|
ФАУСТ Както
през Световната война, така и сега Гьотевият "Фауст" придружава из
бойните полета стотици, и хиляди германски войници. От писмата на войниците
до техните семейства и близки, както и от техните дневници се вижда, че никое
друго произведение на европейската литература не въодушевява така германския
войник, както великата трагедия на Фауста. В тия писма се казва: "Вчера
пак четох фауст." "Тъй хубаво е след многобройните впечатления и
преживявания през деня да обърнеш поглед отново към вечното, към поезията на
Гьоте". "Особено Фауст четох с същински глад." Друг пише:
"Най-много са желани класиците, преди всичко Фауст." На
какво се дължи това? Кое кара душата на войника да се връща отново към това
творение на Гьоте? Отговорът е само един: в това творение има безсмъртни
идеи, безсмъртна музика. То е най-голямата драма на европейския човек, драма
на изкуплението, която по своя надвременен характер и непресъхващия си извор
на живот и красота може да се сравни само с песните на Омира или с "Божествената
комедия" на Данте. И
всред един свят, озарен от светкавици, Фауст се явява като мистическа сила,
която отвежда духа в простора на вечното. Тук са стаени воплите на
германската душа. Тук са заключени нейните тайни. Не
само на фронта, но и в родината "Фауст" днес е едно от най-много
четените произведения на немската литература. Германският държавен
драматически театър в Берлин представя от известно време при препълнен салон
Гьотевата трагедия. На сцената на този театър първите драматически сили на
Райха създават нови образи на Фауст. Макар че и в днешното време това
творение е запазило своя неизменим смисъл, както всяка изповед на гения и то
се тълкува и въплъщава под знака на съвременните копнежи и борби. Днес няма в
Европа друго произведение, което така дълбоко да обручава човешката душа с
настоящето и същевременно с вечното. Време
и вечност тук се сливат в един символ, в една струя на божествен живот. С. Б. Сп."Нова
Европа" , Година IV , кн.15 от 14 август 1942 г.
|
