Бъдеща Европа обезпечена

Както се знае, на 9 ноември 1923 г. младото националсоциалистическо движение даде първите кръвни жертви в борба срещу приключването на Световната война, значи, срещи 9 ноември 1918 г., а по-назад и срещу 7 ноември 1917 г., когато в Ленинград побиха знамето на марксистката диктатура. Гигантският източен поход завършва драмата на марксизма и осветлява значението на двата 9 ноември, през които премина Германия.

За трети път през тая война говори Фюрерът, в навечерието на 9 ноември в Мюнхен, пред своите стари, изпитани съратници. От неговата реч стана ясно и на света, в какво положение се намира Европа, след като германското оръжие изтръгна стратегическото и политическо решение в източния поход. Фюрерът обрисува драматичното развитие на борбата на Изток и характеризира значението на постигнатите през изтеклите четири и половина месеца резултати. Картината е наистина поразителна: ние виждаме една Германия, която, заедно със своите съюзници, стои посред войната на върха на своята сила и мощ, след като разреши най-голямата бойна задача, пред каквато са могли да се изпречат пълководец, народ и войска. Фюрерът каза: „Никога не е бивала разнищена и разбита една огромна империя за по-кратко време, отколкото тая на Съветска Русия”. Така той се и надсмя над противниците, които се самозалъгват или заблуждават другите с понятието „светкавична война”. Всеизвестно е, че германското командуване никога не е гонило успехи за престиж. Те не играят никаква роля за германското ръководство, според изричната изява на Фюрера. Но целта на борбата се преследва неумолимо: да се унищожи силата на противника, т. е. неговата бойна сила, и да се лиши от основите на своето въоръжение и прехрана. В това отношение, виж, ще кажем ние, нещата се развиха комай светкавично: до към началото на тоя месец пленниците възлизаха, над 3 600 000; военната плячка над, 15 хиляди самолета, над 22 хиляди танка и над 27 хиляди оръдия. До тогава, т. е. до момента, в който Фюрерът държа знаменателната си реч, беше завзета от германската войска 1 670 000 кв. км. земя или приблизително, колкото 16 Българии. В тези области се намират 60 до 75% от всички индустрии и всички суровини, които притежава Съветска Русия. От такова поражение не може да се надигне никоя армия, не може и съветската. Това се дължи на съгласуваното сътрудничество на всички родове германски войски; венецът обаче се пада на германската пехота, която показа безподобни постижения.

Може ли някой да се съмнява, че германското ръководство не ще успее да постави в служба на Германия и Европа тези обширни пространства, с техните разнородни богатства? Положително никой. За Германия работят в Европа непосредствено 250 милиона, а косвено над 350 милиона души. Тез данни стигат, за да се схване непобедимостта на Германия. С тъмни предчувствия долавят същото и германските противници. След като Америка и Англия изгубиха надежда, че Сталин може някога да стане господар на континента, те се впуснаха в луда пропаганда, която цели разединението на континента и отслабването му чрез бунтове и размирици. На първо място се надяват на податливостта на завзетите области. Някои от противниците хранят по-смели и затова още по-смешни и детински надежди: те очакват революция в самата Германия. Фюрерът не остана длъжен и на тия отчаяни корабокрушенци Рузвелт, Чърчил и компания, които по едно време дръзнаха да заплашват с английско нашествие на континента. Фюрерът им каза: „Елате, и вие ще се върнете по-бързо, отколкото сте дошли.” Защото Германия не спи: бреговете срещу Англия са съвсем другояче укрепени, отколкото преди една година. Но Германия се и въоръжава. Само че сега Фюрерът е съсредоточил въоръжението върху няколко нарочни области. „Аз не говоря за числа, но аз казвам само едно: те сами ще ахнат, като видят, с какво ще се явим един ден.” Прочее, бързо се изпари английското желание за нашествие. На англичаните остава да се позамислят върху последните думи на Фюрера. Що се отнася до размирици в завзетите области, там германската войска е достатъчно силна, за да се държи към населението повече от дружелюбно, но и да пристъпи към строги мерки, когато същото население се подаде на чужди влияния и действува против законите на Нова Европа. Разбира се, най-смешни се показват противниците, когато се надяват на размирици в самата Германия. Едно че професионалните бунтари са отдавна избягали отвъд океана, но от 1933 г. насам са премахнати и причините за подобни бунтове. Без никакво преувеличение: социално Германия е най-справедливата държава. Тя е гарант и пример за бъдеща социално справедлива Европа. Освен това, германският народ, е обхванат организационно от едно националсоциалистическо движение, което бди да не се повтори 1918 г. Фюрерът заяви: „Никога няма да се повтори 1918 г. Германия никога няма да капитулира. Последната рота войници на бойното поле ще бъде германска.”

Вижда се, какво обезпечава бъдещето на една по-честита Европа непоколебима Германия и самите европейски народи, които все по-ясно ще различават големите континентални задачи от дребните спорове. Опрян на тия сили, Фюрерът заяви в Мюнхен: Европа е била и ще остане първият континент на земята. Никой не е в състояние да промени хода на историческите събития: ни Рузвелт, ни Чърчил, ни Сталин, ни двигателната сила зад тях - световното еврейство. Европа на бъдещето е обрисувана в мюнхенската реч на Фюрера. Двата основни елемента на нейната сграда са: обединението на всички ония, които одобряват новото уреждане на континента под германско ръководство, и смазването и обезвреждането на силата, която представлява най-опасната заплаха не само за тая сграда, но и за по-нататъшното съществуване на европейската култура, унищожението значи на болшевизма. Естествено, в Европа предстои да се строи, както никога до днес, но основните стени на бъдещия по-добър дом са вече изградени и се намират в сигурност, след като бяха сринати тъмните стени, зад които болшевизмът дебнеше срещу Европа. Най-обективно погледнато, европейските народи дължат благодарност на Фюрера и на неговата войска за най-тежкото решение в досегашния му живот - както сам той се изразява - решението на - 22 юни т. г., когато започна източният поход, за да се предотврати едно страхотно нападение на болшевишката мощ над Европа. Те ще му бъдат благодарни и за решението му да постави обширните източни земи в служба на Германия и останалите европейски народи. Самото обстоятелство дори, че тамошните природни богатства няма вече да се използуват за оръжие, предназначено за най-жестока борба срещу Европа, може да внесе успокоение в душата на европейския човек: бъдещето на Европа е обезпечено.

Пълна е сигурността на Фюрера и германския народ в окончателната победа: нека припомним само лаконичните му думи към падналите през Световната война германци: „Другари, и все пак вие победихте!”.