Залезът на една цивилизация

Ако приемем, че цивилизацията е начина, по който човекът или обществото употребяват благата на културата, трябва наистина да признаем, че такава възможност съществува. Нещо повече, през последните пет десетилетия европейската цивилизация навлезе в една такава форма, щото тя стана опасна за съществуването на самата европейска култура и за убиването на една по-нататъшна възможност в поколенията да внасят своя принос в изграждането на европейската култура. Въпросът за кризата в съвременната европейска цивилизация не е от вчера. Мнозина сериозни и авторитетни учени, политици, философи, социолози и стопановеди още преди 50-60 год. нададоха повик против ония повратни тенденции, които характеризират началото в упадъка на европейската култура, упадък, който се дължи на едно лошо използуване на културните блага, на една лоша цивилизация.

Политиците и правоведите отдаваха този упадък на безсилието на новите правни принципи да дадат един по-съвършен вид на обществените отношения; стопановедите виждаха тия тенденции на упадък в кризата на съвременното индустриално производство, която се изразяваше понякога в свръхпроизводство, някой път в увеличаващата се безработица, а най-вече в намаляване консумативната способност на масите. Други виждаха причината за този упадък в неравномерното разпределение на световните блага, други в неравномерното разпределение на социалния продукт; причините на тоя упадък в скъсването на връзките между принципите на днешната цивилизация с тия от класическата древност, оттук и неспособността на научното мислене да влее ново духовно съдържание във формите на европейската култура. Някой сочеха за неразумното превръщане на културните блага в един „цивилизован продукт”, без особена стойност и отношение към жизнените проблеми на широките народни маси, а само като достояние на някакви си „висши затворени кръгове от човешките общества” и пр. Други твърдяха, че европейската цивилизация е навлязла неизбежно в един фазис на упадък, понеже материализацията и механизацията били взели връх над духовните устреми на европейския човек; Някои откриваха причините за тоя упадък в упадъка на семейния и обществен морал, а други отиваха, пък там, да смятат, че тоя упадък се дължи на скъсването с религиозните християнски начала и пр. и пр. Хората на изкуството, пък ни даваха една картина на упадък, който се изразява от скуката и безсмислието на салонния живот до бунта на гладните, от престъпността, вследствие на нравствена и материална мизерия, до сладките и безплодни мечти за някакъв по-добър свят или от скандалната сделка със сълзите и кръвта - до евтиния пазар на човешкия мозък.

И във всички тия твърдения имаше по нещо вярно. Вярното бе, че всички изводи водеха, в края на краищата до един извод - криза в съвременната цивилизация.

Причините що сочеха тия хора са наистина белези на тая криза, но техните изследвания и техните изводи даваха винаги един едностранен поглед върху състоянието на днешната цивилизация. Може би един труд върху систематизирането на всички тия отделни изводи, ще ни даде цялата сложна система от причини и последствия, които обуславят, и същевременно изясняват, кризата в съвременната европейска цивилизация. Защото, тая криза е толкова стопанска, колкото и социална; толкова материална - колкото и духовна.

Европейската култура възникна върху формалните принципи на древния класицизъм и новото духовно съдържание, което ранно-християнската епоха вля в тях. На тая основа възникна Ренесанса. Без формалната хубост напр. на Венера Милоска и без духа на Рафаело нямаше да бъде възможна нито Мадоната, нито Матер Долороза; Без строгите и дори бездушни форми на дорийската архитектура и строителния дух на един Микел Анжело нямаше да бъде възможен строителния стил на ренесанса или дори този на готиката. Принципите на езическата красота трябваше да бъдат одухотворени от новия дух на християнизирания европеец.

Правните принципи на елинския, демократизъм трябваше да се нагодят съобразно теократическия възглед на християнството, за да се стигнеше до помирението между небето и земята, между Бога и човека. На тая база възникна папския мироглед за устройството на света; на същата основа възникна и феодалния строй. През това време наистина културата на Европа бележеше гениални завоевания, но цивилизацията бе такава, че тя не срещаше никакво сериозно отрицание сред широките маси, защото нуждите на масите не бяха така големи и сложни, а и християнските принципи правеха, класовите и съсловни противоречия някак си не твърде актуални. Но авторитетът на папата, религиозните догми и феодалния строй станаха една преграда пред смелия полет на човешката мисъл, която бе успяла да надрасне вкостенелите вече форми на класицизма и се устремяваше към нови полети. Трагичният край на един Галилей или един Жордано Бруно най-добре характеризират тоя конфликт между човешката мисъл и първите прегради на европейската цивилизация - на феодалната цивилизация. Мисълта на новия човек не спираше до границите на сърцето, до вярата - тя гонеше тайните на битието.

Папският католицизъм наистина наложи на европейската цивилизация името християнска цивилизация, но в същност основите и принципите на тая цивилизация не бяха съвсем християнски. Католицизмът и източно-православната църква на византийците бяха първата материализация в духовната идейност на християнските принципи и борбата между тая материализация и необходимостта от свобода на мисълта остана да тегне върху европейското развитие и до наши дни, когато борбата трябваше да премине през най-различни форми, отначало селски движения и войни, после - църковни борби, реформация, гражданска революция, индустриална революция, световна война и най-сетне - социална революция.

Великата реформация разклати устоите на папския схоластически мироглед и възгледа за теократичната държава бе пратен в забрава. Историята ни учи, че принципите на Великата френска революция погребаха феодалния строй и феодалното мислене и към стремежа на християнството да изравни хората пред Бога, прибави и усилието да бъдат изравнени хората пред законите на държавата. Така от тия принципи се роди „гражданинът на държавата”, като една нова политическа сила, за чиито интереси и съществуване трябваше да се държи сметка. Но точно когато Европа смяташе, че чрез Наполеоновия кодекс е постигнала най-съвършената форма на обществено и държавно организиране, тогава дойде индустриалната революция на континента, която направи принципите на гражданския кодекс не съвсем актуални, защото гражданите се видеха пред една особена диференциация, а равенството пред законите на държавата, не означаваше и равенство пред законите на живота изобщо. Ето защо, точно в този момент ние трябва да търсим началото на „кризата в съвременната цивилизация”. Пред духовния полет на европейския човек остана за разрешаване още един проблем, а именно: изравняване на хората пред законите на живота.

Значи, европейската цивилизация навлезе в стадия на социалните борби за демократизиране на социалните блага. Точно тия борби, които изчерпват едно време повече от век и половина, говорят, че Цивилизацията, т. е. начинът, по който става използуване на културните блага, не е много ефикасен и сочи за известна криза.

В що се изразяваше тая криза? Какво бе състоянието на културата през това време и какви нови тенденции се зараждаха?

Индустриалната революция измени коренно основите на живота на редица социални съставки. Машината уби ръчното производство - занаятчийството. Художественото занаятчийство, плод на едно дълго развитие, беше заменено от бързата продуктивност на машината. Типизацията на производството не гонеше развитието на човешкия вкус и повдигане формите на културата, а заменяше тия форми с едно ново производство, което имаше твърде много външен блясък и много малко самобитно, оригинално творчество. Свободният гражданин стана някак си закрепостен пролетарии на фабричния завод и от вчерашен занаятчия-собственик, днес стана безимотен работник. Принципите на либералната икономика осигуряваха свободата на инициатива на работодателя и той, в името на принципа за „максимум печалба” можеше да намалява или увеличава работническата надница така, както диктуват неговите интереси. Същата свобода той придоби и по отношение определяне стойността на произведения продукт, а оттук и стойността на суровите материали. С развитието на индустрията и особено с развитието на индустриалния капитализъм, работниците започнаха да схващат, че злото за тях не иде от лошата организация на този или онзи фабричен завод, а от по-злата световна постройка, която се крепеше върху свободата на ония, които притежаваха средствата на производството. Тъй или иначе, Англия, която тласна света към индустриализиране, остана като най-мощната индустриална сила по онова време и тя разпростре своето капиталистическо господство над всички земи и народи, които се намираха в обсега на нейния империум. Но индустриалната революция не спря до границите на Англия. Тя премина и на европейския континент, където машината намери своя бръз разцвет в Германия. Сега вече английската индустрия имаше един опасен конкурент в лицето на германската индустрия, с който трябваше да дели мегдан по световните пазари и при това, един конкурент, който се показваше не твърде склонен към съгласуване на интересите на отделните капиталисти, защото все пак германската индустрия не искаше да напусне интересите на германския народ.

И точно в този класически период от развитието на индустриалния капитализъм ние наблюдаваме едно твърде любопитно явление. Евреите, които до тоя момент се занимаваха предимно с банкерство и лихварство из големите градове на Европа, започнаха бърже да се нагаждат и да изземват различни индустриални предприятия, по пътя на кредитите. Сега настъпи един период на големи печалби, които печалби вече наложиха и последният изглед на европейската цивилизация. Капиталите и печалбите се превръщаха в разни цивилизовани продукти, които се натрупваха в тесни затворени висши слоеве, с единственото предназначение да служат като декор на един празен и безидеен живот, да поощряват капризи, да убиват творческите залежи и естествените инстинкти и да ги насочват към едно бавно израждане. В същото време, тия цивилизовани продукти, даваха едно друго отражение в широките народни маси, които все повече и повече изпадаха в една апатия по отношение на културните ценности, защото целият им живот се изчерпваше в един нагон към хляб. На тая база възникнаха страшните класови противоречия, напласти се класовата и съсловна омраза и светът се раздели на две: капиталисти-господари и работници пролетарии. Благата на културата не стигаха до широките низини, а и да стигаха, те не можеха да извършват никаква благородна роля в душата на голите и гладните. В замяна на това, пък самите социални върхове, поради неразумното оползотворяване на натрупаните богатства, вървеха към бързо израждане. Пред силата на парите, нямаше нищо по-мощно и по-свято, защото с тях те можеха да купуват всичко от човешкия мозък - до човешката кръв и от жестокия блясък на брилянта -- до последния залък на селянина. Бог не бе вече така страшен, защото в много страни самата черква, респ. нейните служители, бяха в услуга на властта на капиталистите. Идеите - те бяха един хубав обект за странна спекулация. Ако дадена идея не носи заплаха за властта на капиталистите, те я вземаха заедно с нейния носител, за да им служи за евтино украшение. Ако ли е опасна, започваше се борба, като най-често носителят на тая идея заплащаше своята дързост или със своята кръв или със своята съвест, за да се потвърди схващането на героя от „Севилския бръснар” че „парите са един аргумент, срещу който няма възразяване. Културната апатия на низините и културната преситеност на върховете доведе до обезценяването на много културни принципи. Стигна се до там, че ценни произведения останаха без ценители и сериозните творци на културни блага - да загубят всякакъв вкус към творчество. Вместо това, замислиха се начини и средства, чрез които да се запушат устата на времето чрез производството на една евтина култура, която имаше за задача да храни безпретенциозния вече вкус на европейския човек. Драмата трябваше да бъде заменена с водевила, сонатата от шлагера; операта от оперетата и то често пъти в най-лошия смисъл на това понятие; проникновената песен на цигулката - с неврастеничния ритъм на джазовата музика и пр. и пр. Почитта към класиката остана само като един израз на престорена любезност към нея; свежото лице изчезна под маската на грима; разкършените форми на тялото, израсли на свобода, трябваше, да се подчинят на нуждата от „линия”; слънцето стана, нещо от което жената, пък и мъжа, трябваше да бягат. Местата, където трябваше човешкия дух да отпочива след едно продължително творческо напрежение, се превърнаха в места за развихрянето на страсти и пр.; жената все повече и повече се отдалечаваше от своето естествено предназначение да обновява биологически живота, а мъжът, той или ставаше безконтролен господар, или безволен роб. Но когато самите притежатели на средствата на производството съзряха опасността от това състояние на цивилизацията, когато разбраха, че това вече събужда бунт и революционни копнежи в широките народни маси, те побързаха да се погрижат, като подбутваха основаването на разни организации за благотворителност, за милосърдие, за социални и културни инициативи и пр., където богатите с рекламен шум отделяха по една безкрайно малка част от своите богатства за бедни или даровити, та по тоя начин хем да си направят реклама на своето евтино човеколюбие, хем да ангажират бедните, морално да се чувствуват задължени към тези господари на живота. Нещо повече, осъществиха се цели духовни, културни и др. организации, които имаха за цел да приспиват съзнанието не само на известни слоеве от народа, но и цели народи, с цел да се убие всякаква воля за борба против тия неправди. Но когато работниците разбраха, че без да притежават средства за борба, каквито притежаваха, самите работодатели те, никога не ще могат да извоюват своите права, тогава се зародиха нови движения. Някои народи и преди всичко германския, премина към ново политическо организиране. Той отхвърли от себе си властта на капитала и се яви като творец на една нова цивилизация и като защитник на самата култура. Националсоциализмът разчисти заприщените пътища на културните и социални блага към широките трудови маси. Нещо повече: германският работник даде доказателство, че той може да сътвори една по-висша цивилизация. На капиталистическият благоустройствен принцип, който повеляваше благоустройството да започва от център и да върви към периферията -националсоциализмът противопостави точно обратния принцип; срещу строежа на жилища без простор, без светлина, с натруфени фасади, но без вътрешно разпределение, чието назначение е само да носи ренти - националсоциализмът противопостави типът на новото работническо жилище и новият монументален строителен стил на обществените постройки. Срещу стремежа на капиталистическата цивилизация да обсебва благата на културата и да ги концентрира в никакъв висш център - националсоциализмът отива по пътя на децентрализацията в използуването на благата на културата и пр. До като при капиталистическата цивилизация изкуствата бяха достояние само на най-богатите, като на средните и бедните съществувания или им се сервираше някаква евтина, подправена култура и изкуство или бяха почти лишени от такова, при националсоциалистическата цивилизация най-висшите творби и постижения на човешкия гении стават всенародно достояние и пр. и пр.

Световният капитализъм виждаше в зараждането на различните социални движения в разните страни заплаха за своята цивилизация. Когато международната борба против капиталистическото господство достигна своя апогей и властта на капитализма се видя застрашена, нададе се тревожният повик за залеза на така наречената европейска цивилизация, като много философи или учени даваха едно или друго съдържание на понятието цивилизация. Някак си народите трябваше да подразберат, че едва ли не се касае за пропадането на европейската култура, защото капиталистите свързваха, както съдбата на културата, така и съдбата на своята цивилизация, със съдбата на своето господство. И най-после те трябваше да излязат в защита на тая цивилизация. Така капитализмът вече заповяда подготовката на една бъдеща борба за запазване на своята цивилизация. Тази подготовка някога завърши със световната война и капитализмът победи, без, обаче, да даде една нова цивилизация на Европа. Борбата, остана да съществува и след световната война и нейната последна фаза ние виждаме в днешната война.

Наистина европейската цивилизация изживява своята криза и ако тя е наистина капиталистическа, тя върви към залез. Тая цивилизация, която в последното развитие стана враг на човешкия прогрес, трябва да си отиде и да отстъпи място на една нова, по-висша и по-хуманна цивилизация. Новата цивилизация, която възхождащите нации на Европа очертават, носи в себе си неотменно основния принцип, на която тя ще се облегне: в основата на бъдещото развитие на европейската цивилизация ще стои принципа за изравняването на хората пред законите на живота. Тоя принцип обоснова и днешната война, не като едно обикновено стълкновение на материалните сили на два или повече народа, а положи печата на една социална революция. Изпълнението на горното условие ще развърже творческите възможности на социалните низини и ще отправи погледите към едно ново духовно възвисяване. В това стълкновение днес между носителите на една нова цивилизация и крепителите на едни повратни тенденции се руши много нещо, но то не е най-ценното от европейската цивилизация. В тая война горят отпадъците на европейската цивилизация, а кръвта е само залог за изкупуването на последната победа. Тя е същевременно и най-святата жертва за утрешния патетичен подем в новата европейска цивилизация. Ето защо ние нарекохме последния фазис от борбата за една нова европейска цивилизация - социална революция. След тая победа аеропланът, като символ на духовните устреми на човешкия гении, няма вече да служи за изтребването на човешкия род, а ще се върне към своето първоначално предназначение; науката отново ще се върне в служба на човешкия прогрес; трудът ще бъде единственото право и задължение на човека пред законите на живота и държавата; радостният труд и трудът упражняван в радост ще дадат една нова цивилизация, по-хуманна, по-разумна и същевременно по-висша, защото културата ще бъде всечовешко достояние и никога вече социалните противоречия няма да изчерпват борбата на човека тук на земята само в един нагон към хляб. Когато капиталистическите надстройки паднат, човешкият дух ще се види отново освободен за нови полети към тайните на битието, от където научното познание ще вади ценностите така, както ловецът на бисери вади бисерите от морските дълбини или рудокопачът - златото или въглищата от дълбините на земята.