КУЛТУРНИЯТ   ЖИВОТ ПРЕЗ   ВОЙНАТА

( Реч, държана на конгреса на Имперската културна камара и националсоциалистическата организация "Труд и радост".)

27 ноември 1939 год.

        Ако не бяхме във война, днес тържествено щяхме да празнуваме деня на основаването на Имперската културна камара и на националсоциалистическата организация "Труд и радост". Обаче войната ни постави пред нови проблеми и нови грижи. Въпреки това, няма да оставим този ден да мине незабелязано.

        Днес повече от организационните проблеми на Германия са поставени на втори план. Само онези от организациите имат практическо значение, които са полезни и пригодени към новите условия. Много ясно е, че всички създадени от държавата организации са само средство за постигане на поставената цел и губят право на съществуване щом се окаже, че са излишни за критичните и тежки времена, каквито преживяваме днес. Това обаче не може да се твърди за двете големи организации, за които тук става дума. Те бяха основани за обща културна работа в полза на целия германски народ и в сегашното време тази тяхна дейност е още по-належаща и ценна. Тяхното по-нататъшно съществуване е напълно оправдано. Естествено, много от това, което се проектираше и предвиждаше в дейността им трябва да се изостави, защото е редно да разграничим съвсем ясно и определено важното от маловажното и жизненонеобходимото от онова, без което засега може да се мине. Цялата жизнена сила на народа ни ще бъде толкова много впрегната в тежките дни, които ни предстоят, че се налага върховният дълг да концентрираме усилията си за разрешаване само на най-необходимото.

        Всекидневно войната ни дава пример за това, че на хората не е достатъчно да имат с какво да се нахранят и облекат. Духът и душата имат също нужда от храна и духовна подкрепа. Грижата за духовната храна на германския народ, особено на германската войска, е една от първите предпоставки за издръжливостта на нацията ни в съдбоносната борба, която води за съществуването си. Събраните днес в Театъра за народа германски войници, работници и артисти искат да докажат на всички, че това е така.

        Още в самото начало войната повдигна редица нови проблеми. Тези проблеми са толкова важни и належащи, че пред тях бледнеят много от проблемите, които бяха поставени за разглеждане и разрешение преди избухването на тази война. Много неща приеха съвършено друго значение. Това, което по-рано беше естествено и нормално, днес е предмет на всекидневните ни грижи. Други неща, които ни се струваха важни, днес са за нас без значение; проблемите, които ни поставя войната, често ни се струват трудни, много трудни и понякога даже и неразрешими. Но ние започваме да ценим и най-дребните и незначителни неща и да сме благодарни, че ги имаме.

        Войната донесе със себе си не само нови въпроси за разрешение, но и много грижи, и много естествено е, че тези грижи потискат и обременяват народния дух. Днес всекидневието ни се струва по-мрачно и по-тежко, отколкото преди войната. И поради това, в тези изключителни и тежки времена дълг е на държавното ръководство своевременно да се погрижи да осигури отмора и развлечение на народа, който повече от когато и да било има нужда от отдих. Без оптимизъм война не се печели. Той е необходим също така, както топовете и пушките. В критични часове оптимизмът е, който помага да се превъзмогнат трудностите и пречките. Този оптимизъм в народа искаме да запазим и поддържаме. А какво по-подходящо и по-добро за поддържането на оптимизма и духовното израстване и обновление на народа от истинското изкуство? Народът, войниците и хората въобще имат нужда от изкуството. Сега за всички, дори и за тези, които по-рано не искаха да го разберат, ще стане ясно становището, което винаги сме поддържали, а именно, че изкуството не е само приятно развлечение за прекарване на щастливи часове; за нас изкуството никога не е било само мирновременен артикул. Ние винаги сме отричали мнението, че когато оръжията говорят, музите мълчат. Напротив поддържаме, че именно тогава те трябва да докажат какво могат да дадат и постигнат. Защото колкото по-тежки и усилни са дните, които хората преживяват, толкова по-голяма е тяхната нужда от вътрешно прозрение и издигане чрез произведенията на изкуството. Германецът чувства повече от всеки друг тази нужда. Тя лежи в неговия характер. При откриването на войната във Франция и Англия театрите и кината бяха затворени, а филмовото производство значително намаля. У нас, в Германия, можем да констатираме тъкмо обратното. И театрите, и кината ни са винаги претъпкани. Нашият стремеж не се състои само в това да запазим културния си живот, но и да го разширим във всички посоки и възможности. Затова обширната културна дейност на нашите две мощни организации: Имперската културна камара и националсоциалистическата организация "Труд и радост" е така необходима. Едва сега се вижда огромното значение на тези организации. Ние трябва да застанем на принципа: колкото по-затъмнени са нашите улици, толкова по-силно осветени и блестящи трябва да са театрите и кината ни; колкото по-тежки са времената, които преживяваме, толкова по-светло трябва да е изкуството, което служи като утешител на човека. И нашите войници искат именно това. Те не желаят у дома им да владее униние и меланхолия. Много типично е обстоятелството, че когато германското радио отправи допитване до войниците, каква музика предпочитат да слушат по радиото, всички единодушно заявиха, че желаят оптимистична, весела и ободряваща сърцето музика. Най-свещеният дълг на германските артисти днес е да дават развлечение и отмора на германските войници. Този, който не знае тези работи, няма дори и най-малката представа за колосалната работа, която се върши както на източния, така и на западния фронт. Милиони книги се изпратиха на войниците. Безброй театрални, вариететни и филмови представления се организират всекидневно по фронтовете.

        Германският филм достигна в това отношение истинско съвършенство. Постиженията на филма надминаха дори и най-оптимистичните надежди. Това може би се дължи на обстоятелството, че филмът си бе поставил за цел да дава всяка седмица пластичен преглед на актуалните исторически събития. Тези германски филмови прегледи са така съвършени, че не срещат никаква критика, филмовите оператори, които с риск за живота си снимат в разгара на най-ожесточените сражения, заслужават нашата адмирация и благодарност. Много от тях дадоха живота си при изпълнението на професионалния си дългод.

        Германското радио дава постижения, които по размер, яснота на организацията и прецизност на предаванията и непосредствена връзка надминават всичко, направено досега в тази област. Днес всички с усмивка си спомняме, че беше време, когато някои от нашите литератори отричаха радиото. Колко често трябваше да оборваме аргументи, които отхвърляха радиото като изкуство! Войната помете всички тези празни брътвежи. Те не тежат дори колкото едно- единствено благодарствено писмо, каквито всекидневно се получават от войниците на някой забутан и откъснат от света бункер, свързан само чрез радиото с родината и близките.

        Какво огромно преимущество е, че своевременно успяхме да съчетаем откритията и успехите на модерната техника с изискванията на политико-държавното ни ръководство и със задълженията, които имаме към нашето културно предназначение! Днес техниката, свързана с изкуството, се оказва най-силната духовна мощ на нашето време. Радиото, филмът и пресата станаха най-модерните средства за ръководене на народа. Не техниката, както упорито твърдяха много скептици, завладя хората, а обратно - човекът, под нашето вещо ръководство, подчини техниката на нуждите си. Благодарение на тази техника ние днес имаме широк достъп до душата на народа ни.

        Също така голямо е и значението на пресата като водителка на духовната и пропагандната борба, която днес Германия води с един враждебно настроен свят. Каква разлика в тази област в сравнение с времето през световната война! Тогава в Германия не знаеха и не умееха да водят пропагандна борба. А и техниката тогава не бе на тази висота, на която се намира днес. В духовната борба, която днес водим с неприятелите си, ние сме на висотата на нашите технически усъвършенствания. Германският дух използва техниката във всяко отношение. С помощта на този германски дух и на техниката ние ще сме победители и в пропагандната война, която водим. Ние не само притежаваме всички необходими средства, за да спечелим победата, но имаме на разположение и хората, които умеят и знаят да си служат с тази съвършена техника. Днес от това събрание на войници, работници и културни труженици ние отправяме най-горещ апел към германския народ и германската армия. В този следобеден час в Театъра за германския народ са събрани войници, работници и артисти, които, благодарение на радиото, са свързани с цялата германска нация до последния германски пост и бункер на източния фронт. Със своята прокламация събраните тук искат да покажат на света, че изкуството не е само развлечение за мирно време, но и едно остро духовно оръжие във време на война. Народът ни здраво стиска в ръка това оръжие и с него германската нация води борба за съществуването си. В тази война с плутократическите сили ние, германците, браним не само жизненото си пространство, всекидневния си залък и машините си, но същевременно и германската култура и благоденствието, което тя дава на народа ни.

        Затова са събрани тук войници, работници и артисти. Те са здраво сплотени помежду си във вярата, която имат във фюрера, народа и Райха и към великото ни национално бъдеще.

        Ние сме един единен народ; искаме да станем и световно знаменит народ!

Главна страница