|
Силата на народностната общност Онова, което съставлява основа
на новото германско възрение е схващането за народностната общност. Това не е
вече само понятие из областта на философската или социологическата мисъл.
Народностната общност е реалност и върху тази реалност се гради силата и
величието на Третия райх. Кратката история на националсоциалистическото
строителство изобилствува с много примери за проявата на тая реална сила,
обаче, това, което германският народ извърти само в няколко дни за събиране
зимни дрехи и потреби за войниците от източния фронт, поне за сега, представлява връх в проявата на
националната общност. Една доказана необходимост,
един ясен апел на Фюрера и за десетина дена тая общност събра и натовари над
4.000 вагона с облекло за войниците. Като се съпостави това с положението от световната война или с това,
което става сега в неприятелска чужбина, требва да минат много години, докато
останалите народи достигнат тая степен на съзнание. В сравнение с тоя
народностен подвиг, бих казал, всички мобилизационни, реквизиционни и
повелителни военни мерки на миналото ни се виждат сега като неубедителни
опити. В някои от миналите броеве
имахме случаи да покажем на какво почива народностната общност. Нека
повторим: тя почива на принципа на "съзнаваща общността личност",
т. е. на съзнанието, че всека личност е нищо без общността и, че общността,
това е жизнения простор на личността. От къде дойдоха тия над
60.000.000 парчета дрехи? Кой ги даде? По-скоро требва да се запитаме, кой не
вложи своя принос към тая акция? Един особен пример ни се
налага, когато пишем тия редове за силата на народностната общност. Един
пример от старата римска история. Някога, когато в древния Рим
учените били само законоведци и пишели законите на Рим, селяните мирни и
свободни работници из полетата на Рим, а войската, която била народна, имала
задача да брани само границите на Рим, римското могъщество се простирало по
четирите краища на света. Но, когато учените заграбили земята на селяните и
станали патриции, т. е. господари; селяните от свободни работници станали
безводни роби на патрициите, а армията, от народна станала преторианска,
сиреч наемна, римското могъщество рухнало. Този пример от древната
история на Рим съдържа твърде много ценни елементи, които не губят своето
значение и днес. До като единството между учени, народ и войска, т. е. между
умът, труда и силата на нацията, съществувала, Рим е бил могъщ и за тогава се
казва, че в пределите на римската империя слънцето не залязвало. Но когато се
разкъсало това единство - Рим рухнал. Опитаме ли се да видим какво е
съотношението между тия три основни подпори на германската националност, не
може да не констатираме, че никога в историята на тоя народ това единство не
е било така здраво. Днес и умът, и трудът и силата на германската народност
са споени в здрава общност и само така можем да си обясним, както досегашните
успехи в стопанство, война и
политика, така и последните постижения на акцията за събиране на зимно облекло. Но днешната война даде и
изобилни отрицателни примери. Пропаднаха много народи, не толкова от силата
на техния противник, колкото от тяхното вътрешно безсилие, защото
интелигенцията в тия страни беше лудо подсторена в един набег към постоянно
забогатяване; защото народните низини, там където лежи изворът на творческа
сила, беше обеднял и защото войската не знаеше какво вече да защищава:
границите на държавата ли или богатствата и интересите на новите патриции. Германия, чрез последната си
акция, даде един богат пример за силата на народностната общност Тая сила
произхожда от здравото единение между народ, водач и войска. Такъв народ няма
да пропадне. Ще пропаднат други. Древният Рим ни
доказва и едното и другото. сп."Нова Европа”, година IV. кн. 2 , 9 Февруарий 1941 год.
|
