|
 Мюнхен и в миналото носеше име
на един от най-големите центрове на изобразителните изкуства.Той и по своя
външен вид и по вътрешен живот може да се нарече една постоянна художествена
галерия.Тук всяка година мюнхенските художници и скулптори показват своите
постижения.Но, независимо от това, всяка улица, всеки ъгъл, всяка сграда и
пр. Крие по нещо от висшите постижения на изобразителните изкуства.Няма кът,
в който да не е издигната статуя на някой баварски владетел, няма обществена
сграда, която да не е украсена по един изключителен начин и няма фасада, по
която да не се виждат големи бюстове,релефи,барелефи на хора, животни или пък
различни символни изображения.Тук се съхраняват произведенията на много
велики чуждестранни майстори, живели и борили се в една и съща епоха за
качество и стил в изобразителните изкуства.Но над всичко тук господства духа
на гениалният германски художник Лембах.Почти всяка по-солидна сграда или
учреждение притежават по някоя картина от този безсмъртен майстор.Мюнхен се
слави и със своята най-добре уредена художествена академия, която е давала и
продължава да дава редица дарования, които са гордост на германското
изкуство.Тук се определя и стила на германското националсоциалистическо
изкуство.Мюнхен, обаче, доби най-голяма слава след завземането на властта от
националсоциалистите.Той бе определен като първи европейски град на
изобразителните изкуства.Националсоциалистите направиха всичко възможно, за
да запазят и утвърдят неговия авторитет на една почетна висота.Най-големият
паметник на националсоциалистическото строително изкуство, обаче, е
гигантската художествена палата, построена в модернизиран старогръцки стил,
която заема едно огромно пространство.Всяка година в тази сграда се урежда
общата германска художествена изложба.Обикновено тук излагат своите
произведения 800-900 майстори на длетото и четката и се представят до 1500
картини и скулптурни творби.На 26 юлий т.г. след речта на д-р.Гьобелс, бе
открита германската художествена изложба за 1941 год. от областния водач
Адолф Вагнер от името на Фюрера.Откриването стана в присъствието на видни
ръководни лица от държава, партия и войска.Това обстоятелство подчертава
особеното отношение на германското държавно и партийно ръководства към
задачите и съдбата на германското изкуство.В речта си райхсминистъра д-р
Гьобелс проследи развитието на германското изкуство и неговото процъфтяване
през последните години:
”Това
възраждане не можа да бъде спънато от вътрешните врагове на Германия така,
както днес външните врагове на Германия и Европа не могат да спрат
възраждането на нашия континент.Историята с железни стъпки продължава своя
ход, а гръмовният език на оръдията проправя път към едно светло бъдеще.Ако
по-рано сам Фюрера е присъствал при откриването на тия изложби и сам е давал
ценни напътствия за бъдещите му насоки, днес той пребивава на изток, там,
където се кове новата съдба на Германия и Европа.Ние дължим на фюрера
благодарността, че той е понесъл на раменете си цялото бреме на тая гигантска
борба срещу силите на един враждебен свят.И тъкмо за това нашето време не
може да се смята като край на нашата история, а като начало на едно светло и
многообещаващо бъдеще.Нашето поколение ще изпълни своя дълг пред историята
едва тогава, когато повали и последните противници на свободата, за да
разтвори дверите на една нова епоха на мир, благосъстояние, чест и
красота.Това е идеалът на свободата и красотата, който е вложен в сърцата на
всички като тъмен, но никога непостигнат копнеж и който ни се разкрива от
художника в благословени творчески часове.Днес същият тоя копнеж се
осъществява на дело от нашия войник и той подготовлява онзи велик час за
германското изкуство, който ще изрази в багри, тон и слово нашето дълбоко
щастие, че сме деца на днешното велико време.”
Изложените 1350
художествени творби напълно потвърждават тия светли и оптимистични изводи на
д-р Гьобелс.Въпреки многостранността на тия творби, те съдържат един общ
елемент: търсене на жизнерадостното в живота и утвърждаване на това
жизнерадостно начало в душата на самия народ.
сп."Нова Европа”, година III. бр. 31 , 11 Августъ 1941 год.
|
