Бъдещата стопанска програма на Германия

 По повод речта на райхсминистъра Функ.

На 12 юни 1941 год. германският министър на стопанството г-н Функ, държа една програмна реч пред Югоизточно-европейското дружество.

При този случай той съобщи, че при вноса, както и при износа, германската външна търговия през 1940 год. приблизително достигна стойността на вноса и износа от предвоенните години.

„От Югоизтока ние получихме, като внос през 1940 год. стоки за 1,3 милиарда Р. М., което прави 400 милиона Р. М. повече, отколкото преди войната. От Русия, в сравнение с 1939 год., се получиха десет пъти повече стоки. От Япония ние получихме особено ценния продукт - соята. Преди да влезе Италия във войната, ние можахме през нея да получим стоки и от задокеанските страни. Впрочем търговията с тази страна през войната се увеличи.

Европейското голямо пространство, каза г-н Функ, било в своя зародиш. Буквално той прибави: „Застъпения от Германия принцип отхвърля всяка експортна автархия, която води към постепенно обедняване на всяко едно стопанство, точно така, както едно свърхизострено международно разпределение на труда, което не държи сметка за политическата и стопанска важност на народите. Не трябва нито да се изнасилва стопанско слабия, нито да се преследва световно господство.

Европейското стопанско пространство, с неговия грандиозен производствен апарат и неговата днешна неоценима консумативна способност, предлага един шанс за другите стопански партньори в света, значи и за другите големи стопански пространства, такъв, какъвто до сега никога не е съществувал. Голямо пространствено стопанство и световно стопанство не се изключват, но трябва да се организират правилно, по-добре, за да се допълват и взаимно оплодяват, отколкото да се хвърлят в една автоматична и безогледна конкуренция, както повеляват принципите на свободната търговия.

Трябва, обаче, да се създаде известна яснота върху германската стопанска политика, с оглед на все още ширещите се нападки срещу нея, та световното стопанство, след свършването на войната, да не бъде изградено според методите, които го доведоха до неговата катастрофа. Ние по никой начин не желаем да наложим нашите методи на другия свят, макар че те имат успехи и макар, че ние сме на мнение, какво, те могат да послужат като една здрава основа, за да може да се образува една нова световна стопанска система. Не, ние трябва да се противопоставим на твърдението, че нашите методи изключват едно стопанско разбирателство и сътрудничество със стопански пространства, които работят с други методи. Ние виждаме още по-ясно как нашата система и нашите стопански принципи очевидно изпъкват напред.

Това важи напр. и за Съединените Щати и „Ню-Дил” и политиката за цените показват, че принципите на нашето стопанско разбиране и там не са нещо необикновено. Желанието за свободно участие в пазарите на всички страни не трябва да означава, че по този начин всички други стопанства могат да бъдат конкурирани до капитулация и свободата на моретата не трябва да се състои в свободата да може да се отстраняват конкурентите при всяко пожелание. Ако това е смисълът на последната борба, която ще се води срещу стопанската политика на народите, които, ръководени от своята национално-стопанска необходимост водят една стопанска и търговска политика върху едно определено пространство, то много ясно е, че ние ще трябва да се защищаваме срещу такива домогвания. Нашата клирингова система не изключва нито днес, нито за в бъдеще, сътрудничеството с другите системи. Преди войната ние имахме също така и с Англия едно платежно споразумение, без Англия да е имала клирингова система. Ние отхвърляме правилата на интернационалната игра, която води златния автоматизъм, защото тази система не ни дава възможност да бъдем свободни, но ние нямаме нищо против срещу златото, като стока. Нашата валута ще бъде осигурена преди всичко чрез работната сила на народа и авторитета на държавата, чрез една авторитетна политика за заплатите и цените и чрез държавното ръководство на стопанството и особено на кредитната търговия и търговията със злато.

Стойността на валутата не може да има определена международна парична стойност, а само национално и социално определена парична стойност. Впрочем, след свършването на войната, Германия ще разполага с достатъчно злато за необходимите международни платежни съобщения, още повече, че за нас проблемът за чуждестранните задължения не е никакъв валутен проблем. В тая насока, не бива да се смесва тоя проблем с въпроса за златото.

Рузвелт: Как бих могъл да поставя това кълбо под моя цилиндър. А как би му отивал той!

Райхсмарката е стабилна и остава стабилна и днес е вече -доминираща валута, а след приключването на войната, тя ще задържи своя международен щандарт. Аз съм с убеждение, че международният валутен проблем след войната, ще бъде много по-лесно разрешен, отколкото днес това се струва на мнозина. Нашата търговска политика се движи систематично, за да оформи търговските и платежните отношения отново като свободни и принудителното стопанство отново да разпусне своите регламентации, които спъват търговските отношения.

Една държавна контрола върху стоките и платежните отношения с чужбина, много естествено, ще съществува и след свършване на войната, така както е и във всяка друга страна, където, малко или много, съществува каква и да е форма на контрол върху външната търговия и урегулирването на платежните отношения.

Държавата трябва Да ръководи стопанството, но да не го регламентира до крайните подробности. Тя може да предприеме стопанисването на различни обекти само тогава, когато частната инициатива не е в състояние да разреши редица задачи от жизнено значение за народа. Трябва да останат здрави и справедливи конкурентни отношения и цялото стопанство трябва да има полза от съществуването на големи стопански предприятия, които служат на народната общност.

Грандиозната германска производителна сила, която днес се намира в непрекъснат растеж, бе досега подценявана от нашите неприятели по един странен начин и при това, макар че нашите материали и организирано производство все пак така ясно изпъкват на преден план.

Днес Англия се вижда изправена срещу целия въоръжителен потенциал на Европа, на която последните резервни сили не са още използувани. Също така и борбата на производствените апарати е решително в полза на силите от Оста. Военните разноски се покриват от нарастващия национален доход чрез данъци и кредити.

Резултатите от спестовната деятелност на германския народ се дължат на неговото непоклатимо доверие. Спестовните вноски са се покачили сега на 35 милиарда Р. М. Едно отлично доказателство за желанието да се спестява е доверието на германския народ в неговото държавно ръководство и сигурността му в победата. Това доверие няма да бъде измамено!