Раса

 Реч по радиото на д-р Валтер Грос

Началник на имперското бюро за просвещение в демографската политика и расовото благосъстояние

 

 

 

 Германска младеж!

 

 Откакто националсоциализмът пое властта в Германия, човек често чува хората да говорят за раса на най-различни места. Това обаче не винаги е било така. Преди две години нашите противници избягваха тази дума или я осмиваха. Марксистът се смееше, ако дори само, я чуеше, а хората от средната класа просто клатеха глава. Те всички смятаха расовите идеи за недоказани и безсмислени, дори опасни. Поради това изобщо не ни учудва, че в миналото хората водеха война срещу думата „раса“.

 

 Днес всичко е различно и през последните осемнадесет месеца някои хора дори мислят, че за расата се говори прекалено много.

 

 Може би дори някои от вас с раздразнение са клатили глава и са казвали: „Достатъчно сме слушали за расата. Не искаме да ни карат да ставаме доктори или биолози, или някакъв друг тип учени“.

 

 Където това се е случило е било, защото хората са говорили предимно за научните факти от наследяването или расовата наука, или неща от този сорт. Когато говорим за раса, тези неща са несъмнено важни, но те се фокусират върху конкретни факти, забравяйки реалната значимост на расовото мислене. Същината й не е в света на науката и начетеността, а по-скоро в областта на светогледа и политиката – теми, които дълбоко вълнуват нас младежите, които сме част от една духовна революция. Това е и причината светът на вчерашния ден да се противопоставя на понятието раса.

 

 Старият свят не беше разтърсен от една нова наука, а от факта, че от нея израсна нов мироглед, който разруши основите на пролетарското и буржоазно мислене. Този нов мироглед неизбежно доведе до истинска революция на душата и ума.

 

 Преди да говорим за значимостта на мирогледа, трябва набързо да прегледаме няколко факта от расологични научни проучвания и расовата наука. Първо трябва да разгледаме какво точно се има предвид с думата „раса“. Както всички забелязаха в последните 18 месеца, хората често имаха предвид различни неща, когато използваха думата и заради това не се разбираха.

 

 Днес думата „раса“ все още има две основни значения. В едното тя означава всичките наследени физически и интелектуални характеристики и способности, които човек има, в контраст с тези, които придобива през живота си. В това си значение, „расата“ представлява нещо, като наследственост и генетика. Обаче, в най-важното си значение думата се отнася към цели групи хора, които са отделени от други групи хора на базата на общата им генетична наследственост.

 

 Нека уточним какво имаме предвид под наследственост. Това е важно, защото фактите, които науката ни дава за наследствеността са от огромно значение за нашата политика и философия. В миналото хората знаеха малко за нея и смятаха, че стойността им, или липсата на такава, се определя от влиянието на външни фактори върху живота им. Ако да речем някой е бил висок и силен, хората мислеха, че той трябва да се храни добре, или работи земеделска работа навън, или спортува. Ако някой беше по-умен от останалите, или имаше по-добър характер, това беше резултат от особено добро възпитание, дадено му в училище, вкъщи или от приятелите му.

 

 Естествено, това доведе до поставянето на прекалено голяма тежест върху външни фактори. Марксизмът вярваше, че можеше да направи хората по-здрави и по-добри и по-работливи, като им осигуряваше по-добри икономически условия. Буржоазията вярваше, че личности и народи можеха да бъдат все по-извисявани чрез образование и възпитание.

 

 Всъщност това не е така. През последните десетилетия науката ни показа това, което всеки мислещ и прозорлив човек винаги е знаел:

 

 Наследствените характеристики, които човек или цял народ притежава са по-важни от влиянията на околната среда.

 

 Този, на когото му липсват наследствените черти, които дават сила или ръст, никога няма да стане силен и висок, независимо колко добре се храни или колко много спортува. Образование и духовно мислене могат да са от ползва само на някого, който е наследил добра възприемчивост и бистър ум.

 

 Телесната и духовна същност на всеки индивид, както при мен, така при вас, се определя от това, което сме наследили от родители, прародители и предци. Собствените ни усилия или образованието, което други ни дават могат само да доразвият това, което сме наследили, или да го направят по неефективно. Такива усилия никога не могат да превърнат един човек в друг, правейки го по-добър или по-лош, отколкото се е родил.

 

 Науката ни предлага много примери за това и вие знаете, че днес за това много се пише и говори. Детайлите са важни само за експертите. Ние сме много по-загрижени за влиянието, което това има върху перспективата ни за живота, индивидите и народите. Това, което е от първостепенно значение за нас е близката връзка между деца, родители и предци.

 

 Това, което сме, телом и духом, сме наследили от поколенията преди нас.

 

 И когато след 60 или 80 години вече не сме между живите, нашето наследство ще продължи да живее в децата ни и в техните деца. Когато осъзнаем това, изведнъж проглеждаме и виждаме огромната река на кръвта, течаща към нас през вековете и хилядолетията, която в действителност е Германският народ.

 

 Всяко отделно поколение е вълна, която се издига и снижава, замествана от следващата. Като индивиди, ние сме като капка в този поток и вече не се виждаме в центъра на света – това, което либералната ера вярваше и прокламираше.

 

Подобно разбиране ни прави скромни, понеже ние виждаме колко сме нищожни в сравнение с вечния народ. Също ни показва как всичко, което правим и постигаме не е резултат на личните ни способности, а на генетичното наследство, което сме получили.

 

 Човекът от либералната епоха беше горд от себе си, стойността си и това, което беше постигнал. Държеше се все едно той е постигнал всичко сам. Ние сме по-скромни днес, виждайки, че това, което постигаме в настоящето е резултат на древното наследство на народа ни.

 

 Ние самите, вие и аз, сме просто носителите и пазителите на Германското кръвно наследство. Едновременно горди от тази задача, но също така и скромни.

 

 Очевидно такъв светоглед не може да намери място в стария свят на либералното и марксистко мислене. Това води до цяла поредица от заключения, които отхвърлят старите виждания. Ако не можем да променим из основи хората в нещо, което тяхната наследственост не позволява, преувеличената Марксистка система за благополучие става необоснована, както и буржоазната прекомерна насоченост върху образованието и подготовката.

 

 Вече не виждаме икономическото и духовно обогатяване на индивиди или народи като своя цел, а по-скоро националсоциалистическият принцип на подбор на най-способните.

 

Това не значи, че гледаме нещата само от един ъгъл. Действително, ние не можем да променим хората и да ги направим по-добри, отколкото наследствените им черти позволяват, чрез интелектуално обогатяване, образование, икономика или социална политика. Но би било погрешно и изцяло да игнорираме тези фактори. Всеки, който вярва че няма смисъл да се опитваме да подобрим условията на живот на бедните чрез обучение и образование прави сериозна грешка. Не е достатъчно наследствените черти да останат скрити в човека. Вместо това те трябва да се подпомогнат, за да се изявят. Следователно, в различни случаи би имало голяма разлика между това дали физическата или умствена дейност се насърчава, подпомага и развива, или се ограничава и потиска. И най-добрите наследствени черти са безполезни, ако оставим човек да гладува и загине, защото така той никога няма да постигне нещо значимо. И най-добрият ум, с най-добрите интелектуални заложби може да остане неизползван за цял човешки живот, ако лошо образование ги спъва или ги развива в погрешна посока.

 

 Казвам това, защото враговете на националсоциализма наскоро казаха: „Доктрината ви е базирана на неоспоримата важност на наследствеността, задължително води до игнориране на социалните проблеми и грижи, както и нуждата за прилично образование и квалификация на хората.“ И двете обвинения са съвсем неверни. Ние просто отхвърляме Марксизма и буржоазните преувеличения, тъй като сме осъзнали, че фундаменталната същност на човек се определя от това, което е наследил. Очевиден националсоциалистически принцип е, че добрите черти във всеки индивид, било те физически или интелектуални, трябва да се насърчават по всякакъв начин и че нежеланите такива трябва да се потискат.

 

 Бяхме принудени да достигнем до тези заключения едва, след като разбрахме значението на думата „раса“, която в основата си означава наследени характеристики. Както казах вече тази употреба на думата включва само част от значението й. Отвъд това, думата раса в истинското й значение значи нещо като Северната раса или Монголоидната раса или някаква друга расова група хора. Знаете, че хората на този свят не са равни. Те се различават външно: някои са черни, други червени, трети жълти или бели и в тези големи групи науката е установила, че има много други под-раси.

 

 Обаче разликите между расите не се ограничават до физическото и външното. Те се простират до характера, до интелекта и духовните ценности.

 

 Това е ясно, когато сравним един човек от нашата родина Германия с негър или един ескимос с монголец; тогава техните интелектуални и духовни различия се проявяват веднага.

 

 Хората са знаели това и преди. Обаче в миналото те не са разбирали, че тези различия са наследствени и не могат да се променят от външни влияния при никакви обстоятелства. Впрочем, в миналото хората са мислели и вярвали, че разликите между народите и расите на този свят са били случайни, причинени от климата или историята, или нивото на развитието на културата. Негрите са станали черни, защото горещото слънце в Африка е нагънало и накъдрило косите им и е направило кожата им тъмна. Ако един такъв човек се е бил родил някъде около Северно море със сивотата там и липсата на слънце, той може би имал руса коса и светла кожа точно както нашите рибари във Фризия.

 

 Можете да разберете, че тези остарели възгледи са имали много важни политически и философски последици. Ако разликите между народите и расите на земята са само резултат от външни условия, то човек би могъл да ги преодолее. Напредващата цивилизация постепенно би елиминирала социалните, културни и географски различия. Преди хората си представяли, че различията между европейците и негрите биха могли да се елиминират, като се основат училища, като се цивилизова Африка, като негрите се образоват в европейски университети и така постепенно да се премахнат разликите, които днес все още съществуват. Хората се опитали да направят това от всеки възможен ъгъл. Те стигнали до логичното заключение, че света може да се доведе до еднакво интелектуално ниво, което би отворило пътя към единна световна държава, обединена по правителствени, политически и икономически въпроси. Усилията на Интернационала не бяха нищо повече от резултат на тази основна идея.

 

 Вярвам, че това прави ясно на всички нас, защо силите на старите времена водеха горчива битка срещу концепцията за раса. Расовата наука ни учи, че всички основни разлики между народите и расите на този свят са наследствени. Те не могат да се променят от образователни и квалификационни системи.

 

 Расите са различни, защото кръвта им е различна, както казва поговорката, а не защото цивилизацията е по-напреднала на едно място, отколкото на друго. Трябва да приемем това, също както приемаме и всеки друг природен закон на земята. Това означава, че всеки опит да се установи световна култура, правителство или религия е фундаментално погрешен и безнадежден, тъй като игнорира великите расови закони, който самият Творец е създал като основни закони на човечеството. Това знание оправдава стремежът ни към нашата собствена етническа природа и уникалност - в политиката, икономиката, културата и може би дори в религията.

 

 Тъй като народите се различават на расова основа, всеки трябва да следва своята собствена природа, поддържайки я чиста от физическа и интелектуална поквара.

 

 Това е основното и възвишено заключение, че националсоциалистът черпи от разбирането за расовото познание, базирано на науката. Общата ни задача ще бъде да построим една нова епоха върху това познание и да вярваме и знаем, че нашето бъдеще ще бъде по-щастливо, понеже ще бъде базирано на основи, които са верни.