Немската култура и литература
 

д-р Ханс Фридрих Блунк
Почетен председател на Камарата на райх литературата, член на Райх Сената и на Сената на Академията за литература

 

На пръв поглед може да изглежда странно, че един поет и писател на приказки е бил избран да напише тази статия относно германската културна политика, когато същото биха могли да сторят редица водещи политици. Но мисля, че в крайна сметка това няма голямо значение, защото днес съдбата на творците в Германия е свързана, както никога досега със съдбата на техните сънародници. Ясно е, че романтичния период на писателя състоящ се в изолираното му съществуване на таванска стая си е отишъл завинаги. В това отношение ние в Германия сме преминали от романтичния европейски период в класическия, тъй като някои от великите творчески мислители са също и водещи личности в държавата.

 

Още един мотив ме прави особено щастлив да приема поканата да окажа помощ в написването на тази книга. Аз съм роден в Шлезвиг-Холщайн, страна ревнуваща от англо-саксонското си наследство, защото всички ние сме наясно с нашите двойствени взаимоотношения още по време на Сторм и Крегер. Тази двойственост, толкова често срещана в Англия, вероятно е общо наследство.

 

Голсуърти, който беше мой приятел през последната година от живота си, винаги ми се струваше перфектен пример за един добре балансиран човек, който притежава качествата на силен лидер. Той бе англо-саксонец типичен за Ханзата[1], ценящ и любящ - не само заради личните си качества, но също така и заради самата традиция.

 

Веднъж аз обсъдих с Голсуърти ролята, която писателите биха могли да играят в нашата неспокойна Европа и все още помня топлата му усмивка, с която той каза, че ние писателите никога не ще бъдем в състояние да действаме като държавници, защото нашите идеали, разбирания и убеждения, трябва винаги да бъдат обвързани с някои вътрешни необходимости. Може би, каза той, поради тази причина, нашата позиция би могла да бъде силна и полезна за хората на нашите страни, ако с помощта на въображението ние успеем обгърнем с някакво благородство дори и студената и егоистична политика господстваща в Европа.

 

При разглеждането на настоящата културна политика на Германия, отправна точка не трябва да бъде направена посредством пренаситената европейска култура, която постоянно намираше реализация сред британската и френската общественост преди Германската революция. Вместо това, ние трябва да разгледаме тези ужасни времена, през които страната ни премина, когато изглеждаше невъзможно някога тя да възкръсне отново. Нищо не би могло да има по-лош ефект от един военен разгром, последвалите от него несправедливости бяха част от сключването на примирието, и вероятно това най-дълбоко нарани чувствата ни. Изглеждаше сякаш всички опити да се изгради нов Райх биха били обречени на неуспех и сякаш танцът на смъртта бе започнал, ознаменувайки пълната разруха на нашата хилядолетна държава. Нека не се забравя, че комунистите бяха на крачка от осъществяването на най-голямото представителство в Райхстага, като всички ограничения на установените закони бяха пренебрегнати. Средна класа, подкрепяше либерализъм, който тя самата не разбира, в същото време заради инстинкта си за самосъхранение тя очевидно вече не бе в състояние да предложи никаква съпротива. Валута бе заплашена с колапс. Хиляди селяни бяха прогонени от техните чифлици, които се превърнаха в собственост на ипотекарните кредитори, а пък работниците от своя страна уморени от неизпълнените обещания определено бяха враждебно настроени към буржоазията. Стотици кандидати в сферата на изкуствата бяха посрещани за момент, за да изчезнат само няколко седмици по-късно. Бандитите действаха свободно и изчезваха като привидения, които са се отклонили за миг от земята на сенките. Една малка банда на чужди имигранти от изток правеше печалба на гърба и мъките на една цяла нация. Детските люлки стояха празни и всеки живееше час за час, ден за ден, сякаш нямаше бъдеще. Честта беше потъпкана от унижения, понесени благодарение на нашата външна политика.

 

Това бяха условията, под които националсоциализма се роди и взе под крилото си нашия „Вартбургски кръжок на германските поети”, това бе средството за борбата на литературата срещу упадъка. Академията си остана твърдо лява институция, докато силите на прогресивния консерватизъм намериха израз в Йост, Боймелбург, Мюнххаузен, Колебенхайер, Грим, Шефер и Веспер (автор на тази статия е, разбира се, също е член на тази група ). Поезията на младежи като Анакер, Шуман, Боме, Мьолер, Нийренц, Егерс-Мойзел, Брокмайер, Опенберг и Хелке формира същността на политическото развитие на периода. От драматурзите специално искам да спомена Реберг, Бертге и Лангенбек.

 

Няма съмнение, че тези групи са първите спомогнали за събуждането на обикновените хора в цялата страна. Следвоенните артистични постижения нямаха широко разпространение, защото те в повечето случаи представляваха или еротика, или експресионизъм или кубизъм и съответно бяха насочени само към малки обществени групи. Дясната опозиция обаче успя да спечели младежта. Читателите се отвърнаха от стария психо-аналитичен метод, намереха ново изкуство процъфтяващо сред тях, което им напомняше за тяхната национална история, получиха надежда че в страната им отново ще има разцвет и съответно щяха да имат широка сфера за изразяване на изкуството. Ето така намериха израз стихотворения, разкази и есета, за които обикновения човек на улицата е имал таен копнеж. С две думи, разривът между писатели и хора, който бе станал твърде широк по време на следвоенните години, започна да се затваря отново. И така литература, която - макар и да не игнорираше старите форми - се закорени в провинцията и стана тясно свързана с чувствата на хората, и в същото време бе пряко свързана с политическите събития, които след това отбелязаха началото на нова ера.

 

Културната политика на държавата е показала достатъчно ясно, че не е забравила дългът си на благодарност към креативните творци.

 

Следва да бъде оформен ясен отговор на въпроса какво се има предвид под „културна политика”, защото недоразумения възникват твърде лесно в съвременна Европа.

 

Задължение на държавата е да се култивира хармонията между политическия и личния живот на хората - нито в повече, нито в по-малко. Затова, без да ограничава с действия постиженията на отделния човек, тя го насърчава чрез „Народна култура” в интерес на неговия присъщ вкус и естетика, насърчава го да чества неговите собствени древни обичаи, доближаващи се до „християнската етика”, които са валидни в цяла Европа. Германската държава приема като задължение да открие тези, които са в състояние да говорят за хората и които сега и тогава са били наши непримирими противници и толкова лесно са приели да разпространяват чужди ценности. Онези, които искат да знаят нещо на този въпрос трябва да се чете книгата „ Тиранията на Гърция над Германия” публикувана от Cambridge University Press. Германската история може също да покаже отново, как така наречените образовани класи в продължение на години се дистанцираха от народната маса, като се опитваха да си съставят собствена автокрация. Сегашното правителство, от друга страна, се стреми да подчертае връзката между старата и новата литература и ценности, както и отношението им към хората. Това не се постига чрез принуждение от какъвто и да е тип върху творческия работник. Затова правителството запази за себе си правото да дава избор на твореца и да издава препоръки. Коя друга държава би могла да приеме като нещо естествено притежаването на изкуство за същност, като в същото време предстоеше да израстват в Германия ново поколение творци, което предстоеше да бъде старателно култивирано.

 

Този проблем беше решен през 1933 г. с лекота, до голяма степен благодарение на опозицията на „интелектуалците” срещу бившия режим, която бе възникнала преди революцията.

 

Благодарности трябва да бъдат отправени също и за енергичната подготовка на интелектуалните ценности, които осъвремениха концепциите за „национализъм” и „социализъм” в Германия, като не бе пренебрегната класическата основа положена от Щурм и Дранг, Хердер и младия Гьоте.

 

Със сигурност нищо не може да направи по-силно впечатление на един творец или художник от концепцията на Хердер за понятието „национализъм” – неговото схващане стана водещо в Европа, като утвърди принципа на правата на народите, състоящи се в отказа от признае на всяка намеса от страна на съседните държави. Аз съм наясно, че думата „национализъм” има различно значение във всяка европейска страна и това е едно от най-големите нещастия на континента, очевидно е, че този универсален израз създава множество недоразумения, защото всички европейци го използват с различно значение. Например национализмът в Англия е отъждествен с понятието за „империализъм”, във Франция национализъм означава „шовинизъм”, докато в Германия това означава точно обратното на гореспоменатите, а именно, правото на всички народи, според желанието на широките маси, да се развиват по свои собствени линии, в рамките на своите граници. В Германия, национализмът е един аспект от стария копнеж за свободна Европа, в която свободните европейски народи живеят в мир и разбирателство като съседи.

 

Концепцията на понятието „социализъм” изразена в национална солидарност също може силно да възбуди религиозната чувствителност на твореца. Рационализмът и марксизмът, дали основи на социализма бяха отхвърлени отдавна, защото базираха своите доктрини на класова борба, в същото време, именно социализмът бе залегнал в религията при пристигането на власт в Германия на националсоциализма. Тук ще разгледам някои подробности: Бих казал, че още със стъпването си на власт, национал-социализма даде на Европа и най-съвършен пример за социален живот, като постигна това без употребата на оръжие. Едва ли е въпрос за изненада, че творецът, който някога се задълбочи към същността на вярата рано или късно разбира, че национализмът изразен в самоуправление на хората е пряко свързан със социализма на религиозна основа и така той има възможността да има отношения с всичките си сънародници, без бариера на класата. Няма да скрия, че е по-младите писатели на ново движение страстно приемат промяната, която в същото време е труден въпрос за тези, който са се борили упорито и дълго в редиците на опозицията и върху чиито индивидуални идеи, са подложени на изпитания от променящите се времена. Може да изглежда парадоксално, но аз съм съвсем сигурен, че новите лидери на Германия са напълно наясно с професионалните задължения и рискове на твореца, състоящи се в това, че те често биват неразбрани. Въпреки това обаче, днес немският писател знае какво е щастието да застане пред публика в зимна вечер и да прочетете за тях балади, разкази и есета, които биват посрещани с истинската признателност. Писател, който стои и чете произведенията си пред тълпа от работници във фабрики и който вижда смисъла на думите си, наистина разбира важността на отношенията между писатели и хора, които сякаш по-рано бяха напълно загубени.

 

Може би обърнах твърде голямо внимание на разглеждането на този фон, на който настъпиха удивителните промени в Германия. Но мислех, че е необходимо, защото толкова много от английските ми приятели се интересуват от различни детайли на организацията на Третия райх, но малка част от тях е запозната със същностните детайли на промяната, затова бих казал от името на нашите близки в Обединеното кралство, че англо-саксонската група има взаимна определена отговорност към Райха и че ние с удоволствие бихме възстановяване моста, който съществуваше в продължение на пет века между Англия и Германия. Ето защо аз ще отговоря на някои въпроси - Какви са практическите мерки, предприети във връзка с културната политика в Нова Германия? И как националсоциализмът създаде тясната връзка между държавата, хората и творците? Въпреки съществуващата връзка, гласът на оплакване не е стихнал на отделни етапи отново се повдига, но все пак в повечето аспекти има чувствителен напредък, който предстои да бъде подобрен. Тези неща са неизбежни, когато се извършват радикални промени. От друга страна, не е организирана опозиционна група, което накара нашите съседи да мислят, че такава всъщност съществува, но е изкуствено потисната. Всеки от приятелите ми, който знае нещо за душата на писателя и за смелостта на твореца, трябва със сигурност също да знае, че една истинска опозиция не може да бъде потисната и трябва да осъзнаят, че чудото на немското единство е, че то всъщност е базирано на другарството.

 

Това чудо, за което аз говоря е още по-забележително заради икономическото състояние на художника, което е всичко друго, но не розово - както може би е било винаги по време на революция и промяна. Това е още една жертва, която творците трябваше да направят. Държавата при първа възможност предприе стъпки, за да облекчи първоначалните трудности, но тази спешна помощ не е по вкус на твореца, който желае да живее и да се изхранва чрез работата си. Въпреки това, финансовата помощ, предоставяна на творци по време на първите две години от управлението на националсоциализма са повече, отколкото са били на изплатени предишните две десетилетия – това доказва колко сериозно е била взета ситуацията. Не след дълго старата организация на театъра бе разрушена и бе реорганизирана, като също бяха създадени Kulturgemeinden (културни общности) дори и в най-малките градове, където бяха канени писатели да изнасят лекции или да четат есета. В най-ранния етап опитите бяха направени, чрез организацията Kraft Durch Freude (Сила чрез радост), за да донесат на обикновените работници полагащото им се наследство в областта на литературата, музиката и изкуството. От момента, в който националсоциализма дойде на власт, той си постави за задача да направи от пролетариите равни наследници на интелектуално богатство на Германия. През 1936 г., не по-малко от два милиона работници посетиха изложби и присъстваха на пиеси, а често и лекции, организирани в сградите на фабриката. Две литературни агенции помогнаха много с безкрайно търпение и отделено време за четенето на ръкописи на таланти от цялата страна, след което обявиха, че всички писания „скрити далеч в старите шкафове” сега са разгледани, като са отбелязани литературните заслуги на авторите им. Най-стойностните произведения бяха връчени на един или друг от най-големите издатели, но в бъдеще ще бъде задача на издателя сам да направи избора си.

 

Големите организации в нова Германия притежават литературни отдели. Постигнатите успехи навсякъде са на различно ниво, но не може да се очаква драстична промяна за на период от четири години. Успяхме да съхраним добрата воля, в резултат на която ние виждаме отлични евтини издания на класически произведения от най-добрите съвременници да се четат в къщите на селяните, в трудови лагери, в казармите обществените сгради са украсени от работите на скулптори и не на последно място виждаме как любовта към музиката се култивира в селата, както и концертните зали в градовете, разбира се ние също виждаме, че фона на всички усилия понякога се получават и грешки, с които трябва да се справяме в последствие. Тази промяна предизвика множество външно политически цели и различни социални необходимости в много сфери, но също и понесе толкова много горчиви думи и критики в борбата си срещу „анти-социално влияние” на изкуството, като не забравяше уроците получени от историята. Ето защо е напълно ясно, че художествените постижения сами по себе си са в състояние да обосноват промяна във формата на управление и ценностната система на идните поколения. Половината членове от сегашното правителство са се отдавали на някаква творческа работа, било то поради религиозни убеждения или художествени способности. Сегашното правителство, чиито корени са в опозиция срещу рационализма, е добре запознато с неизменния копнеж на хората и е наясно, че е негова задача да укрепи връзката между небето и земята в името на по-добър и качествен живот.

 

Може би по-важно от всичко друго, за което говорих досега е законодателното отношение на държавата към сферата на изкуствата. Позицията на изкуствата в държавата се определя от Камарата на Културата, създадена със закон през октомври 1933 г., която е нещо съвсем ново в Европа.

 

Вероятно най-точното описание, което мога да дам за този закон е, че той даде практическата основа за създаването на художествената гилдия.

 

Принципът на корпоративното членство бе приложен в Германия още преди много десетилетия в миналото. Други страни се концентрираха върху по-друга идея: Литературният конгрес в различни страни непрекъснато настоява, че връзката между изкуството и държавата трябва да бъдат дефинирани, като британските и френските делегати бяха особено настоятелни по този въпрос. Няма по-добро решение, обаче, все в интерес на неограничен „либерализъм” – докато предложенията за корпоративното членство бяха систематично отхвърляни.

 

По-новите правителства видяха по друг начин идеята за автономни „сдружения на художниците”, каквито са съществували през Средновековието. Така Камарата на Културата избра от редиците на народа групи от художници и им даде автономия. Задължението на самонаблюдение е поверено на тях самите. За момента държавата е отменила различни привилегии, като някои хора останаха недоволни от този факт. Въпросните привилегии бяха заменени от Корпоративна Конституция, която създаде няколко под-камари, на всяка от които е възложено да разпореждат и разпределят професионалните отношения между всички членове и също така поемат отговорност за техните професионални работи. По този начин всеки от членовете играе някаква роля в законодателната власт. Трябва да се отбележи, че дейността на Камарата се отнася само до германските граждани и съответно художниците с чуждестранен произход са трябва да създадат свои собствени организации.

 

Като цяло има седем подобни камари - на музиката, на пластичните изкуства, на литературата, на съобщенията, на пресата, театър и кинематография. Те са обединени под контрола на централен орган, чиито решения са задължителни за всички. Райхсминистърът стои начело на Камарата, а отделните камари са най-вече под председателството на творческите работници. Например архитект Хоних, беше начело на Камарата на пластичните изкуства и Рихард Щраус е бившият президент на Камарата на музика, която сега е под ръководството на Петър Раабе. В продължение на две години имах привилегията да бъда председател на Камарата на литературата, която сега води Ханс Йост, известният драматург и автор на популярни песни. Друг писател, Райнер Шлосер е начело на камерен театър, а пък радиото и пресата от своя страна се управляват от експерти по всяка дисциплина, а не от артисти.

 

Постановленията от Камарата са по-важни, отколкото тези получени от всеки друг. В резултат на това имаме одобрителни и неодобрителни отзвуци. Оплакванията несъмнено са причинени от някои трудности, които възникват в резултат на всяка радикална промяна, въпреки това предотвратихме опасността нещата да достигнат такава точка на напрежение, както в Испания и съм убеден, като тук не малка роля играе и отделния творец, който върви по правилния път. Голямата промяна в пресата, успя да тонизира публичността, което спомогна за помитането влияния, които по-рано бяха подсилвани от определени икономически кръгове и заинтересовани конспиративни групи. Реконструкцията продължава да протича с бързи темпове и се основава върху принципа на личната отговорност на собственика на вестника и неговите редактори. Всеки, запознат с нашата преса, трябва да бъде наясно в каква унизителна зависимост бе затънала тя от индустриални интереси и как тя свободно установяваше контакти с нашите задгранични врагове, които по всякакъв начин се опитваха да влияят върху вътрешната ни политика, в името на техните частни цели. Всички, които са живели през онези времена днес осъзнават колко е важен принципът на лична отговорност за думите и делата.

 

Не мога да отрека, че в началото на революцията и за кратък период от време след това, беше невъзможно да се изразява свободно мнението. Това бързо се промени. Всяко мнение може да бъде изразявано свободно, стига да не нарушава обществения ред или да не съдържа атаки срещу държавата и нейните органи. Не бива да позволяваме да се връщат изминалите времена, когато на нас ни забраняваха свободно да публикуваме статии и мнения. За да можем да погледнем по-трезво на този въпрос, който е така актуален днес в Европа, трябва да признаем, че в по-голямата част от страните около Германия (въздържам се да спомена имена), пресата е все още под влиянието на икономически групи и политически партии и свободата и сигурността на редакторите са далеч по-строго ограничени, отколкото в Германия. Мисля, че в това отношение (както и в много други) в чужбина не могат да проумеят факта, опозиция тук не липсва, защото е потисната, просто на опозицията и липсват подобни убеждения.

 

Броят на продадени вестници, който намаля през 1933 и 1934 г., се покачи отново, така първоначалната продажба на книжата е значително увеличена. Отношението на широката общественост е красноречиво - хората търсят публикации, които е известно, че са свободни от всякакво подозрение за външно влияние. През 1935 г. продажбите на вестници и списания са се увеличили с 9% в сравнение с 1934 г. и допълнително се увеличи с 15% през 1936 г. Тези цифри са изчислени въз основа на около 1 500 списания и множество всекидневници. Камарата на Пресата, както и на Камарата на Литературата, намалиха разходите с над два милиона марки през 1934 г. и със същата сума през 1936 г. Благодарение на това през април 1938 г. Влезе в сила закон, предвиждащ пенсионни схеми за всички редактори на вестници.

 

Камарата на музика, освен от голяма подкрепа за култивирането на музиката в територията на цялата страна, е приела разпоредби регулиращи хонорарите плащани на музикантите. Международен конгрес за защита на авторските права, които наскоро се състоя в Берлин, потвърди факта, че Германия е намерила най-сигурният и бърз начин за справяне с тези проблеми. Ако ние сега трябва да се обърнем към нашите съседи, със законодателно предложение да се подсигурят авторските права в международен план, ние трябва да направим това не просто, за да обслужим наши интереси, а защото досега винаги сме придавали голямо значение на този аспект повече от всяка друга страна. Идеалното доказателство на това твърдение е, че безработицата сред нашите немски музиканти, която възлиза през 1934 г. до 50%, в момента е ликвидирана до незначителни размери. Всеки посетител на Берлин, Мюнхен или Хамбург знае, че оперните репертоари бяха разширени и че билетите за опера най-често са продадени дълго преди датите на представленията, докато през 1932 г. - нашите актьори и актриси, често играеха пред празни или наполовина празни зали.

 

Най-трудно в онези ранни дни беше несъмнено, за Камарата на пластичните изкуства. Буржоазията, която по-рано с удоволствие подкрепяше творческите усилия на скулптори и художници, оттегли подкрепата си за това изкуство след икономическата криза от 1929 г., което е доведе не само до безработица на занаятчията, но също и на художника. Новото правителство бе длъжно да даде пример и много скоро нямаше обществена сграда която да е била планирана без художник, който има дял в нейния дизайн.

 

Държавата изгради много сгради през последните няколко години, но ситуацията все още е много трудна. Новата прослойка, която ще даде частни поръчки и комисиони на художника се формира много бавно. През 1935 година, Камарата на пластичните изкуства, освен че похарчи големи суми за пътувания, осигури на 800 стари и млади художници ваканция, варираща като продължителност между четиринадесет дни и четири седмици. Допълнителни суми бяха изплатени за облекчение на художници, които бяха изпаднали в бедност, като на между триста и четиристотин кандидати бяха дадени ценни шансове на и награди според ценността на творението им. Главното дело в тази връзка е предоставянето на нови съоръжения за изложби и обучение на нов клас на кандидат-купувачи, задача, която се увенча с много успехи през последните няколко години. Най-добрата изложбена сграда в Европа, Домът на германското изкуство, в Мюнхен, бе открита от самия Фюрер през 1937 година.

 

Имперската Радиокамара, докладва, че броят на радио слушателите се е увеличил от около 4 000 000 до 7 500 000 в рамките на четири години. Не знам дали това увеличение съответства на тези, които слушат от чужбина. Но знам, от отзвука от други страни че германските радио програми са популярни извън границите на Райха, особено тези, излъчвани от Deutschlandsender с предавател на къси вълни, които са предназначени да дават на нашите сънародници от чужбина допир с родината.

 

Няма много какво да се каже по отношение на дейността на Камарата на кинематографията, под първокласното ръководство на професор Леених международните награди, предоставени на германски филми, са достатъчен свидетел на тяхната ефективност. Броят на хората, които отиват на кината се увеличават с 10%-годишно от 1935 г..

 

Камарата на културата вероятно е била най-ефективна в областта на театъра и на литературата. Театъра, който след 1928 ставаше все по-празен и по-празен през 1933 г., незабавно спечели отново своята публика. Непрекъснатите апели на новото правителство до театралната общественост за насърчаване и подкрепа на изкуствата, както и цялостното влияние, упражнявано от посетителите и различни организации малко по малко даде плод. Посетителите в Берлин днес често са изненадани да открият, че всички 40 театри на столицата са препълнени, както и, че театърът е в необикновен разцвет. Броят на държавните или общински театри поставящи пиеси, се е увеличил от 155 до 178 между 1933 и 1936 г., а броят на продадените билети в кината се е увеличил от 20 000 до 26 000. Държавните субсидии за театъра са в размер до 12 000 000 райхсмарки годишно и са били главно поставени на разположение на театри с древни традиции. Няма да ми стигне мястото тук, за да опиша новите пиеси, които се играят, както на открит театър така и на голямата сцена, където могат да се настанят до около 5000 души. Би било по-добре да чуете експерт по тези теми, най-добре ще е, ако англичаните направят една обиколка из Германия сами ще видят с очите си какво се прави.

 

Под ръководството на Камарата на литературата са организирани не само писатели, но също така и книжари и библиотеки, както и всичко необходимо за производството и разпространението на книгите. Когато е приет Закона на Камарата на културата, търговията с книги имаше собствена стара организация, както и „Авторското общество”, малко-значима организация, която се занимаваше единствено с финансови въпроси и постепенно се превръщаше в институция в големите градове. Накратко казано, движението от 1933 г. е било нито повече, нито по-малко от надигане на регионалния инстинкт срещу прекалената централизация в столицата. Със сигурност е вярно, че литературата много ясно демонстрира своята поддръжка за здравото развитие, коренящо се и основано на народа и страната, срещу кръговете на източните имигранти и нежелателните групи в столицата. Напук на смутните епохи, бе даден силен устрем на регионалните сили на литературата.

 

Икономическата защита остава, разбира се, важна част от работата на Камарата. Консултативно бюро по правни въпроси е установено и споровете между издатели и автори, се решава чрез арбитраж и двете страни са членове на една и съща камара. Субсидии от държавата, както и частни вноски, дават възможност да се помогне на нуждаещите се творци в случаи на беда, чрез съответните органи на Камарата.

 

Решаването на всички тези цели въпроси не бе достатъчно за работата на настоящата камара. Скоро, след като бе създадена тя получи пълна власт като под-камара на Културната Камара, тя започва да се бори за нови права на изкуствата. Така бе отворено частно учебно заведение, в което стотици млади хора не само да изучаваха литература от Средновековието, Класическият период и Романтизма, но се научиха също да формират собствено мнение по отношение на днешната ни литература и да го обсъждат с другарите си. Благодарение на този факт 10 000 библиотеки на Германия, увеличиха своите запаси с около 33%., в който трябваше да се включва класиката и някои от най-добрите литературни творби на всички народи. Камарата на литературата бе в състояние през 1935 г. да предложи редица награди, който бяха натрупани от частни абонаменти възлизащи на стойност около 2 000 000 марки.

 

Една от най-добрите идеи се оказа седмицата на книгата, организирана всяка есен, която има за цел всеки да купи необходимите за попълването на личната си библиотека книги. Купуването на книги от 1934 г., се увеличава всяка година с около 15 %. Това е голямо увеличение, когато се счита, че политическите книги, които бяха доста купувани по време на дореволюционните години, ежемесечно се губят популярността си, а купувачите вече са предимно млади хора, които се интересуват силно от сборниците публикувани от издателствата Insel-Verlag, Diederichs-Verlag и Müller-Verlag.

 

Камарата на културата бе последвана от формирането на Райхссената, оторизиран да се занимава с културните проблеми на Германия. Той се състои от председателите на различните под-камари и редица от най-изтъкнатите млади писатели и художници. Тези експерти са избрани, за да следят за правилното развитие на културата, като от тях държавата се стреми да изкове инструмент, чрез който интелектуално лидерство да може да помага в политическите дела.

 

Това е ситуацията след четири години непрестанни действия и труд. Знаем, разбира се, че ефектът от промените, които дават определени права на артистите, трудно може да бъде оценен, защото все още са необходими едно или две десетилетия, в които да се доразвиват. Ние сме доволни, че през тези жизненоважни години, ние положихме основите за новия ред. Ние знаем, че сме направили много грешки, но със сигурност е по-добре да се постигне нещо с цена на грешки, отколкото да седи със скръстени ръце в очакване на съдбата, надвиснала над целия континент.

 

Германската революция все още не е приключила, радикалните промени все още не са в началото си. Ние знаем, че всяка подобна промяна създава неспокойни духове, които трябва да се приспособят към новия ред на нещата. Нашата задача не е приключила: тя едва сега започва. Ние вървим по път, който с всеки изминал ден става все по-ясен. Ние се намираме във времето, което се характеризира с волята и необходимостта от осъзнаването на необходимостта да се създадат по-справедливи принципи на религиозно братство и свобода сред народите. Светоглед, чрез който изкуството вече не се разглежда като принадлежащо само и единствено на интелектуалците, но и като инструменти в ръцете на всяка всепроникваща Сила, която ръководи нашите човешки съдби.

 

Често съм говорил за тези неща с мои приятели от чужбина, много, от които все още мислят, че писателят трябва да се лежи на слънце, когато не се занимава с мислите си на бюрото. Постоянно ме питат, може да се занимаваш със стихове и приказки, и в същото време да се занимаваш с държавни и политически въпроси? Какво общо имат те с теб?

 

Говорил съм много пъти с Голсуърти, който има различно мнение по този въпрос, и който посвети голяма част от живота си и неговите писания на народа си. Вярвам, че ние, народите населяващи страните, чиито брегове се мият от Северно море, притежаваме сходни възгледи по тези въпроси и че ние също разбираме двойната задача, която е поставена върху раменете ни. Ако хората отидат по-далеч и ме питат дали одобрявам ограниченията, които са наложени и „прусизацията” на изкуствата, тогава бедният аз, просто клатя глава на „мъдростта”, която може да бъде открита по света. Има ли някой, който наистина да вярва, че ние, с нашите здрави селяни и честна буржоазия, бихме позволили някой да ни поставя ограничения, че ние не доброволно бихме ги приели като средство за мост над трудностите на момента? Дали някой вярва, че ние, които след толкова продължителна трудна борба и наскоро възвърнатото национално единство ще се задоволим с политиката, осъществявана от новия Райх, ако в сърцата си не я одобряваме? Има ли някой, който да мисли, че ние, художниците сме толкова неемоционални и безстрастни, че спокойно бихме толерирали, обстоятелства, които не харесваме, при цялата ни вяра в по-добър свят и в новото изпълнение на задачата предопределена ни от Бог?

 

Нямам намерение да произнеса упреци, макар че често съм огорчен от нещо, което бива разбрано погрешно. Ние не искаме нищо друго, освен да изградим нашата собствена държава, без външна намеса и в начина, което считаме, че е най-добре, както за нашия народ, така и изкуството, което процъфтява при нас сега. Нека хората да ни оставят на мира, както и ние не им се месим, всичко което искаме е мир. Там, където ние откриваме искрено приятелство, ние отвръщаме с приятелство и искаме нашите приятели, да проявят търпение, след като не могат да разберат всичко, което се случва в Райха. След 1918 г. нашите хора, бяха принудени да носят почти непоносима тежест – изненадващо ли е, че искат нов по-справедлив свят? Ние се преборихме за вътрешен мир и не са ни необходими никакви външни намеси. Ние творците вероятно най-силно желаем мира, защото искаме да изградим на нова основа на четирите изкуства и вярваме, че за момента се справяме добре.

 

Звучи ли това арогантно? Не мисля. Ние трябва да се научим да бъдем по-толерантни не само към старите, но също и към младите хора. Трябва да се разбере, че духът на нашия континент, има много аспекти и че той се изразява различно при всяка нация. Нека винаги помним, че народите не са наистина толкова отдалечени един от друг, както повечето считат и нека се надяваме, че чувството за европейска солидарност, което нашата хилядолетна история ни е учила да ценим и в развитието, на която ние, германците бихме искали да вземем дял, може още веднъж да се събуди. Ние, хората на изкуството на Райха учим на това децата на нашия народ. Но все още липсва отговор отвън.