Уинстън Чърчил

статия на Д-р Гьобелс от 2^-ри февруари 1941

„Има само един начин да пречупим съпротивата на Бурите: най-суровите репресии. С други думи трябва да убием родителите, за да научим децата им да ни уважават. „

Така пише кореспондентът на английския вестник „Сутрешна поща” по време на Англо-Бурската война. Той е бил същия човек, който докладва за английската наказателна експедиция в долината Мамънд: „Ходихме систематично от село на село, разрушавахме къщите, пресушавахме кладенците, събаряхме кулите, отсичахме огромните дървета, които дават сянка, изгаряхме реколтата и унищожавахме водните резервоари. След 14 дни долината беше станала пустиня и нашата чест бе задоволена. „

Според лейди Аскуит, съпругата на тогавашния английски премиер, този военен репортер, който междувременно се издигнал до пръв Лорд на адмиралтейството (военноморското министерство) реагирал на избухването на световната война със смях. По време на една реч в Дънди; жена от публиката извикала: ”Вие никога не казвате истината. Истината е непозната за Вас. „Той въвел по света фразата „терминологична неточност”-дискретен начин да се избегне по-грубата дума „лъжа”. Той прибягва редовно до фразата, когато е хванат е хванат в неистина. Неговите мошеничества са световно известни. английският боен кораб „Audacious” бе потопен на 27 октомври 1914. Репортерът не само, че не отрече фактът, но той дори публикува фалшиви снимки на сестринския кораб на „Audacious” с това заглавие – „Audacious” се завръща във флота. „По рано от 1900 година, той пише в една от своите книги „тогава нямах идея каква голяма и несъмнено полезна роля измамата играе в живота на тези нации, които се наслаждават на демократическите свободи.”

Читателят вече ще се е досетил за кого говорим: ”Мистър Уинстън Чърчил.  W. C.  съкратено, настоящ Английски премиер и първа виола в Дяволския концерт, които целият демо-плутократически свят играе срещу силите на Оста. Не е лесно да се даде скица на характера на този човек, на когото въобще му липсва характер. Той е един от онези политически хамелеони, които си сменят цвета и мненията, колкото е необходимо, хиляди пъти и извличат максимална полза от тези си способности. Той лъже не само защото му се налага, но и от чистото удоволствие - това е част от него. Както един водещ английски вестник написа след горчивия опит от Световната война, той е политически мошеник, който за нещастие винаги води страната си в грешната посока.

Човек трябва да познава Чърчил, ако иска да разбере английската настояща политика и военна върхушка. Те като него изцяло са без посока или план, безкрайна верига от действия и импровизации, които сега изглеждат надеждни от начало, но накрая отново им липсва успех.

Последната пролет например мистър Чърчил имаше налудничавата идея да окупира Норвегия. Фюрерът го удари през носа, което не го спря да твърди, че операцията в Норвегия е брилянтен успех. Германската армия изхвърли британските войски от Норвегия чрез славна победа. Мистър Чърчил, въпреки това даде реч пред оцелелите британски разрушители „Харди” и „Елипса”, в която той каза:”Вие сте челните редици на армията, която ще използваме с идването на лятото, за да прочистим Норвегия от страшния цинизъм на нацистката тирания. „

Всеки знае какво всъщност се случи. Англия трябваше да бъде доволна, че спаси последните остатъци от победените си дивизии в Западна Европа. Спря да се говори за подновяване на окупацията на Норвегия. Но това не притесни Чърчил. Той е минавал през това през Световната война с неговата гибелна инвазия в Галиполи. Той е ходил през потоци от английска кръв и е станал твърд пред сантиментите, които могат да афектират човек след такава катастрофа. Неговият цинизъм за войната, която засега милиони човешки животи е небивал. В автобиографията му има интересен пасаж, където се сравняват войните в Индия с истинска Европейска война: ”Потискането на бедните Индийци трудно може да бъде сравнено с Европейска война. Беше като хартиена гонитба по-скоро, отколкото надбягване в истинско дерби. Все пак човек трябва да вземе това, което епохата му предлага. „

Така Чърчил обича да живее. Човек трябва да види настоящата фотография на лицето му, за да разбере истинската извратеност на плутокрацията. Това лице няма и една добра характеристика. Подчертано е от цинизъм. Ледено студените очи са освободени от всякаква емоция. Този човек крачи върху трупове, за да угои своя сляп и безкраен персонален егоизъм. Угарката от пура в устата му е последен знак на упадъчния лайф-стил, който надживява времето си. Английският лейбъристки лидер Ланзбъри написа за него в „Дейли Херълд” на 12 юли 1919: ”Той няма скрупули освен за това което се отнася до него и интересите на управляващата върхушка. Във всичките си стремления, той винаги е успявал да намери ъгъл за себе си. Обикновено това е бил един от най-добре платените и най-удобни ъгли, където да се угоява на гърба на държавата.

Ние няма какво да добавим. Англия един ден ще плати тежка цена за този човек. Когато голямата катастрофа настане над островното кралство, британския народ ще трябва да му благодари. Той дълго време е бил говорител на плутократическата каста, която искаше да разруши Германия. Той се разграничава от хората зад стената само чрез очевидния си цинизъм и безскрупулното си пренебрежение към човечеството. Той иска война заради войната. Войната е крайната фаза на неговото себедоказване. Той я желаеше, бореше се и се подготвяше за нея, чрез глупавото си и деструктивно управление. Той е един от тези характери на политическия подземен свят, които се издигат през хаос, които анонсират хаос, които причиняват хаос. За неизброимите хора войната донася необятни мъки, за неизброимите деца глад и болести, за неизброимите майки и жени потоци от сълзи. За него това е нищо повече от голямо конно надбягване, в което иска да вземе участие.

Той сега има това, което искаше. Англия е по средата на най-гибелната борба в историята си, от която ще е щастлива да изплува и да съществува, както обикновено. Голямото надбягване започна и този, който го искаше най-много е английския премиер. Той няма да бъде способен да избегне съдбовния час. Когато Чембърлейн бе негов шеф, той можеше да отбягва крайната отговорност. Не за дълго. Сега трябва да се изправи и да се бие.

Дори и не ни изненадва, че той се бие с нас. Никой не може да избяга от характера си, дори и мистър Чърчил. Той се губи в трескави фантазии и объркани сънища, без да отчита сянката на истината и действителността. В ситуации, от които няма изход той прибягва до мистично звучащи фрази. Неговите изблици срещу Райха и Фюрера показват обикновен просташки език, който по принцип се избягва дори и от воюващи противници. Той плюе оскърбления срещу германския народ в безсилната си ярост. Във всичко това ние го виждаме без никаква маска, карикатура на Йон Бул, беззъб грубиян, чудовищност родена в мърсотия и огън, която някой трябва да обезвреди, за да си отдъхне света.

Трагичната участ на Англия е, че е водена от него и е свързала съдбата си с неговата. Той беше този, който убеди Великобритания да игнорира историческата си възможност за мир и да поеме с бърза крачка към падението си. Когато историята за краха на островното кралство бъде един ден написана, заглавието на критичната глава ще бъде „Чърчил”

Винаги е добре да видиш тираничната система въплътена в един човек. Такъв е случаят тук. Това прави атаката ни лесна. Най-малкото знаем къде сме. Чърчил това значи война, докато той е наоколо. Той никога не е искал нещо друго, и никога няма да бъде способен да иска.

Добре, сега го има, както и неговата нация, която трябва да се бие и страда. Той ще падне с войната, а на гроба му ще ругаят милионите, които е прелъстил и излъгал. Това и само това е, което Англия заслужава.