|
ДОЙЧЕСОПЕРНХАУС Всeки любител на оперното изкуство, който е имал случай да посети преди осем години "Градската опера" в Щарлотенбург и отиде сега пак отново, ще види, че на същото това място на най-широката и най-дълга берлинска улица "Бисмаркщрасе" се издига днес новата великолепна сграда на сегашната държавна Дойчесопернхаус . Тази сграда, основно преустроена външно и вътрешно и допълнена с други съвсем нови постройки от проф. Баумгартен още през 1935 г. по желанието на Адолф Хитлер, ;е снабдена с всички най-свършени технически средства на днешното време, отговарящи на нуждите на един истински храм на оперното изкуство.
Обширната
сцена, с най-удобни приспособления, дава всички възможности и пълна свобода
за творческото въображение на режисьора за постановки от Най-различни
стилове. А залата, съдържаща 2098 места, и разкошните фоайета дават на
публиката удобства и естетически условия, способствуващи за онова
предразположение на духа, необходимо за максимално въздействие на проявите на
изкуството. Но,
наред с това основно външно материално преустройство на този театър, още при
първото ни посещение ние ще почувствуваме също и коренната обнова на неговия
вътрешен живот, който е добил друг образ, и чийто дух отговаря напълно на
задачата и значението, които изобщо се възлагат на подобни институти. Тази
вътрешна обнова се дължи на главния интендант на Дойчесопернхаус, Вилхелм
Роде, комуто е поверено ръководството още от 1934 г. когато, този театър от
градски става държавен. Дължим
да отбележим преди всичко, че Вилхелм Роде е певец с бляскава артистична
кариера, през която е изнесъл всички главни роли на Вагнеровите творби.
Съчетавайки наред с високата художествена, култура и качествата на опитен
певец и артист и тези на режисьор, с общи и практически познания по
сценичното изкуство, а също тъй и на интендант с организаторски талант,
Вилхелм Роде успява още през първите пет години на своето управление да
въздигне този театър на оная висота, на която го виждаме днес. Още
с поемане на управлението, първата задача, която той си поставя е да разучи
музикално и да постави отново целия репертоар. При тази своя първа работа,
той полага сам особени грижи и за специалната гласова подготовка на певческия
персонал. Тук, обаче, той се стреми да постигне при пението не само чисто
вокални резултати, но и онова единство в изкуството на оперния артист, което
съчетава тясно израза на словото с този на музиката, съгласно духа на
действието. Това негово старание изпъква особено много при постановките на
Вагнеровите творби, които съставляват главния център на общия репертоар, и на
които Вилхелм Роде се смята като голям познавач. За
отбелязване е, обаче, че тук той не търси да проведе никакви нови идеи, не си
поставя никакви проблеми за разрешение, а напротив, старае се да спази духа
на оная традиция, която сам майсторът на Байройт е установил за изпълнение на
своите творби. С тази вярност към традициите за стил и дух ние виждаме да се
изнасят на сцената на Дойчесопернхаус всички творби на Рихард Вагнер от
Холандеца до Парсифала, включително с целия "Пръстен на
Нибелунгите". Но,
тази грижа не
се полага тук
само към творбите на Вагнера. С същата грижливост се
изнасят и тези на Моцарта и Вебера, които заемат също така важно място в
общия репертоар, състоящ се сега от 45 опери. Освен това, в този репертоар се
включват и творбите на други видни немски композитори, а също тъй и на
чуждите: Верди, Пучини, Росини, Доницети, Леонкавало и др. Общата
репертоарна политика на Дойчесопернхаус предвижда така също и грижата за
поощрение творчеството на съвременните млади немски композитори. При подбора,
обаче, тук се постъпва твърде предпазливо, като се преценява старателно
художествената стойност на всяка опера, преди да й се даде достъп на сцената.
При това старание да се даде подкрепа на истински таланти с явна творческа
дарба, управлението е против всякакво мъдрувано съчинителство. Между другите
необходими качества, на които трябва да отговаря всяка оперна творба, то
държи също така особено много и на жизнената мелодия, която, като важен
изразителен елемент в това творчество, требва да се излива естествено,
направо от сърцето на композитора и да говори на слушателя.Всеки опит на безплодно
интелектуално съчинителство стои далеч от сцената на Дойчесопернхаус . В
редицата на младите немски автори, чиито творби са намерили достъп на тази
сцена до сега, личат имената на Ханс Време, Ханс Клаус Лангер, Артур Грубер,
Ханс Еберт, а оперите им, изнесени за пръв път, са: "Часовникарят от
Щрасбург", "Халле Бабе", "Упорство срещу упорство" и
"Омагьосаните". Наред
с обикновения редовен репертоар ние дължим да споменем и редицата творби на
италиански автори, изнесени от италиански оперни трупи, дирижирани от техни
диригенти. Тук влизат "Аида", "Бохеми" и
"Реквиема" на Верди, изнесени от Миланската скала с артистите
Бениамино Джили, Джина Чиня, Ебестиняни, Танкредо Пазеро и др., дирижирани от
Виктор де Сабата. Друга редица от артисти, начело с прочутата певица Лаура
Волпи Марио Базиола, Фернандо Базиле, Нини Джиани и др. с диригента Антонио
Вото изнасят "Аида", "Риголето", "Тоска" и
"Бохеми". При други гостувания се изреждат също видните италиански
диригенти Маринуци, Еторо Паница, Марио Роси, както и цeлият балет на Театро
Реале от Рим. Излишно
е да се подчертава, от какво голямо значение еж подобни гостувания на видни
чужди оперни състави и диригенти за въздигане вкуса на публиката. Със
своята досегашна дейност управлението на Дойчесопернхаус показва, че следва
строго начертан път за постигане на своите културно възпитателни задачи. От
статистиката за посещенията през периода от 1934 г. до сега, се вижда ясно,
какъв жив интерес е възбуден у публиката към проявите на този театър. Така,
от 18,000 редовни абонаментни слушатели през 1934 г. числото постепенно се
увеличава, и през миналия сезон то достига до 44,000. Като се вземат предвид
изключителните времена, в които живеем днес, трябва да се признае, наистина,
че това е блестящ напредък и заключението се налага само по себе си. Дойчесопернхаус
разполага с добре подбран артистичен певчески персонал от 47 солисти;
оркестър, съставен от 113 души; хор от 100 души; опитни диригенти
(генералмузикдиректор Артур Ротер, хордиректор проф. Лудеке,
щаатскапелмайстор Валтер Лутце, капелмайстор Лео Спие, Отто Щюфер и Алберт
Буш), режисьори Ханс Батьо, проф. Александър д'Арналс, камерзенгер Пистор) и
сценични художници: проф. Бено фон Арент, проф. Преториус, Гюнтер Краус,
драматург и шеф на печата д-р Мюллер. Добрият
подбор на репертоарните творби и тяхното цялостно художествено изпълнение, благодарение
на добре подбрания ръководен и артистичен персонал, е най-сигурната гаранция
за напредъка на този театрален институт; местата в залата са недостатъчни да
приемат по-голямата част от желаещите да посещават редовно представленията на
театъра: те се разпродават веднага след обявяване предварителната продажба на
билетите за седмичната програма. При
подобен успех ръководителите на Дойчесопернхаус могат заслужено да бъдат
поздравени, защото само с такава дейност може да се очаква онова нравствено и
духовно въздействие върху публиката, което е главна и крайна възпитателна цел
на всеки подобен институт. Д-р
Вл. Войников Сп."Нова Европа" , Година V , кн.1 от 14
януари 1942 год.
|
