Мястото на жената в нова Германия

 Гертруд Шолц-Клинк

Ръководителка на националсоциалистическото женско движение.
 

 

 

 

Когато националсоциалистическото движение дойде на власт в Германия през 1933, женското съсловие разбра, че е негов дълг да се включи в преустройствената програма на Фюрера, рамо до рамо с мъжете. Нямаше време за губене, трябваше да се действа незабавно. На първо място усилията и грижите ни бяха насочени към всички майки претърпели загуби по време на Първата световна война и през следвоенния период, както и всички останали жени, които като майки, трябваше да се пригодят към изискванията на новото време.

 

Имайки предвид изброените факти, ние създадохме Имперската майчинска служба (Reichsmütterdienst), която имаше за основна задача да даде начални познания на жените в следните няколко направления:

 

„Жените се обучават на майчинство, стимулирани от духа на националната солидарност и от самото убеждение, че ще изпълнят своят дълг пред държавата и нацията. Смисълът на това обучение е да се развият оптимално физическите и интелектуални възможности на жените, за да могат те да се подготвят за тежките задачи, които им предстоят като майки, за да получат ясна насока по въпроса за възпитанието на децата и за да привикнат към домакинските задължения.”

 

За да бъде осъществено такова обучение, бяха организирани курсове, всеки от които се занимаваше с определена област като например грижи за деца, хигиена, домашно лечение, възпитание, готвене, шиене и т.н. Такива курсове бяха проведени във всички градове с население над 50 000 души, като учителките в тях бяха събрани от цялата страна и имаха дългогодишен опит. Всяка германка над 18 години можеше да се присъедини, без значение нейните политически или религиозни виждания. Максималната бройка участнички в една група беше 25, защото обучението не се състоеше в лекции, а в практически упражнения, при които учещите биваха подлагани на изпити. След създаването на Имперската майчинска служба между 1 Април 1934 и 1 Октомври 1937, около 1 179 000 омъжени и неомъжени жени бяха обучени в 56 400 курса, като в курсовете участваха 3 000 учителки от които 1 200 работеха цял работен ден, а останалите бяха на хонорар.

 

Следващата ни цел се отнасяше към милионите германки, които ден след ден работеха в заводите. За нас беше важно да ги накараме да почувстват, че те също са част от целия трудещ се колектив. Трябваше по някакъв начин да ги накараме да се гордеят с работата си, за да могат да кажат „Дългът и работата, които изпълнявам са важна част от цялостния труд на нацията”.

 

С тази идея, ние създадохме Женско Отделение на Германският трудов фронт, чиито членове в момента наброяват около 8 000 000. Доста критици често казват, че германската жена не може да осигури прехрана чрез такива начинания. Точно по този повод искам да подчертая, че повече от 11 500 000 жени работят в различни области и професии. Целта на Женското отделение на Германския трудов фронт (Frauenamt der Deutschen Arbeitsfront) е да защитава и подпомага интересите на жените. Ние смятаме, че жената винаги може да си осигури прехраната чрез работа, защото тя е достатъчно силна за изпълнението на задачите, които се изискват от нея. Това се отнася за всички жени работещи във всяка една професия, без значение дали е физическа или интелектуална. Ето защо задачата на женската служба (Frauenamt) е да следи всяка жена да работи в най-добрата за нея професия без риск за здравето и като разпределя работничките по съответния начин. За да се осъществят на практика тези идеи, Frauenamt продължи да назначава „социални индустриални работнички” (soziale Betriebsarbeiterin) на работни места, където има значителен брой работещи жени. Функциите, които изпълняваха тези Betriebsarbeiterinnen са от всякакъв вид. Те трябва да разберат, че всички жени на работното място имат еднакви цели и интереси независимо от заеманата длъжност, което е основен признак за другарство между тях. В задачата им асистират работодателя и наблюдателната комисия, като по този начин печелят доверието на останалите жени, защото другарството между тях укрепва. Те се научават да избягват спора и грубото поведение, за да не разстройват работна атмосфера, да помагат на другарките си с домашни проблеми, за да подобряват условията за работа. Те също трябва и да дават предложения на началника за всякакви мерки, които биха спомогнали за работния процес – съответно чрез технически средства и чрез естествените женски способности. Най-накрая те трябва да помагат в правилното разпределяне на работничките по различни работни места, за да подобряват условията за работа, колкото може повече и т.н. Изброеното показва, че от работничките се изисква не само опит, но и съобразителност, да са в час с актуалните изисквания на работата. Поради тази причина те трябва да изкарат няколко месеца такъв труд, преди да бъдат назначени официално на работа. През това време те получават същите надници като останалите работнички и изпълняват същите правила като тях. Подобни изисквания, но не толкова строги има и на по-малките работни места, където броят на работничките е под 200.

 

Специални грижи от организацията ни се отделят за омъжени жени с деца и тези, които са по-бедни. С такива задачи се занимава Националсоциалистическата организация за благоденствие (N.S. Volkswohlfahrt), оптимизирайки всички стандарти постановени от законодателството. Помощта се състои в: доставяне на храна, пари, дрехи и т.н.

 

Не бива да пропускам да кажа няколко думи и за студентките, които прекарват част от ваканционните си дни на мястото на работнички – голяма част от тези работнички имат големи семейства и им е нужна допълнителна почивка към предварително отделената за тях. Студентките изпълняват стриктно работата на работничките, докато те са в отпуск, като дори не искат да получават надница за труда си. В същото време на отпускарките не им се отнема нищо от заплатата. В много случаи почивки се дават и на студентите, като Националсоциалистическата женска организация (N.S. Frauenschaft) заедно с Организацията за Благоденствие, им осигуряват специални удобства, като например допълнителни пакети с храна, квартири, хотели и т.н. От началото на този проект, студентките отменят работничките общо със 57 700 дни. Всеки ден получаваме много писма, чрез които работничките и студентките ни благодарят за всички усилия положени от нас в тази програма и за безценния опит, който са получили. Работодателите също са доволни от постигнатите резултати.

 

След като въведохме изброените проекти, насочихме усилията си към вътрешното ни организиране. Така обединихме няколко организации и създадохме Германска Женска Асоциация (Deutsches Frauenwerk), която пък от своя страна премина в подразделение на Националсоциалистическата женска организация (N.S. Frauenschaft).

 

Съставът на Германската женска асоциация, беше различен от този на Имперската майчинска служба. Той се състоеше от следните отделения: Отдел за национална и местна икономика; отдел за културни и възпитателни въпроси; помощен отдел и външен отдел. Също така създадохме 4 основни административни отдела: Генерална администрация, отдел финанси, отдел по организация и снабдяване и отдел преса и пропаганда, който беше свързан с радиото и киното.

 

В отдела за национална и местна икономика жени и момичета биват обучавани да прилагат принципите на национално единство. Курсът набляга на това, че във всяко домакинство майката е отговорна за здравето на цялата фамилия и че тя трябва да полага максимални усилия за всички домакински грижи.

 

Културно-образователния отдел набляга на постиженията на жените в културната област и в науката. Той също така се занимава с подпомагане на художничките и всички останали жени занимаващите с изкуство и култура.

 

Помощният отдел се занимава с подпомагане на медицинските сестри, червения кръст и други хуманитарни учреждения.

 

Външният отдел установява връзки с женски организации в чужбина, предоставя информация на чужденци, обменя опит с чуждестранни организации, договаря срещи във връзка с дейността на Deutsches Frauenwerk и д-р.

 

Всички тези отделения са под ръководството на Националсоциалистическата женска организация, която е и най-главната от всички, докато Германската женска асоциация и Женският отдел на Германския трудов фронт са допълнителни фондации за подпомагането на цялостната работа на жените в цялата страна.

 

Чужденци от много държави са ми задавали многократно въпроси свързани със съмнения относно оказване на натиск върху жените от наша страна да работят и да участват във всички тези проекти. Бих искала да уверя всички тези критици, че ние по никакъв начин не указваме натиск. Всяка жена, която е част от тези организации, се е присъединила доброволно. Доказателство за това е удоволствието и желанието, с което жените си вършат работата по възможно най-добрия начин.

 

Искам да завърша, цитирайки свои думи, изказани по време на Нюрнбергския партиен конгрес през 1935 г. „ Добрата работа, която свършихме е резултат от широката подкрепа, която получихме. По този начин германките помагат с всички средства за решаването на проблемите на днешните времена. Другарството по между им и чувството за дълг към нацията са основните предпоставки за постигнатите успехите в решаването на тези проблеми.”