Германската младеж - зората на Нова Европа

Когато Адолф Хитлер пое съдбините на Германия, той знаеше, че Нова Германия ще бъде изградена от новия германец. Той знаеше, че за неговото учение, за изпълнение на неговите идеи, ще трябват други хора, с друго възпитание, с друг морал, въобще един съвършено нов човек. Тоя нов човек трябваше да носи една нова душа и да стои много по-високо от онзи човек, който ни го даде близкото или по-далечно минало. Тоя човек трябваше да се създаде, трябваше да се роди и Адолф Хитлер виждаше възможността за идването на тоя човек само в млада подрастваща Германия и затова наложи едно реформиране в учебно-възпитателната система, защото изхождаше от съображението, че „човек, в края на краищата, е продукт на възпитанието”. Налагаше се най-напред да се изясни каква ще бъде бъдещата задача на отделния германец, каква ще бъде неговата мисия и неговия дълг по отношение на отечество и нация, какви средства ще му са необходими, за да осъществи своя дълг и своята мисия и оттук, да се изяснят принципите, които трябва да влязат в основата на едно бъдещо възпитание.

По пътя на професионалните състезания този младеж преминава от занаятчийската работилница към университетската аудитория

До 1933 год., когато безработицата беше стигнала своя краен предeл, научните ценности, образованието, личната дарба и пр. бяха обезценени. Какво струваха личните заложби на трудещия се, когато нямаше къде да ги оползотвори най-напред за свое лично благо, а след това и за благото на своята страна? Значи, трябваше, със средствата на политиката, да се разчисти пътя за утрешното строителство, като се премахнат всички пречки, които спъваха правилното оползотворяване на човешкия труд.

Премахването на безработицата не беше само една обикновена социална или стопанска мярка, която механически трябваше да замени едно състояние с друго. Налагаше се да настъпи един прелом в душите и в светоотношението на германците. Ония, които още в миналите борби на националсоциализма имаха възможността да бъдат в близост с идеите и организацията на националсоциализма, бяха вече претърпели тоя прелом. Оставаше една голяма част от германския народ, която следеше тия борби или с безразличие или с пасивно одобрение. Адолф Хитлер, обаче, искаше не пасивно одобрение на своето дело и на своите идеи, а активна привързаност. И макар преломът в душата на германския народ да стана така бързо, ръководителите на Райха схващаха, че старото поколение, въпреки всичко, не е достатъчно годно да почувства и да се бори за осъществяването на идеите на националсоциализма. Трябваше нов човек, трябваше да се създаде типа на хитлеровия човек.

Тая задача се възложи на учебно-възпитателните институти.

Най-напред трябваше да се разбие един предразсъдък: няма всестранно даровити хора. Има хора, които в една посока проявяват по-добра склонност от другите. Следователно, в социалния строеж на Германия всеки трябва да заеме онова место, което ще бъде най-подходящо за неговите природни заложби.

След това, трябваше да се разбие и другият предразсъдък, че има различни форми на труд, т. е. че има труд ,,достоен” и труд „недостоен”.

Този пък се състезава за първенството в зидарството

От унищожаването на тия два предразсъдъка се родиха два основни принципа: всеки германец, трябва да получи онова място в живота, което отговаря на неговите естествени склонности и да бъде поощрена и развита оная склонност, която е най-характерна за дадена личност.

От това гледище се дойде до тъй: нареченият професионален подбор. Ежегодно милиони млади германки и германци се подлагаха на професионално състезание. Състезателите трябваше да се справят със съответно поставените, им задачи. От тия постижения можа да се стигне до откриването на различни аномалии, като напр. един роден за поет - станал стругар, а друг роден за стругар, станал поет и пр.

Но ако това се налагаше като една практическа мерка, за да се въведе порядък в организацията на труда и производството, бъдещите поколения не трябваше да бъдат повече жертва на една подобна случайност. Ето защо, тоя подбор се въведе във всички училища. Когато едно дете влиза в училището, то вече се намира под непрестанния и компетентен надзор на учител, ръководител и партия. В народното училище, всяко дете преминава един курс на подготовка. Тук то се възпитава, обучава и проучва. Когато завърши курса на това училище, учител, ръководител и партия вече знаят какви склонности има това дете и то бива насочено към съответните по-горни степени от училищното образование. Понеже пътищата, по които става развиването на детската природа често пъти са така неизвестни, не може още, да се смята, че в курса на народното училище, детето е вече основно проучено и дарбите му са съответно открити. Ето защо, наблюденията продължават и в по-горните степени, докато ръководството напълно се установи върху характера и склонността на детето. След това вече всяко дете или всеки младеж получава и съответната практическа подготовка, било в средни професионални училища, било във висши учебни технически и хуманитарни училища и университети.

Поради това, че личните дарби на всеки германски гражданин съставляват национален капитал, учебно-възпитателната система предвижда специално поощрение на ония естествени заложби, които дават на даден възпитаник прозвището „даровито дете”. Такива даровити деца са обект на специално възпитание и насърчение, с цел дарбата да се развие, укрепи и използва правилно. В това отношение не играят никаква роля класовите, съсловни и или др. привилегии, така характерни за миналото. Днес, независимо от социален произход, материално състояние и пр., тия деца са под специалното покровителство на Райха.

Хитлеровата младеж - зората на нова Европа - строи пътища

Поради това, че националсоциализмът стана национална доктрина и национал-социалистическата организация стана скелета и духа на германския райх, положена върху принципа на водачеството, държавническата предвидливост налагаше щото да се създаде възможност за правилно възпитание и обучение на ония, които ще станат утрешните ръководители на своя народ. За тая цел се създадоха така наречените училища „Адолф Хитлер”. Те имат за задача да подготвят ръководния кадър на бъдещето германско водачество. В тия училища отиват само ония, които идват със специалните привилегии на природата, а не на обществото. Тук се срещат еднакво децата и на най-бедния и на най-простия и на най-богатия и на най-учения, щом за това са на лице необходимите природни заложби и съгласието на родителите. Тяхната издръжка е изключително за сметка на партията и държавата. Подборът тук е още по-строг и още по-продължителен.

През цялата учебно-възпитателна програма остава задължителен принципа: Германия има повече нужда от един здрав работник, отколкото от един недъгав професор. Ето защо, център на това възпитание е схващането за здравното укрепване на младежта чрез разните форми на физическо възпитание, правилна насока на природните заложби, реалистично образование, добиване на определена специалност и култивиране на здравни навици и възпитание на характера. Специално в училищата „Адолф Хитлер” тези изисквания са още по-строги и се изпълняват още по-стриктно от специално подготвени учители и ръководители. За тия възпитаници трябва да не остане нищо непознато и скрито. Те трябва да придобият способността да се справят бързо и целесъобразно с всички положения, в които живота би могъл да ги постави. Те трябва да познават всички условия, при които се упражняват различните видове труд, за да имат ясна представа за сложния строеж на обществения живот, да опознаят изискванията и нуждите на всички форми на труда и да придобият широко обществено чувство. Само така те биха могли да станат утре активни двигатели на целокупния национален живот.

Хитлеровата младеж се запознава с условията и труда в минните галерии.

Естественото развитие на една природна дарба не може да бъде спъвана от никакви формални ограничения. Това значи, че един младеж може да преминава в по-горен клас, без да чака изтичането на определения по програма срок.

Един курс предвиден за 4 години, той може да го мине в 3 год., а ако развитието му върви бавно, може да го премине и в 5 или 6 години. Тук меродавно е само естественото осъществяване на личните заложби. При това положение индивидуалната оценка, изразена в цифри по старата шестобална система, не играе почти никаква роля, освен като показалец за динамиката в развитието на даден възпитаник. По тоя начин днес в Германия се наблюдават любопитни прояви, като напр. преминаване от струга в работилницата към лабораторията на университета, от чирак да стане инженер и пр. и пр.

Над цялата учебно-възпитателна система стои, като знак за едно ново духовно изграждане, духът на националната общност. Германец за германец вече не може да бъде враг. Идеалът на Фюрера, че всички германци са другари и членове от една общност се осъществява, но тя ще добие своята корона, когато учебно-възпитателните институти разтворят вратата на своите зали и пуснат в живота първите подготвени, възпитани и оформени, според националсоциалистическите принципи и методи, деца на Германия. Тези нови хора - са бъдещите граждани на Нова Германия и на Нова Европа. Това, което германският войник показа на другите народи като възпитание, опитност и сила, беше само загатване за онова, което ще представлява утрешният хитлеров човек. Под въздействието на тия нови методи днес в цяла Германия са поставени не по-малко от 20 милиона млади германци. Те представляват, именно, зората на Нова Европа. Днешните само разчистват пътя на утрешните строители. 

Дило Ив. Шопов