|
НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗМЪТ
И ИЗКУСТВОТО (Реч, държана на
конгреса на Имперската камара на изящните изкуства в Мюнхен)
Националсоциализмът го
осъществи на дело. Той практически обори и преодоля възраженията на онези
скептици, които твърдяха, че изкуството може да бъде достъпно и разбрано само
от привилегированите горни кръгове в държавата и че то никога няма да може да
се разбере и почувства както трябва от широките маси на трудещия се народ.
След преодоляването на това погрешно становище, националсоциализмът не се
задоволи само с това да създаде една теоретична и естетична програма за
бъдещото развитие на изкуството, а се залови за сериозна и продуктивна работа
и в този отрасъл на националния обществен живот. Практическите постижения
даваха насока на програмата, а не обратно. Не беше кой знае колко трудно да
се създаде истинска връзка между изкуство и народ. Народът никога не е
загубвал чувството си към музиката, театъра или филма. За много кратко време
широките народни маси бяха отново спечелени за изкуството и връзката между
тях се възстанови. По времето на стария режим народът се бе отвърнал от
музика, театър и кино. Всекиму е известно колко трудно се изпълваха с публика
тогава концертните и театралните зали. Днес народът отново с радост посещава
всички концертни и театрални представления. Това масово посещение оправдава
огромните материални средства, които националсоциалистическата държава
изразходва за всичките отрасли на изкуството. Но в края на краищата
милионите, които държавата влага в тази област от културния национален живот,
се доставят пак от самия народ. Това са данъците, които народът плаща. Затова
този народ има пълното и неоспоримо право да се ползва от изкуството. Защото
то не е само за привилегированите кръгове, а принадлежи на народа. Само в
този случай то е жизнеспособно и съществуването му е оправдано. За да може обаче изкуството
да изпълни това свое най-висше предназначение, то трябва да отговаря на
редица условия, свързани с неговата същност и изобразителна форма. Трябва да
изразява чувства и пориви, присъщи на народа. Трябва да притежава здрав усет
за естествена красота и хармония, който винаги живее в народа. Германският
народ никога не е загубвал този усет, дори и във време на най-дълбок морален
и културен упадък. Тогава, когато изкуството пренебрегне и изостави този
буден народен инстинкт, тогава то се отчуждава от народа и губи връзката с
него. Тогава народът престава да разбира такова изкуство и го изоставя. И в тази област, както и в
много други области от нашия обществен живот, евреите са изиграли особена
роля в този процес на разлагане. На евреина напълно липсва дълбоко вътрешно
чувство за истинската красота. Евреите са предразположени душевно повече към
скептичния интелектуализъм, отколкото към усета и изживяването на
естествената красота и хармония. В този отрицателен аспект съществува и
типично еврейско изкуство. Негови обекти са порочното и анормалното, подлото,
болезненото и разпадащото се. Те се издигат до художествен идеал и се стараят
да се наложат. Тези патологични прояви на културния живот ние обобщаваме с
термина изродено изкуство. То подхожда най-добре на еврейската природа и
същина. И факт е, че евреите са тия, които най-енергично са поддържали и
разпространявали в нашия културен живот това изродено изкуство. Когато
германци са им съдействали, то е било само от липса на усет, на смелост, на
устойчивост при съпротивление или пък на всякаква художествена дарба. Еврейската система, чиято цел
бе да даде надмощие на изроденото, грозното и долното в германското изкуство,
бе в основата си много проста. За да постигнат целта си, най-напред евреите
завладяха художествената критика. Тази еврейска критика почна да възхвалява и
величае онези произведения на изкуството, които бяха в духа на нейните
разбирания, а отхвърляше тези, които се противопоставяха на това схващане.
След критиката те завладяха търговията с произведения на изкуството. Излагаше
се и се продаваше само дегенерирано изкуство. С помощта на критиката и
търговията с произведения на изкуството те обсебиха и художествените изложби,
висшите учебни заведения за изкуство и оттук почнаха да упражняват духовен
терор върху развитието на изкуството. Редица германски художници, скулптори и
архитекти станаха жертва на този светогледен терор. Тези наши художници бяха
принудени или да се примирят с този светоглед, или да бъдат унищожени и
провалени от него. Много истински и добри таланти бяха унищожени по този
начин. Отвратени, те се оттеглиха от това поеврейчено изкуство и се затвориха
напълно в себе си. Или пък, сломени в съпротивителната си сила, бяха
принудени да му сътрудничат и да го поддържат. Това беше най-страшната
опасност за германското изкуство и за неговото съществуване. Защото с
постепенното изгубване на усета за истинска красота, изкуството губеше от
правилното си развитие и широкото разпространение. Народът, който дотогава
беше най-пламенният поклонник на изкуството, почна да се отдалечава и
отчуждава от него. Той не го чувстваше и не го разбираше. Художествените изложби
все повече и повече се посещаваха само от малък, воден и вдъхновяван от
еврейските среди кръг, който по виртуозен начин се налагаше, като умело
съгласуваше всички средства за действие: критика, изложби и възпитание на
публиката. При този режим всяко правилно и истинско художествено развитие
беше обречено на гибел. Благодарение на този
утвърждаващ се манталитет, почнаха да се появяват и умножават така наречените
художествени салони. Изкуството се плашеше от дневна светлина и от широката
публика. То бе предназначено не за народа, а за един незначителен кръг от
хора, които се събираха в салоните да му се любуват. Изкуството, което
всъщност е една функция на националния живот на всеки народ, беше принизено
да служи на шепа хора. Тези, които бяха призовани да
се грижат за образованието на германския народ, много добре виждаха какво
става и се отнасяха с една вътрешна резервираност към това развитие на
изкуството. Обаче, от страх да не бъдат обвинени от еврейската преса в
реакционерство, те мълчаха и в решителния час отказаха да направят нещо, за
да спасят германското изкуство. Наистина, те не купуваха художествени
произведения, поднасяни и рекламирани от еврейската критика, но все пак ги
хвалеха. Хората престанаха да купуват произведенията на изкуството. Сумите,
които частни лица влагаха в такива покупки, сега отиваха за придобиване на
творби само на стари, класически майстори. Новото, така наречено модерно
изкуство, което само прекъсна връзката си с широките народни маси, нямаше
дори материални предпоставки за съществуване. Когато
националсоциализмът взе властта, верен на идеала си да даде ново отношение на
народа към въпросите и проблемите на обществения живот, се видя принуден да
предприеме и в областта на изкуството коренно и радикално преустройство, за
да създаде и в тази област яснота и ред. Националсоциалистическата държава
трябваше да направи тази крачка, защото самото изкуство не притежаваше нито
силата, нито пък авторитета, за да я стори. Този, който предприемаше това,
трябваше да има силата и смелостта, гордо и с презрение да устоява на
нападките, които щеше да отправи засегнатият в най-съкровените си чувства
либерално-демократичен свят. Така беше проведена една основна реформа от
значение както за политическото, така и за по-нататъшното културно развитие
на народа ни. Не бива да се смята, че културата е извън политиката.
Изкуството не е нещо, което по желание може да се приеме или отхвърли. То е
една от важните функции на националния живот и създаването на истинска и
правилна връзка между народ и изкуство е не само културна, но и политическа
задача. Когато преди две години
фюрерът предприе реформата в областта на изкуството, много негови кръгове
сметнаха това вмешателство за крайно революционно; някои дори не искаха и не
можеха да разберат, че с нея се създаваха условия, които отново даваха
възможност на изкуството да живее и твори. Днес тази акция на прочистване на
всички ни се струва напълно естествена. Дори не можем да разберем, как е било
възможно да е имало някога нужда от нея. В този смисъл основаването на
Германския дом на изкуството в Мюнхен е събитие, чието огромно значение за
развитието на германското изкуство още не може достатъчно ясно да се прецени.
Целта на Германския дом на изкуствата е ясно и определено очертана. В този
дом има достъп само красивото, благородното, с една дума самото истинско
изкуство. В този дом за пръв път се прави и опит да се поднесат на целия
народ произведенията на германското изкуство. Всяка година през месец юли, с
откриването на голямата художествена изложба в Мюнхен, в Дома на германското
изкуство, се празнува и деня на нашето изкуство. Целта на този тържествен ден
е да възстанови националното му значение и да му възвърне правата, които му
принадлежат. С това се създава и една истинска, здрава връзка между народ и
изкуство, която винаги характеризира значителните културни епохи. В Деня на
германското изкуство в Мюнхен се открива и конгресът на всички германски
художници. Когато в Берлин в рамките на
Имперската културна камара беше основана Имперската камара на изящните
изкуства, за всички ни стана ясно, че в случая имаме да се справим с
по-големи трудности. Касаеше се за професионалната организация на германските
художници, а организирането на артисти е много по-трудна задача, отколкото
организацията на която и да е друга професия. По същество, по професия и
предназначение художникът е съвсем индивидуално устроен. Затова много
по-голяма бе опасността да се предизвикат с някоя погрешна стъпка или
прекаленост вреди на организацията и на самата идея. Много бързо обаче бяха
преодолени всички трудности. Резултатът от тази трудна организационна работа
е един синтез от пълно запазване на индивидуалната творческа свобода на
художника, от една страна и, от друга, чувството му на дълг да се приобщи и
той към общността на германския народ. Поради естеството на тази
организация, създадената камара не трябваше да бъде организация само на
избраници. Тя трябваше да е достъпна за всеки творчески одарен артист.
Камарата не може и не бива да решава дали той е способен или не да създава
произведения на изкуството. Самият живот и народът, който има своето
отношение към изкуството, определят това. Много рядко конкурсите и изпитите
откриват истинските таланти и гении. Обаче в живота те винаги са се
проявявали. Поради тази причина, върховната задача на
националсоциалистическия Райх в областта на изкуството е не чрез създадената
организация да открива талантите и гениите, а да отстрани от пътя на
развитието на изкуството всички пречки, които биха били вредни за
художествените сили и способности, дремещи в народа. Националсоциализмът в
това отношение е напълно последователен. Той е устремен право към целта, без
каквито и да било компромиси. С голямо задоволство днес вече можем да
констатираме, че до известна степен тази цел е постигната. Твърде много
допринесе за това провеждащата се всяка година изложба на германското
изкуство в Дома на изкуството в Мюнхен, както и Денят на германското
изкуство. Като правим сравнение с 1937 год., с много голямо задоволство трябва
да признаем, че наистина се е постигнало чувствително повишаване на нивото на
художественото чувство, виждаме да се заражда един нов германски стил.
Германският народ е неразривно свързан с този процес. Самият той участва с
цялото си същество в тези културни стремежи. Това никога не бива да се
забравя. Хората са склонни да недовиждат понякога причините, които са
допринесли за дадени постижения и успехи. Ние никога не бива да изпускаме
предвид тези обстоятелства, за да не изпаднем отново по отношение на
германското изкуство в онези грешки,които с усилие преодоляхме през
последните години. Водачо
мой, Вие утре за трети път от завземането на властта от националсоциалистите
ще откриете голямата художествена изложба в Мюнхен. Вие сам ще имате
възможност да констатирате успехите на проведената от Вас реформа в областта
на изкуството, която не се спря само на това да изкорени лошото и болнавото
от германското изкуство, а създаде всички благоприятни условия за развитието
и процъфтяването на хубавото и благородното в него. Когато преди две години
Вие отправихте искрен призив към германските художници да Ви подкрепят във
възнамеряваното преустройство, мнозина от тях не се отзоваха. Днес, обаче, те
всички са сплотени в общ единен фронт, който представлява една нова и здрава
генерация от художници. Тази генерация няма нищо общо с рахитичната,
безплодна и декадентска естетика, която преди две години Вие решително
изхвърлихте от храма на германското изкуство. За тази Ваша постъпка днес
германските художници Ви благодарят от сърце. Те много добре съзнават, че
този процес, който принадлежи вече на историята на германското изкуство,
създаде условия, които го преродиха. Те разбраха апела, който Вие отправихте
към тях и подеха работа в направлението, дадено от Вас. Целият народ утре ще
види резултата от тази творческа работа. Пак утре по улиците на нашия красив,
световноизвестен град на изкуствата, ще мине процесията на германското
изкуство. Този парад на германското историческо развитие, представен в
най-изискана художествена форма, трябва да изпълни сърцата ни с дълбока
национална гордост. А мисълта, че сред нас е човекът, който с преустройството
на германското изкуство даде нова насока на германската културна история и
създаде ценности, които ще пребъдат във вековете, изпълва сърцата ни с топло благородно
чувство. Понеже великите мъже оформят
историята, дълг на изкуството е да пресъздава и възхвалява делата им, за да
останат те като завет на идните поколения. Така изкуството ще служи на вечния
живот на народа. Ние сме произлезли от този народ. Политиката и изкуството
трябва да се сплотят, за да подкрепят народа във великите задачи, които му
предстоят да изпълни. Народът е, който ни дава неизчерпаемата сила да
създаваме трайни и вечни дела, с които ще останем в неговата велика и славна
история. 15 юни 1939 год.
|
