Главното внимание на германското държавно ръководство от 1933 год. насам се спираше на семейството, като основна клетка на народната общност – и изминалите 1,5 военни години са пробен камък за работата, извършена в мирно време. Резултатът е извънредно задоволителен: военните венчавки до 1940 година, при деветнадесет-годишните кандидатки надминаха нормалните очаквания с 330 000 сключени бракове.
 

Това е Гертруд Мюлер, от Берлин – Фалкензее. Тя е сгодена. Годеникът и служи някъде във Франция като подофицер. Двамата са решили да се оженят.



И това е мъжът, чието име тя сега ще носи.С отпускарски билет и разрешение за женитба в джоба си и с бъдещата си спътничка в живота, той с право се усмихва тъй щастливо.



Бюрото за сключване на бракове изисква книжата за произход, които установяват раждането, произходът и религията на роднините.



Ако младоженците пожелаят, те получават и брачен заем, от държавата, който след четвъртото новородено, не се изисква обратно.



За сватбения празник, през войната се дават извънредни дажби за 12 души, но също и за бельо, завивки, завеси, всичко, което е нужно се отдава от властите за купуване.



Книжка за гражданско състояние.
Тя се връчва при бракосъчетанието.



Така изглежда дневната стая на малкото жилище, което ще заеме младата двойка след бракосъчетанието и...



...спалната стая. Включително и кухнята има нужда от още някоя добавка от брачния заем – и всичко е изплатено.



От лекаря на здравната станция булката получава уверение, че е наследствено здрава.



В училището за млади съпруги момичетата изучават и домакинство начина за отглеждане на деца.



Покупка, която й доставя най-голяма радост: бельото. С взетите при избухването на войната мерки за продоволствие с платове, е осигурен избора и качеството им.



Най-красивият момент в живота й. Свекървата поставя на младата булка венеца и венчалния воал.