|
Континентална Европа влезе в
война с болшевизма под ръководството на Германия. От 22 юний 1911 год. се
водят тежки боеве. Резултатите от тези боеве бяха своевременно съобщени от Германското
главно командуване на войските, които се изразяват в: 1,000,000 пленници,
10,000 унищожени аероплани и едно грамадно число военен материал.
Най-предните германски постове се намират дълбоко на изток от Смоленск и
отстоят на 3 часа автомобилен път от Москва. Смоленск, въпреки неприятелските
съобщения, се намира в германски ръце от 16 юлий т. г. Съдбата на украинските
съветски армии е вече съвършено очертана. Тези успехи са грандиозни и за
германското военно ръководство те стават двойно по-ценни, защото то не цели
да печели терен, а да унищожи главните бойни сили на своя противник, за да
направи излишна всека по-нататъшна съпротива.
В протичането на тези боеве,
западните сили видеха едно твърде благоприятно развитие за своето собствено
положение. Стратезите от Темза, обаче, лека-полека, започнаха да се
убеждават, че тяхната радост и надежда няма да бъдат за дълго. Те с ужас
наблюдават как германската машина, с всеки нов ден все повече и повече, се
приближава към победата над Съветския съюз.
Още на времето, когато изглеждаше, че Съветският съюз храни
мирни намерения спрямо Германия, за малцина беше ясно, че всъщност
намеренията на Сталин са съвсем други. Той щеше да стои с пушка при нозе до
тогава, до когато Германия и Англия се вчепкат в една решителна борба и,
когато прецени, че моментът е вече дошъл, за да се намеси в борбата между тия
два противника, ще тури кръст на техните усилия и ще инкасира победата за
себе си-До тоя момент Сталин и неговите другари смятаха, че Русия ще бъде въоръжена
до зъби и, че след умората на Германия, ще им бъде съвсем леко да реализират
своя идеал - болшевизирането на Европа. От глупост или от грандомания, Сталин
лично призна тия свои намерения в една своя по-късна реч.
Сметката, която си правеше
Сталин при положение, че Германия и Англия ще се уловят гуша за гуша, същата
сметка сега си правят западните демокрации. Те виждат, че там на Изток, двете
най-мощни и най-въоръжени армии в света, са се вчепкали на живот или смърт. В
това обстоятелство те виждат своя шанс да излязат лесни победители над
взаимното унищожение на Русия и Германия. Да, но има измежду всички
късогледци в западните демокрации и хора, които се опитват да видят
по-далече. Тези хора виждат в победите на Германия същото положение, което
наблюдаваха при германската победа на Запад. Въпреки това, обаче, ръководните
кръгове в западните страни си правят "байрам на акъла", като
сметат, че все некакси болшевишките сили ще спрат германския напор и ще
положат началото на едно взаимоизтощение.
В Германия, обаче, се знае, че въпреки всички мъчнотии на
Изток, не съществува никакво съмнение, че последната победа ще бъде на
страната на Германия. Това не се знае само в Германия. Това го знаят много
хора и страни в Европа. В цяла Европа се постави в ход едно о г р о м н о
движение, което, изглежда, е първият израз в раждането на оная сила, която ще
осъществи принципът на Нова Европа. На първо място тук стои съюзницата
Италия; след нея идат Испания н Унгария, ония страни, в които болшевизмът има
възможност да издраска по една-две страници от своята кървава история. Тези
страни, въз основа на своя печален опит в близкото или по-далечно минало, се
определиха ясно на страната на Нова Европа. След тях следват и ония страни,
които бяха принудени да отстъпват известни части от своята територия, макар
комунизмът да не бе успял да се докопа до кормилото на държавната власт. Тези
държави са Румъния и Финландия. След тях следват Литва, Латвия и Естония,
ония държави, които най-безцеремонно бяха завладени от болшевизма. Днес те
отново отхвърлят от плещите си игото на болшевишката сатрапия и се приобщават
към създаването на Нова Европа. Това движение представлява една мощна идея,
която все повече и повече задълбава своите корени в съзнанието на европейския
човек. Напразни са всички опити на всякакви враждебни сили, които искат да
турят прът в победоносния ход на Нова Европа. Въпреки всичко, обаче, там,
някъде в сянката на това ново европейско движение има малко или много,
различни елементи, които се боят от светлината. Тези елементи, днес в съюз с
западните) сили, утре в съюз с болшевизма и пр. искат да се противопоставят
на тържественото раждане на Нова Европа. Тези елементи например никак не се
възмущават от културната враждебност на комунизма, нито от социалната и
стопанска ретроградност на Запада. Тези елементи могат например, да имат като
свой водач Кентерберийския архиепископ, който се моли за победата на
комунизма и се опитва да спре всички акции, които се противопоставят на тази
победа. Тези късогледци, може напълно да одобряват и онази статия на в.
"Таймс", с която се обещава на болшевиките цяла Източна Европа. На
тези континентални европейски късогледци ние бихме пожелали само за 14 дена
да изпитат върху гърба си господството на болшевизма, та тогава да видим на
кой Господ ще се молят, така, както стана на времето си с Унгария и по-късно с Испания. Ние сме
сигурни, че при едно такова положение те положително биха се отказали от
днешното си черногледство. Излишно е да се доказва, че народите в Унгария и
Испания, по онова време, не хранеха никаква симпатия към Германия. Трябваше
да усетят но осезателно от къде идеше злото, за да превърнат своята омраза в
любов към германския народ. За тези късогледци нека това да бъде един пример.
Но, да правят каквото щат!
Европа ще продължава своя път и без тях. Обединението на Европа се извърши в
съзнанието на най-напредничавите елементи, а това струва много повече,
отколкото труда да се убеждават ония, които, по понятни причини, не желаят да
разкрият сърцата и душите си за свежия полъх над Европа. А скорошната
победа на Изток, ще убеди Запад, че всички спекулации с възможността за
изтощаването на Германия са празна работа, на объркани хора.
сп."Нова Европа”, година III. бр. 32 , 18 Августъ 1941 год.
|
