„Бъдещата Европа“Йозеф ГьобелсИзточник: Joseph Goebbels. Die Zeit ohne Beispiel (1941),s. 314.-323.В тази своя реч д-р Гьобелс се обръща към чешките културни деятели и журналисти, посетили Берлин. Гьобелс разкрива пред аудиторията, че те трябва да свикнат с факта на германския протекционизъм. Речта е била произнесена на 11 септември 1940 г. В своя дневник на 14 септември той пише: „Моята реч пред чехите имаше огромен успех. Тя напълно промени тяхната гледна точка. Дори не съм и очаквал, че ще се случи нещо подобно“. Днес са изминали 70 години след произнасянето на тази реч от доктор Гьобелс. За съжаление, в съвременния свят цари съвсем различен „Нов ред“ и съвсем други „глобални проблеми на континентално ниво“, от тези, за които е говорил и пророкувал той.
Реч пред чешките културни дейци и журналисти
11 септември 1940 г.
Радвам се, че имам възможността да поговоря с вас и да обсъдим редица въпроси, които по мое мнение, трябва да бъдат разгледани открито, ако това ще доведе до подобряване на отношенията между Райха и Протектората. Аз вярвам в необходимостта това да се случи сега, въпреки войната. Страхувам се, че когато войната свърши, ние няма да бъдем в състояние да обсъдим така спокойно нещата, както това е възможно да стане сега.
Като разумни хора, вие знаете, че сега се случват две велики събития в историята на Европа. Аз съм твърдо убеден - иначе не може и да бъде! - че събитията ще се обърнат в наша полза.
Когато падне Англия ние ще получим възможността да преобразим Европа, извеждайки я на пътя на социалните, икономическите и техническите възможности на двадесетото столетие.
Нашият германски Райх, примерно, е извървял подобен процес преди сто години. Той е бил раздробен на големи и малки единици, подобно на разделението на днешна Европа. Тази съвкупност от неголеми държави бе възможна, докато транспортната система беше такава, че се губеше значително време при пътуването от едно неголямо княжество в друго. Обаче, изобретяването на парния двигател поправи това непригодно положение. Преди развитието на железниците, на всекиго бяха необходими поне 24 часа, за да се предвижи от едно място към друго, но впоследствие за това бяха необходими три или четири часа. Преди парния двигател можеше да се пътува 24 часа преди да се стигне до митническа граница, но даже болшинството от фанатичните привърженици на федерализма намираше това за непоносимо, после за пътуване бяха необходими пет часа, след това три, след това два и накрая, само половин час.
Тогава в Райха също имаше сили, които се опитваха да подобрят положението посредством преговори. Историята доказа, че пътят им е бил грешен и прекалено опростенчески. Историята следва по-твърдите позиции, отколкото тези, които обикновено господстват на масата за преговори. Вие навярно си спомняте думите на Бисмарк от онези години. Той каза, че германското единство ще пребъде не чрез речи и решения, а чрез кръв и желязо. По онова време тези думи бяха спорни, но историята доказа тяхната правдивост. Единението на Райха се постигна чрез сражения. Бяха преодолени големите особености на отделните провинции, заедно с техните предубеждения, ограничения и недалновидност. Те трябваше да бъдат преодолени, иначе Райхът не би бил в състояние да се конкурира с останалите сили в Европа. Нашето обединение стана на основата на възможността ни да преодолеем тези проблеми.
Естествено, имаше баварци или саксонци, вюртенбежци, жители на Баден или Шаумберг-Липе, които не бяха във възторг от събитията, но в крайна сметка предубежденията им бяха разсеяни и тяхното внимание бе привлечено към по-значима цел - новия Райх.
Разбира се, баварецът си остана баварец, саксонецът - саксонец, прусакът - прусак. Но те обърнаха своя взор отвъд пределите на своя местен произход - към по-голямото общество и в продължение на десетилетия разбраха, че редица икономически, финансови, външни и военни проблеми могат да бъдат решени благодарение на общността.
Величието на Райха е резултат на този процес - процесът, който изглежда очевиден днес, но който тогава не всички искаха да разберат. Те бяха затворници на своите предубеждения и изпитваха липса на сила, за да ги преодолеят и да допуснат изграждането на един по-добър свят. Само малцина можаха да погледнат отвъд своето време.
Железницата - днес не е най-съвременният начин на предвижване, изместен от самолета. Съвременният самолет, за час или час и половина, покрива разстоянията, за които на влака са му необходими дванадесет часа. Техниката не само е превозвала представителите на даден народ, но е сближила народите заедно до такава степен, каквато в миналото е било невъзможно да си представим. В миналото бяха необходими поне 24 часа, за да достигне новина от Берлин в Прага посредством вестник. Днес ми е необходима само секунда. Стоейки пред този микрофон, мога да бъда чут едновременно в Прага, Словакия, Варшава, Брюксел и Хага. Преди време ми бяха необходими дванадесет часа, за да достигна от Берлин в Прага с влак. Сега мога да долетя за час. Техниката отново приближи народите заедно. Безусловно, не заради подобни случаи техниката получи своето развитие едва в близкото минало. Населението на Европа се увеличаваше, поставяйки пред Европа абсолютно нови проблеми в селското стопанство, икономиката, финансовата система и въоръжените сили. Като резултат новата техника доближи и самите континенти. Европейците все по-често разбират, че нашите разногласия са единствено наши семейни караници, когато по съседство се разрешават огромни междуконтинентални проблеми.
Аз съм убеден, че както ние също се оглеждаме назад с някакво учудване, виждайки тесните конфликти по германските земи в периода на 1840-те и 1850-те години, също така и нашите потомци след петдесет години ще гледат с подобно изумление на събитията, които днес се случват в Европа. Те ще видят „драматичните сражения между нациите“ на малките европейски държави като семейни караници. Аз съм убеден, че след петдесет години повече няма да мислим в категориите на нациите, континентите и че абсолютно различни, по-глобални проблеми ще безпокоят Европа.
Недейте да мислите, че установявайки някакъв ред в Европа, ние причиняваме вреда на отделните нации. Свободата на отделните страни трябва да се намира в хармония с днешните условия и елементарните практични въпроси. Също така, както всеки член на семейството няма право да нарушава спокойствието на другия, така и отделната нация няма право да се противи на по-значимия ред.
Ние никога не сме имали намерение да издигаме въпроса за подредбата и преустройството с помощта на сила. Все пак, ние сме германци, ние не желаем да пречупим икономическите, културните или социалните особености на баварците или саксонците. Не е в наш интерес да им навредим, както не е в наш интерес да навредим и на чешкия народ. Все пак тези два народа трябва да се разберат взаимно. Ние трябва да бъдем или приятели, или врагове. Предполагам, че добре знаете от историята, че германците могат да бъдат ужасни врагове, но и добри приятели. Ние можем да ви подадем нашата ръка и да работим заедно. Също така, ние можем да съкрушим врага.
Онези народи, които се присъединиха към процеса на реорганизация или тези, които ще се присъединят, трябва да решат, дали ще вземат предано и чистосърдечно участие, или ще му се противят. Това няма да промени положението. Можете за бъдете сигурни, че когато страните от „Оста“ съкрушат Англия, те няма да позволят значителни политически, икономически или социални промени в реорганизирана Европа. Ако Англия не попречи на това, никой няма да попречи на чешкия народ. Ако сте осъзнали последните събития, вие трябва да сте получили представа за това, че днешната политическа и военна обстановка не може и не трябва да бъде променяна.
Затова, господа, аз говоря реалистично, без призиви към сантименталност. Без значение, дали това ви харесва, или не. Одобрявате ли го, или не, обстоятелствата си остават непроменени. Предполагам, че когато не може да бъде променена ситуацията и е необходимо да се изтърпят определени неудобства заради това, трябва да си толкова глупав, че да не признаеш и предимствата от това. От този момент, в който вие станахте част Райха, аз не виждам по каква причина чешкият народ би се противопоставил на Райха, вместо това, да си признае предимствата от това, да си част от него.
Вие бяхте длъжни да приемете редица политически промени. Знам, че те не бяха приети. Никой не го знае това по-добре от мен самият. Аз знам, че вие трябваше да се простите с нещата, от които получавахте удоволствие в миналото и знам, че никой не може да се приспособи внезапно към такава обстановка. Съществуват определени въпроси по отношение на перспективите на Райха, които са по-неприятни, отколкото ни се струват.
Въпреки това: ако вие се съгласите с неудобствата, то аз вярвам, ще признаете предимствата. Позволете ми да дам пример.
През 1933 г. пред нас застана еврейският въпрос. Всеки в света знаеше, че ние се противопоставихме на евреите. Ние забелязахме неудобствата на антисемитизма, но ние също така получихме и предимства. Ние приехме факта, че нас ни клеветяха и ни нападаха в целия свят. Също така ние получихме предимства - а именно, изключвайки евреите от театъра, киното, обществения живот и от правителството. Когато по-късно бяхме подложени на атака като врагове на евреите, в крайна сметка можехме да кажем: „Това си струваше“. Навлякохме си по нещичко заради това.
Вие, господа, имахте шанса да посетите Райха. Убедих се, че сте се възползвали от това преди този разговор. Вие видяхте Райха посред войната и вие сте в състояние да си представите как ще изглежда в мирно време. Нашият гъстонаселен Райх и Италия ще ръководят Европа. Така ще бъде. Нищо няма да промени това. За вас това означава, че сте част от големия Райх, който ще установи новия ред в Европа. Това ще сложи край на положението, което очевидно не може да радва хората. Ние сме за промяната, която, аз съм убеден, ще доведе до значим период в европейската история. Вие можете ли да си представите значимостта на Райха след войната?
Вие знаете, че ние предприехме активни действия не само в политиката, но също така и в културната и икономическата сфери. Вие знаете, че ние искаме хората да вземат участие в тези мерки и в техните резултати. Позволете ми да дам пример: преди немските филми имаха аудитория от 86 милиона зрители. В бъдеще тази аудитория ще се увеличи много пъти. Вие решавате, дали желаете да участвате, или да стоите отстрани. Вие можете да се убедите, че в последния случай ние имаме лостове и начини да спрем чешките филми. Ние не искаме да правим това. Ние предпочитаме вие да се присъедините към нас. Но едновременно с това ние не искаме да смачкаме вашия културен живот. Напротив, ние искаме активен културен обмен. Но това може да се случи само на базата на верността. Вие сте длъжни да приемете съществуващото положение, като не си оставяте тайни вратички и мислите, че ако работите не потръгнат в нужната посока, че ще имате изход за бягство.
Вижте като пример историята на националсоциалистическото движение. Малцина членове на нашата партия носят особена значка със златен венец по краищата. Той означава: „Аз станах националсоциалист, когато от това нямаше никаква изгода. Аз се борих за това движение преди то да дойде на власт“. Те подкрепиха това движение във времена, когато нямаше никаква увереност в неговата победа. Подкрепянето на дело, което би удържало победа, не е продиктувано от здрав разум. Но ако вие, господа, покажете вашата преданост преди да бъде удържана победата, вие ще ни дарите с убеждението във вашата преданост.
Аз вярвам, че вие ще се заемете с дадения въпрос. Аз направих абсолютно същото самостоятелно. Неотдавна прочетох голямо количество чешки книги и гледах множество чешки филми. Прочетох многобройни съобщения за чешката културна дейност. Действително съжалявам, че не мога да препоръчам голяма част от продукцията на вашия културен живот на немския народ. Като начало, нещата трябва да бъдат сложени в ред. Като пример, бих искал на направя така, че немският народ да гледа много чешки филми. Вие искате да сте удовлетворени от чешкия пазар или искате вашите филми да се прожектират из целия Райх? Няма ли да се изпълните с гордост, ако дойдете в Хамбург и кажете: „Това е моето пристанище“? Не искате ли да погледнете германската флота и да кажете: „Това е флотата, който ни защитава“, или да видите героичната германска армия и да кажете: „Това е армията, която защитава и нашия народ с желязната си сила“? Мисля, че това е по-полезно от изказването: „Ами, май ще трябва и ние да участваме“ - но без особен ентусиазъм.
Вие и чешкият народ сте длъжни да вземете решение. Не ми говорете, че чешкият народ иска това или онова. Мисля, че разбирам това-онова за ръководството. Хората мислят по начина, по който ги е научила да мислят интелигенцията. Това са идеите на техните интелектуални лидери. Това е ваше интелектуално задължение - да дадете на чешкия народ да разбере решението, което той трябва да вземе. Нима вие не трябва да им кажете, че чешкият народ е заел правилната страна? Вие видяхте Ротердам. Това ще позволи по подходящ начин да оцените решението, взето от вашия президент.
Никой не бива да говори: „Добре, възможно е това да бъде избегнато“. Ние не действаме според нашите прищявки. Ние също така сме слуги на съдбата и никой не може да действа по друг начин, различен от нашия. Ние сме само едни оръдия на историята. Никой не бива да говори: „В Европа без националсоциалистите би било по-спокойно“. Не, биха се намерили други, които биха действали на наше място. Когато с течение на времето назряват определени събития, те трябва да се случат, също така, както ябълката пада от дървото, когато узрее. Ние не можем да спрем съдбата, тя би ни прегазила, преминавайки през нас.
С други думи, вие имате избор дали да дадете на вашия народ ясно да разбере тези факти, даващи му по-широка перспектива, отколкото е имал досега. Аз вярвам, че ако вие се вгледате назад към развитието на войната до днешния ден, ще си направите извода: „Ние застанахме на по-добрата страна. Повече не можеше да продължава така. Това стана възможно, единствено поддържайки Германия“.
Днес имате възможността да приемете всички предимства, които предлага германският Райх. Вие имате нашата защита. Никой не може да ви нападне. Вие имате възможността да разкажете на цяла Германия за вашите достойнства. Имате възможността на представите вашата музика на Германия, вашите филми, вашата литература, вашата преса, вашето радио. Вие знаете, че немският народ притежава голям интерес към културата. Ние не можем и не искаме да променяме това. Ние не сме диктатори, по-вярно е да се каже, че сме оръдие на народната воля.
Както казах, ние ви предлагаме сътрудничество. Тук ви предложих основите на разбирателството. Ние не искаме от вас нищо срамно или да станете парвенюта и лакеи, или нещо подобно.
Това не носи удовлетворение в дългосрочен план. Но аз не вярвам че искаме твърде много, когато в този драматичен момент в европейската история, който ще доведе до нови форми на човешкото общество, ние желаем да постигнем разбирателство по тези въпроси, да получим яснота и да решим дали искаме да бъдем приятели или врагове.
Ние искаме да знаем, явяваме ли се приятели, или врагове на интелигенцията на друг народ. През последните няколко години, ние показахме нашите способности като врагове. Ако вие демонстрирате несъмнена и инициативна преданост, то ще видите, какви приятели можем да бъдем. Дружбата между германския и чешкия народи ще даде резултат.
Моята днешна задача бе ясно да дам да разберете това. Вярвам, че можем да работим заедно, така и ще направим. Аз съм твърдо убеден, че ако вие пожелаете да демонстрирате преданост, вие ще окажете на нас и на своя чешки народ голяма помощ. Не може да се живее с това, за което днес говорят хората. Обикновеният човек не вижда твърде надалеч. Задачата на интелигенцията се състои в това, да му помогне да погледне отвъд бита, да му помогне да си представи нещата, които ще имат място в живота. Ролята на интелигенцията е да открие пътя към настъпващите събития и да не бъде сляпа прислуга на настоящето.
Затова аз ви убеждавам да разкажете за тези неща на чешкия народ. Ако ние направим това, то чешкият народ ще ни повярва. Ние сме националсоциалисти и те биха могли да си помислят, че говорим самовлюбено, дори при това, че нашата единствена цел се състои в това, да установим светли отношения между двата народа, които трябва да се разбират един с друг. Вие живеете там, ние живеем тук. Само огромна природна катастрофа, която би унищожила нашия народ, може промени съществуващото положение. Понеже това е малко вероятно, ние трябва да се разбираме. Дали се харесваме взаимно или не - това няма значение. Ако нещо има значение, то това е, че ние искаме да дадем на милионна Европа обща основа и общ идеал. Англия и досега се съпротивлява на този идеал. Англия винаги се е стараела да поддържа безредици в Европа, доколкото е виждала в това защита на своето островно съществувание. Но тя пада под гигантските удари на нашата армия. Когато тя падне, ние ще имаме шанс да установим мир в Европа. Вие сте сърдечно поканени да се присъедините към нас.
|
