Ние, жените в борбата

за подновяване на Германия

 

От Ерна Гюнтер

 

 

Източник: Ерна Гюнтер Ние, жените в борбата за подновяване на Германия „NS Frauen Warte, (2) #17 (25 Февруари 1934), стр. 507

 

 

Политическата битка през последните години се водеше с пламенна острота, защото накрая тя ще определя оцеляването на народа ни като свободна нация.

 

Жените не могат да останат безучастни в тази борба, защото в нея е замесено бъдещето им и бъдещето на техните деца. – Ние бяхме между партиите на старата система, но бяхме неудовлетворени. Искахме да намерим пътя за нашия народ. В разгара на кризата, ние трябваше да заемем позиция, но къде имаше място за нас? Скитахме разочаровани от демократично-марксисткия материализъм, от една страна и тъмнината на буржоазната класа, от друга. Ние жените искаме да намерим пътя за нашия народ, като цяло. Чувствахме, единствено, че основаваща се на етническа основа силна държава може да гарантира живота на отделния човек, но и че една такава държава би могла да бъде силна само ако е подкрепена от цялата сила на нашия народ.

 

Тогава чухме първият националсоциалистически оратор. Слушахме. Отидохме на повече срещи. Чухме Фюрера и очите ни се отвориха. Тук е това, което търсихме. Тук чухме идея за държавата, представена със страстна отдаденост - идея, която не играе на пролетариат срещу буржоазия. Тук обещанията не бяха отправени само към една част от хората. Тук апелът бе към хора от една и съща кръв, на една и съща раса. Мотото е: „Общото благо е преди личното.”

 

Малко по малко националсоциалистическата позиция по конкретни въпроси на националния живот ни ставаха ясни. От самото начало обаче, ние всички смятахме, че се случва нещо ново. Не беше въпрос за победа на една партия, а по-скоро нов мироглед борещ се за душата на Германия.

 

Правилно е студеният разум да поддържа партийните догми, но светогледът изисква целия разум, сърце, вяра и воля на личността. Една жена не взира първоначално в детайлите, а по-скоро винаги е готова да посвети цялата си личност. По този начин жените, които срещат националсоциалистическата идея скоро става нейни страстни поддръжници. Те чувстваха, че ще открият в тази идея за държавата, изградена, както е била при най-древните владения на народа – основана на кръвта и земята, естествената роля на жените като пазители на расата, като учителки на младежта. След като са били запленени от тази мисъл, те стават активни борци в битката.

 

Мъжете стоят в челните редици. Жените тихо вършат своите задължения. Майките се ослушват напрегнато в нощните часове за завръщащи се стъпки. Много жени се взират из тъмните улици на Берлин, търсещи мъжа си или сина си, които рискуват кръвта си и живота си в борбата срещу подчовеците Много листовки са сгъвани така, че мъжете от SA да могат да ги оставят в пощенската кутия. Много оползотворени часове са прекарани в кухните и помощните помещения на SA. Парите, винаги са били събирани от жените. Новата вяра се разнася от уста на уста. Никой път не е бил твърде дълъг, нито една дейност за партията не е била безсмислена. Понякога ни се струва скучно или ненужно, но не научихме ли много в тези часове? Не се ли научихме през тези часове да се чувстваме част от цялото? Не се ли научихме на това как германеца до нас говори, мисли и чувства? В ежедневния живот и в работа ние също се срещаме с хора от различни среди. Но научаваме техните нужди и вътрешни им копнежи само когато работим с тях рамо до рамо, когато мислите ни са свързани от голяма обща цел. През тези години, когато целта бе: „Дайте на Хитлер властта” Всички знаехме, че гаранцията за подновяване на Германия в личността на нашия Фюрер.

 

Целта бе достигната. Нова германска държава израсна пред очите ни.

 

Ние естествено си задавахме този въпрос: „Дали в тази държава, изградена от силни мъжки ръце, има каквото и да е място за нас жените?” Може ли да не кажем: „Победата е спечелена. Идват мирни времена. Помощта ни вече не е необходима. Можем да спрем да се тревожим за нашия народ и да се концентрираме само върху себе си”. Ако работехме само в партия, това е, което бихме могли да кажем. Но не станахме ли националсоциалисти, тъй като Германия беше на дневен ред?

 

Вярно е, че нямаме места в парламента и мъжете възвърнаха позициите си, заети от жени с болни амбиции. Все още, националсоциалистическата държава се нуждае от помощта на жените, повече, отколкото през годините на борба.

 

Може би мъжете са тези, които ще видят жизнените необходимости на нашия народ. Държавата може да ни даде закони, които за пореден път да предоставят на жените естествените им задължения. Но от нас жените ще зависи, дали тези закони са разбираеми за широкия кръг от хора. Нашата задача е да ги приложим в ежедневието. Не подценявайте тази задача! Знам, че е по-лесно да се отскочи до универсалния магазин. Изисква се мисъл за закупуване на национални продукти, напомняйки, че с всяка покупка, на германски стоки предоставяте на германския народ заплати и храна.

 

Давате ли си сметка, че лицето на един народ се формира от семейството? Семейството получава, както външните, така и вътрешните си характеристики чрез жената. Майката дава на съпруга си и децата си техният дом. Майчинският дух е източник на всичко вечно. Точно както фермера, е дълбоко обвързан със земята чрез първичните сили на природата, така майката получава ритъма на живота си от ръцете на бога. Искаме да поведем децата и целия народ, отново към този първичен източник на сила. Задачата на жената е да замени духа на парите и на личен интерес, с духа на майката и на земеделския производител. С този дух, ние жените ще можем да се разпространяваме топлината навсякъде, където работата ни може да ни постави.

 

Една революция е оправдана, когато не само промени външните форми, но и създаде един нов стил на живот. Този нов начин на живот трябва да се формира до голяма степен от нас жените. Чрез нашите дрехи, храната, която приготвяме, домовете ни и нашите духовни нужди, ще предадем нашето отношение към живота на семейство ни, а оттам и на държавата.

 

Възпитанието на младите хора е в нашите ръце. Чрез нашият дух, те стават част от нацията

 

Има ли по-големи задачи, от тези? Няма ли да ни отнеме цялата сила, за да го постигнем? Говоря не за тези жени, които все още не са се преместили от общия смисъл на човешкото братство към ценностите на техния вид. Нито пък мога да говоря за тези жени, които се присъединяват към нас, защото вярват, че ще извлекат полза от това. По-скоро говоря за всички онези жени, които прекарват живота си в търсене на нещо, с което да служат на велика цел. За тези жени, които казват: „Присъединете се! Всичко е в хаос, нещо ново се ражда. Покажи добродетелите на простотата, на честността, на верността. Създайте образът на германската жена!”