След упорит бой едно предно отделение от берлинската дивизия завзе руското село Ц. Изплашеното население започна да се завръща, но не се отправи към своите домове, а на групи на групи се отправиха към своята стара църква, която служеше на болшевиките за житен хамбар. Цели 24 години болшевиките бяха държали това население далеч от неговата стара църква. Едва що се бяха оттеглили и населението скъса веригите на този духовен гнет. Украинците влязоха в църквата и започнаха да изнасят житото. За едно кратко време житото 6еше изнесено и по стените и олтара лъснаха отново изписаните икони. Сякаш и на тях олекна. От тях се открояваха скръбно замечтаните образи на светци, божественият лик на Исус и благия поглед на Богородицата. Само още спареният въздух и мирис на влажно жито напомняха, че над вярата цели 24 години е тегнало робството на безверието, че над духа цели 24 години е тегнало игото па материята.

        Трябваше наистина човек да присъствува при почистването и подреждането на черквата, за да разбере как дълбочината на вярата можа да понесе и да превъзмогне смрадта на онова блато, което може да се нарече безверие. С какво страхопочитание И с какво благоговение тия прости селяни отново влязоха в досег с извора на вярата!

        На другата сутрин, след като църквата беше основно прочистена, измита и подредена, селяните направиха първата си божествена служба. Свещеник нямаше. Жените и момичетата бяха пребулени с бели кърпи, а мъжете бяха остригали косите си и избръснали лицата си. Върху тия лица сега грееше отново пламъка на никаква възродена вяра. Това ставаше за първи път след пропадането на стара Русия. За първи път след 24 години отново звъннаха черковните песни под свода на черковния храм.

        Селяните пееха, пееха унесено, проникновено, но само старите. Младите не знаеха да пеят. Когато коленичиха, за да отдадат в мълчание благодарността си към Бога, коленичиха и младите. Сърцата и на млади и стари отново влязоха в онова проникновено единство, което може да се извърши само от една вяра или от един възвишен идеал, еднакво обхванал сърцата и на млади и на стари и на бедни и на богати.

        Ето, това село отново придобива своята църква. Германският войник освободи душата на руския народ от Антихриста. Струва ми се, че това руските селяни никога няма да забравят.

сп."Нова Европа”, година III. бр. 32 , 18 Августъ 1941 год.

Главна страница