Германската земеделска политика

Германската земеделска политика съставлява едно от първостепенните постижения на националсоциалистическото строителство в Третия Райх, Чрез тази политика се извърши един съществен преход от капиталистическата форма на земеделското стопанство към неговата националсоциалистическа форма и то в едно време, когато либерализмът не беше още залязъл и когато националсоциалистическото строителство стоеше под подозрителното око на либерална чужбина. Тая политика днес, особено през време на войната, даде доказателства, че водачеството в стопанството надвишава организационната мощ на старата либерална система.

Националсоциализмът пристъпи към земеделското стопанство и към селското население със следните констатации:

1. Земеделското население е физическият извор на национални сили; от него се подмладява и възобновява организъма на народа чрез един непрекъснат приток от непохабени хора.

2. То се отличава с безусловна национална непоколебимост, с любов към родината и с дух за отбрана.

3. Най-сетне то принадлежи към най-буйните извори на стопанска сила, защото създава със своите произведения най-важните външни предпоставки за самостоятелно политическо съществувание.

За да се осигури жътвата в Германия, всички съсловия

и хора от всички възрасти се притичват на помощ на селянина

Това основно значение на земеделското население напълно оправдава грижливото насърчение, което Германия оказва на своето селско население и на своето земеделие. Това насърчение цели да се изрази в три направления:

1. Към запазване и увеличаване на земеделското население.

2. Към събиране и направляване на земеделското производство.

3. Осигуряване и заздравяване на земеделското стопанско ръководство.

Запазването и увеличаването на селското население е предмет и грижа на политиката за заселването и закона за наследствеността на селското стопанство.

Политиката за заселването на германски земеделски области със селяни не е нова, но в сравнение с миналото, днешните постижения са неизмерими. Тук се касае за масово колонизиране на земи, които най-напред се отнеха от морето, блатата, пустеещи области, мочурища и пр., а по-сетне и от новопридобитите източни области. Германия, в противовес на Англия, и в миналото е държала да запази едно голямо Количество земеделско население. Въпреки индустриализацията от миналото столетие, до днес Германия запази една голяма част от своя народ в селата, което възлиза на 21% от цялото население. Независимо от това, новата политика на насърчение на средните стопански съществувания донесе едно по-правилно разпределение на земята. И днес 77% от земеделските стопанства, в границите на стария райх, се намират под държавното ръководство и само 20% се пада на стопанствата с повече от 1 000 хектара; на дребните, до 2 хектара, се пада 3%.

Днес, обаче, заселването на земеделците става въз основа на новия принцип: германска област може да се заселва само от германски селяни. Само този получава така нареченото свидетелство „за ново земеделие”, който е от германски произход, с честни качества, наследствено здрав и същевременно способен да ръководи едно земеделско стопанство. С този принцип се разкри върховната цел на германската земеделска политика, а именно: да се запази германската земя за германеца. Въз основа на този принцип Фюрерът извърши заселването и на балтийските германски земеделци от Волиния и Галиция, които напълно отговарят на поставените условия.

Селското съсловие отново се цени и се схваща

като жизнен извор на нацията

Вторият принцип в заселването на земеделците се състои в това да се създаде на тези селяни за всички времена една достатъчна основа за съществуване.

В духа на тези принципи германската земеделска политика успя да засели върху гъсто населената германска територия от стария райх кръгло 80 000 нови германски селски стопанства и чрез придаване на земя, тя осигури възможността за съществуване и на други 165 хиляди малки земеделски стопанства.

Една от първите задачи на националсоциалистическото правителство в тази политика беше да създаде една необходима народностна връзка между земеделеца и земята и да ги свърже в един бракоподобен съюз. Това дело беше извършено чрез закона за наследствеността на стопанството. Смисълът на този закон по един класически начин се изразява в предговора на закона, който гласи:

„Правителството на Райха иска да се подържат старите германски наследствени обичаи, за да се запази селячество като родов източник на германския народ. Селските стопанства трябва да бъдат запазени от тежки задължения и разпокъсване при наследяването, за да останат завинаги като наследство на народа в ръцете на свободните земеделци. Трябва да се действа за едно разпределение на големите селски стопанства, понеже едно голямо число годни за съществувание малки и средни селски стопанства, разпределени равномерно, по възможност из цялата страна, представляват най-добрата гаранция за запазването на един здрав народ и държава.

Поради това правителството на Райха е издало специален закон, чиито основни мотиви са:

Наследствено стопанство е всяка земеделска и горска собственост, най-малка необходима за препитание нива и най-голяма 125 хектара, ако тя принадлежи на едно способно за селски труд лице.

Под закрилата на закона за наследствеността на

селския имот, старата, свързана със земята селска

култура остава непокътната

Собственикът на наследственото стопанство се казва селянин. Селянин може да бъде само този, който е от германско поданство от германска или сродна кръв и притежава честни качества. Наследственото стопанство преминава в ръцете на наследниците неделимо. Правата на сънаследниците се ограничава върху останалото състояние на селянина. Потомците, които не важат като наследници, получават професионално образование и биват снабдявани с необходимото, съобразно възможностите на стопанството.

Ако те изпаднат в нужда не по лична вина, ползуват се от правото да се върнат в родното си място.

Наследственото право не може да бъде отречено или ограничено по причина на смърт. Наследственото стопанство е по принцип ненакърнимо й не може да бъде обременявано със задължение.

Вторият дял от германската земеделска политика обхваща синтезирането и направляването на земеделското производство. В това отношение се тръгна по принципа, че производството на собственото земеделско народно стопанство трябва да се засили до толкова, щото да достигне възможно най-големия максимум на продоволствие от собствената земя. Ето защо тук се наложи насърчаване и подпомагане на земеделското производство поради две причини: 1. За да се осигури основата за съществуване на земеделците в интереса за запазване на народа и 2. За да се осигури прехраната на народа, в интереса на националната независимост.

Земеделските опитни станции във всички области

на Райха, чрез своите изследвания създават основите

за интензивно използване на почвата

Една необходима мярка трябваше да се вземе за засилване на плодородието на земята. На всички е известно, че германската земя е една от най-неплодородните. Но върху нея бяха съсредоточени волята и труда на земеделеца, волята и ума на научния работник и техниката - и днес Германия е първата страна в света по добив от единица площ. За тая цел бяха дадени и се дават постоянно финансови помощи от държавата, а в много случаи тия помощи се дават и в натура, както е случая с германската трудова повинност, която често пъти се явява на помощ на земеделеца. Засилването на изтощената земя чрез преораване, планомерно засяване и систематическо наторяване се извършва от самия селянин и то по указанията на модерната наука и с помощта на модерната индустрия. Тук, обаче, особен дял се пада на химическата наука, която успя да тласне германското земеделие към възможно най-високата производителност.

В тези образцови складове се съхраняват житните резерви

на Германия

Все към тия мерки трябва да се отбележат и грижата за земеделска просвета, както и квалифициране на земеделски работници, макар че 88% от трудещите се в стопанството са членове на семейството, но все пак 12% от ангажираните в земеделския труд лица са работници чужди на земеделското семейство.

Към увеличаването на производството трябва да се прибавят помощта на машините, подобряване и отглеждане на посевите и развъждането на домашните животни в опитните станции, които твърде интензивно подпомагат земеделеца в правилния подбор на семената и в методите му при отглеждане на животните. Благодарение на тия грижи Германия, макар да бе загубила 15% от своята обработваема площ чрез Версайския диктат, тя успя през 1937 год. отново да достигне производството в земеделското стопанство от 1914 год.

Наистина всички тия опити и тия мерки, които германското ръководство взе за засилване на земеделието, нямаше да дадат никакъв резултат, ако не се следваше до край. Доходът на селянинът е в зависимост от пазара. Налагаше се да се тури ред в пазарните условия, като се въведе ред в прехраната, да се отстрани спекулата с цените на земеделските произведения и да създадат стабилни цени. И всичко това да стане така, че тежестта да не падне, пък на онзи многоброен консуматор, който същевременно има и най-малки доходи - градския работник. Това стана възможно, като земеделското стопанство беше подчинено на стопанския план и бе ръководено, както в начина на производството, така и в начина на посева и отглеждане на домашните животни, а така също и беше направлявано съобразно общите нужди на страната: С една дума земеделското стопанство се подчиняваше на общия план за организиране на прехраната на народа.

Най-сетне земеделското стопанство беше включено в общото национално стопанство на Райха и се подчини на същите основни принципи, както и другите клонове. Така стана възможно, щото чрез съживяване на вътрешните обороти да се увеличат приходите на земеделеца и при твърдите цени, които не се влияят нито от времето нито от международните колебания, селянинът можа да постигне един постоянен и стабилен доход.

В това отношение днес германският селянин е не само най-щастливият селянин, но той вече е един пример и за останалия свят. Бягството, безконтролното бягство от селото към града не съществува; подценяването и оскърбителното отношение на полу-интелигенцията към труда на селянина не съществуват, нещо повече, селянинът; повече от всякога се чувствува едва ли не най-обичният брат в голямото семейство на германската нация.