Спадане на цените в Германия

Нови заповеди на комисаря за цените в защита на общността

Още от първия ден на войната понятието и дейността „печалба от войната” са отбелязани в черната листа. Ръководейки се от мисълта, че през време на война никой няма правото да става богат по един ненормален начин, че всеки трябва да поеме задължението, че въпреки повишената работа и производство, никой не може да използува военната конюнктура за свои лични изгоди, съветът за защита на Райха издаде на 1 септември 1939 год. едно военно-стопанско постановление, което обхваща следните точки:

1. За военно-вредното държане; 2. За военния данък”; 3. За заплатите през време на война и 4. За цените през военно време.

Първите три пункта бяха лесно контролирани и всички грешки можеха винаги и през всяко време да бъдат отстранени. Въпросът за контрола върху цените, обаче, беше един от най-трудните за разрешаване. Все пак същото постановление даваше възможност да се намаляват цените само в случаи ако: а) настъпи промяна в положението, което определя пункт 3. в смисъл, ако се премахнат прибавките към заплатите за повече работа, за неделната и празнична работа и за нощната работа и ако това съкращаване носи известни икономии и в) за в бъдеще могат да бъдат получавани блага и работа на по-низки цени.

Въз основа на това нареждане веднага се забеляза известно спадане в цените на най-различни хранителни продукти. Вън от това райхскомисарят за цените, от време на време, определяше крайния размер, до който могат да стигнат цените на различните стоки.

Но както в едно голямо семейство с много челяд ще се намерят из тях и някои немирни деца, така е и в народите. В един стомилионен народ подобни прояви още повече могат да се очакват. Но ако в едно семейство немирникът може веднага да бъде открит, в един стомилионен народ това не е така лесно. Все някой пакостник ще се намери и ще се скрива зад масата. Но все пак това нищо не може да ползува тия пакостници”. Райхскомисарят за образуване на цените има ролята на един баща, който е твърде много добре информиран, защото на негово разположение са всички държавни и партийни органи, които преко или косвено са задължени да следят движението на цените в различните пазари. Това му позволява да открива на време всички аномалии и да открива самите злосторници, които биват наказвани твърде строго. За нарушаване на наредбата по определяне на цените нарушителят губи веднъж завинаги своето занаятие, а освен това, отива и за няколко години в затвора.

Освен това, обаче, точно в едно такова голямо семейство, каквото представлява германския народ, може да има деца, които погълнати от много работа, не им остава време да четат и да се осведомяват за цените на пазара. Това, обаче, основание често пъти ползува и онези, които носят в себе си постоянна склонност към пакостничество. За тези „претрупани и залисани от работа” Комисарят за цените построи, един златен мост, по който макар и малко болезнено, но затова пък твърде полезно, ще може да се навакса пропуснатото и всеки в Германия ще дойде до съзнанието, че в Германия е безцелно да се играе на „забравили или изморени или пък претрупани от работа”.

Новата наредба на комисаря за цените, която е издадена на основание военно-стопанското постановление от 1. IX. 1939 год. съдържа едни особени директиви, чието съдържание може да бъде предадено на кратко така:

1. Високите печалби в миналото сочеха, че предприятието води към упадък. Щом като едно предприятие не е съзнателно посочило своите повишени печалби, то следва добитите неправилно печалби да бъдат предадени на съответната финансова власт.

2. Там, където са предложени намаления в цените, всяко предприятие е длъжно без напомняне веднага да пристъпи към съответното намаляване в цената на произвежданите от предприятието блага. Спадането в цените на стоките трябва да засегне преди всичко материалите от първа необходимост за живота на човека.

Задължението за връщането на незаконните печалби има обратна сила и важи за времето до 1. IX. 1939 год.

Всеки който допусне съзнателно или несъзнателно намаляване на цените противни на законните разпореждания, се наказва.

Като печалба се смята винаги общата печалба на предприятието. Основа за нейното определяне е печалбата, върху която се налага данъка.

Извънредни разходи като напр. обичайни разноски, доброволни разноски за предвидени научни изследвания, за социални разходи и пр. не се сметат като печалба и те се приспадат от печалбата и не подлежат на данъчни облагания.

Всички тези мерки целят отстраняването на големи печалби.

Значи, „немирните деца” и „претрупаните и залисани от работа” в Германия, нямат никаква полза от това, че те ще печелят много и ще трупат печалби вън от тези, които им е предвидило и одобрило държавното ръководство. До колкото се касае за минало време, народната общност тегли всички свръхпечалби чрез финансовата власт.

За в бъдеще наредбата на Райхскомисаря ще действува така, щото всеки отделен гражданин, вследствие на намаляването на цените, да може да живее по-евтино. Всеки човек в, Германия, значи, ще може да живее или чрез разумно лично изразходване на своите доходи от заплатата или, ако той не следва един разумен път в личните си разходи, това ще му бъде наложено чрез разумната разпределителна система.

Какво значение имат тези наредби, може да ни покаже положението във Великобритания, където работникът от месеци наред не е в състояние да си купи определените му продукти, защото военната плутокрация в Англия е вдигнала цените до неимоверност. Ето защо, всеки човек днес може да си представи много добре, защо тези господа не искат да знаят нищо за Германия. Англия или по-добре английската плутокрация не може да търпи днешното германско ръководство само заради това, защото в Германия най-високият дивидент е 8% и защото равноправието на германските граждани пред консумативно-разпределителната система е пълно, а това значи, че Германия не се примири само с някакво демократическо изравняване на гражданите пред законите на страната, а смело върви и осъществи социалистическото равенство на хората пред законите на живота. Ето, тъкмо това не понася на плутократите в Англия.