Новата немска педагогика

от Борис Н. Балкански

 Девет години бяха достатъчни, щото германската научна и философска мисъл да обгърне и разпространи новите си схващания върху целия духовно - културен живот на страната. Под влиянието на националсоциализма се появиха нови философски и педагогически школи, които искат да скъсат връзките и традициите си със старите индивидуалистични философски школи на Канта, Фихте, Хегел, Шопенхауер, Фрьобел и др. В областта на новата немска философия са ценни трудовете на P.Haberlin - „ Der Mensch” - 1941., E. Krieck - „Volkisch-politische Antropologie „ - 1937., O.Kroh - „Volkische Antropologie” - 1934., народопсихология и много други съчинения. Днешната германска философия има за цел да обоснове философски, националсоциалистическото учение; като подчини на общочовешкия принцип волята в живота, чрез която да се създадат нови обществени форми : семейство, училище, църква, общество и държава. Ето защо, днешната германска философия се нарича волунтаристична, за разлика от старата, класическа германска философия, която имаше предимно индивидуалистичен характер. В този дух се развиваха: гносеологията, етиката и педагогиката. Обаче, от старите философи - народоромантици, е възприета основната идея, че народът е носител на историческия и духовно-културен живот. Това единство между народността и възпитанието е възприето и от днешната нова немска педагогика. Като по-главни представители на новата немска педагогическа мисъл могат да се посочат: Е. Шпрангер - “Учение за жизнените форми”; Е. Крик - “ Философия на възпитанието “. Те прокарват възгледа, че възпитанието създава народната общност. В своето съчинение -“Формирането на човека “, О. Вихман се стреми да синтезира субективно ценностния момент из областта на образованието, с предмета на различните образователни дисциплини. Б.Отто - “ Народоорганично мислене “, Осв. Кроо - “ Психология на развитието “, “Психология на типовете “. Ф. Крюгер е известен със своя нов възглед за цялостния душевен живот и структурното разглеждане на всичките психични прояви. Кречмер, Йенш, Клаге, в съчиненията си разглеждат личността и характера от биологично - конституционално гледище.

Ново течение се създаде и в областта на етиката и естетиката. С него се иска да се изградят основите на един нов светоглед, за новото делово, умствено и политико- обществено движение, наречено “Нова Европа “. В областта на етиката, например, бележити са лекциите на професор Круг, от Виенския университет. В тях той прокарва общата си идея, че световния мироглед може да се изгради в трите обществени форми:

1. В училището, с помощта на обучението по разните учебни предмети;

2. В семейството, чрез средствата на народностния дух, отглеждането и домашното възпитание на децата, нравите и семейните традиции;

3. Чрез националсоциалистическото движение, сиреч чрез средствата на общественото служене, съратническата среда, спорта и пр. Живописта и музиката, също така трябва да се използуват за изграждане на новия мироглед. Въз основа на всички изброени философски и житейски предпоставки, безспорно е, че и педагогическата наука ще се развива в такъв нов революционен дух. Новите течения в немската педагогическа мисъл засягат едновременно теорията и практиката на образованието и възпитанието.  

Съвършено самостойно започнаха да се разработват педагогическата психология, дидактиката и методиката на разните учебни предмети. В основата на днешната немска педагогическа мисъл лежи проблема за германското дете и за германския гражданин. Ернст Крик създаде теорията за “органичното възпитание”. То се постига чрез : обучение, сръчност, душевно въздействие, душевно лечение и пр. По този начин се подготвя желания определен расов тип. Според този педагог педагогиката, като наука за възпитанието на човека, трябва да бъде политическа и расова наука, която да отговаря на характера на народа. Така постепенното развитие на педагогическата мисъл в нова Хитлерова Германия, дохожда до най - яркия свой представител Алфред Розенберг. Своят националсоциалистически възглед за възпитанието той излага в съчинението си “Der Mithos des XX.Jahrhunderts” - „Митът на ХХ век”. Според него, всяка човешка душа означава раса, вътрешно изразена. А расата е външна страна на душата. Чрез държавата, религията и изкуствата, расата може да се пробуди и извика на деен живот. По този начин от един жизнен мит, чрез образованието и възпитанието може да се достигне до създаването на искания нов човешки тип. Като най - големи характерни и ценни качества на съвременния германски тип трябва да се считат : честта, дългът и творческата свобода. Тия качества трябва да се прокарат и в цялото народностно германско съществуване, в материалната и духовна култура. Разлагането на досегашната германска култура се дължи на извъннародните сили: еврейството, интернационализмът и политиканстващата международна католическа черква. До Хитлера, образованието имаше само интелектуалистичен характер, когато днес вече то се стреми да бъде не само расово и народностно, но и волунтаристично, волево. Човекът е, преди всичко, дейно активно същество, както бе казал Русо. Затова той трябва добре да се подготви за работа в живота.

Днешните нови немски педагози не се заблуждават, че тази задача ще може да се постигне в училището, чрез изучаването на разните учебни предмети. Те знаят, че учебните предмети развиват само умствените способности, а в най - добрия случай, могат да въздействат и на Духа. За да се достигне до цялостното душевно развитие на детето, трябва да се използуват други средства. Ето как и защо, новите немски педагози дохождат до нуждата от новите организации. А те са следните :

1. Хитлерюгенд - за момчета.

2. Съюзът на немските момичета.

3. Германски трудов фронт - за работниците.

И трите тия организации днес работят усилено, като съгласуват своята дейност с националсоциалистическия мироглед, като в резултат на това, се стигне до едно цялостно народностно възпитание. По-важните практически средства за постигане на тази цел са: култивиране на чест, дълг, съревнование, сътрудничество, образцово държане, решителност, съратничество, дисциплина, здрав и издръжлив живот, физическо каляване, спортно трениране, плуване, лагеруване и пр. Да се върнем към Русо, като използуваме природата, гората, планината, реката, морето, музика, песни, поезия, естествена история, народни обичаи, военни упражнения и пр. По този начин ще се развива не само разсъдъка, но и Волята. Хитлерюгенд отива и на село, за да помага на селяните в полската работа, услужва в Червения кръст, а последните три години от юношеството - от 16 до 19 - прекарва във военно обучение. За подготовка на инструктори е открита в Брауншвайг Академията “Адолф Хитлер“, за водачество. Приемат се 12-годишни младежи, след 6 - годишно основно образование. В нея се обучават до 18 - годишна възраст. Завършват с матура и право на висше образование. Тази система на Хитлерово младежко възпитание се развива отделно, като помощна и допълнителна система, която не пречи на общата педагогическа наука да се развива самостойно. В дидактиката и методиката се забелязва една реакция за изработване на нови методи, пътища и форми на класното обучение и възпитание. И тук, новите немски педагози се борят за премахването на досегашната училищна схоластика, на дидактическия материализъм и интелектуализма. Голяма известност придобиха: О.Вихман с труда си “Особен закон и образователна ценност на учебните предмети”, а също така А. Либерт с “Философия на обучението”. В тия съчинения се прокарва възгледа, че чрез методите на обучението и учебната материя ще трябва да се имат предвид - принципите за светогледното оформяне, събуждане на волята и личната преданост на младежта към народ, общност и държава. Като допълнение на тази нова общообразователна система се развива усилено и професионално-техническото образование, което е особено важно за днешното време.

списание „Учител” от 1942 г.