Сталин призна, че с подписването на германо-съветския пакт от 1939г. той е целял да вкара Германия във война със западните сили и техните съюзници в Европа и, когато Германия и нейните противници  се взаимно омаломощят, да заграби Европа.

От 22 юни т.г., тази картина се коренно видоизмени. От този ден насам, не руснаците, а англичаните и американците чакат, щото Германия и Съветският Съюз да се взаимно омаломощят, та победата сама да падне като плячка на западните сили. За това и през време на срещата в Атлантика двамата политици уговориха една много щедра помощ за Русия, която трябваше да бъде санкционирана от трима представители на трити страни в Москва. Помощта от оръжие и военни материали не е единственият подарък, който западните демокрации искат да поднесат на Сталин. Този троен съюз трябва да улесни и пътя на болшевизма към западните демокрации.

На едно масово събрание, което се състоя на скоро в Буенос Айрес, пролича ясно, че то е било проведено под влиянието на комунистите. На това събрание бяха аплодирани Съветския съюз и червената армия. От следните факти личи, че не само местните комунисти очакват по-голяма свобода от едно възможно сътрудничество между англо-американската пропаганда и болшевизма, но че и самата англо-американска пропаганда се е впрегнала в услуга на болшевиките.

От 22 юни насам, пътят за болшевишката пропаганда в Англия и Северна и Южна Америка е вече отворена. За Южна Америка съветите успяха да впрегнат агенцията "Ройтерс". Тази агенция постоянно поръчва материали за пропаганда в Москва "за нашите специални клиенти" в Южна Америка, който материал е пригоден специално за южноамериканския манталитет. Сталин и съобщения от 300, 500 и 1000 думи върху мнимите посещения в руските църкви, върху разговори с така наречените руски патриарси, върху ръководните лица, държави, военни и социални институции в Русия и пр. представляват голяма част от този пропаганден материал. За тази цел агенция "ТАСС" поставя на разположение на англичаните всички свои технически пособия, преди всичко, уредите, които работят по системата "Хел".

Също така, болшевишката зараза се насажда бърже и в Северна Америка и Канада. Наскоро един вестник в Торонто поиска една статия от водача на комсомолците в Москва върху дейността и участието на младите комунисти във военния и вътрешен фронт на Русия. В  С.-А. Щати известната вестникарска агенция "Норд-Американ-Нюспейпър Алиансес" стреми да достави на списанията като "Колиерс Уикли" и др., една серия от статии написана от болшевишките водачи. При прокарването на болшевишки материал в американската преса главна роля играе московският представител на "Ню-Йорк-Таймс" Валтер Дюранти. Той се обърна към началника на пропагандата в Москва, Лозовски, и му предложи следния план: понеже мнозинството от американския народ е безразлично към европейската война, а най-много към конфликта между Германия и Съветския съюз, необходимо е, да се проведе една кампания срещу това безразличие. В Ню Йорк този човек представлява агенцията "Норд-Американ-Нюспейпър Алиансес", която притежава 50 вестника с общ тираж от 10 милиона  екземпляра и сп. "Колиерс Уикли", с един тираж от 3 милиона екземпляра. Той предлага, щото самият Сталин да му даде едно интервю по телефона, в което да се обясни болшевишкото становище. Той, също така предлага, Сталин да му прати едно послание до американския народ. Съветският посланик във Вашингтон е дал съгласието си. За "Колиерс Уикли" той бил желал една статия от 2 500 до 3 000 думи, написана от Молотов или Ворошилов, в която трябва да оправдаят съветските действия в Полша, Бесарабия, Финландия и Балтийските страни и обяснят своето военно и външнополитическо становище. 

Валтер Дюранти набляга на важността на такива обяснения, за "осветляване" на американския народ, особено тогава, когато те ще бъдат написани на един жив и образен стил. Лозовски не може да си представи колко голямо е невежеството, бъркотията и двоумението на американския народ. Тази несигурност дава възможност на изолационистите да правят пропаганда и с това, бавенето на американските усилия в полза на Русия, се увеличават. 

Съветското бюро за пропаганда в Ню Йорк, "Днешна Съветска Русия" е увеличило дейността си. Напоследък то финансира и разпространи в много екземпляри книгата на декана на университета в Кентърбъри, Джонсън, "Съветската сила". Тя бе рекламирана чрез окръжни и проспекти като най-капиталният труд върху Съветския съюз и беше продавана 20 екземпляра за 1 долар.

 В Съединените Щати съдията от Върховния съд, г. Мърфи, се осмелява да застане явно на позицията, че в сравнение с болшевизма, националсоциализмът представлява по-голяма опасност за свободните нации и демократическите институции, мнение, за което самият държавен секретар Хъл не се подвоуми да окачестви като "извънредно добро, навременно и конструктивно". В самата Англия руските бюра работят със своите английски приятели още по-добре. Последствията не закъсняха. Московската агенция съобщи от Лондон, че в Англия и империята и, солидарността със Съветския съюз напредва. Всеки ден съветският посланик Майски получава многобройни телеграми, в които "народът изразява своите симпатии". Повече от 600 членове на един събор на либералната партия се изказаха за по-прями връзки със Съветския съюз. Сведенията гласят, че в Бирмингам, Белфаст, Нотингам, Шотландия и Австралия се състояли манифестации на солидарност. "Асосиейтет Прес" съобщава, че повече от 50 английски водачи на младежта са предали едно послание до Майски, с което те поздравяват Съветския съюз като съюзник по оръжие.

 Тая увеличаваща се възприемчивост на английската публика към болшевишките идеи, накара английските вестникари да изискат съответните статии и пропагандни материали от Русия. За тази цел "Нюс Кроникъл" си осигури една серия от статии от агитатора Алекси Толстой и го помоли да и им достави още, които им бяха нужни за Южна Америка. "Ивнинг Стандарт" се обърна пък към болшевишкия писател Иля Еренбург[1] и го помоли за няколко беседи върху болшевишката армия. С това си желани този вестник се сблъска с "Дейли Хералд", който преди него беше започнал да получава сведения от Еренбург. Лондонската агенция за фотографически снимки "Планет Нюс-Ейдженси" изисква от една болшевишка агентура в Москва множество серии от снимки, не само от ръководни личности, а също така и от събитията на фронта и в тила.

От това се вижда ясно до колко западните демокрации са готови да се предадат на болшевизма. Никакви снимки от ужасните изстъпления, които съветите са вършили в областите, освободени от германските войски, никакви снимки от безчетните на политици, дипломати и духовници, никакви снимки от терора върху милионите изгладнели и измъчвани маси в Съветския съюз, не могат да разколебаят водачите на западните демокрации да разтворят вратите на своите страни за болшевизма. Само на Германия и на нейните съюзници е предоставена грижата за спасяването на културата и цивилизацията. Западните демокрации предадоха Стария свят.

сп. "Нова Европа", година ІІІ, кн. 34, 1 Септемврий 1941 год.