Самоотговорността като основа на германската социална политика

Онова, което в социалната област, при зависимостта от парламентарната практика, не можа да постигне и един Бисмарк, днес, в Нова Германия се води към разрешение от едно ново държавно ръководство, което не е зависимо от хрумвания, или пък от случайни резултати при гласуване. За социалните грижи днес в Германия е меродавен само един единствен принцип: който поставя живота си в услуга на нацията, той има правото да очаква от нацията една достатъчна социална грижа. Това право не може да бъде заменено с никаква милост.

Финансовото обосноваване на една такава всеобща социална грижа се гарантира чрез готовността на цялата нация за това. Но това е само едната страна на проблема, която не е решаваща. Най-после също така от голямо значение е и обстоятелството, че целият народ е проникнат от съзнанието, че нацията е съставена от милиони отделни единици, като по отделно всеки поема и своя съответен дълг за това.

От тази кратка констатация става ясно какво се нарича и какво се разбира под понятието „социална самоотговорност” в Германия. Безсмислено е вече да се третира държавата като един отделен фактор който трябва да носи сам грижата за това, защото държавата е само една форма, една фикция, която не представлява нищо от себе си без живото съдържание - народа. Съдържанието на държавата, това е народът. И ако се отправят никакви искания към държавата, това в края на краищата не нищо друго освен изисквания от самия народ. И ако самият народ стане изпълнител на собствените си искания, то тогава всевъзможните пресметачи, синдикати, или пък професионалните синдикалисти нямат право да се занимават със социална политика. Тогава само народът, може да натовари своето държавно ръководство, с осъществяването на неговите искания въз основа на изработените права. Тогава, обаче, всеки член от народа трябва да бъде готов да сътрудничи в осъществяването на тия искания и да тласка развитието напред.

Германското държавно ръководство съзнателно отказва да допусне между себе си и народа посредници от типа на старата парламентарна практика, защото случай и променливи болшинства никога не бяха готови да носят отговорност. В такъв случай трябва да бъдем някак снизходителни и да се характеризира като някакво недоразумение твърдението, че в авторитарния режим волята на народа е пренебрегната. Германският народ днес знае, че в миналото при парламентарните избори, които са ставали в 5 или 6 години, никога не е могъл да борави свободно със своето мнение, и че съдбините му са зависели от образуването на едно парламентарно болшинство и неговите представители не са били в състояние да изпълнят ония обещания, които те са поели пред народа, от когото са искали глас на доверие. Напротив, днес всеки в Германия може да допринесе нещо от себе си за изпълнението на неговите социални желания. Авторитарното държавно ръководство на Германия не дава никаква стойност на това да се поставят разни безхарактерни хора, които като попаднат под това или онова влияние, да направляват дадена дейност в една или друга насока. То изисква много повече от всеки член на нацията активна, самосъзнателна работа, от която най-добре могат да узреят плодовете на една здрава социална политика.

Колкото по-обхващаща е социалната грижа, толкова по-големи ще бъдат, много естествено, средствата, които са необходими за осъществяването на начертаните планове. Има само един път, по който да се доставят тези средства: трудът. Колкото по-прилежно се работи, толкова по-добре се произвежда и толкова по-добър ще бъде дохода и толкова по-здрава ще бъде основата, върху която ще бъде изградена социалната политика. Колкото по-малко се работи, толкова по-малко остава за реализирането на социалните желания. Това просто и безпорно признание даде повод на германските работници в Предприятията да докажат на дело в производствената борба своята социална самоотговорност.

По време на почивката работниците от предприятията се освежават във водния басейн, притежаван и поддържан от самото предприятие

Всеки който принадлежи на предприятието, от ръководителя до най-малкия чирак, знае днес в Германия, че всички надежди и очаквания ще останат неизпълнени, ако производителността на всеки отделен работник не натежи във везните. Всеки отделен знае, че събирането на средства чрез данъци е невъзможно, ако производството намалява. Всеки отделен знае, че заемите не са полезни, защото те означават принудителни ипотеки за бъдещи плащания. Затова германският работник следва пътя, който му обещава само успех: пътя на производителността, пътя на творческата работа. С тази производителност германският работник взема една част от социалната самоотговорност, ако иска той да има една здрава социална политика.

С това, обаче, социалната самоотговорност на отделния не се изчерпва.

Законът за реда в националния труд предвижда между другото и създаването на доверителни съвети в предприятията. Тези хора, към които работниците от предприятието имат доверие, образуват с водача на предприятието една инстанция, където се събират всички вътрешни желания на работниците от предприятията и в която се концентрират за разрешаване и обсъждане. Доверителните съвети не са „парламентьори”. Те се намират вътре в самия живот на работата. Те познават нуждите и грижите на техните работници; те чувстват всеки недостатък на предприятието непосредствено върху себе си и са задължени да обсъждат всяко възможно подобрение, което водачът на предприятието, в знак на негова собствена отговорност може да реализира на дело, верен на законните предписания: „Той е длъжен да се грижи за доброто на своя персонал”. Точно мисълта за неделимата общност в предприятието гарантира за това, че ще бъдат отхвърлени всякакви необосновани искания в интереса на тая общност и че всяко пък искане, което служи за доброто на самото предприятие, ще бъде обсъждано от доверителния съвет. От хиляди дреболии се оформя една мозайка на примерните германски предприятия и доверителните съвети не са нищо друго, освен една по-нататъшна форма на социалната самоотговорност.

За работи, които се касаят до един цял занаятчийски отдел е също така създадена една институция на работнически комитет. Тук седят на една маса хора от еднакви предприятия от един цял окръг, за да обсъждат важни подобрения, които трябва да бъдат въведени в предприятията. Тук се събират ръководители на предприятия и в единодушни стремежи служат на общото благо и да подигнат социалните грижи на съответните занаятчийски слоеве. Резултатите от съвещанията на тези хора, на практика, са разни предписания, на които се дава законна сила. В Германия не може да се говори за едно „социално законодателство” на зелената маса. Хората които знаят добре желанията и надеждите на своите работници и другари изграждат сами мотивите и принципите за идващия закон. Те правят това, защото имат съзнанието, че това също така принадлежи към самоотговорността. Те знаят, че законодателят не само желае тая отговорна работа, но я и очаква.

Така се заключва този кръг. Той обхваща всички слоеве на нацията, безразлично да ли те са чираци, работници, ръководители на предприятия, партийни ръководители и стопански ръководители. Те подлежат на един и същи закон. Приложението на тяхната сила трябва да служи за доброто на цялата нация. Никой творящ съотечественик не може да бъде вън от този закон. Неговото работно място може да бъде малко, нищожно; неговата задача също така може да бъде проста, но няма нищо такова, което да бъде просто или нищожно, което да изключи работата от голямото социално дело. Опитите на всеки отделен, неговите познания за хода на работата, неговото познание за нуждите на неговия занаят и постоянния контакт с неговите другари-работници са така важни основи, щото никой няма да се откаже от активното сътрудничество на нито един член на тая общност.