Когато на 22 юний т.г. германските войски влязоха в борбата срещу болшевизма, мнозина смятаха, че още след първите удари на германското оръжие, неприятелят ще се сгромоляса  като един книжен великан, изправен върху кухи крака.Тези хора, обаче, пропуснаха да запомнят ония думи от прокламацията на Фюрера, които не оставят никакво съмнение, че пред Германия се изпречва една горчива и кървава война, с грандиозни боеве, които ще имат историческо значение.                                  

          В шест седмици, които се изминаха и последния европеец разбра, че в момента на обявяването на тази война той бе пропуснал из предвид следното: В лицето на Съветите Европа има да се справи с един противник, който се бие с жестока упоритост.Болшевизмът е най-опасния неприятел на Европа и в тая борба Европа трябва да победи. В борбата с този неприятел, Германия подновява своите опити от времето на националсоциалистическата борба.През това време срещу успеха на националсоциализма не стояха собствено силите на Ваймарската република.Всички тия сили, от ляво до дясно, стояха пасивно пред възхода на Адолф Хитлер.Тези сили чувстваха не друго, а онова, което почувства и самата плутокрация в Англия, когато бяха прокламирали принципите на националсоциализма.Те почувстваха един смут, който заплашваше тяхното гнило съществуване.Те видяха заплашена тяхната възможност за господство.Въпреки това обаче, те стояха смутени, макар да държеха в ръцете си всички средства за борба, защото те господстваха над цяла държава тогава.Ясно беше, като бял ден, че те рано или късно ще капитулират пред омразния им противник, пред оная млада и свежа сила, която идеше да пресъздаде Германия.И те капитулираха, така както ще капитулира утре и плутократическа Англия пред свежия възход на млада Европа. Днес, обаче, Съветския съюз зае същата позиция, която зае навремето си комунистическата партия в Германия срещу национал социалистическото движение.Това бе един фанатизиран противник, с чисто нападателен дух, който не познаваше компромиса.Комунистите бяха споени от разрушителната идея за световна пролетарска революция и техния фанатизъм изключваше всякакъв опит да се възвърнат към едни разумни начала на мислене.Макар средствата на болшевиките да са примитивни и организационните им способности да са скромни, във всеки случай те притежаваха и притежават и средства и организация.Те владеят една шеста част от земната повърхност, най-богатите области със сурови материали и разполагат с работна сила от 180 милиона души.Може би тия чисто природни възможности да поощриха още повече манията им, чрез използването на тия природни блага и материалната сила на 180 милиона хора, да завладеят целия свят.За тая цел най-грижливо се създаваше и нужната интелигенция.Подобно на Ал Капоне в Америка и московските владетели разкриваха своята криминална изобретателност и се надяваха, че както тоя прочут американски гангстер тържествуваше над безсилието на американската полиция и американското правителство, така и те един ден щяха да тържествуват над съдбата на целия свят.Народите от съветското пространство бяха превърнати в бездушни части от идна машина, която трябваше един ден да се опълчи срещу Европа и ние виждаме днес по бойните полета, как приготовленията на болшевиките са били отишли твърде напред.Ние сега виждаме защо руските селяни и работници се движат така, като че ли, са лишени от мозък.Всичко, което умът на болшевишките диктатори бе успял да изстиска от народа, е било употребено за едно нападателно въоръжение без мярка и граници.Европейските народи трябва да благодарят на Фюрера, че той навреме сграбчи тоя противник.Сега след шест седмици ние знаем вече точно какво ни заплашваше.Как ли би се развила войната, ако германците бяха оставили на болшевишките представители сами да определят времето за нападение?Решителните борби, които се развиват на изток са от първостепенно значение.Боевете при Тур и Поатие или боевете пред Виена и Белград някога, когато европейските народи и племена бяха запазени от похода на исляма, с нищо не могат се сравни с днешните боеве.По историческо значение, може би, сегашните боеве можем да сравним само със съкрушителния бой над Атила в V век.Но, за да има успех една акция от такава грамадна величина, потребни са жертви.В наше време, обаче, те не са толкова много, както по-рано.На един фронт от 2500 км. Болшевизмът се брани с милионни армии, но силата на тези армии е напълно съкрушена и неприятелят е смъртоносно ударен.Краят на болшевизма иде и тоя край ще бъде такъв, какъвто светът не е виждал и не е чувал.С неговия край световната история ще встъпи в идна нова епоха

сп."Нова Европа”, година III. бр. 31 , 11 Августъ 1941 год.

Главна страница