БЪЛГАРСКА  МУЗИКА В БЕРЛИНСКОТО РАДИО

 

           На 25 март, в голямата концертна зала на берлинското радио, се даде концерт от композиции на известните български композитори П. Стайнов (Увертюра "Балкан"), Веселин Стоянов (Капричио), Парашкев Хаджиев (Концертино за оркестър и цигулка) и Боян Икономов (Пасторале).

        Освен това, в програмата имаше и две немски работи: Увертюра "Донна Диана" от модерния германски композитор Резничек и познатата Веберова увертюра Фрайшутц.

        На този концерт за пръв път се яви пред берлинската публика младият български диригент Мишо Лефтеров, завършил тукашната Държавна висша музикална школа.

        Това, което пролича на първо място в дирижирането на Лефтеров е, че той има не само здрави музикални разбирания, но и сигурен диригентски похват. Без да се увлича в излишни външни движения, целящи прекален патос и евтин успех, той успя да изтъкне в изпълнението на разните композиции подходящия музикален израз отговарящ на техния стил и вътрешен музикален смисъл.

        Сигурен усет за ритъм и чувство за динамични пропорции - основните елементи на смисленото изпълнение са качества, които особено трябва да се почертаят у, Лефтеров.

        Известният на берлинската публика български цигулар, Васил Чернаев , изпълни блестящо концертиното на Хаджиева.

        Това концертино, пръв опит на автора за подобна инструментална работа, написано върху елементи, заимствувани от българската народна песен, е добър принос в модерната цигулкова литература.

        По-типичен пример, обаче, за българска художествено музикална работа е увертюрата ,,Балкан" от Петко Стайнов. Тук авторът се стреми не да заимствува готов строителен материал от народната песен, но в общия дух на широката мелодична линия, тоналните и ритмични особености на народната песен, той създава свои теми и ги разработва с новите средства на композиционната техника. Така Петко Стайнов се явява като най-ярък представител на онова течение между днешните български композитори, което цели създаване на чисто български стил, с който да установи живата вътрешна връзка между чистата народна песен и художественото музикално творчество.

А. Н.

 

Сп."Нова Европа" , Година ІV , кн. 8 от 28 април 1942 год.

 

 

Главна страница