|
Тези проклети нацисти илюстрации: Мьолнир
Защо сме националисти?
Ние сме националисти, тъй като в националистичното начало виждаме единствения начин да се съберат всички сили на нацията ни, с цел да съхраним и да подобрим съществуването си, както и условията, в които живеем.
Нацията е органичното обединение на един народ, който желае да защити живота си. Да бъдеш националист няма нищо общо с даден символ или форма на управление, а означава да утвърждаваш това обединение на думи и на дела. Това е утвърждаване на неща, а не на форми. Формите могат да се променят, но съдържанието им се запазва. Когато формата и съдържанието си отговарят, тогава националистът застава и зад двете. Когато обаче има конфликт между тях, националистът се бори за съдържанието и против формата. Не може някакъв символ да бъде приоритетен пред съдържанието. Ако това се случи, битката се провежда на грешно бойно поле и силата на онези, които я водят, се изгубва във формалности. Тогава се загубва и истинската цел на национализма – а именно нацията.
Така стоят нещата днес в Германия. Национализмът се е превърнал в буржоазен патриотизъм и защитниците му се бият срещу вятърна мелница. Някой казва Германия, а всъщност говори за монархията. Друг се обявява за свободата, а има предвид черно-бяло-червено (б.р. цветовете на германския флаг по това време). Дали ситуацията днес би била различна, ако заменим републиката с монархия и развеем нашето знаме? Такава една своеобразна колония действително би стояла на различен фон, но в съдържанието си, в своята същина, би останала съвсем същата. Всъщност нещата биха били дори по-лоши, понеже като прикрива фактите една такава фасада би разпиляла силите, който днес се борят против нашето робство.
Обяснение: Завързан националсоциалист наблюдава как евреин, който чете еврейският вестник „Берлинер Тагеблат, малтретира окованата от Версайския договор Германия. Евреинът вероятно е журналист, тъй като петни Германия с писалка. Асистират му чернокож войник от френските колонии и полицай.
Буржоазният патриотизъм е привилегията на една класа хора. Това е и истинската причина за неговия упадък. Когато 30 милиона стоят зад дадена кауза и 30 милиона са против нея, нещата излизат от баланс и нищо не се получава. Това е положението с нас днес. Сега сме най-ниската прослойка в света не защото нямаме смелостта да окажем съпротива, а тъй като цялата ни национална енергия се прахосва в безкрайните и непродуктивни разправии между десните и левите. Пътят ни води само надолу и днес вече всеки може да предвиди, че ще пропаднем в пропаст.
Национализмът достига по-далеко от интернационализма. Той вижда нещата такива, каквито са. Само онзи, който уважава себе си, е в състояние да уважава другите. Ако аз, като немски националист, се застъпвам за Германия, с какви аргументи бих могъл да се наложа над френския националист, който застава зад Франция? Борбата за политическа власт в този случай би била възможна, само ако тези две позиции си противоречат по жизненоважен начин. Интернационализмът не е в състояние да промени тази реалност. Всички негови опити да докаже противното са се провалили напълно. И дори когато фактите изглеждат правдоподобни, тогава природата, кръвта, желанието за живот и борбата за съществуване на тази земя доказват грешността на подобни теории.
Грехът на буржоазния патриотизъм се състои в това, че той смеси дадено състояние на икономиката с националното начало. Той свърза две неща, които са коренно различни. Формите на икономиката, колкото и устойчиви да изглеждат, са изменими. Докато националното е константно. Ако смеся в едно временното и постоянното, то постоянното ще пропадне, когато се срути и временното. Това бе и истинската причина за провала на либералното общество. То бе основано не на неизменното, а на преходното. И, когато това преходно достигна края си, повлече със себе си и непреходното. Днес това общество служи само като извинение за една система, която носи със себе си нарастваща икономическа нищета. Това е и единствената причина интернационалистическото еврейство да организира битката на пролетариатите едновременно и срещу двете сили – икономиката и нацията. За да успее да спечели тази битка.
Тъкмо от това разбиране произлиза нуждата от младия национализъм. Вярата в нацията е нещо, което засяга всички, а не дадена група, класа или икономическа клика. Вечното трябва да бъде разграничено от временното. Поддържането на една загниваща икономическа система няма нищо общо с национализма, който сам по себе си е утвърждаване на отечеството. Мога да обичам Германия, но да мразя капитализма. Не само бих могъл, а и трябва. Само унищожаването на тази система за експлоатация може да доведе със себе си същината на възраждането на нашия народ.
Ние сме националисти, защото като германци ние обичаме Германия. Понеже обичаме Германия, желаем да я запазим и да се борим срещу онези, които искат да я унищожат. Тогава, когато някой комунист се провикне „Долу национализмът!”, той има предвид лицемерния буржоазен патриотизъм, който вижда икономиката само като система за заробване на населението. Ако обясним на човека от левицата, че национализмът и капитализмът, които реално представляват утвърждението на Родината и злоупотребата с нейните ресурси, нямат нищо общо помежду си, а всъщност са като огъня и водата едно за друго, тогава дори и социалистът ще признае нацията, която ще желае да завладее.
Това е и нашата задача като националсоциалисти. Ние бяхме първите, които открихме тези взаимовръзки. Бяхме и първите, които започнаха съпротивата. Понеже сме социалисти, ние чувстваме дълбоко благата на нацията, а понеже сме националисти ние искаме да постигнем една нова Германия, която е социално справедлива.
Възроденото ни отечество ще се издигне, когато социалният ни фронт е стабилен.
Социализмът ще стане реалност, когато отечеството ни е свободно.
Защо сме социалисти?
Ние сме социалисти, защото в социализма, който е обединението на всички граждани, ние виждаме единствения шанс да поддържаме расовото ни наследство, да възвърнем политическата си свобода и да възобновим германската държава.
Социализмът е доктрина за освобождаването на работническите класи. Той насърчава издигането на четвъртата класа и сливането й с политическия организъм на отечеството ни и е тясно свързано с прекратяването на настоящото робство и възвръщането на германската свобода. Следователно социализмът не касае просто потиснатата класа, а се отнася до всички, тъй като целта на съвременната политика трябва да бъде освобождаването на германския народ от робството, в което се намира. Социализмът получава истинската си форма единствено посредством наличието на едно изцяло борещо се братство, заредено с устремената енергия на току що събудения национализъм. Без национализмът той е нищо – илюзия, суха теория, въздушен замък или е просто на книга. Докато с него е всичко – бъдещето, свободата, нашата Родина!
Грешката на либералното мислене бе игнорирането на способностите на социализма в изграждането на силна нация. Така бе позволено енергията на социализма да се прахоса в антинационални направления. Грешката на марксизма пък бе понижаването на социализма до ниво, което засяга единствено доходите и прехраната на населението, като по този начин бе поставен в противоречие с държавата и националното й съществуване. Осъзнаването на тези два факта ни довежда до едно ново усещане за социализъм, в чиято същина стоят националистичното, изграждащото държавата, освобождаващото и конструктивното.
Буржоазиите днес са на път да напуснат сцената на историческите събития. На тяхно място ще дойде класата на продуктивните работници – работническата класа, която до днес бе потисната. Тази класа започва да изпълнява политическата си мисия. Тя вече е въвлечена в тежка и мъчителна борба за политическа власт, тъй като търси срастването си с националния организъм. Битката започна в областта на икономиката, но ще завърши в политиката. Не става въпрос просто за заплати или за брой работни часове седмично, въпреки че никога не бива да забравяме, че те също са съществена и може би най-значима част от платформата на социализма. Всъщност въпросът е в това една влиятелна и отговорна класа да бъде включена в състава на държавата. Може би дори да бъде направена доминиращата сила в политическото бъдеще на родината ни. Буржоазията не желае да признае силата на работническата класа. Марксизмът я е напъхал в усмирителна риза, която ще я разруши. Докато работническата класа постепенно се разпада във фронта на марксистите като изчерпва последните си сили, буржоазията и марксизмът са се споразумели за основните положения на капитализма, който са си поставили за задача да защитават на всяка цена, често и с помощта на прикрити методи.
Ние сме социалисти, тъй като в социалния въпрос виждаме необходимостта и оправданието за самото съществуване на държава за нашия народ, а не някакво евтино състрадание или обиждаща сантименталност. Работникът има право да настоява за жизнен стандарт, отговарящ на това, което е произвел. Нямаме намерение да се молим за това му право. Присъединяването на работника към държавния организъм е от съществено значение не само за него, но и за цялата нация. Това е много по-важно от осемчасовия работен ден. Става въпрос за формирането на едно ново държавно съзнание, което включва всеки продуктивен гражданин. След като настоящите политически сили или нямат желание, или просто не могат да създадат това положение, ние трябва да се борим за социализма. Това е боен лозунг за вътрешна и за външна употреба. У нас този призив е едновременно насочен срещу буржоазните партии и марксизма, като заклети врагове на предстоящата работническа държава. А извън рамките на страната ни е адресиран към всички сили, които заплашват националното ни съществуване, а с това и възможността за възникването на национал-социалистическата държава.
Обяснение: Надписът гласи: „Мислещият работник отива при Хитлер”. Комунист и социалист се обвиняват един друг за предателството на работническата класа.
Социализмът е възможен само в държава, която е вътрешно обединена и свободна в международен план. Буржоазията и марксизмът днес носят отговорност за това нито едно от тези две условия да не е изпълнено. Ето защо тези две сили са заклети врагове на националсоциалистическата държава, без да има значение като колко национални и социални се самопредставят.
Затова и трябва да пречупим тези две групи политически. Линията, която германският социализъм изповядва, е ярко очертана и пътят ни е ясен.
Ние заставаме против политическата буржоазия и за истинския национализъм!
Ние сме срещу марксизма, но сме за истинския социализъм!
Ние се обявяваме за първата национална германска държава със социален характер!
Ние сме Националсоциалистическата Германска Работническа Партия!
Защо работническа партия?
Работата не е проклятието на човечеството, а неговата благословия. Човекът става човек посредством своя труд. Трудът въздига човека, прави го велик и съзнаващ, поставя го над всички други живи същества. Трудът е творчество, продуктивност и създаване на култура. Без труд няма храна. Без храна няма живот.
Идеята, че колкото по-мръсни са ръцете на човек, толкова по-деградираща е работата му, е еврейска, а не немска идея. Както и във всяка друга област германецът първо пита „Как?” и едва после „Какво?”. Не става въпрос толкова за позицията, която заемаме, колкото за дълга, който Бог ни е възложил.
Наричаме се работническа партия, понеже желаем да изчистим думата работа от сегашната й дефиниция и да й върнем оригиналното значение. Всеки, който сътворява ценности е създател, т.е. работник. Отказваме да разграничаваме различните видове работа. Единственият ни критерий е дали работата служи на обществото или поне не му вреди. Работата е служба. Ако е вредна за общото благополучие, то тогава тя е предателство срещу Родината.
Марксистките безсмислици пропагандираха безплатния труд и все пак унижаваха труда на членовете си, гледайки на него като на нещо проклето и позорно. Нашата цел няма как да бъде да отменим труда, а да му дадем ново значение и съдържание. За работника капиталистическата държава е възможно най-голямото нещастие. В нея той престава да бъде живо човешко същество, творец и производител.
Той се е превърнал в машина. Пореден номер, зъбно колело в машината, лишено от чувства и разбиране. Той е отчужден от това, което произвежда. За него трудът е само средство за оцеляване, а не път към по-висше щастие, радост, към нещо, с което да се гордее, да получава удовлетворение, насърчаване, начин да изгради своя характер.
Ние сме работническа партия, защото в предстоящата битка между финансите и труда виждаме началото на края на устройството на 20-ти век. Заставаме на страната на труда и сме твърдо против финансите. Мерната единица на либерализма са парите, докато за социалната държава това са трудът и постигането на резултати. Либералът ще ви попита: „Какво си ти?”. А социалистът задава въпроса: „Кой си ти?”. Двамата са на светлинни години един от друг.
Ние не желаем да превърнем всички в еднакви индивиди. Нито пък искаме да се разделя населението на елит и простолюдие, на привилигировани и ощетени. Аристокрацията в новата държава ще се определя не от притежанията и финансовите средства, а само въз основа на качеството на постигнатото от всеки един от нас. Човек трябва да получава заслуженото посредством службата, която изпълнява. Хората се различават по резултатите на техния труд. Това е сигурният знак, който определя характера и истинската стойност на даден човек. Ценността на труда в условията на социализъм ще се определя от неговата полза за държавата и цялото общество. Трудът е създаване на ценности, а не пазарене. Войникът е работник, когато в ръцете си държи меч, с който защитава националната икономика. Държавникът е също работник, когато дава на нацията си формата и волята, които ще й помогнат да постигне нужните за нея живот и свобода.
Не само здравата пестница е белег за положен труд, но и сбръчканото чело. Работниците с белите якички не трябва да се срамуват да окачествяват с гордост и достойнство свършеното от тях, така както го правят и физическите работници. Взаимовръзките между тези две групи определят и общата им съдба. Нито една от тях не е в състояние да оцелее без другата, тъй като и двете принадлежат към един общ организъм, който трябва заедно да поддържат, ако възнамеряват да защитят и развият правото си на съществуване.
Наричаме се работническа партия, понеже желаем да освободим труда от веригите на капитализма и марксизма. В борбата ни за бъдещето на Германия ние открито обявяваме това и приемаме ненавистта на либералната буржоазия, която произтича от това. Убедени сме, че от техните ругатни ще съумеем да получим нови благопожелания.
Бог е дал на народите територия, която да засяват. Семето се превръща в жито, а житото – в хляб. Посредникът на всичко това е трудът.
Който ненавижда труда, но се ползва от облагите му, е двуличник.
Това е и най-същественият смисъл на движението ни. То връща оригиналното значение на нещата, без да се притеснява от опасността да потънат в блатото на днешния пропадащ мироглед.
Този, който създава стойности, се нарича работник. Движението, което желае да освободи труда, е работническата партия.
Затова и ние – националсоциалистите – се наричаме работническа партия.
Когато знамената ни се развяват победоносно пред нас, пеем:
„Ние сме армията на свастиката, вдигнете високо червените знамена! Искаме да изчистиме пътя на свободата за германския труд!”
Защо сме против евреите?
Ние сме против евреите, тъй като защитаваме свободата на немския народ. Евреите са причината за нашето робство и най-облагодетелстваните от него. Те злоупотребиха със социалната нищета на масите, за да задълбочат ужасното разделение на леви и десни у народа ни и да разцепят Германия на две, като скрият истинските причини за загубата на Великата война и изопачат естеството на революцията.
Обяснение: Надписът гласи: „Събуждането на Германия. Ти минаваш! Виждаме през маските ви”. В карикатурата евреите са маскирани като християнин, немски гражданин, евреин националист и безобиден минувач.
Евреинът няма интерес от това германският въпрос да се разреши. Няма и как да има такъв интерес, тъй като зависи от това този въпрос да остане нерешен. Ако немският народ сформира една обединена общност и си спечели свободата, за евреина повече няма да има място. Неговата сила е най-голяма, когато народът живее във вътрешно и международно робство, а не когато е свободен, осъзнат и целеустремен. Евреите създадоха нашите проблеми и преживяват благодарение на тях.
Ето защо като националисти и социалисти ние се противопоставяме на евреите. Те разсипаха расата ни, поквариха морала и ценностите ни, подиграха се с обичаите ни и пречупиха нашата сила. На тях дължим положението си на световен парий. Сред нас обаче те бяха прокажените, а не ние германците. Евреите възтържествуваха над нас и нашето бъдеще, когато забравихме своята немска натура.
Евреинът е гъвкавият демон на разложението. Там, където завари мръсотия и упадък, той изплува над повърхността и започва работата си като касапин сред нациите. Скрива се зад маската си като се представя за приятел на своите жертви и прекършва врата им, преди да разберат истинските му намерения.
Евреинът не е продуктивен. Той не създава нищо, а само се пазари за различни продукти. Дали ще са парцали, дрехи, картини, бижута, зърно, ценни книжа, лекове, народи или държави – евреинът някак си успява да открадне всичко, което му минава през ръцете. Когато напада държавата, той е революционно настроен. Но щом веднъж вземе властта, започва да проповядва мир и ред, за да може комфортно да излапа завоеванията си.
Какво е общото между антисемитизма и социализма? Да зададем въпроса така: Какво общо имат евреите със социализма? Социализмът е свързан с труда. Някой да е виждал евреите да работят вместо да плячкосват, крадат и живеят на гърба на другите? Като социалисти се обявяваме против евреите, защото в тях виждаме олицетворението на капитализма – на злоупотребата с ресурсите на нацията.
Какво е общото между антисемитизма и национализма? Нека поставим въпроса по следния начин: Какво общо имат евреите с национализма? Национализмът е свързан с кръвта и расата. Евреите са врагът и разрушителят на чистотата на кръвта ни – осъзнатите разрушители на нашата раса. Като националисти се противопоставяме на евреите, защото в тях виждаме вечен враг на националната ни чест и свобода.
Евреинът все пак също е човешко същество. Разбира се ние не поставяме под съмнение това. Съмняваме се единствено в благоприличието му. Той не се спогажда с нас. Живее по различни закони. Фактът, че е човешко същество, не е достатъчна причина да му позволим да се държи с нас нечовешки. Може и да е човешко същество, но пък какво човешко същество е! Ако някой зашлеви шамар на майка ви, бихте ли му казали: „Благодаря! Все пак си човешко същество!”? Това е по-скоро чудовище, а не човек. А евреите причиниха много по-лоши от това неща на нашата майка Германия и продължават да го правят и днес!
Има ги също и така наречените бели евреи. Вярно е – дори и сред германците има мошеници, които действат неморално спрямо своите расови и кръвни другари. Но защо ги наричаме бели евреи? Всички вие използвате този термин, за да опишете нещо долнокачествено и достойно за презрение. Точно това правим и ние. Защо тогава бихте ни попитали каква е причината да сме против евреите, след като и вие подсъзнателно сте на същите позиции?
Някои казват, че антисемитизмът не бил християнски. Значи християнско би било да позволим на евреите да продължат да ни свалят кожата и да издевателстват с нас. Да си християнин означава също така и да обичаш съседа си. Моят съсед е мой расов и кръвен брат. За да го обичам, трябва да мразя враговете му. Който се осъзнава като германец, трябва да ненавижда евреите. Едното изисква другото.
Христос сам се увери в това, че любовта не винаги помага. Когато завари търговците в храма, той не каза: „Деца, обичайте се!”, а извади камшик, с който ги изгони.
Ние сме против евреите, тъй като защитаваме немския народ. А евреите са нашето най-голямо нещастие.
Не е вярно, че ядем евреи за закуска.
Вярното е, че бавно, но сигурно, те крадат всичко, което имаме.
Нещата нямаше да стоят така, ако се държим като истински германци.
Революционни искания
Ние не влизаме в парламента, за да използваме парламентарни методи. Знаем, че съдбата на народите се предопределя от личности, а не от парламентарни мнозинства. Същината на парламентарната демокрация е мнозинството, което унищожава личната отговорност, като възхвалява масите. Сбирщина от няколко десетки мошеници управлява нещата зад завесите. Аристокрацията зависи от резултатите, управлението на най-способните и подчинението спрямо волята на ръководството от страна на по-малко способните. Всяка една форма на управление, без значение колко демократична или аристократична изглежда на външен вид, се осланя на натиска и принудата. Единствената разлика е това дали от гледна точка на обществото тази принуда се явява благодат или проклятие.
Това, което ние поставяме като искане, е ново, решително и радикално – то е революционно в истинския смисъл на тази дума. Няма нищо общо с организирането на протести и барикади. Тук таме разбира се и такива са възможни, но това не е присъща част от този процес. Революциите са духовни актове. Те първо се зараждат в хората и едва тогава се преливат в политиката и икономиката. Новите хора ще сформират и нови структури. Желаната от нас трансформация е преди всичко духовна. Тя и по необходимост ще промени настоящото статукво.
В наше лице този революционен акт е вече видим. Резултатът е новият персонаж, който очите на познавачите започнаха да разпознават – националсоциалистът. Придържащ се към духовния си мироглед, националсоциалистът отправя безкомпромисно исканията си в политиката. За него няма „ако” и „кога”, а само взимане на категорични решения и ясни избори.
Националистът настоява за:
Възвръщане на немската чест. Без достойнство човек няма право на живот. Нация, която си е заложила достойнството на карта, рискува своя хляб. Честта е фундаментът на общността на всеки един народ. Загубата на честта ни е истинската причина за загубата на нашата свобода.
Появата на възстановена германска държава на мястото на тази робска колония. Държавата за нас не е самоцел, но е средство за постигане на целта. Истинската цел е расата – съвкупността от всички живи, съзидателни сили на народа. Структурата, която днес се самонарича Германска република, не е в състояние да поддържа расовото ни наследство. Тя се е превърнала в цел сама по себе си и няма никаква реална връзка с народа и неговите нужди. Искаме да сложим край на робската колония и да я заменим с една свободна народна република.
Работа и хляб за всеки наш трудоспособен другар по кръв. Заплащането ще е според заслугите. Това означава по-голямо заплащане за германския работник! Така ще се сложи край и на безсмислените разправии, които ангажират ежедневието ни.
Гарантиране на подслон и храна за хората, преди да се започне с изплащане на репарациите! Никой демократ или републиканец няма право да възразява срещу това искане, тъй като то бе сред лозунгите на знамената на ноемврийска Германия (б.р. началото на Ваймарската република е поставено през месец ноември, 1918 г.). Ние само желаем да превърнем този лозунг в действителност.
Осигуряване първо на най-необходимото! Трябва да посрещнем нуждите на населението, преди да започнем да произвеждаме луксозни стоки. Осигуряване на работни места за тези, които желаят да работят! Земя за фермерите! Германската външна политика, която днес продава активите ни на безценица, трябва да бъде изцяло трансформирана и радикално да се фокусира върху нуждите от пространство за германците, като се извлекат и необходимите от това политически изводи за управлението.
Мир сред продуктивните работници! Всеки трябва да изпълни дълга си за благото на цялото общество. След което и държавата трябва да поеме отговорността по защитата на гражданите, като им гарантира плодовете на техния труд. Работническата общност не трябва да е куха фраза, а революционно постижение, следствие от радикалното реализиране на основните жизнени нужди на работническата класа.
Безмилостна борба срещу корупцията! Война против експлоатацията и свобода за работниците! Премахване на всички капиталистически влияния от икономиката и националната ни политика.
Решаване на еврейския въпрос! Обявяваме се за систематично отстраняване на чуждите расови елементи от всяка сфера на публичния живот. Трябва да има хигиенично разделение между германци и не-германци на изцяло расови основания, а не въз основа на националност или религиозна принадлежност.
Елиминиране на демократичния парламентаризъм! Установяване на парламент, базиран върху свързаните с производството професии. Политика, която ще бъде определяна от политическо тяло, заслужило мястото си по законите на силата и естествения подбор.
Възвръщане на лоялността и вярата в икономическия живот. Пълен ход назад за несправедливостите, с които собствеността на милиони германци бе разграбена.
Приоритет за правата на личността пред тези на тълпата. Германците винаги ще се ползват с преференции пред чужденците и евреите.
Битка срещу разрушителната отрова на интернационалната еврейска култура! Укрепване на немските сили и обичаи. Край на расовото разложение и на корумпираните семитски принципи.
Смъртно наказание за престъпления срещу народа! Бесило за спекулантите и лихварите!
Безкомпромисна програма, която ще се осъществява от изпълнени със страст хора. Без лозунги – само с жива енергия.
Това са нашите искания! |
