Хранопроизводителното съсловие на Райха

Рихард Валтер Даре

Райхсминистър на прехраната и земеделието, водач на фермерите в Райха, райхслайтер на националсоциалистическата партия.

 

 

 

Когато националсоциалистическата партия, дойде на власт 30 Януари 1933 г., германското земеделие бе на ръба на унищожението. Между 1924 (когато валутата се стабилизира) и 1932 година - земеделските стопанства са били затънали в дълг в размер на 12 милиарда райх марки. Площта на разпродадените на търг земи заради дългове през този период са приблизително равни на Тюрингия. Приходите получени от продажбата на селскостопанска продукция е намаляла от около 10 милиарда райхсмарки през 1928/9 до 6,4 милиарда райхсмарки през 1932/3 - сума недостатъчна за покриване на разходите за производство. От друга страна, земеделските производители трябваше да плащат високи ставки и данъци, което неизбежно доведе до тежки обществени разходи. Още през 1930 г. националсоциалистическата партия насочи общественото внимание към плачевното състояние на селскостопанския сектор и поиска селскостопанска политика на страната да следи по-внимателно тези въпроси чрез създаването на ново законодателство, занимаващо се със земеделска собственост, чрез регулиране на пазарите и чрез създаването на корпоративна система за административен самоконтрол. Тези изисквания вече са изпълнени от националсоциалистическия режим. 700 000 наследствени земеделски стопанства (Erbhöfe) бяха създадени и около 40 на 100% от почвата, бяха използвани за селскостопански цели, като по този начин голямо количество земя беше освободена от произволна намеса на спекуланти с недвижими имоти. Приетият за целта закон укрепи връзката на земеделските производители със земята и осигури правата им на владение. Освен това таксите за притежание на ферма бяха намалени до приемливо ниво, включително чрез намаляване на лихвения процент за по-лесното погасяване на дълговете както и чрез основни данъчни намаления.

 

Хранопроизводителното съсловие на Райха (Reichsnährstand) е създадено на 13-ти септември 1933 година чрез специално издадена заповед. Тя е единствената организация в страната, която обхваща всички лица, свързани по някакъв начин с отглеждане, производство или разпределение на хранителните продукти за хората. Съществуващите преди това подобни организации бяха присъединени към Хранопроизводителното съсловие или бяха затворени. Някои от присъединените към него организации са Камарата на земеделието, Съвета на земеделието, Националната фермерска асоциация, Германската земеделска федерация и др. ХСР създаде и Система за съдействие с цел по-добра организация и съдействие.

 

Членството в ХСР се разрешава на всички собственици, наемодатели и наематели на земеделска земя, заедно с техните семейства, служители и работници. В термина „земеделие” се включват дори градинарството, лозарството и риболовът. Както бе казано всички, които са свързани с производството и разпространението на храни като например производителите на хранителни продукти, мелничари, хлебари, месари, търговци на хранителни стоки и т.н. Разширение на членството в такива размери бе необходимо, тъй като без подобно разширение общата организация на пазара нямаше да може да бъде контролирана достатъчно добре в името на националните интереси. Бяха създадени доста организации, за да отговарят за всеки отделен сектор от пазара, като например зърнени култури, едър рогат добитък, млечни продукти, захар, картофи, яйца, бира, риба, плодове, зеленчуци, вино и др. Всяка една от тези организации се състои от всички лица, свързани с търговските им дейности, като по този начин например организацията за зърнените култури се състои от всички производители и търговци на зърно, мелничари, воденичари, търговци и т.н. Организациите се разделят на регионални и национални като определените за дадена част от Германия (регионалните) са подчинени на отговарящите за страната като цяло (националните). Така например двадесет регионални организации за търговията със зърно формират съвместно националната организация за търговия със зърно.

 

Националсоциалистите винаги сме осъзнавали важността на земеделските производители като класа също, както и важността на земеделието като индустрия. Независимо от индустриализацията на Германия, селско стопанство все още поглъща почти 30 на 100% от цялата работна ръка. По-голямата част от храните в страната се произвеждат от интензивната обработка на почвата, въпреки че има големи райони, където производственото качество е сравнително ниско. Стимулирането на производството на земеделските храни е една от най-важните цели, към която германската селскостопанска политика насочи усилия.

 

Целите на тази политика са насочени на първо място към земеделците и техните семейства за съхранение на селскостопанските традиции и начини на мислене, както и чувството за чест в тяхната професия. Ето защо ХСР се старае да създаде социална хармония между работодатели и работници, да предостави на амбициозния и ефективен стопански работник възможности за развитие и да укрепи връзките, които го свързват със земята, както и да го подпомогне чрез създаването на нови и нови ферми. Голямо внимание се обръща към подобряването на условията на труд, на жилищния проблем и т.н. Образователната система за земеделие се насърчава чрез създаването на професионални училища за земеделски производители. Насърчава се чувството за солидарност между селяните, като не се пренебрегва ролята и на националното чувство за другарство. Тези и подобни въпроси се обсъждат широко на Националния конгрес на фермерите (Reichsbauerntag), който се свиква в Гослар веднъж годишно в края на есента.

 

Втората специфична цел на селскостопанската политика на страната е насочена към фермата като такава, по-специално към мерките, които позволяват да се увеличи и подобри производството в една или друга форма (животновъдството, производство на висококачествени семена, подобрители на почвата и т.н. ). Тези важни задачи могат да бъдат изпълнени най-добре чрез тясно сътрудничество с компетентните правителствени органи на ХСР. Други важни аспекти тук са консултациите по земеделските въпроси, професионално обучение, селскостопанските машини, доставките, както и провеждането на селскостопански изложения. По отношение на последното е отбелязан значителен напредък през последните години, като например осъщественото от ХСР изложение на продукция на хранителната индустрия, което дава отлични възможности за запознаване с постигнатите вече успехи

 

На последно място ХСР е натоварена с контрола на селскостопанския пазар. Създадохме организации за тази цел, като специална задача на ХСР е да осигурява тяхното хармонично сътрудничество по всички въпроси.

 

Сътрудничеството между ХСР и правителствените отдели е много близко. Благодарение на ценната работа, извършена от членове на Националната служба по труда, големи области в страната и по-специално по бреговете на Северно море са усвоени за отглеждане на земеделски култури. ХСР се занимава и с такива въпроси като регионалното планиране на Райха, предоставяне на земя за обществени цели, създаването на национален резерв, схеми за заселване и т.н.

 

ХСР се състои от 20 регионални организации, разделени в около 500 областни организации, които от своя страна, се подразделят на голям брой местни групи. Началник на ХСР е Рихард Валтер Даре, който е и Имперски водач на земеделците. Всяка регионална организация се ръководи от регионален лидер, съответно всеки областен район от областен лидер, както и всяка местна организация от местен лидер.

 

Административните органи на ХСР се състоят от едно централно бюро със седалище в Берлин и 20 регионални офиси със седалище в различните местни окръзи. Всеки административен офис е разделен на три отдела, по един за трите специални функции на ХСР, които вече е описах (т.е., на човешкия фактор, професионалното образование, и контрол на пазарите). ХСР не е отдел на правителството, въпреки че неговият началник в същото време е министърът на прехраната и земеделието. Идеалът на самоуправление се осъществява от споразумение, съгласно което регионални и под-регионални лидери се грижат за правилното функциониране на ХСР

 

Не само в Германия, но и на други места има особен интерес относно контрола на пазара, създаден от ХСР, като подобен контролен режим бе въведен от различни системи в други части на света. Постигнатите успехи доказват, че основните принципи залегнали в основата на германската система са стабилни. Според изчисленията на Института за изследване на търговските обороти, приходите получени от продажбата на селскостопанска продукция се увеличават в размери от 6,4 милиарда до 8,8 милиарда райхсмарки през последните три години изминали от въвеждането на системата за контрол, докато дължимите цени от клиентите не са се увеличили.

 

Характерните особености на системата за контрол на пазара се основават на следните факти:

 

Германия няма нито размера, нито природните ресурси на страни като Съединените щати, нито пък притежава колонии, каквито има например Великобритания. Въпреки това, Германия се превърна в модерна индустриализирана страна, без да пренебрегва селскостопанската си основа. Нейната почва не е много богата и все пак изхранва около 360 човека на квадратна миля. Регионалните различия между главните центрове на производство на храни и тези консумиращи храна, са много значителни. Броят на малките и средни селскостопански предприятия, също е много голям, което води до увеличаване на трудностите по тяхното развитие. Поради това нито политиката на пазара на отвъдморските страни със свръхпроизводството, нито тази на страните въвели мерки за таван на нивото на цените могат да бъдат приети. Би било грешка да се дава едностранчива помощ на земеделския производител или на потребителя, както беше досега. Методът, който трябва да се прилага е основан на контрол на вноса и има за задача да регулира натрупването на магазини, съдържащи такива храни, които не могат да се произвеждат в домашни условия. Освен това трябва да се имат в предвид особеностите и социалната структура на Германия, като това може да стане само чрез правилната организация на пазара.

 

Въвеждането на правилно функционираща организация в подобни условия е съпътствана от множество трудности. Различните пазари бяха в състояние на хаос. В почти всички от тях търговията имаше спекулативен характер с тенденция към увеличаване на липсата на добра организация. Неконтролираното въздействие на цените, доминиращи на световните пазари притискат тези на по-областно равнище и правят продукцията неизгодна. Безскрупулната конкуренция между търговци води до несъстоятелност на пазара и съответно последиците от това са крайно пагубни за земеделския производител. Измамните бизнес методи изключително много спомогнаха за влошаването на положението, по-специално в средите на „развиващата” се индустрия.

 

Първата стъпка към възстановяване на добрите условия е укрепването на пазара на млякото от Националния комисар на търговията с мляко. След това тази основа изградена в млечния сектор впоследствие се използва, за да се съставят разпоредбите. От само себе си се разбира, че по този начин след старателно наблюдение са взети в предвид особеностите на местния пазар и съответно на всички индивидуални млечни продукти. Условията на доставка, както между фермерите, така и между мандрите и търговците на дребно са фиксирани. Цените и ценовите граници съответстват на покупателната способност на потребителите, като бяха премахнати прекомерните завишения. Неизгодните предприятия бяха затворени срещу изплащане на обезщетение, а предприятията необходими за икономическите интереси на страната бяха стимулирани. Специално значение бе отдадено на производството на висококачествени стоки и тяхната стандартизация. Последният конгрес на ХСР, който се проведе във Франкфурт е представил убедителни доказателства за високата степен на ефективност постигната чрез тези методи. Цените вече са стабилизирани, както по отношение на земеделския производител, така и на потребителя. Това, което се считаше за невъзможно бе постигнато за кратко време - цената на маслото например остана непроменена в продължение на две години и половина, същото се отнася и за повечето от другите видове селскостопанска продукция. Намесата на спекуланти и частни интереси бе окончателно премахната, по-специално в търговията със зърно. Цените вече са стабилизирани и в същото време реколтата е особено богата. Нито качеството, нито степента на производство на всеки земеделски производител е предмет на какъвто и да е контрол. Той може да произвежда това, което той пожелае и да произвежда колкото си иска. Контролът установен над пазарът винаги ще му позволи да продава на адекватни цени тези продукти, за които има масово търсене. Броят на посредниците в процеса на разпределение на стоките е намален до минимум. В сравнение с предшестващата икономическа ера, производството е рационализирано. Необходимо бе да се организира разпределението и следователно доставката на стоки в съответствие с нуждите, без да се ограничава производството по никакъв начин. Това дава възможност за извършване на огромни спестявания, които след това могат да бъдат използвани в полза на производителя или на потребителя. Увеличаването на добива на селскостопанската продукция се дължи главно на подобни спестявания.

 

Ръководителите на пазарните асоциации, подпомогнати от комитета за икономическите интереси, носят отговорност за правилното прилагане на пазарните регулации, които в крайна сметка трябва да се ръководят от принципите на здравия разум. Те са предназначени да служат на националните интереси, както и на икономическите среди, по-специално тези на производителите и потребителите. Прекупвачите трябва да бъдат надеждни, за да имат експертни познания в търговския обмен, както и да бъдат финансово стабилни. Тези различни изисквания се регулират от система за лицензиране. Изграждането на нови предприятия и разширяване на съществуващите такива е предмет с който се занимават пазарните асоциации, така че интересите на нацията като цяло могат да бъдат надлежно защитени. По този начин ненадеждните инвестиции са възпрепятствани, а предприятията които са от жизненоважно значение за страната се развиват в правилни насоки. Значително влияние по изброените въпроси оказа и системата за компенсаторни вноски, която бе създадена наскоро. Бяха намалени цените на млякото, използвано за питейно-битови цели и същевременно спестените суми бяха използвани за стимулирането на млечните производствени цели. Системата се оказа доста успешна, тъй като сега е възможно производителите на мляко в отдалечени райони да повишат значително обема на производството си, благодарение на милионите райхсмарки отклонени за тази цел. Трябва да се отбележи, че отделените пари не са за сметка на данъкоплатеца, а се инвестират от съответната индустрия и институция. Тази система бе използвана и за други видове стоки.

 

Прилагането на общи принципи за цялата област на производството и консумацията на храни бе наложено от селскостопанска политика на националсоциалистическото правителство като постигнатия коефициент на полезно действие до този момент бе считан за недостижим. Това се потвърждава многократно от посетителите от чужбина, които идват, за да се запознаят с условията на място, без значение дали те са дошли да проучат основните принципи на системата за контрол на пазара, ефективността от насърчаването на отглеждане, опазването на културните традиции или по въпроси на професионалната организация. Международното обсъждане и решаване на земеделските проблеми в отделните страни рано или късно ще даде плодове. Това е първата стъпка, благодарение на която европейските народи ще осъзнаят факта, че всички те трябва да работят рамо до рамо за общата кауза и с усилията си да допринасят за новия стопански ред в Европа.