Национално – политически училища Адолф Хитлер

Милка Ат. Трифонова

В речта си на 10 декември 1940 год. Адолф Хитлер изтъкна, че целият германски народ трябва да се сплоти, за да се изгради една държава стопански и политически напълно ориентирана, в която народът да осигури съществуването си и да определи линиите на своето управление. Той подчерта, че новото в германския живот е започнало отдолу, сред народа, и постепенно се изгражда нагоре; че отговорни места в държавната администрация се заемат от хора, които в миналото са били работници, земеделци и занаятчии, а днес има генерали, които преди двадесет години са били прости войници. Това значи, че в Германия се дава вече път на способните хора, независимо от каква обществена среда произлизат те.

В тази си реч Адолф Хитлер определя ясно също така и училищната политика, която Третия Райх води. Държавата, според него, се схваща като цел, която обединява всички народни сили и която дава възможност на способните синове на народа да се проявят, да разгънат творческите си дарования и да ги вложат в служба на нацията. Защото създаването на един културен човек, на една личност, не е личен успех и семейна гордост, а национален успех и принос към националните блага, а личността е ценна като част от нацията, за изграждането на която всеки трябва да даде най-ценното от себе си. За да се постигне това, училищата трябва да се реформират и то така, че не само да се измени програмата им, но и цялото схващане за възпитание и за нация. Съвременните нужди на държавата изтъкнаха необходимостта от два вида граждани: 1/ граждани, които ще посветят силите си в управлението и политиката на страната и 2/ граждани, които ще работят из различните области на науката, за да създадат стопанско благоденствие в страната.

Още през 1933 год. д-р Руст осъществи тези схващания като създаде нов тип училища, известни под името “Napolischulen" – национално – политически училища. Тези училища се развиват в две насоки: 1/ Училища за народни водачи и политици - “ A d o l f H I t l e r - S c h u l e n " 2/ Училища за културни деятели - "N a t i o n a l p o l i t i s c h e n e r z i e h r u n g r a n s t a b t e". И в двата вида училища постъпват способни деца, които като всички ученици от останалите народни училища, влизат в организацията “Хитлерова младеж “. “ A d o l f H i t l e r - S c h u l e n " са пръснати из цяла Германия. Те са подчинени направо на партията, която ги управлява и контролира. Войната е попречила да се развият напълно. Въпреки това, в тази насока се работи непрекъснато и начертаният план, макар и по-бавно, се изпълнява. Сега, за образец на този план служи интернатът в "O r d e n s b u r g e n " / Алпите/. Там, в грамадни постройки, при големи удобства, при най-голям избор на пособия и помагала, се възпитават бъдещите партийни водачи и политици на Германия. Според плана, училищата за национално-политическо възпитание, които имат за цел да създадат стопански деятели и учени, трябва да бъдат 100 за цяла Германия. Създадени са обаче 36, от които две за момичета. И тези училища се намират още в периода на своето изграждане. Разпределени са из различните части на Германия и всяко от тях има свой район, от който взема учениците си. И двата вида училища са интернати. В едно предградие на Берлин е създаден интернат за способните берлински деца.

Берлинското училище за национално-политическо възпитание се помещава в няколко двуетажни здания, всред великолепен парк, далеч от шумния град. В това училище, както и в " A d o l f H i t l e r - S c h u l e n ", постъпват способни деца, след като завършат първоначалното училище. Всеки първоначален учител има грижата да следи развитието на учениците си и в края на четвъртата година да определи, кое дете носи в себе си: 1/ дарби и богати умствени заложби, 2/ здрави нравствени и морални основи, 3/ здраво тяло, 4/ да няма телесни недостатъци / за такива се считат напр. късогледство и далекогледство/, 5/ да е от чист германски произход. В края на учебната година всяко училище представя в канцеларията на национално-политическите училища списък на избраните от него деца. Специално натоварени лица идват в училището за да добият непосредствени впечатления от посочените в списъците ученици. След намирането на най-добрите, иска се съгласието на бащата /рядко бащата отхвърля предложението/ и учениците кандидатстват за национал-политическото училище. Всички кандидати полагат приемен изпит, който трае една седмица. Чрез него се определят телесните и душевни качества на ученика. Изпитът обхваща: 1/ четене, 2/ писане, 3/ разказване, 4/ гимнастика, 5/ спорт. Обикновено 55 % от кандидатите вземат изпита. По този начин се избират най-способните деца, независимо от семейното и обществено положение, което техните родители притежават. Тук живеят и работят заедно деца на земеделци, работници, чиновници, професори, търговци и пр. Месечната вноска, която бащата прави за издръжката на своето дете се определя от имотното му състояние. Бедните семейства и тези, които имат повече от 4 деца, не плащат нищо. В замяна на това богатите плащат повече, така че вноската се движи от 0 до 80 райхсмарки месечно. Още с идването си в училището 10-годишното момче или момиче облича зеленикавата униформа. Момчето получава тук името "Млад Мъж ", което носи до свършването на гимназията. С това име като че ли пораства в собствените си очи. Веднага с постъпването си в интерната младият десетгодишен мъж бива заведен в стаята му от по-големите ученици, от които получава и първите си уроци: как да нареди леглото, шкафа с дрехите си и книгите. Първото полугодие се смята за пробно. По желание на детето или по преценка на учителите, то може да смени училището. Това, обаче, не се случва.

В берлинското училище от "S p a n d a u w e s t " работят 260 ученика, под ръководството на 26 учители, подбрани между най-добрите академици. Те също живеят в интерната със семействата си и са винаги между учениците си. Изучава се родната реч и модерните езици, история, естествознание, математика, география, телесно възпитание и приложна техника. Третият Райх се придържа в принципа "здрав дух в здраво тяло" и затуй след всеки обед учениците се упражняват под ръководството на специалисти в гимнастика, игри, бокс, фехтовка, езда, ски, каране велосипед и шофиране автомобил. Учебните занятия се водят само 5 дни в седмицата – дневно по 5 часа преди обед, а следобед – часове по телесно възпитание. Шестият ден от седмицата се оставя свободен за учителите и учениците. Учителите го посвещават на семействата си за посещение в Берлин или за самообразование, а учениците се вдълбочават в един учебен предмет. Веднъж посетих училището в деня, посветен на немската история. Класните стаи бяха празни. Всички ученици бяха в занимателните стаи. Тези стаи са малки, нагодени само за 3-4 ученика. Всеки ученик си има отделна маса и отделен шкаф за книги с отбелязани върху тях името на ученика, напр."S u n g m a n X …". Всеки се е вдълбочил в работата си всред куп от книги. Един работи върху старата германска религия, друг – върху обичаите на Германия, трети върху старогерманската култура, съдбата на германския народ и пр. Всеки има да разгледа от различна гледна точка дадена епоха. Библиотеката на всеки кабинет им стои на разположение. Когато това е необходимо, учениците се ползват и от учителската библиотека., в която са събрани най-новите съчинения по всеки предмет. Всяка занимателна стая носи името, което учениците са си избрали: Данциг, Нордмарк и т. н. Всяко име е дадено във връзка с нещо хубаво, добито или изживяно през някоя екскурзия из Германия. При смяната на учениците се сменя и името `и. Всяка занимателна стая носи нещо от духа на своите обитатели. Виждам рисунки – смели опити, понякога много сполучливи – из живота на тези ученици. Виждам надписи, които говорят за вдълбочение и размисъл.

В стаята на седмокласниците виждам портрети, под които стои надпис: "Паднали за Родината". Училището има програмата на другите гимназии, но не се придържа строго към нея. В самото начало учителите са почнали без програма, ръководени само от бележките на Фюрера и своя личен учителски опит и съзнание. В духа на училището сега се създават учебници от самите учители само за учениците от национално-политическите училища. Ученикът не е ограничен от програмата и часовете. Край задължителната учебна работа, той може да работи когато иска, както иска и каквото иска от учебния материал, обикновено това, което най-много го интересува. Създадени са курсове, които улесняват ученика да определи наклонностите си и да заработи в областта, която най-добре му се подава. Учениците проявяват най-голям интерес към биология, физика и техника. Ако в процеса на работа в една област ученикът се увери, че не му се отдава, преминава в друга. Времето и трудът му не се смятат за загубени, тъй като чрез тях е подпомогнал определянето на своите наклонности. Кабинетите по естествознание са съвършени. Там се намират модели и картини на всички животни и растения, както и филми из живота на растенията и животните, движението на протоплазмата, кръвообръщение, клетки и пр. Присъствам на урок с филм. Наблюдава се растежа на едно клонче. Филмът дава жива и ясна представа за живота на наблюдавания обект. Пораждат се много въпроси, които след прожектирането се обсъждат. Редица грамофонни плочи дават възможност на ученика да чуе и запомни гласа на животното. По този начин, когато ученикът е всред природата, по звука само може да определи какво животно е, без да го види. До кабинета е библиотеката по естествознание. Тук са всички стари и нови представители на тази наука: Линей, Бюфан и пр." W a n d e r b u c h " е книгата, по която тук са групирани, и растения, и животни, според мястото, където се намират. В кабинета по биология всеки има микроскоп и място за работа. Разглеждам работата на един ученик, който вече отдавна прави проучвания върху косъма. Други двама правят изследвания върху костите. Те са определили бъдещата си специалност - медицината. Трети ще бъде лесничей. Той работи върху структурата на дървото. Всеки има "H i s i o l o g i e ", която го упътва, докато сам налучка своя път. Разглеждам книгата с изследвания на учениците, пълна с образи, модели, диаграми.

 Палеонтологическата сбирка също така се създава от учениците. Учители и ученици правят много научни екскурзии, които улесняват училищната им работа. През осемгодишното престояване в национал-политическото училище, отбиват двете си трудови служби: първата се извършва след третата учебна година. Учениците, заедно с учителите отиват на село и се разпределят в селските стопанства. Там, рамо до рамо със земеделците, те работят полска работа. Втората им трудова служба е след четвъртата учебна година. През лятото, пак два месеца, те стават минни работници. Тук те добиват особено много познания по палеонтология и намират много материал за палеонтологическата училищна сбирка. Тези две трудови служби на ученика имат за цел да да го поставят в непосредствен допир с живота, за да разбере, че той не е всичко в света, както обикновено мисли младежът, напротив, да разбере че е нищо, поради което трябва много да работи върху себе си, за да стане нещо. Кабинетите са всякога на разположение на учениците. Всеки ученик се чувствува отговорен за своите инструменти и пособия и ги пази. Тук той се научава да пази общото, както пази и своето. Приучава се на другарство и задружен живот. Научава, че както отделният човек не може да живее сам, така и никой народ не може да се откъсне от другите народи, че въобще, има невидими нишки, които свързват отделни личности, както и отделни народи. Така се идва и до начините, по които са станали и откритията в науката. Често в тоя дух се поставят на учениците различни въпроси за решение. Например: кое откритие е най-необходимо и полезно за човека? Учениците изследват, докладват, критикуват. По този начин се систематизират всички открития и се групират на полезни и вредни. Най-после се идва до заключението, че откритието на Кох е най-необходимо и полезно за човека. После се поставя въпросът: щеше ли да има Кох, ако нямаше Цайс / микроскопа/, Пьоп/анилин/ и пр.

От тук се идва до заключение, че преди тях са били необходими други открития и пр. Да се обгърне живота на едно такова училище не са достатъчни няколко посещения. Всеки ден то разгръща нещо от своя живот. Всеки ден животът започва в него от 6 часа` и 30 минути, когато от кулата на наблюдателницата дежурният тръби и разбужда всички. Пансионерите стават, измиват се, нареждат леглата си, закусват и в 8 часа` и 15 минути започват занятията. След обяд учениците задължително спят един час, защото младият мъж трябва да има здрави нерви. След това си приготовляват уроците и имат часове по спорт. Вечерите са свободни за музика и веселие. Повечето ги прекарват в лабораториите. В 9 часа` всички си лягат. Времето е така разпределено, че им стига за всичко. Когато свършат това училище, те са тъй подготвени за университета, че там успяват да доразвият способностите си и да станат истински полезни хора на своя народ. Чрез тези училища се гради бъдеща Германия и се призовават към живота свежите народни дарования, които без помощта на държавата, лишени от средства, биха загинали. Че това е наистина така, се вижда от думите на Фюрера: " Нашата цел е да създаваме възможност за развитие на даровитите. Ние бихме могли да кажем дори, че имаме една фантастична цел. Обаче пред нашите мислени очи, се очертава една държава, в която всяко място се заема от най-способния син на нацията, независимо от това, откъде иде той. Една държава, в която произходът няма никакво значение, една държава, в която само способността играе роля.