|
РАЗДЯЛА С МОЯТА
КОЛА от Фриц Херцог Когато
се запознахме преди цяла една година, ти беше
също повикана под знамената, както много твои събратя, между които стоеше и ти сред казармения двор. Тогава
ти съвсем не ни се понрави. Твоята външност бе твърде изящна, за да бъдеш
годна за съветската шир и войната. По бихме се радвали, ако ни се беше паднал
един прост, груб камион, с който се върви навсякъде. Но какво може да се
направи срещу решението на един обозен началник! Ние требваше да те приемем,
колкото и да те проклинаше Юп, това дете на Рейн, когато седна зад твоето
кормило. Бе
твърде отдавна. Над нас се смееше лятното слънце от синьото небе на Източна
Прусия. А сега, когато ние двамата требва да се разделим на тая безутешна
разнебитена светска станция, никакъв весел слънчев лъч не може да подобри
нашето настроение. Ние бяхме станали, ти и аз.
Тъй често се раждат най-добри другарства от първоначални различия в мненията.
Колко ли пъти те пращахме по дяволите в първите дни на настъплението! До към
границата собствено вървеше всичко добре. С
твоето напред устремено изострено тяло летеше ти по добрите пътища като на
шега. Но после в Литва, когато започнаха калта и стръмните пътища, ти стана
твърдоглава, сърдита, своеволна и просто спираше тъкмо когато от близката
гора зачестяваха картечни изстрели. Как се беше разлютил Юп! Подлец,
саботьор, прикрит болшевик те наричаше той, когато трескаво търсеше чантата с
инструментите. Той не забеляза, как от нея падна едно синьо, съвсем омазнено
писъмце. Аз го разтворих и ... - Драги
войниче - започваше писмото - ето че ти сега имаш моята кола. Нарича се
"Лястовица". Тя е пъргава, Подвижна и способна на всяка лудория.
Разгледай само нейната стройна фигура! Нещо своеволно и особено. Аз я обичам
много. Толкова хубави часове съм прекарала с нея и в нея! Сега тя е поверена
на тебе. Бъди добър към нея и ми пиши как е тя." Така
пишеше твоята господарка, лястовичке. С острия отвесен почерк на дама, която
можеше да бъде като тебе много хубава, но своенравна и често хаплива. Юп
те поправяше, аз разговарях с тебе и от тоя час ти се примири и прие
войнишкия живот. Да, ти вече никога не ни измени оттогава. Твоите големи
братя често те блъскаха и нараняваха., гранатни късове пробиха един прозорец
и вратата, пушки и картечници те надупчиха, а сивата ти кожа се изполющи.
Измърсени от масла и бензин са твоите плюшени седалища - но ти летеше все
напред, с хиляди и хиляди километри. Ти не ни обяви стачка, тогава пред
Москва, когато бяхме напреднали много и болшевиките внезапно се опитаха да ни
обкръжат; твоят мотор победи ледения студ и ни измъкна от калта. Ти бе
останала при мене през всичките зимни месеци та до сега, до второто лято на
източната война. Ти бе останала при мене и когато требваше да оставим Юп в
тая чужда земя, далеч от родини и близки. Често
бях писал на твоята господарка, за тебе и за всичките ти добри дела. Ето че
требва да се разделим. Аз потеглям назад, обратно, за Германия. А ти не можеш
да бъдеш повече в употребление, не можеш, да се върнеш. Че току-що те прегледа
обозният началник, той, комуто, уви, са подчинени превозните средства. Като
лекар те разглежда и подслушва той, и тогава произнесе само една дума,
опасната, ужасна дума: - Да
се изкасапи! Какво
ще помогнат молби и заклинания пред строгия началник? Скоро ще довтасат
неговите васали, те, които собствено трябваше да те поставят в
"изправност". Но те ще започнат с разсичането. Те ще се въртят
около тебе и ще те ограбят - ще ти вземат твоите членове, твоите прожектори,
твоята украса, твоя мотор - душата ти, и ти ще останеш да лежиш без образ и
мъртва. И
всичко това ще мога да кажа на твоята господарка, когато ще я посетя през
идната отпуска? Да кажа, как нейната лястовица след тъй бляскаво победоносно
време в един забутан ъгъл на една мрачна светска гара . . . Не, по бих желал
да не посетя твоята господарка. Ала
зад себе си ние имаме една година източен поход, и ти сама знаеш най-добре,
как я преживяхме в тая тъжна, безрадостна земя. Ти ще разбереш и ще простиш,
че все пак ще ида при твоята хубава господарка. И аз искам да ти кажа, сега,
в сетния час на твоя живот, когато се приближават служителите на обозния
началник, искам тихо да ти кажа, какво ще разправям на твоята господарка: - Вашата
кола, мила и благородна госпожо - ще кажа аз - бе наш най-добър другар.
Веднъж, пред Москва, тя дори ни спаси живота. Както верно бе изпълнила своята
мирновременна задача -да създава щастие и радост на своята хубава господарка,
същото съзнание за дълг имаше тя и след нейното повикване под знамената, вече
като войнишка кола. Моя голяма грижа беше да я върна със слава на нейната
притежателка. Но ластовицата остана завинаги на изток. Когато требваше да си
почине за няколко дни, падна въздушна бомба и я улучи, разруши я. И дебелият
сняг на зимата я зави като брат. Превел от немски Хр. Огнянов Сп."Нова Европа" , Година IV , кн.15 от 14
август 1942 г.
|
