Националсоциалистическата расова мисъл

 

Д-р Валтер Грос

Началник на имперското бюро за просвещение в демографската политика и расовото благосъстояние

 

 

 

От всички мерки, въведени в нова Германия, най-силен отзвук в международен план предизвикаха тези, които са свързани с националсоциалистическата расова политика, защото света разбра, че държавата ни поемаше по път, по който до този момент почти никой не се бе осмелил да тръгне, път, който със сигурност щеше да доведе до остър сблъсък с утвърдените либерални възгледи. Начинът, по който беше изградено законодателството потвърждаваше това, ето защо в началния етап национал-социалистическата социална реформа беше посрещната с неразбиране и предразсъдъци. Същевременно сме щастливи, че все пак света осъзна, че Германия наистина е поела по нов път, който е не просто правилен и необходим, а и в много отношения проправя път за други страни - например законът за предотвратяване на предаването на наследствени заболявания (Стерилизаторски закон), който по-късно бе въведен в Норвегия, Швеция, Дания и Финландия. Въпреки това, никой няма да разбере и симпатизира на нашето законодателство, ако преди това не е изцяло запознат с фундаменталната философия на живота, която е неразделна част от идеологията на националсоциализма.

 

Докато по-рано под силното влияние на марксистките учения, много хора вярваха, че развитието и крахът на държавите и цивилизациите се дължи изцяло на икономически или чисто политически причини, днес ние виждаме, че всъщност човека е определящ фактор в поддържането и изграждането на икономиката, държавата, културата, политиката, изкуството и интелектуалната мисъл. С това ние доказваме, че защитата и опазването на хората, които в крайна сметка са в основата за постиженията на държавата и културата, е важно условие за съхраняването на тези постижения. Ето защо чистата кръв и силата, която идва от чистата кръв е незаменим дар и ако се допусне нейното израждане, тя не може да бъде възродена, както би могъл да се възстанови например един град или пък разорени земи. Затова мъдрите държавници ще поставят опазването на расовата чистота на своя народ пред политическите и икономическите аспекти. Има безброй примери от миналото с империи и цивилизации, които са процъфтявали и в последствие са замирали, за да ни напомнят днес колко пагубни са последиците от пренебрегването на тази истина.

 

История и науката за населението показват, че има три биологични етапи, които неизбежно ще доведат до унищожаването на жизнеността на един народ, а с него и унищожаването на основите на държавата и културата като такива. Тези три стадия са:

 

Намаляване на населението,

Нарастване на наследствени болести

Безразборното смесване на расите.

 

По отношение на това ситуацията в Германия през 1933 г. беше тревожно. Спадът на раждаемостта сред населението и разпространението на наследствено негодни - с умствени недостатъци, покачващата се престъпност и т.н., са довели до състояние, при което увеличението на здравата част от населението в последните 70 години е едва 50 на 100, като в същото време бройката на болните и негодните живеещите в приюти, е умножена деветократно или с други думи 450 на 100. Разходите по грижите за последните струва на трудоспособното население на Германия немалката сума от 1 милиард райхсмарки годишно, докато целият административен разход на Райха, с всичките провинции и общини, е в размер на 713 000 000 райхсмарки. Следователно акт на самосъхранение бе причината националсоциалистическата държава да одобри с пълна сила Закона за предотвратяване на предаването на наследствените заболявания. Това е мярка, предприета при самозащита и ред други причини. Голяма част от наследствено болните донесоха на този свят деца без връзка със заобикалящата ги реалност, които не могат да разберат последствията от собствените си страдания, но и такива, които все още притежаваха чувство за отговорност и осъзнават „греховете на бащите си”. За тази категория страдалци националсоциалистическата партия ще оказва помощ като се старае да намали техните мъки и чрез стерилизация да предотврати нещастията, които биха могли да разпространят.

 

Често критици враждебно настроени към Германия твърдят, че политически нежеланите се стерилизират. Всеки, запознат с германското законодателство и предпазните мерки на цялата процедура знае много добре, за абсурдността на подобни твърдения, също и както че никой не може да се стерилизира само при поискване или в резултат на политически натиск. Законът за предотвратяване на предаването на наследствено заболяване, се прилага само в случаите, признати за физическа и умствена недостатъчност, като вродена идиотия, шизофрения, маниакално-депресивна лудост, наследствена епилепсия, наследствена слепота, глухота и тежки телесни дефекти. Процедурата по отношение на акта на стерилизация може да се извърши след подаване на заявление в специален Съд за наследственото здраве от засегнатото лице или от неговите роднини, местен лекар или други официални лица, които са свързани с въпросите на общественото здраве. Компетентният съд, който се състои от съдия, медицинско лице и един лекар, решава дали стерилизацията да се състои или не. Ако заявителят не е съгласен с решението на съда, решението може да се обжалва във Върховния съд, който има подобен състав, както по-долната инстанция, въпреки че физическите лица са други. Окончателното решение е на Апелативния съд. Дори и след това операцията може да се избегне, ако се гарантира престой на болния в частен дом възпрепятстващ възможност за създаване на потомство, при условие че този престой не води до разходи за правителството. Тази клауза е включена, заради възможни добросъвестни възражения от страна на привържениците на католическата вяра, основаващи се на папската енциклика, като така им се дава възможност да докажат техните религиозни принципи.

 

Тези мерки на националсоциалистическа държава, бяха атакувани предимно поради политически и догматични причини. Тази критика се основава на редица възражения, които са неоснователни и налудничави. Те могат да бъдат обобщени в три групи.

 

Първата възниква от гледната точка на индивидуалисти, който се възмущават от всяка намеса в живота на отделния човек. Според нейните защитници, такъв човек има право, ако иска да няма деца или ако иска да създаде поколение въпреки страданията от наследствената болест, които ще остави след себе си, а дори и да сключи брак по свой вкус отвъд всички граници и расовите бариери. В основата си това е схващане отхвърля категорично, всяко подобно ограничаване на живота на такъв индивид в полза на колективните интереси на обществото. Очевидно е, че такова отношение трябва да се осъди във всяка държава, защото ако бъде оставено без последствия, би оказало негативно влияние във всички общински и държавни институции, а от там и в икономическата и в културната сфера.

 

Цивилизацията е възможна единствено, когато индивидуалното става част от цялото и започне да функционира като колективен орган, чиято цел е ограничаването на егоизма на индивида чрез всякакви мерки, като например всеобщи данъчни закони, мерки за борба с епидемии и т.н., право на индивида е да приложи мерки в полза на общността, които са целесъобразни или научно доказани в доктрините на демографската политика или евгениката. Необходимостта от подобни действия си каза думата в Германия.

 

Втората група възражения се основава главно на хуманитарни причини. Тя твърди, че актът на стерилизация представлява много тежка жертва за индивида и че тя трябва да бъде приета доброволно от цялата общественост. Но никой не си дава сметка за това, че стандартът на живот на здравата и работоспособна част от населението се намалява, като го натоварваме с допълнителни такси, необходими за поддържането наследствено болни и накрая въпреки тези тежки разходи и усилия, никой от тях не може да бъде излекуван. В крайна сметка здравите членове на населението, също имат право на дял от средствата за хуманитарни грижи.

 

Също така е смешно да се твърди, че стерилизацията няма да премахне възможността от повторна поява на наследствени заболявания. Такива аргументи защитават тезата, че е по-добре да се въздържаме от гасенето на пожар, защото може да избухне друг на друго място по друго време. Стерилизация в тези случаи е и винаги ще бъде един хуманен акт в името на дълга към личността. Трудно е да се замислим каква е агонията на човек, страдащ от наследствени заболявания, не само защото са нелечими, но и защото децата му често са обречени на подобна или по-лошо съдба. Навременната стерилизация е единствения надежден начин за предотвратяването на нещастията от наследствените болести.

 

Други възразяват, че операцията трябва да се извършва само със съгласието на физическото лице. Глупаво е обаче да се иска съгласието за подобни неща от човек, който няма контрол над закърнелите си инстинкти, който би трябвало да бъде възпрепятстван от създаване на потомство най-малкото заради това, че той страда от дебилност.

 

Винаги в развитото общество, справедливостта и моралът са длъжни да се намесват в по-голяма или по-малка степен в личната свобода дори и на здравите хора. Например, ако се появи епидемия застрашаваща благосъстоянието на обществото, всички независимо дали искат или не трябва да бъдат ваксинирани; по същия начин, лекарят взема превантивни мерки, специалистът в областта на наследствените болести с подкрепата на познанията си за биологичните нужди е длъжен да поеме върху плещите си отговорността, която пациентът не е в състояние да поеме.

 

А третата и последна група критици основава страховете си от биологичното стратифициране на обществото или расова класификация на човечеството, което ще доведе до сериозни конфликти. Що се отнася до този въпрос, мога само да кажа, че расовите особености са естествени и всички социални и човешки системи за диференциация ще продължат да съществуват, докато въпросните са в хармония с природните явления. Ето защо, подробното изучаване на социалните расови характеристики, на расовата хигиена, както и практическото им прилагане, е с цел да попречи на евентуалното избухване на войни. А войната от своя страна, дори и ако е успешна, в биологично отношение означава безвъзвратна загуба на най-добрите наследствени тенденции. Поради това националсоциалистическа Германия следи стриктно биологичните закони и не иска нищо друго, освен мир. Националсоциалистическата идея за държава е най-мирно настроената, защото за разлика от всички останали, вижда за свое основно задължение запазването на чиста раса и нейната бъдеща приемственост. Само наивници могат да обвинят нова Германия, че нейната цел е война. Защото ние усетихме тежките загуби и високата цена, която трябваше да платим във войната. Ако до сега имахме нужда от мир за възстановяването на политическите и икономическите сектори, в момента ние се нуждаем двойно повече от него, за да насочим политиката си към расовата реконструкция на населението, основаваща се на биологичните закони, нищо не би оказало по-отрицателен ефект върху тези наши намерения от една война.

 

Дори спечелената война биологически представлява загуба. Истинският държавник е наясно с това и никога няма да предприеме военни действия, освен ако не се изчерпат всички други възможности. Тук става явно, че национално-расовият принцип сам по себе си е най-сигурният гарант за мира, противно на изказванията на критиците.

 

Най-неправилно тълкувани са националсоциалистическите възгледи относно отношенията между различните раси в света. Често се поставя под въпрос дали според основните принципи на расовата теория не трябва да се подхожда със снизхождение, дори неуважение към хората от различна раса. Напротив, същите тези принципи, предлагат най-добрата гаранция за взаимна толерантност и за мирно сътрудничество между расите.

 

Наясно сме с факта, че другите раси са различни от нас. Тази научна истина е основата, основанието и в същото време, задължението на расова политика, без които реконструкцията на Европа днес не би била възможна. Дали другите раси са „по-силни” или „слаби” не е възможно кажем. За да разберем трябва да отстояваме нашите расови принципи, да положим свръхчовешки, дори и божествени усилия, след което ще стане ясна „безпристрастната” присъда, образувана с оглед на стойността на постиженията. Подобно съревнование се наблюдава при много видове в природата. Осъзнавайки неразривната връзка между кръвта и расата ние трябва да отстояваме тази расова гледна точка, както на практика така и на теория.

 

Историята, науката и самият живот ни показват по хиляди начини, че човешките същества, обитаващи земята не са еднакви; още по-малко еднакви, пък са расите. Те се различават една от друга не само физически, но най-вече духовно и интелектуално. В последно време този факт бе пренебрегван в опит да се съставят общи политически, икономически, културни и религиозни норми за всички раси на земята, като така бе извършен грях срещу природата и естествените качества на различните расови и национални групи. Но днес ние повече от всичко зачитаме расовите различия, които съществуват в света. Ние искаме всеки вид да съществува в своята специфична форма характерна за расата му.

 

Расовите принципи на националсоциализма, следователно са най-сигурният гарант за съхранението на народите. Несъвместимо с нашите идеи е да допускаме други раси в Германия било по завоевателни или други причини - заради чуждата кръв и дух. Такива безразсъдства може да прояви държавник, който има за цел чисто икономическа мощ и териториално разширяване на своите граници, но държавникът, който се стреми да утвърди биологичния и расов принцип, чиято основна грижа е опазването на величието ще обедини народа си, чрез кръвната връзка.

 

Поради тази причина, ние нямаме нищо общо с шовинизма и империализма, защото иначе бихме наложили на другите раси нашите закони и изисквания; вместо това ние имаме за цел да развием конкретно нашия живот според изискванията на собствената ни природа.

 

И ако националсоциализма би искал да предотврати неограниченото кръвосмешение между расите, няма нищо нередно в това да показва презрение спрямо тези, които правят обратното. Въпреки всичко, все пак ние германците, погледнати етимологично, имаме доста примеси. Единственото изискване на националсоциализма е опазването на чистата кръв и биологичните закони да бъдат по-строго съблюдавани в бъдеще.

 

И тук нашата гледна точка не е толкова далеч от тази на останалите хора способни да мислят трезво. Американският имиграционен закон, например, се основава на определена расова дискриминация. Европейците и жителите на Индия, островите в Тихия океан, и т.н., се пазят инстинктивно от евентуално смесване на кръвта, като смятат нарушаването на подобен расов закон за престъпление в много лоша форма. Въпреки наличността на това естествено поведение, то по никакъв начин не премахва възможността за тясно сътрудничество и приятелски контакти. И говорейки от името на нова Германия, нека да подчертая още веднъж:

 

Ние не искаме нашите хора да свързват се чрез брак с други раси, тъй като по този начин, при смесването на кръвта, най-добрите и характерни качества на двете раси ще бъдат загубени. Но всички гости, които желаят да ни посетят са добре дошли, независимо дали са кръвни родственици или са от съвсем чужди раси и цивилизации. Нашите расови разбирания спомагат за по-доброто разбиране на основните особености на чуждите раси, както и обратното.

 

Въз основа на тези разсъждения, Националсоциалистическата държава беше длъжна да се противопостави на империалистическите кроежи на еврейския народ на германска земя. Тук става дума за изцяло вътрешен проблем на германския народ, появил се в резултат на политически грешки в миналото - говорим за една безмилостна в свойте принципи раса. По време на политически режими от миналото евреите успяха с течение на времето да получат все по-голям контрол в областта на политиката, изкуството, културата и търговията. От 1910 г. до днес средно около 13 от тях са имигрирали ежедневно в Германия от изток. По този начин картината в Берлин е следната:

 

32,2 на сто еврейски аптекари

47,9 на сто еврейски лекари (60 на сто, лични лекари)

50,2 на сто еврейски адвокати

8,5 на сто еврейски редактори на вестници

14,2 на сто еврейски производители и предприемачи

37,5 на сто еврейски зъболекари

 

Няма хора на земята, с останала национална гордост в себе си, които ще бъдат готови да се примирят с такава доминация в основните професии, от членове на една напълно чужда раса. В същото време, евреите са определящ фактор и в политическите партии, които работят срещу всяка реконструкция на национално ниво. Например що се отнася до така наречената народна партия, 28,6 на сто от нейните депутати са били евреи, а в Социалдемократическата партия тази цифра е 11,9 на сто. Не може да бъде пропуснат и факта, че основателите на Германската комунистическа партия са двама евреи - Карл Либкнехт и Роза Люксембург.

 

Подобна доминация на чужди влияния в германската политика, наука и култура, породи нуждата от създаването на законите за възстановяване на професионализма в държавната администрация или по-късно известни като Нюрнбергските закони. Евреите в Германия, формираха група от чужденци, които се наслаждаваха на гостоприемството на страната също, както и определен брой представители на други раси. Но никой не се замисля например, че няма французин, който би искал да има англичани в свои водещи държавни учреждения - и съответно няма англичанин, който би искал да види ключови позиции в политиката, изкуството и културата на страната си заети от, да речем, японци. Кой тогава може да се обвинява германците, че премахват евреи от важни позиции в своята страна? Що се отнася до високия процент на престъпност, който е допълнителен фактор за преценка на еврейския въпрос в Германия, следва да се отбележи, че повечето от тях са имигранти от Източна Европа, чиито културни и морални ценности никога няма да могат да са в хармония с тези на германците. В Нюрнбергските закони следователно се изключва възможността членове на еврейската общност да получат гражданство в Райха. Лицата със смесен произход – общо около 300 000 – могат да станат граждани на Райха, но не могат да заемат високи позиции в държавната администрация, армията, медицинските и юридическите професии. Все пак изключения са възможни, както е предвидено в закона. Брак и полов акт между евреи и немци, са забранени от закона и подлежат на наказание с цел да се предотврати раждането на други лица от смесена кръв, чиято съдба би била достойна за съжаление навсякъде по света, тъй като не са нито едно нито другото. За тези, които вече съществуват се прави разграничение между тези, които имат две еврейски баби и дядовци и тези са с една еврейска баба или дядо. Тези, които са с една еврейска баба или дядо изискват одобрението на властите за сключване на брак с германец или близък кръвен родственик. Въпросните също така нямат право да се женят за евреи, или член на неговата категория. Те могат единствено да се оженят за хората с германска или родствена на нея кръв, като техните деца са освободени от ограничителните разпоредби (Закон за възстановяване на професионална държавна служба и др.) С една дума, децата им стават пълноправни членове на Германската общност.

 

Тези мерки са необходими, защото осъзнахме, че една раса или народ може да запази своята култура и интелектуална индивидуалност, само като поддържа кръвта си чиста. Както се казва „всяка раса е божествено вдъхновение” – с тези думи можем най-просто да обясним основите на расова политика. Ние бихме добавили „тъй като всяка раса е божествено вдъхновение, в първостепенна задача на всяка развита цивилизация е да опази това вдъхновение чисто и да се бори срещу всичко оскверняващо неговата чистота.”