Разумното оползотворяване на свободното време на германските трудещи се през и след работа

От 1933 год. насам германският работник има съвсем друго отношение, както към своята работа, така и към своето свободно време. Благодарение на мерките и грижите на държавното и народно ръководство, той вижда и своя труд и своето свободно време под съвсем друг ъгъл на зрение. По-рано трудът се считаше като товар, робско задължение и стока, която можеше да се продава и купува. Успоредно с това, свободното от работа време се пропиляваше най-безцелно и либералистическите принципи не държеха никаква сметка, че то би могло да се използува за някакви възпитателни цели.

Пътуващ театър за работниците

Днес, обаче, германският работник знае, че неговият труд е основата за образуването на всички национални блага от материален и културен вид. Вследствие на това ново отношение към труда и към свободното време, работникът дойде до съзнанието, че той освен своето собствено благо, твори и благото на своите сънародници, другари и пр. В Германия всички работници са едновременно и творци и другари по между си. Целокупната производителност на това огромно другарство идва като добре дошла за целите на народната общност. Към всичко това, остава само като една съществена грижа на държавното ръководство да формира свободното време на трудещите се и да го насочи към такова оползотворяване, щото да се даде възможността на германското работничество да вземе участие в културните блага на нацията. От 1933 год. насам това става чрез германската националсоциалистическа общност „Сила чрез радост”.

Работниците на борда на парахода "Крафт дурх Фройде"

правят своите излети

В света имаше много хора, които още в началото на тия инициативи третираха това приложение като една хубава илюзия, защото за тях беше собствено чудно какво ще прави работникът в театъра, концертните зали или операта! За тия хора работникът не разбираше нищо от това, защото бил необразован, некултурен и пр. За тия хора проблемите на изкуството трябваше да бъдат само достояние на „избрани” хора.

Такива бяха прибързаните преценки на тия хора за способностите на работника да възприема и да асимилира духовните ценности на своята нация и на своето време.

В преценката за способността на работника да се приобщава към културните проблеми наистина имаше нещо вярно от горните констатации. Вярно беше, че работник и работничка не разбираха твърде много от култура, но кой беше виновен за това? Работникът ли или тия, които в продължение на цели векове бяха го изключили от всички културни наслади? няма съмнение, че всички ония, които можеха да се гордеят със своя дух и със своите културни познания, сигурно щяха да останат невежи, ако те самите и техните деди и прадеди биха били изключени от участието им в използуването на съществуващите културни блага. Ако германският работник до сега нищо не разбираше от изкуство и наука, то това значи, че той трябва да бъде подготвен, за да започне да разбира, а не да бъде още държан на страна от тия блага, защото въобще не разбирал. И точно това беше задача и инициатива на германската националсоциалистическа общност „Сила чрез радост” от 1933 год. и точно в тая насока тя пожъна безпримерни успехи до сега.

Като се изхожда от принципа, че един здрав дух може да живее само в здраво тело, германските трудещи се се възпитават през почивките в своя дневен труд, така, щото те в тия паузи да упражняват един лек спорт, който има за главна задача да възстанови силите, които са изразходени по време на труда. Още в 1936 год., значи след едно тригодишно съществуване на тая грижа за свободното време, участвуваха 6,4 милиона работници и работнички по собствено желание в спорта и предприятието, в което те работят. От тогава, естествено, това участие се е увеличило твърде много.

Девизът „хубост на работата” също така намери един силен отглас всред германските работници. Тъй като той с любов се свързва със своето работно място, той направи всичко от себе си, за да направи това място още по-хубаво.

При това, в тая си грижа работникът се намира рамо до рамо със своя ръководител, който също така участвува твърде активно в разкрасяването на това място. Именно ръководителят поема грижата събира средства и да ги държи на разположение на най-рационалното използуване на свободното време.

В обедните паузи, в едно редовно определено време, се дават концерти за персонала, които се предават чрез радиото. Особено много се държи, щото в програмите на германското радио да бъде застъпвана само хубава музика. Най-известните диригенти на Германия дирижират и ръководят симфоническите концерти на Германското радио, които вечерно време се посещават от работниците. Дори Вагнеровият фестивал в Байройт тази година бе даден изключително само за работниците и войниците. Милиони германски работници по тоя начин имаха възможността да се запознаят с творбите на най-добрите германски артисти в тоналното изкуство.

Германски работници през свободното си време присъствуват на концерт

Още по-голямо е участието на германският работник в театъра. Още днес националсоциалистическата общност „Сила чрез радост” притежава известно число собствени театри освен това едно голямо число германски театри дават добри оперни и театрални представления за германските работници.

Покрай сериозното и тежко изкуство идва и лекото. В многохилядни вечеринки и забави, германските работници имат възможността да се запознаят с редица прояви из областта на другите по-малки изкуства. Само през 1938 год. в кръгло 147 000 представления почти 55 милиона хора намериха своята почивка, и развлечения. Всички тези изпълнения преследват целта да облекчат тежестите от дневния труд, чрез вливането на нова жизнерадост и нов дух в сърцето и душата на германския работник.

Свободното време на германския работник не се използува изключително само в посещения на такива представления и забави. Неизчерпаемата програма на „Сила чрез радост” гарантира, щото да не се създаде един дух на монотонност в тия инициативи. Тази програма съдържа един принцип, останал още от времето на пруския крал, според който всеки работник се оставя напълно свободен да използува за себе си свободното време така, както нему му подхожда. Всеки работник се забавлява така, както той разбира и както му подсказват неговите естествени склонности. Който не проявява склонност към театър, музика или оперни представления, той не се принуждава към това. Програмата на „Сила чрез радост” предлага много видове и форми на използуване на свободното време, затова тя дава и на всеки по отделно по нещо. Хора, които са склонни повече към един затворен живот, намират оползотворяване на своето свободно време във възпитателните отдели на националсоциалистическата общност „Сила чрез радост”. Тук, в по-тесен кръг те могат да упражняват своите естествени склонности. Тук те могат да упражняват и да се учат на хубава домашна музика; могат да вземат участие в курсове за чужди езици или да се задълбочават в четене на хубави книги; те могат да посещават разни изложби или пък да се посвещават в изучаване на редица въпроси из живота на общността. В тези поучителни инициативи през 1938 год. взеха участие кръгло 6 милиона работници.

Разбира се, войната се намеси в това разпределение и използуване на свободното време на трудещия се германец. Ясно е, че днес голяма част от грижите са посветени на войниците. Веднага след приключването на похода в Полша организацията „Сила чрез радост” се премести в заетите източни области, със своите театри и особено подготвени театрални трупи. Същото стана и в Дания, Норвегия, Холандия, Белгия и Франция. Културните грижи за армията бяха по тоя начин поставени в ход. Днес грижите на „Сила чрез радост” се простират върху една област от Нарвик до Бордо и до испанската граница.

В устроените кръгло 180 000 представления от започването на войната до сега, са отбелязани общо 50 милиона посетители войници.

Една особено културна грижа на „Сила чрез радост” представляват работническите общностни лагери. Тая инициатива, която започна с устройството на работническите лагери за работниците от държавните автомобилни шосета, бе продължена и при работниците във Вестфалия и днес тя намира голямо приложение по фронтовете.

Много естествено е, че грижата за германския работник вътре в отечеството не е пренебрегната. Точно заради това, че той днес работи при най-голямо напрежение и рамо до рамо с биещия се на фронта взема участие във военните походи, той трябва да бъде осигурен с една духовна почивка. Така напр. тази година успоредно с Байройтските тържества бе проведен и един цикъл от представления на Берлинската държавна опера „Сила чрез радост”. За Децата на германския работник за пръв път бе построен един собствен приказен театър. Този театър даде един среден успех със 107 представления и 190 000 посетители.

Театралните, концертните и оперните представления, както и други вечерни забавления от 144 000 с общо 55 милиона посетители, през 1938 год. се покачиха на 224 000 представления с 61 милиона посетители през 1939 год. През 1938 год. имаше всичко 14 000 спортни общности на предприятията, през 1939 год. тяхното число се покачи на 20 000.

Трябва да се има предвид, че посещението на тези представления или са съвършено безплатни или с един крайно малък вход. В последния случай, разходите по плащането на входната такса се носят от предприятията, тъй че работникът въобще не плаща нищо.

Тъй като от 1933 год. фракът, като облекло се има пред вид само при съвсем особени случаи, то празничният костюм на работника се смята като равноправна празнична дреха.

Това оформяване и използуване на работното време при работника ще продължава и за в бъдеще и все повече и повече ще бъде насърчавано до тогава, докато този работник най-сетне каже: най-после аз принадлежа към всичко онова, което е резултат от труда на моите съотечественици и аз съм един равноправен член на другарството всред цялата нация.

Част от публиката