Трудоборчество

проф. Хайнрих Хунке

От започването на Първата световна война изживяват един след друг – Германия, Европа и ето вече цялата земя, в областите на стопанството и стопанската политика, един нагледен урок, който е толкова пълен с най-горчиви поуки за отделните хора и за народите, но който, от друга страна, позволява перспективи от грамаден размер. Трудът и борчеството се показват при това все повече като основи на истински живот. Ние първи застъпихме в националсоциалистическото схващане разбирането, че положеният труд представлява основата и богатството на едно народно стопанство и че следователно, правото върху труда трябва да бъде винаги крайъгълен камък на всеки един нравствен правен ред. И ние знаехме, че това познание ще стане някога архимедова точка, с която се премахва старото капиталистично стопанство, така че по-добре би било да се правят от златните запаси консервени кутии, отколкото да се крият и пазят. Принципът на бранноспособността като основа на целия живот не стои другояче. Само свободни народи ще се радват сами на плодовете на своя труд. Обаче, един народ, който не притежава никаква свобода, ще трябва да се откаже върху част от своя трудов доход в полза на друг народ, който му я взема по пътя на силата. Защото хляб не расте в безвъздушното пространство на едно отвлечено стопанство, а на нашата земя. И с това бранноспособност и хляб си принадлежат безусловно. При обсъждане на европейското развитие, на първо място не трябва да се забравя, че прокарването на европейската стопанска общност е съвсем естествено и означава едно безусловно възродително явление. Един кратък стопанско-исторически преглед върху последните 450 години, които са изтекли от слизането на Христофор Колумб върху Коралските острови на Западна Индия, дава ясно да се схване това. На първо място е неоспоримо, че Европа до 1492 бе живяла от собствена сила и при това бе изградила голяма своя култура и стопанство.

Чисто стопански откритията нямаха никакво значение за европейското стопанство дори за следните столетия, освен внос на корени и благородни метали. Всички нации в Европа имат дял от сътрудничество в откриването на чужди континенти. Преди всичко, обаче, при това Германия постави на разположение свои организатори, войници и работници. Но същевременно трябва да се установи, че ръка за ръка с това постижение вървеше разстройването на Европа. Три факти при това бият веднага на очи: създаването на световното стопанство значеше загуба на стопанската самостоятелност на Европа; изграждането на огромни колониални притежания се свързва с разпадането на Райха като европейски фактор на реда; а прокарването на англосаксонското схващане за стопанството означаваше разрушение на европейската стопанска общност. Тия три тези трябва тук накъсо да бъдат изложени и доказани.

Не може да се отрече, че чрез грамадните възможности през море континентът Европа ни стана неинтересен в едно изумително късо време. Ако, например, в началото на 19-то столетие всичкият памук на Съединените щати можеше да се превози в един тогавашен кораб, то по-късно все по-бързо и по-бързо се изместваше основата за прехрана и суровини от Европа в Новия свят и другите континенти. Така станахме материално зависими от това, което самите ние създадохме. Тогава внезапно американското жито беше наше жито, американският памук наш памук, и навред се заговори тогава изведнъж: какво казва Америка за това? Хиляди години, обаче, е било другояче. Решително бе при това, че загубата на стопанския суверинитет на континента вървеше ръка за ръка със загубата на политическия суверенитет. Защото по същото време, когато откритията разшириха нашия кръгозор с цял един свят, провали се и политическия ред на нашия континент, който Германският Райх му бе давал столетия наред, и който обезпечаваше на всички европейски народи техните народностни, културни и стопански ценности. С пропадането на Райха се премести центърът на тежестта в покрайните държави на Европа: към Испания, към Франция, към Холандия и накрай към Великобритания. Но най-лошото в това развитие беше, че Великобритания смяташе като необходима предпоставка за реда в презморските области политическата немощ на континента. Така казваше английският министър-председател Солсбъри, например, при основаването на началото за равновесието на силите в Европа: “ Ние не се стремим към никакво разпределение на области, а само към едно разделяне на превишението”.

Към загубата на стопанския суверенитет и към началото за равновесие на силите дойде като трето: проникването на англосаксонското схващане за стопанството и се наложи на практика във всички висши училища. То застъпваше следните начала:

1. Върху това, което става стопански на земята, решава господството на пазара. Цената е отговорният регулатор в стопанското предприятие.

2. Който има капитала, владее, върху стопанските блага, има тяхното притежание и определя производство и потребление.

3. Международната великодушност стана решителна парола. Хора от всички народи и раси можеха за в бъдеще да се заселят там, дето те вярваха да са намерили най-доброто място за стопанската си дейност, т. е. там дето ще има по-евтини производствени условия и най-евтини разноски по превоза.

Последицата на това стопанско схващане беше непознаването на истинския ваятел на стопанския живот, защото това са народ и простор. В едно селско стопанство се разбира от само себе си, че всички са зависими един от други и всички си помагат. Но в Европа живееше оттогава всяка държава, всяка професия и всяко предприятие по свои собствени интереси. Европа бе станала едно географско понятие. Географското понятие Европа,обаче, е на път да направи място на един политически факт. Решителните стопански категории на това развитие ще съществуват в туй че на мястото на индивида стъпва народът, на мястото на световния пазар – жизненият простор и на мястото на капитала – организацията на труда. Явно е, че тия три начала ще имат своето практическо въздействие. На първо място, чрез изчерпването на продуктивните сили на народите, ще последва обща промяна на производствата в смисъла на тяхното разширение. Не ще се произвежда вече само това, което позволява световният пазар, но това, което допущат силите на народа и простора. Би могло почти да се каже, че на мястото на свободата на стопанството стъпва свободата на труда. От друга страна целта на бъдещетото стопанско сътрудничество е общността на жизнения простор /жизненопространствена общност/.

Ако Германският Райх, например, чрез автархизиране от голям размер премести тежестта на своето стопанство пак в своя държавен простор, то това бе политическата предпоставка на стопанското самосъществуване на Европа. Но не бива да се забравя при това, че едновременно с изчерпването на собствените сили, вървеше образуването на все нови връзки с другите европейски народи, доколкото те изобщо изглеждаха възможни. Точно тъй и малките нации в Европа не бива да останат в неяснота, че и те зависят от своите съседи и, значи, трябва да се съобразяват с тях.

Основно нови ще бъдат в тая европейска стопанска общност условията на пълната работа и покритие на жизненонеобходимите блага. За мен не подлежи на никакво съмнение, че опитът на германския народ, че от собствена сила и въз основа на нови стопански познания е достигнал степента на пълната работа, ще даде и на други народи средствата за едно по-добро занимание, и че прокарването на големите европейски задачи обусловени от откриването на важни части на континента, ще привлече сили в един размер, за които само малцина днес си правят една вярна представа. С това, обаче, европейските народи ще се освободят тогава от пролетарската безправност. От същото стопанско значение ще бъде искането да бъдат достижими ония блага, които са жизненонеобходими. Искането е ясно само по себе си, защото какъв по-друг смисъл би могло да има понятието за жизнения простор, ако не тоя на всегдашен достъп до жизненонеобходимите блага. Развитието на всички собствени стопански сили на една нация и допълнението им чрез стопанското постижение на приятелски и достъпни и в тежък случай съседи, са значи нормалните стопански основи и едновременно необходимите членове в осигурителната верига на всеки един народ.

Значението на това искане е също така ясно. Ясно е също, че с тия въздействия на европейската стопанска общност започва една съвсем нова епоха за Европа. Видно е,че прокарването на новите начала ще трябва да преодолее много пречки. Но ние не бива да се оставим да бъдем отклонени от каквито и да е пречки по пътя към създаване на жизненопространствена общност. По пътя към Нова Европа досега бе стигнато едно състояние, което е почти необикновено. Общата нужда ни позволява да схванем общи европейски проблеми. И за мене не може да подлежи на съмнение, че никой народ на европейския континент не може да се изтръгне от голямото решение, за което днес се води борба. За сериозността на часа, както и за големите възможности на цяла Европа не съществува никакво съмнение: ние всички се борим за нашия гол живот. Каквото някога европейските хора създадоха през море, за повечето от тях е безвъзвратно загубено. Каквото ни остави съдбата – родина, семейство и място за работа, защищаваме сега на европейския континент. От нас зависи, дали ние още веднъж ще изградим един нов свят на европейски дух и европейска кръв и дали ще си осигурим нов живот и ново благополучие. Очертанията на тоя нов свят са пред нас. Дали сами ние ще изградим страната си, зависи от нас, от нашата воля и от размаха на нашите сили. Ние трябва, както бе казал Фридрих Ницше, да бъдем преди всичко войници, за да не загубим като търговци нашия кредит.

Сп.” Нова Европа “, Година IV, кн. 12 от 28 юний 1942 год.