
|
И вие наистина искате да гласувате за мен? От д-р Йозеф Гьобелс
Второкачествен гражданин с четири присъди и осем висящи дела? Какъв мечтател!
В есе, което написах отнасящо се до факта, че всеки националсоциалист трябва да се подчинява на държавната власт „когато няма как да я заобиколи”, без значение дали е правилно или грешно. Заради това есе съда в Елберфелд ме глоби 100 марки, заради подбуда на съпротива срещу държавната власт.
Когато Ханс Хустерт, намиращ се в затвора за опит за убийство на Шайдеман (заемащ поста Канцлер през 1922 г.), започна да губи зъбите си, заради лошата затворническа храна, аз започнах набиране на средства, с която да му помогна да си възстанови зъбите. Съда в Мюнхен ме глоби 50 марки, заради незаконно набиране на средства.
Когато един от моите ранени другари трябваше да бъде трепаниран от еврейския доктор Леви, аз организирах набиране на средства, за да може този беден работник да посети германски доктор. Съда в Мюнхен ме глоби 150 марки, отново заради незаконно набиране на средства.
При масова среща на членовете на Националсоциалистическа работническа партия на Германия, предложих да следим редактора на вестник „Дер Таг” под наблюдение, след като той определи заседанието на Хитлер за маймунарник. Мръсния доносник Карлото Грец, който клеветеше фронтовия войник Адолф Хитлер по всякакви долни начини, мъчейки се да го свърже със сутеньори и проститутки, аз нарекох еврейско прасе, за да го накарам да повдигне дело срещу мен. Той не заведе дело срещу мен, но въпреки всичко аз получих шест седмици в затвора заради „подтикване към насилие без резултат”.
Има едно висящо дело срещу мен, поради факта, че е трябвало да се обръщам към шефа на полицията с Д-р Вайс „Изидор”, въпреки че неговото име е Бернхард.
Второто висящо дело срещу мен е, защото отпечатах карикатура на гореспоменатия Бернхард Вайс като Нерон във вестник Атака, със заглавие „Бернхард играе само неблагоприятни роли.”
Има и трето дело, което е поради факта, че „Атака” публикува карикатура на Бернхард Вайс с маска на магаре, който е „лесно разпознаваем” и с текст, който гласи, че „в извънредно положение, всеки задник може да управлява”.
Четвъртото дело предстои да ме накара да обясня кой е Орйе (Орйе беше звездата на сатирична колона в Атака).
Петото предстоящо дело твърди, че съм сгазил крака на беден работник. Това беше преди година. Аз никога не съм карал кола през живота си и дори в деня на произшествието не бях в Берлин. Но държавната власт смята, че колата е била с регистрационен номер I A 2637 и аз съм типът човек, способен да извърши подобно нещо. Моят отговор, че не знам как да карам кола и не притежавам шофьорска книжка направи обвиненията още по-сериозни.
Информирах една червена високопоставена клечка, който с неуместни апострофи се опитваше да прекъсне събранието, че се намира на събрание на Националсоциалистическа работническа партия на Германия и че ако не млъкне, ще простим за изхвърлянето му, по силата на закона от Щурмовия отряд. Това доведе до шестото висящо дело, този път за „подтикване към насилие”.
След това, се предполага, че съм казал, че (Ваймарската) Република е просто вехтошарски магазин, в който участниците в търга, акционерите и политиците се оплакват. Това доведе до седмото дело за „застрашаване на Републиката”.
Осмото дело беше резултат от думите ми, че ще дойде ден, в който целта – съзнателно, решително малцинство ще тръгне срещу сегашното управление от страхливо мнозинство, за да сложи край на лихварството и експлоатацията. Това дело беше за „опит за измяна”. (! !)
Четири нови дела се подготвят срещу мен, както научих от надеждни източници. Все още не знам за какво се отнасят. Но това не е от значение. Нужно ми е само да си отворя устата или да хвана писалката, за да дам на държавната прокуратура едномесечна работа.
Никога не съм получавал златна клечка за зъби от Бармат (евреин, замесен в голям финансов скандал).
Не нося копринен халат, подарък от него.
По време на голямата инфлация не съм получавал никакви гулдени или долари от него.
Никога не съм погазвал честта на германския народ. Но винаги съм воювал срещу онези страхливци, които оставят нашето отечество в нужда.
Системата на метрото няма да ми донесе вила на стойност 120 000 марки в близкото бъдеще.
Никой няма мой автограф, сложен на бюрото си.
В условията съществуващи след 1918, аз нямам никакъв шанс да свърша нещо полезно. Следователно аз не мога да очаквам да бъде изпълнено от другиго.
И вие наистина искате да гласувате за мен?
|