, които не е в състояние да произвежда, за такъв народ всичко друго е само въпрос на организация, а не на търсене на капитали.

 

Германия, със своята сила и труд и с особеното стопанско и политическо развитие, което изживя, стана един жив пример и за много други народи, които са вече на мнение да влязат и стабилизират една нова голяма европейска стопанска общност. Техните основни съображения са следните:

 

1. Подчиняване на стопанството под интересите на народа и политиката. Днес личната инициатива в стопанския и държавен живот се заменя постоянно от политическото ръководство. Постепенно навсякъде се откриват различни служби, със задача да поемат ръководствата и развитието на народните стопанства съобразно изискванията за всеобщото благо на даден народ. По този начин се поставя в ход едно развитие, което в другите области отдавна е вече осъществено. Още от средните векове ние сме свикнали с обстоятелството, че правосъдието, военното ръководство и външнополитическото представителство да се отнемат от ръцете на гражданина и да се дадат в ръцете на държавата. Същото става днес и в областта на стопанството. Народната общност облича все повече и повече стопанството с висши права и функции, и поверява неговата съдба изцяло в ръцете на политическото ръководство, защото това ръководство става гарант на нацията. Стопанските средни векове, с техните лични стремежи, с техните вражди и правни нарушения отстъпват мястото си на развитието на народностните жизнени енергии. Законите на живота и нуждите на народа обуславят вече мястото, задачата и целите на стопанството. То, стопанството, от самоволен господар до вчера, днес става слуга на народа. Този факт вече се наблюдава навсякъде и взема едно развитие, което има и ще има грамадно значение.

 

2. Покрай подчиняване стопанството на изискванията на народа и политиката, налага се като едно съществено начало, и запазването на личната инициатива на отделния индивид, но в рамките на тия нови схващания, защото тази лична инициатива е твърде необходима за всяка конструктивна стопанска политика.Целта на една европейска градивна стопанска политика в Европа трябва да доведе в съгласие личната инициатива с изискванията на народната общност. Това ще стане само чрез възпитанието и обществено-политическите методи. Личната инициатива не бива да бъде унищожена, а напротив, общността трябва да я изтиква напред и да я гарантира в нейното съществуване и нейните задачи. Тук не се касае за отстраняване на личната инициатива. Германският принцип повелява, щото всеки човек трябва да заеме онова място в поредната стълбица на стопанския и обществено-политически ред, което напълно съответствува на неговите природни дарби и склонности. Съобразно това, общността му възлага да изпълни тъкмо ония задачи, които напълно съответствуват на неговите възможности и които той е в състояние да ги разреши по най -добър начин.

 

3. Основата на новата европейска стопанска политика е идеята за континентална европейска общност. Германската стопанска политика през последните седем години доказа, че много европейски държави взаимно се допълват помежду си. Това ни дава основание да считаме, че Европа представлява една напълно завършена стопанска единица. Тази обща европейска стопанска политика стана още по-ясна именно през тази война. Нашият континент все по-ясно започна да се изказва за своето единство. Събитията на север, на запад и сега на изток, поставиха начало на едно ново развитие, което трябва да се влее в общото движение за една общоевропейска стопанска общност. Европа, по-нататък, е една стопанска единица, която може да живее за дълго сама за себе си. Това, обаче, не ни позволява да мислим, че грандиозното преобразувание на континента не носи в себе си и мъчнотии. Трябва да се констатира факта, че Европа е в състояние да формира своето стопанство и че тя има достатъчно сили и възможности да преодолее всички мъчнотии.

 

4. Като решителна предпоставка за един градивен стопански ред в Европа е необходимостта от един нов политически ред. Да притежаваш блага, от които лично ти нямаш нужда, а да не ги позволяваш на други, които имат нужда, това не е никаква стопанска задружна работа. Стопанство означава размяна на блага и тая размяна почива на същите начала, както и при отделните хора. Задружната работа между хората трае дотогава, докато те доброволно разменят труд, блага и помощи. Престане ли това, престава и задружната работа.

 

Много естествено е, че политическата сила, която твори този политически ред, ще добие и правото на ръководна държава, поради своите преимущества и опит, но ако всички, които желаят да сътрудничат за един такъв ред и виждат, че те ще придобият полза, ще трябва да мобилизират цялата си воля и смелост за това изграждане. Саможертвите осъществяват правото. Една сделка е трайна и постоянна само, ако и двамата партньори извлекат облаги от нея. Ето защо, ако се създава един ред, то той не бива да се чувствува като бреме, а да бъде поздравен като преимущество. Новият политически ред в Европа не може да бъде създаден без Германия. Това нещо го доказа тежката стопанска криза след Световната война (1914 – 18). Ако този народ, който е най-големият и най-единният по език и култура в Европа, бъде изключен от един такъв ред, то, по необходимост, и неговите съседи ще бъдат въвлечени в пропастта. 80 - милионен народ, с неговата производителна и потребителна сила, не може да бъде игнориран. Това вече почувствуваха всички европейски страни. Това са изобщо принципите за един континентален стопански ред, така както те са го създали от опитите на германското стопанско ръководство от 1939 год.

 

Безподобните успехи на националсоциалистическа Германия до сега, с нейните стопанско-политически принципи, може да бъде солидна гаранция за добрия успех на едно такова дело, като се има предвид и това, че всички европейски страни са свързани помежду си чрез една обща политическа и стопанска съдба. Германия е гаранция, че от един подобен ред положително ще настъпят твърде благоприятни явления.

 

Сп. „Нова Европа”, Година III, Бр.34 от 01 септември 1941 г.