|
БЪЛГАРСКА
КУЛТУРНА СЕДМИЦА ВЪВ ФРАНКФУРТ Първата
седмица от месец юни т. год. бе посветена във Франкфурт на Майн, по почин на
немско-българското дружество в същия град, на българската музика и изкуство.
На тия тържества присъствуваха, по покана на франкфуртския кмет нашият
столичен кмет, инж. Ив\ Иванов, балета при народната ни опера, ведно с
директора й год. Петко Стайнов, духовата музика на военното училище в София,
множество гости от България и не малко от живущите в Германия българи. През
всичките дни на тая културна седмица извоювалата световна известност
Франкфуртска опера изпълняваше български музикални творби, а драматичният
театър в същия град представи българската комедия „Свекрва" от Антон
Страшимиров. Вън от тия музикални изпълнения, драматични представления и
симфонични концерти, които бяха изнасяни всеки ден, а някои, например,
нашата пантонима „Нестинарка", изпълнявана от балета при българската
народна опера, няколко пъти дневно, бе устроена и една българска изложба. . Творците
на тоновото изкуство в Германия имаха възможност да видят и се уверят, че
българският дух, обгорен от черните дни на петвековно робство и облъхан от
веянето на новото време, с право може да се приобщи км културното семейство
на европейската общност и че българският дял в бъдещето преустройство и
уреждане на Нова Европа е справедливо даден, заслужено приет и с достойнство
оправдан. Нашата
родна опера, музикалните творби на Маестро Атанасов, Добри Христов, Петко
Стайнов, В. Стоянов, Д. Ненов и др., духовата музика на военното училище,
изпълнила с голямо умение множество български маршове, народни китки и
музикални композиции, танцовата група на Руска Колева, извила кръшни хора и
българската ръченица и най-после бистришката четворка, която омагьосваше с
ситните стъпки й виртуозни извивки на шопските, хора и пленяваше с тона си и
немци и българи, доказаха, по безспорен начин, че българската култура и
музика са се издигнали до световното културно и музикално ниво. Изпълнението
пък на н-кои музикални творби от нашия композитор Петко Стайнов извикаха бури
от аплодисменти, а неговото лично появяване на сцената затрогваше. Българската Изложба бе
посетена от хиляди немци, които, напущайки залите, в които бяха изложени
изящно изработени български шевици, фини резбарски предмети й луксозни
грънчарски изделия, не скриваха възторга си от „като че ли с ръка не
похващаните" български произведения. Още по-радостно и обнадеждващо бе,
че посетителите на тия тържества заявяваха с особена тържественост и
откровеност, че българският народ се е отърсил вече от присъщностите на
Ориента и с гордост може и требва да бъде причислен км Нова Европа, като
заеме обусловеното му от историята и от народностната му сила место на
Балканите. Тая
седмица на българската музика и изкуство оставиха у всички посетители хубави спомени
и желание за устройване на все повече и повече такива тържества, които още
повече ще заякчат връзките между българската и германска общност и ще
допринесат за приятелството на тия
два народа. Огненият дух на
„Нестинарка", художественият размах на българската драма, щурма на
духовата ни музика, ритъма на родната танцова група и чародейките тонове на
бистришката четворка разнасят днес мощта и магьосничеството на българското
музикално, оперно и танцово творчество и утвърждават думите на Хилендарския
вестител, че и „ние сме дали нещо на света", като обръщат погледите на
културна Европа. км Балкана. Ив. Ст. Тутеков сп."Нова Европа”, година IV. кн.13 , 14 Юли
1942 год.
|
