Девизът: „Европа за европейците”

Светът се намира още под впечатление от срещата на Хитлер и Мусолини, която стана в главната квартира на Фюрера в дните от 25 до 29 август т. г. От само себе си се разбира, че след историческото решение от 22 юни 1941 год., двамата големи творци на Нова Европа, трябваше да се произнесат върху проблемите на борбата. Това е напълно в съгласие с техния войнишки характер и е постоянен белег в техната обща плодоносна и революционна дейност. Главният девиз, както на националсоциализма, така и на фашизма, беше - борба против разрушителния болшевизъм и неговите банди. Обстоятелството, че италианските дивизии се бият рамо до рамо с германски, финландски, унгарски, испански и словашки войници, както и с явното участие на други съюзени и доброволни държави, говори, че някогашната вътрешна борба срещу комунизма, сега е пренесена и в областта на външната политика. Неприятелската пропаганда сочи някакъв „паралел” между срещата в неизвестния отдалечен северно-американски залив и тая, която стана в главната квартира на Фюрера. Този начин на действие не е нов и той издава своя английски произход. Той цели за привлече вниманието на световната общественост върху смисъла и целите на двете групи сили. Подстрекателството отново влезе в роля. Този път, това подстрекателство излиза официално от ръцете на двама ръководни държавници. Пристъпи се към приготвяне на специални филми, които имаха задача да дразнят слъзните жлези на зрители и слушатели и по стар англо-американски навик, призова се тържествено и Бог за съюзник в тяхната борба за „човечност”. А всъщност действителността е съвсем друга: тези двама човека отново се споразумяха за по-нататъшно разширение на войната. Завладяването на Иран, по престъпен начин, е първото яйце, което снесоха двете квачки на плутокрацията в мъглата на Атлантика.

Противно на това, пред двамата водачи на Оста, лежи еднакво бъдеще, с еднакви задължения. Пехотинецът от Световната война, Адолф Хитлер и подофицерът, от бързоходната пехота, Бенито Мусолини, дадоха на света девиза: ,,Европа за европейците”. Ясен израз на това е онова изречение от телеграмата на Дуче до Фюрера, в което се казва: „Аз се завръщам обратно в Италия с неугасимо впечатление от великото дело, което предприехме и от сигурността в неговия победоносен завършек.”

Две неща бяха напълно ясни още в началото от политическата дейност на тия двама човека: нетрайността на Парижките договори и убеждението, че Съветска Русия ще бъде винаги източник на опасност за европейската земя. Нима ще забравим, че Мусолини беше първият европейски държавник, който се противопостави на Версайското безумие? Той още тогава беше за една Нова Европа. Сега тази Нова Европа се ражда. Тази Европа сега се бори на изток срещу съветските изроди и води защитата на нашия континент срещу империалистическите домогвания на англо-американците. Волята на Рузвелт и Чърчил е да наложат победа на съюзените капиталисти и комунисти, за да превърнат Европа в колония на европейския капитализъм и игрище на азиатско - болшевишките орди. Срещата в главната квартира на Фюрера е първата мярка за противопоставяне срещу всеки опит да се приведат в действие двата горни плана на западната плутокрация.

Че тези плутократически намерения не са никакво въображение, доказва цялото развитие на войната до сега. За твърде късо време, обаче, на силите от Оста се отдаде, при безшумна работа, да блокират самата неприятелска блокада.

Като най-връхна точка в това развитие са на лице две особени прояви: Лайпцигският есенен панаир, в област та на стопанския живот и спортните игри на Хитлеровата младеж в Бреслау. Едната проява говори за едрите линии във възможността за стопанско сътрудничество между европейските народи и щастливите изгледи за работа след войната, когато ще бъдат окончателно отстранени всички причини, които превръщаха европейското стопанско сътрудничество в постоянни раздори, а другата проява, пък сочи, че Нова Европа изгрява в очите, душите, сърцата и волите на европейската младеж. Хитлеровата младеж днес показва своите постижения на младежите от всички страни, които бяха изпратени като представителни групи на тия тържества.

Планът на двамата велики водачи на Европа става още по-ясен, ако отново се взрем в смисъла на следните изречения на Фюрера:

„Новият ред в Европа, който ще дойде след войната, трябва за в бъдеще да отстрани всяка възможност, която би довела отново до война. Унищожаването на болшевишката опасност и плутократическа печалба ще създаде възможност за трайно, мирно и плодоносно сътрудничество между всички европейски народи, както в политическа, така в стопанска и културна област…”

Лицемерната и лъжлива програма на плутократите се роди в мъглата на атлантическите брегове, като дрипаво подражание на Уйлсъновите 14 точки. В ясна слънчева светлина, пък двамата велики мъже дадоха девиза „за Нова Европа”. Това стана под победоносния тътен на оръдията и нито болшевиките, нито плутократите ще могат да дадат друг ход на това развитие.