МУЗИКАТА В ГЕРМАНИЯ

от Фр. Фишер

         Какво представя от себе си германският музикален живот, е въпрос, който дори и за странство не се нуждае от никакви особени разяснения. От десетилетия насам той говори достатъчно за себе си, дори и извън границите на Германия. Берлинските филхармоници, под ръководството на Вилхелм Фуртвенглер и други видни германски диригенти, предприемат ежегодно концертни турнета, които ги отвеждат във всички страни на Европа. Към тях се присъединяват не само други големи оркестри, но и малки такива, като Берлинският камерен оркестър, под диригентството на Ханс фон Бенда, или Камерният оркестър, под ръководството на Фриц Щайн или Едвин Фишер. Берлинската и Хамбургска държавни опери, Франкфуртската опера и други големи институти устройват общи гостувания в странство; най-добрите германски хорове, видни германски певци и инструментални солисти представляват редом с тях ранга и славата на германската музикална култура.

        Но това, което не се подава на измерение в странство, което само тук вътре в страната може да се разбере, е обстоятелството, че всички тези удивителни постижения водят своето начало от дълбоката, широка и здрава основа в живота на родината и народа. Това, което благоприятствува германския музикален живот да черпи и сбира силите си, е извънредно широката децентрализация, характерна за целия германски културен и духовен живот.

        Далеч от това, да бъде съсредоточена само в германската столица Берлин, в Виена, класическия град на музиката, или в другите големи градове, тя простира своите корени дълбоко навътре и в малките, дори и най-малки селища. Практически няма германски град над 100.000 жители и дори н-кои по-малки, които да не разполагат поне с един постоянен оркестър. Само по тоя начин може да се обясни фактът, че най-новата статистика ни сочи в Германия не по-малко от 150 културни оркестри, т. е. чисто симфонични и театрални оркестри. За издръжката им се надпреварват градове, области, провинции и самата държава.Това развитие постоянно продължава.

        По този начин оркестровите и оперни сцени са важни пионери на една музикална култура, която простира своята активност далеко и в средните германски градове. Със своите концерти и представления те образуват центровете за разпространение на класическото музикално богатство, на произведенията на германски и чужди майстори. Но при тях е застъпено също и многостранното творчество на съвременността. И тъкмо в това се проявява огромната културна мисия на тези многобройни клетки на съвременната музикалност. Защото в днешната германска музика вземат участие толкова много гол!ши творчески сили, че големите градове съвсем не биха били в положение да изнесат всичките на бял ден. Под ръководството на активни диригенти и интенданти, дори и институти като Рьойсовия театър в Гера, или симфоничният оркестър на град Баден-Баден, изнесоха такива премиери, които от там предприеха своя успешен път по целия Райх. И от друга страна,с представления като "Силезийските музикални тържества" в Гьорлиц или изнасянето на мекленбургски опери от държавния театър в Шверин се разкриват културните свойства на другата част от родината и многовидния вътрешен живот на германската музикална култура.

        Чисто статистически погледнато, тези представления са далеч надминати от камерно музикалните и солови концерти. Защото те се ограничават само с по-големите или по-малки концертни зали в центъра на градовете. Един щрайхквартет или един певец е по-подвижен от един оркестър или оперен ансамбъл. Те проникват както до перифериите на големите градове, така и до малките провинциални градове и с това изпълняват важна функция в рамките на разнасянето на музикалната култура. Едно концертно турне през Германия и днес изглежда значително по-иначе, отколкото преди двадесет, тридесет години. Артистът не е вече принуден да преминава в спален вагон големи разстояния. Достатъчно му е да пропътува само късо разстояние, за да намери благодарна публика.

        Това са отчасти самите общини, в лицето на своите културни и музикални уредници, отчасти образуваните в всяко селище "музикални общества", които устройват на любителите, дори и в най-малките пунктове, представления, които им разкриват изкуството на видни германски и чуждестранни музиканти. Тази планомерна дейност дава случай преди всичко и на трудещето се население да чуе хубава музика. Всекидневно, до последното място, са заети всички оперетни театри, които Германският трудов фронт е устроил в всички по-големи градове. В Берлин, наред с Държавната опера и с "Дойчес опернхаус", "Фолксопер" дава възможност всекиму да посети майсторските творби на германското и чуждестранно оперно творчество. А концертите, давани през време на отдих в големите индустриални заводи, винаги срещат въодушевените одобрения на работничеството.

        Развитието на музикалната култура в такъв размер не би било възможно, без постоянното разширяване и усъвършенствуване на артистичния кадър. Това е задачата на едно широко разклонено музикално образователно дело. Още при началното си училищно образование музикално надареният получава възможност да се обучи за професионален музикант. В по-горните училища музиката е днес пак главен предмет, както и в по-раншни времена, "музикалният училищен съветник" е но-ставен на равна нога с преподавателите по научни дисциплини. Дори с "гимназията на музите" е даден отпечатък на нов тип по-висше училище, където музиката заема централно место в учебния план и музикалният подбор на младежта се предварително възпитава така, че да може да развие музикалните си дарби.

        Вън от това, особени музикални училища за младежи и народа, разпръснати навсякъде из страната и достъпни за всеки заинтересован, представят основа за постановка на гласа или за научаване никой музикален инструмент. Надарените получават от

тук достъп в специалните музикални училища (консерватории), от където пък особено способните минават по-нататък в академическите държавни висши училища за музика. Тук най-големите майстори по своята специалност подготвят артистичния прираст до пълна зрелост.

        Голямата известност на германските музикални висши учебни заведения привлича голям брой студенти от всички страни. В прочутите летни курсове на германския музикален институт за чужденци в Потсдам и Залцбург добиват случай също и артисти с завършено образование да се доусъвършенствуват при артисти с световна известност. Особени висши училища за музикално възпитание имат грижата за подготовка на един висококачествен кадър от музикални преподаватели, които, като последна инстанция, са отговорните носители на културното високо ниво в германския музикален живот. Грижите на държавата отиват дори и до кадъра на частните учители по музика, като се стреми да се достигне до музикалното съвършенство на професионално подготвяните чрез курсове, изпити и съответен надзор.

        Тази великолепна система на музикално образование се допълва чрез широки мерки за създаване на прираст от дарования. Те започват с правените от общините облекчения при следването в специалните и висши училища и дават възможност на завършилите да направят първата стъпка в обществеността чрез така наречените "концерти на младите артисти". Чрез взаимните гостувания на питомците от разни градове, добилите успех начинаещи биват водени по-нататък, докато им се проправя път в големите градове чрез така наречените "часове за музика". Най-добрите от тях получават една по-нататъшна подкрепа с даването на "градската премия за музика", до момента, в който са се вече напълно лансирали. По тоя начин вървят ръка за ръка образованието, създаването, подборът, за да осигурят един прираст от наистина способна артистична младеж, безразлично, дали се касае за музиканти-компонисти или за музиканти-артисти.

        Този прираст, обаче, идва постоянно от широките народни маси и по тоя начин грижите за германската музика не са мислими без нейните дълбоки връзки с любителската музикална култура. Те намират своя израз в многобройните мъжки и смесени хорове и в народните музикални оркестри. В статистиката от 1937 год., данните на която днес са значително надминати, са преброени 8.000 народни оркестри с над 100.000 оркестранти, между тях почти 1.000 симфонични и щрайхови оркестри, повече от 4.000 духови оркестри и около 1.500 оркестри от ръчни хармоники и акордеони и толкова още мандолинни и цитрови оркестри! И при това не са взети пред вид многобройните ученически оркестри от устни хармоники и младежките певчески дружини.

        С тези любителски музикални сдружения грижите за германската музика се разпростират до най-малките провинциални общини. Но и тук тя не е предоставена само на случая, и тук също се спомага за планомерното и целесъзнателно развитие на музикалността и на способността. Пример за това е така нареченото "Щирийско музикално общество" в една от най-музикалните германски области, Щирия, което дава възможност на народните музикални сили да проникнат от селските певчески общества, през младежките и народни музикални училища, до висшето музикално училище в главния град на провинцията, в Грац, и с това влиза в рамките на програмата за единство в подготовката.

        За поддържане на музикалността дори и в малките и най-малки кръгове, чак до отделните германски семейства, се застъпва в народните музикални училища обучението и усъвършенствуването в свирене на музикални инструменти, както на пияно и цигулка, на китара и флейта, така и на специфичните народни музикални инструменти, цитрата и ръчната хармоника. По този начин се активизира зародишната клетка на германската музика, домашната музика, до пълно развиване на нейните културни сили. И всека година, през ноемврий, в "деня на домашната музика", и този отрасъл на музикалната култура се явява в служба на обществения концертен живот, като поощрява и дава пример за разпространяване на домашното музициране чрез изнасяне на малки и леки музикални творби от всички времена и майстори.

сп."Нова Европа”, година IV. кн. 5 , 14 Мартъ 1942 год.

Главна страница