|
ВОЙНА И ИЗКУСТВО: ИЗЛОЖБА В ДОМА НА
ВИЕНСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ Съвременната
война показа нови страни не само в тактика и стратегия, в въоръжение и
обучение на войските. Тя разкри неподозирани досега възможности особено що се
отнася до военното дописничество в слово, багра и тон. Колкото и да е
цялостна съвременната война, колкото и да съществува гражданският фронт на
родината, все пак тя би си останала нещо далечно, мъгливо, ако не бяха тия
дописки и военни прегледи, написани и снети от войници, които споделят всички
нейни несгоди и опасности. Голям дял се пада в това отношение и на ония
войници, които са ощастливени с дарбата да улавят мигове, настроения и сбития
в скици или големи платна. Във
Виена бе открита наскоро изложба на картини из съвременната война, които
отразяват тая непосредност на впечатления и настроения от големи битки с
танкове, щуки, картечници, от борбата между човек и материал, между дух и
маса, символи на непреходност и храброст. За да не се къса връзката с
миналото, изложени еж картини за боеве още от времето на Фридрих Велики. Тия
картини пращят от пищност на багрите, войната е представена в нейната
празничност. Тук се проявяват с успех художниците Пайнер, Райнхардт, Адам,
Рус, Косак. След това се срещаме с първата военна картина от миналата
световна война "Пламъци пред Вердюн" от Рабес. Изчезнали са пъстрите
униформи, знамената и конете, върху голямото платно почти не виждаме човек.
Мощни удари и облаци говорят за борбата и бляска на огнепръскачките. Времето
на големите военни композиции е отминало. Художникът требва да иде при
бойците и от прикритие да наблюдава и скицира. Затова картините от първата
световна война ни водят един вид по ръба на борбата. Обърнем
ли се към картините от сегашната война, ще видим войната по всички бойни
площи и на всички родове войски. С малки изключения няма дори и опити за
монументални картини. Художествената тежест пада върху малките работи,
рисунки и акварели. Фронт при Нарвик, живот на алпийски стрелци, самолети в
сняг, разрушени локомотиви, превързочен пункт, гробове на герои, и навред
мами своеобразността на далечния, чуждия пейзаж. Това ни дава художникът
Тренк. Обратно, Фарингер ни пренася в слънчевия юг: потегляне към Крит,
Летище, Ранени, пленени. Пъстрота на юга, животни и ландшафт са предадени в
бързи щрихи. В картините на Каспар са хванати моменти от борбата срещу
болшевизма. Йенеш пък веднага ни води на запад, дето е нарисувал горящи
цистерни, прикрити оръдия, живота в бойниците (бункери), срещи по пътя целият
"частен" живот на войниците. Голямо място е дадено на рисунки от
лица при пропагандните дружини. Тук са Бибов, Хартман, Ердман, Далингер,
Шарф, Бухнер, Обербергер и Янка. Естествено,
окото на художника е привлечено най-много от творците на тия военни епопеи -
войниците Кречман рисува боец от Крит, Хенгстенберг - един танкист, Вилрих -
един парашутист или пилот. Всяко лице говори за мъжествена жертвоготовност и
смелост. Не са забравени и борбите в пустинята и по моретата. И
накрай остава пейзажът, пейзажа на цяла Европа. Сеп Ян бил в Крит, Липус
показва разрушения Амиен, от чиито развалини се издига неповредената
катедрала, Мацетти рисува красотата на планините около Нарвик, Йорциг -
развалините на Миделбург. Областта между Зигфрид и Мажино линия е също
претворена в много картини. Хумор
и сатира лъха от редица картини. Не можем да сдържим смеха си при вида на
отпускарския влак или "собственото огнище" на един немски войник от
Герстенбранд. Сатирата хапе, тя е борческа и търси да стрелне някого. Арнолд
ни рисува троянския кон в Лондон, от който, вместо лукави данайци, излиза
кървавият Коминтерн. Гилбрансон нагледно показва "действителност и
пропаганда" на болшевизма. Шилинг, Далингер, Шуц дават също хубави
сатири. "В памет" е наречена една пластична работа от Брониш която
напомня за падналите художници на бойното поле, представени с посмъртни
картини. Тая
изложба ще бъде показана и в други германски градове. Хр.
Ог. Сп."Нова Европа" , Година IV , кн.18 от 28
септември 1942 г.
|
