Грижи за младежта, която е ангажирана в труда

Основите на социалната грижа за младежта, която е ангажирана в труда са:

1. Закона за закрила на децата от 30 април 1938 год.

2. Издадените наредби от Трудовия фронт за поощряване на младежта.

Най-важният принцип за тая грижа е: всички младежи трябва да бъдат възпитавани духовно и физически, за да станат здрави граждани, защото защитата на децата е защита на народа!

Работата на младежта не се оценява от гледна точка на рентабилността. Младежта е носителка на националното бъдеще и съответно на това трябва да бъде възпитавана, чрез грижи и мерки, именно, за това нейно предназначение.

Законът за защита на младежта от 30 април 1938 год. беше създаден да пази работната сила на подрастващия човек, като най-ценното благо на германския народ.

Основните мотиви на закона са приблизително следните:

1. Забрана на децата да работят.

2. Младежите се запазват чрез ограничаване на работното време и забрана на нощна работа и от прекомерни изисквания.

3. Осигурява се необходимото свободно време за младежите за по-нататъшно занаятчийско и професионално образование, за телесно укрепване, за развитието на личността и за държавно-политическо възпитание.

4. Гарантиране на отпуската на младите и нейното смислено и целесъобразно използуване.

Според този закон за дете се смята всеки младеж, който не е навършил 14-годишна възраст. Младеж пък е всеки, който се намира между 14 и 18-годишна възраст. С това е ясно разграничена и определена детската и младенческата възраст.

Според този закон детският труд по принцип е забранен. Изключения са позволени само в следните случаи:

1. За деца под 12 години.

При музикалните и театрални представления; при снимане на филми е позволено само в изключителни случаи за деца под 12 години, ако е доказано, че са взети специални мерки за запазване на здравето на децата.

2. За деца над 12 години.

Позволено е лека работа само в търговските предприятия, за пренасяне на стоки, разсилни и пр. Работното време, обаче, не може да бъде повече от 2 часа и ваканцията - 4 часа. Забранена е работата за децата в неделни и празнични дни.

Дневното работно време за младежта не трябва да надвишава 8 часа. Работните часове при занаятчийското училище требва така да се нагодят, щото да влязат в работното време. Изключения са позволени само в извънредни случаи. Това значи, че повече работа може да се допусне само тогава, когато ще трябва да се предотвратява някаква опасност.

Законът за младежта урегулирва същевременно и въпроса за почивката и паузите през работното време. Забранено е на младежта да бъде ангажирана в работа през нощта от 20 часа до 6 часа сутринта. От тези постановления на закона са освободени само твърде малко занаяти, като напр. чираците в ресторантите, келнерите готвачите, хлебарите, както и участвуващите в музикалните и театралните представления. Но и при тези изключения са взети под внимание особени граници, до които трябва да се простират работодателите, тъй като работата за младежта след 22 респективно след 24 часа е абсолютно забранена.

Ангажиране на младежта в предприятия, където има опасност за здравето им е забранена.

За всека календарна година, в която един младеж е работил повече от 3 месеца има право на отпуска. Най-малката отпуска възлиза:

за младежи под 16 години - 15 работни дни,

за младежи над 16 години - 12 работни дни.

За да бъдат изпълнявани предписанията на закона смислено и целесъобразно, е поверен под контролата на Трудовия фронт. Социално-възпитателната работа на Трудовия фронт в предприятията успя относно отпуската, щото на практика са гарантирани следните отпуски:

18 дена отпуска за младежи до навършени 16 години;

15 дена отпуска за младежи до навършени 17 години;

12 дена отпуска за младежи до навършени 18 години.

Отделението за младежта при Трудовия фронт при всички случаи сътрудничи с Трудовия фронт при грижите му за защитата и доброто на трудещата се младеж. Това сътрудничество се изразява в организиране на забави, в предприятията, насърчаване на телесните упражнения през паузите в работното време, при създаване на тарифни наредби и при всички мерки, които се вземат за здравеопазването.

Една съществена част от грижата за трудещата се младеж е занаятчийското възпитание. Коренът на тая грижа е допълнителната професионална подготовка. Тя обхваща по отделно:

Работническа общност за посредничество при разширяване на знанията върху занаята;

Другарски упражнения за специализиране на занаята;

Специални реферати и посещения на предприятията;

Стопански пътувания;

Конкурси по специалността и посещаване на изложби от специалността.

За да може занаятчийското възпитание да бъде развито с успех, често пъти при избора на занаята става промяна в занаята. Това значи: требва да се вземе под внимание дали съответното лице, което има един занаят няма качества за друг занаят. С това се отстраняват заблудите при определяне и подбора на занаята.

Снимка от държавния занаятчийски конкурс в Германия за професионалното усъвършенстване на младежта и германските работници и работнички

На върха на всички грижи за младежа-работник, стои държавния занаятчийски конкурс. При този конкурс вземат участие и възрастни, обаче в преобладаващо число е младежкият елемент. Какво внимание е обърнал трудещият се народ на тия държавни занаятчийски конкурси показва числото на участвуващите. На първият държавен занаятчийски конкурс в 1934 год. взеха участие 500 000 трудещи се, а на шестия държавен занаятчийски конкурс през 1939 год. – 3 600 000, от които 2 500 000 младежи.

Всеки участник в тези конкурси има възможността, въз основа на своята добра работа, да стане местен, гау или райхспобедител. Задачите за решение са поделени и изготвени в 10 класа.

Този, който е станал победител в държавния занаятчийски конкурс ще бъде поощряван в неговия напредък в занаята му. Повечето от победителите произхождат от такива, социални среди, където са постигнали своите професионални успехи само въз основа на собствени средства. И ето, че тук се намесва Германският работнически фронт, който вече дава средства за по-нататъшното професионално и занаятчийско усъвършенствуване на победителите. Към него идват помощите от обществени средства, както и помощите на съответните предприятия.

Поощрението на победителите става по най-различни начини. Преди всичко дава се възможност на победителите да продължават своето образование в специални училища, академии и университети. Това образование не трябва да създава финансови грижи на победителя. Затова по принцип издръжката и научните помагала са безплатно. Освен това тези ученици получават пари за издръжка на всекидневните си нужди. При избора на училището се взема под внимание не само наклонността на ученика, но тази наклонност ще трябва да се подчини на принципа: по-добре един майстор занаятчия, отколкото един лош академик.

Ясно е, обаче, че германската трудеща се младеж намира точно в държавния занаятчийски конкурс едно средство, за да подобри своя живот, което потвърждава и възгледа, че в пробуждането на собствената енергия се намира най-сигурната основа на всяка социална политика.