Досегашните германски обществени осигуровки

Германия беше първата страна, която още преди 60 години въведе осигуровката за трудещите се. До тогава съществуваше само осигуровката, която извършваха основаните частно-капиталистически осигурителни дружества, които бяха устроени според принципите на частната и свободна търговия и които осигуровки, в най-широк смисъл на думата, не бяха подходящи за огромната маса от трудещите се. Княз Ото Бисмарк за пръв път сложи началото на държавната осигуровка за работниците. Това нещо бе счетено тогава за едно чудо и „всички по-културни страни побързаха да последват примера на Германия и по законодателен ред създадоха, съответни осигуровки за трудещите се в собствените им страни. С това се призна веднъж за винаги ръководната роля на Германия в областта на социалното законодателство.

От 1933 год. в Германия важи едно друго схващане относно социалните грижи за трудещите се маси. Ясно беше, че едно огромно законодателство за социалното подпомагане на трудещите се не ще разреши правилно тоя въпрос, ако не се създаде нещо по-добро и по-ново. На основание на това, досегашното законодателство по отношение на социалното подпомагане ла трудещите се запазва своето значение, независимо от новите планове. Но към всичко това, трябва да се прибави и въвеждането на много частични осигуровки. Преди всичко трябваше да се заздравят финансите на различните съществуващи осигуровки и това стана от 1933 год. насам, така, щото тяхната по-ранна деятелност, която след световната война бе съмнителна, сега на ново бе осигурена.

С въвеждането на държавното осигуряване в Германия са натоварени държавните осигурителни дружества. Сега съществуват следните видове осигуровки:

1. Осигуровка на служещите (чиновнически осигуровки).

2. Осигуровка против безработица.

3. Осигуровка на рудокопачите.

4. Морска осигуровка.

5. Осигуровка против болест.

6. Осигуровка против злополука.

7. Осигуровка против инвалидност.

При чиновническите осигуровки, осигуреният се застрахова против изгубване на работоспособността си и за старост до 65 години, както и за в полза на своите наследници. Осигуровката е задължителна за всички чиновници от всякакъв вид, които работят срещу една месечна заплата.

Задължителната осигуровка се отнася до чиновници и служещи, чиято годишна заплата не надминава 7 200 Р. М. равна на 227 600 български лева.

Свободни от задължителна осигуровка са всички служещи в предприятията или германските железници на Райха, областта, общините и тези на служба в осигурителните дружества. Те, като чиновници, получаваха пенсия.

Осигурителните вноски се събират половината от осигурения и половината от служещия.

Вноските се подразделят в 7 групи според заплатата, и възлизат от 2 до 25 Р. М. месечно.

Пенсиите се състоят от основните вноски, според големината на месечната заплата. Предвидени са пенсии за наследниците на всеки осигурен като за наследници се считат вдовицата и сирачетата.

Осигуровките против безработица се извършва от осигурителното дружество против безработица. То е държавно учреждение и неговата грижа се състои в това да осигурява против безработица всеки работник и да го настанява на работа.

Всички работници са задължително осигурени в това дружество, без да се взема предвид големината на техния годишен доход. Задължително осигурени се считат и всички служещи, чиито годишен доход не надминава сумата 7 200 Р. М. Право за осигуровка против безработица има онзи, който е способен за работа, но е останал без работа не по свое желание. Това държавно учреждение, със своите клонове в провинцията, се прояви като посредник за настаняването на безработните на работа и неговата заслуга е там, че днес в Германия вече не съществува никаква безработица.

Морската осигуровка обхваща осигуровката против болест на моряците, осигуровка против злополука с моряците, както и инвалидна осигуровка за тях. Осигуровката против болест се извършва от болничните каси. Контролата се упражнява от осигурителното дружество, респективно държавното осигурително дружество за служещи.

Задължителните осигуровки обхващат работниците, служещите, театралните служители, учителите и моряците, чиито годишен доход не надминава 3 600 Р. М. Вноските към тези задължителни осигуровки против болест се плащат ²/₃ от осигурения и ¹/₃ от работодателя. Помощите на болните, които се отпускат от болничните каси се състоят в даване на седмични помощи на болния, помощи в случай на смърт, помощи за семействата на болните, седмични помощи за семействата и семейни помощи в случай на смърт.

При осигуровките против злополука носители на осигурителния риск са занаятчийските застрахователни кооперации против злополука. Контролата над тия кооперации се извършва от държавното осигурително дружество. Осигуровката против злополука осигурява всеки пострадал при изпълнение на работата, а така също и неговите близки. При осигуровката от злополука не се осигурява лицето, а предприятието, затова вноските, не се плащат от осигурения, а от предприятието.

Помощта в случай на злополука се състои в болнични прегледи, грижи за занаятието и отпускането на една рента за времето, през което пострадалият не е способен за работа, а също така и помощи за жената и децата на пострадалия.

При осигуровката против инвалидност носител на осигурителния риск са областните осигурителни дружества. Те дават помощи, издават чекове за ренти и бдят за здравето на получателите на рентата. Задължителната осигуровка против инвалидност обхваща работниците, домашните помощнички, занимаващите се с домашни занаяти, служещите по корабите, ако те според наредбите за застраховка на служещите не са задължително осигурени. Средствата за инвалидните осигуровки се събират от осигурения, предприятието и държавата. Седмичните вноски се внасят по равно от работника и работодателя, а държавата внася известни добавки.

Помощите се състоят в рента за постоянно инвалидни работници; за временно инвалиди, ако инвалидността трае непрекъснато 26 седмици.

Всички тези осигуровки още при тяхното основаване, станаха като примери и те бяха в истинския смисъл пример, защото те бяха първата решителна стъпка по пътя на социалната грижа за трудещите се маси. Бащата на това социално законодателство княз Бисмарк, беше, обаче, недоволен от успеха. Поради дългото протакане в парламента и поради промените, които тайните държавни съветници бяха внесли в програмата на Бисмарк, тези планове бяха станали просто неузнаваеми, та сам Бисмарк се принуди огорчен да отхвърли отговорността за собственото си дело от себе си. Преди всичко той бе против това, щото германският работник сам да откупува болничния си преглед и грижата за старостта. Грижата и планът на Бисмарк бе нещо повече от една грижа. Той искаше пенсията на чиновниците и на войниците да бъде равна.

Каквото тогава Железният канцлер не успя да стори, за кратко време бе и ще бъде осъществено чрез новото германско социално законодателство. С него ще бъде осъществен идеала за една социална грижа на трудещите се, така, както се желае от истинските идеалисти. Не вече някой си там ще се грижи за това и с това да търси и лични успехи, а целокупният германски народ, като единно цяло, ще се грижи и ще определя съдбата на всеки свой отделен член.