|
РАДИОПРЕДАВАНЕТО ВЪВ ВРЕМЕ НА ВОЙНА 15 юни 1941 год. Има толкова много изказани и
неизказани желания за съставяне програмата на радиото, колкото и
радио-слушатели. Управата на радиото не се самозалъгва, че може да угоди на
всички. Дори, в зависимост от състоянието, в което се намират, желанията на
едни и същи слушатели са различни. Когато радиослушателят е в тъжно
настроение или пък във весело и повишено, той мисли, че има пълното право
срещу двете марки радио-такса, които плаща месечно, да иска от радиото да се
съобразява тактично с неговото моментно психично състояние. Той се ядосва и
се сърди, когато се вдълбочи в някоя сериозна книга, че радиото на съседите с
леката си музика пречи на удоволствието му, а в обратния случай, когато той е
онзи, който пуска радиото и търси забавна музика, нарича буржоа и нарушител
на удоволствието всеки, който би пожелал от него да си изключи апарата. С риск да се изсипе буря от
протести върху главите ни, ние твърдим, че не съществува радиопрограма, която
да се харесва абсолютно на всички. Много естествено - хората са най-различни
по темперамент, предразположение и психически духовни нужди. Ако и радиото
имаше за слушатели една хомогенна публика, както например една опера или един
симфоничен концерт, където обикновено ходят хора с почти еднакви очаквания,
щеше да бъде най-проста и обикновена работа да се състави радиопрограма,
която да задоволи всички. Но при радиото не е така. То се обръща към целия
народ. Слушателите му са от всички обществени кръгове. Те имат най-различни
изисквания, най-разнообразни нужди, и всеки е на мнение, че неговите са
най-важни и затова трябва да бъдат задоволени. Ние, чиято задача е да
съставяме една практична радиопрограма, бихме могли още много да говорим по
този въпрос. Наистина, има радиопредавания, които с най-голямо удоволствие и
с дълбоко вътрешно участие се слушат от целия народ. Това става, когато се
предават големи национални тържества, новините и съобщенията от фронта, някои
изключително интересни речи и сказки, извънредните военни съобщения, особено
по време на политическо напрежение и пр. и пр. Но, както е известно, тези
неща не могат да изпълнят радиопрограмата. Това са само върховете на
радиопредаването, които трябва да бъдат вградени в дневната програма на
радиото, започваща в 5 часа сутринта и свършваща в 2 часа през нощта. Тази
програма, освен това, трябва да се съобразява с моментното политическо и
военно положение. Тя не бива да бъде, от една страна, лека и лекомислена, а
от друга - тежка и претрупана. Трябва да е в състояние да задоволи както
този, който търси отмора и ободряване, така и онзи, който не предпочита да се
оставя на повърхността, а да се вдълбочава. Само ние можем да кажем колко
трудно е да се съчетаят тези две изисквания, като съдим по безброй многото
писма, които веднага затрупват управата на радиото, когато само мъничко се
промени обикновения курс при съставяне на програмата. Понаклоним ли я към
леката и забавна музика, веднага се обажда любителят на сериозната музика,
който с една несравнима откровеност ни упреква и заявява, че музиката, която
излъчваме, е недостойна за първия музикален народ в света. Човек трябвало да
си запуши с восък ушите, за да се отърве от тези късащи нервите звуци и пр.
Даде ли се предпочитание на по-възвишената, сериозна музика, друга част от
радиослушателите взема писалката и започва оплакванията. Човек вече се е
наситил да слуша само сонати и опери, нямат ли тия в радиото поне слаба
представа за това, от каква музика днес се нуждаят хората. И кога най-после, след
всичките тези затъпяващи симфонии, радиото ще предаде музика, която да даде
нещо и на народа? Не може да се отрече, че и едното, и другото становище имат
право. И пак трябва да кажем, че и едното, и другото трябва да бъдат взети
под внимание. Ако за задоволяване нуждите
на нашия народ имахме дузини радиопредавателници, много лесно щяхме да
разрешим този проблем. Щяхме да разпределим работата между различните
радиостанции. Радиослушателят щеше да може според желанието и вкуса си да
избира това, което харесва. Не му ли харесва едно предаване, само с натискане
на копчето може незабавно да има друго. За съжаление, нямаме тази
възможност.Германско-то радио, както всички наши обществени учреждения, днес
страда от липса на персонал. Голяма част от говорителите, техниците и
организаторите му са на фронта в пропагандните компании. Музикантите, които
са на разположение на радиото, обикновено разпределят силите си между
радиото, театъра, филма и фронтовите представления. Плюс това нашите
радиопредаватели извършват в голям мащаб предавания за чужбина, за която
дейност нашите радиослушатели нямат представа, и за която, по понятни
причини, ще се говори открито едва след края на войната. В момента по нашето
радио се предава за чужди страни на повече от 30 езика. Предаванията, които
Берлин всеки ден излъчва, представляват програма, която обхваща четири дебели
тома. Не сведущият много мъчно може да има представа каква работа,
организация, техника, внимание и колко много персонал се изискват за това.
Поради тази причина и поради още някои други, за които днес не може да се
говори открито, съвсем невъзможно е да се дава една радиопрограма, която да
задоволява всички желания. В интерес на нашата отбрана, германският
радиослушател също така трябва да си наложи ограничения , те са необходими. Ако при днешното положение въобще вземам думата и
говоря за забавления, то е по следната причина: нашият народ днес е толкова
много зает с военна работа, че има пълно право в редките минути на почивка да
изисква да му се даде възможност да отмори нервите си. Той има правото да
иска да бъде, макар и за малко, откъснат от всекидневието с лека и приятна
забава. Това няма нищо общо с лекомислие и с вятърничавост. Това е
уравновесяване на тежестите, които носи народът и е съвсем естествено и
необходимо. Не е случайно, че именно от фронта, където и дума не може да
става за лекомислие и вятърничавост, идват най-многото писма с желание за
лека, ободрителна програма. Броят на философите, които стоически понасят
героичната съдба на нацията, е малък. Нашите войници и работници се бият и
работят с голям ентусиазъм, когато е нужно. Остатъкът от деня те искат да
запълнят с веселие и жизнерадост, колкото и абсурдно да звучи това по време
на война. Те стоят вечер в бункерите, бойните лагери, случайните убежища и
казармите. Нямат нито време, нито спокойствие да посветят малкото си свободни
часове на сериозна и тежка музика. Пишат на домашните си, разговарят помежду
си, четат нещо и при това искат музика лека, занимателна, милваща слуха
музика, която не задължава за нищо и при която не е кой знае какво
престъпление, ако някой разправи някой виц и или пък някоя игра завърши
шумно. Кой не би изпълнил това толкова невинно тяхно удоволствие и кой ще
бъде толкова голям фарисей да не признае, че всеки понякога изпитва същата
нужда? Ние се нуждаем войната да се
води от народ, който е запазил напълно доброто си настроение. С наведен нос
сражения не се печелят. Само онзи, който не разбира войнишката душа, не може
да разбере защо преди една година, при офанзивата на запад, във военните
лагери се слушаха само валсове, танцова и оперетна музика. И когато нашите
летци нощем, връщайки се от Англия в родината, търсят да хванат по радиото
лека и повдигаща духа музика, това е пак доказателство, че дори и
най-твърдото мъжко сърце търси облекчение след силното напрежение. Ние не си
представяме хората такива, каквито не са в действителност и каквито се срещат
само в сантименталните, нереални романи. На нас хората ни харесват такива,
каквито са. Не бихме искали да са други. Ние няма защо да ги променяме,
трябва само да им дадем това, от което се нуждаят. Който и в най-тежките
минути от живота си не гледа на него от оптимистичната страна, той никога
няма да се справи с трудностите. А всички трябва да умеем да
се справяме с тях. Не само философите ни, а целият ни народ трябва да може да
се справя с тях. Никой нищо не получава даром. Във време на война всяко нещо,
което засилва бойния дух и доброто настроение на нацията, което повдига
смелостта и което ни прави свободни, открити, целенасочени и гъвкави, е от
голямо значение. Когато напоследък малко пооблекчихме програмата на радиото,
получихме кошове с писма от Гърция, Норвегия, Франция, от войските на запад,
от военните кораби, от пустинните палатки в Северна Африка. И във всички тези
писма стоеше само една-единствена дума: "Браво!" Това многохилядно
"Браво!" бе за нас предостатъчно доказателство за правилността на
нашата мярка и заглуши повдигна тия тук-там протест от страна на сериозните
музикални кръгове. Колкото и добре да разбираме желанието на тези наши
слушатели, по време на война фронтът има думата. Освен това, доколкото е
възможно, и техните желания ще бъдат задоволени. Ние няма да бъдем обвинени, че вредим на германската музикална култура. И ние ценим сериозните концерти и прочутите опери. И за нас е загуба, че във време на война, поради липсата на време, спокойствие и свободни часове, трябва да се откажем от тях. След войната в германското радио пак ще бъдат застъпени сериозното и дълбокото, лекото и занимателното. Днес войната ни поставя толкова много грижи и тежести, че не бива да разваляме радостта от живота на онези, които най-много понасят неудобствата на войната. И, строго погледнато, нашите войници днес защитават по фронтовете както германската веселост, на която всички се радваме, така и високата германска култура, която те само отчасти познават, обаче са готови, щом стане нужда, да дадат живота си за нея.
|
